Божия Закон е даден за всички хора и народи по земята. Божият Закон може да бъде изпълнен от всеки човек, независимо от званието и заниманието, което има.
Св. Николай, еп. Жички и Охридски
ДО МАШИНИСТА СТАМЕН И., КОЙТО СЕ ОПЛАКВА, ЧЕ РАБОТАТА МУ Е СКУЧНА
Оплакваш се, че твоята работа ти е омръзнала. Всички други професии ти се струват по-добри. Чувстваш се смутен и тъжен, че не можеш да намериш някоя по-добра работа. Дълго размишлявах, преди да взема перото и да ти отговоря. Мислено се вживявах в твоето положение и в работата ти. Представях си себе си на твоето място, в машината, всред грохота и бученето. Цял в чернилка и пот, бодро гледах напред. Зад гърба ми - цял един малък народ: старци, родители, деца, князе, дипломати, чиновници, селяци, работници, надничари. Всички сродени по силата на обстоятелствата и всички зависещи от мен. Разговарят помежду си или седят мълчаливо, потънали в своите мисли. Всеки мислено е устремен към гарата, за която е тръгнал. Но дали ще стигне до нея зависи от мен, а аз - само от Бога. Те дори не подозират колко зависят от мен. За мен дори и не се и сещат, не ме познават. И това ме радва. Преди да тръгнем от началната гара, никой не дойде да ме види и да се запознае с мен. Никой не се запита: дали този човек не е луд, или сляп, или пиян? Нали ние всички поверяваме на него своя живот! Той е най-важният човек в този галопиращ град, на който за известно време ставаме жители. Тази мисъл не е дошла никому и точно това неизказано ме радва. Радва ме това, че толкова много хора са ми поверили, без да се замислят, живота си - на мен, скрития в машината, невидимия, непознатия. И в радостен трепет започвам да славя Бога:
- О, Боже, велики и чудни! Славя Те и Ти благодаря, че си ми дал живот и разум, и такава важна работа. Дал си ми работа, която много прилича на Твоята, Боже. Понеже и Ти, Господи мой, скрит, невидим и непознат, управляваш влака на нашия живот чрез Твоя Свят Дух. Твоята машина е огромна. Твоите пътници са безброй. Ти си машинист на целия свят. Много, много пътници не мислят за Теб, не изследват тайната на твоето Битие, но с доверие се качват в Твоя влак и пътуват, пътуват. Това сигурно безкрайно Те радва. Ти знаеш къде да дадеш почивка на Твоите пътници, къде да ги нахраниш и къде кого да свалиш от влака. Те наистина нямат ясна представа за началната и крайната гара на Твоя пречуден влак, но с доверие се качват в него, с доверие пътуват и с доверие слизат - с доверие към Теб, скрития, невидимия, непознатия. Хиляди и хиляди пъти Те славя и възхвалявам, и Ти се покланям, всевиждащи и всемогъщи Създателю и Машинисте мой. На Теб единствено се уповавам във всички опасности, към които се носи моят влак. Ти ще ми помогнеш да го докарам до крайната гара с всички пътници налице.
Мой млади приятелю, каква по-добра работа искаш? Има ли работа, по-добра от твоята? Апостол Петър е ловил риба, а Павел е правел шатри. Помисли колко по-велика и по-важна е твоята работа в сравнение с тяхната. И се поклони на Провидението, което ти е поверило точно тази работа.
От Бога здраве и благословение!
Автор - св. Николай , еп. Жички и Охридски
Бог да благослови всички, които препратят това четиво и до
други човеци !
ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 13 ДЕКЕМВРИ
Разсъждение
Да се дава милостиня от това, което е необходимо за човека – това е истинската милостиня. Да не се съгрешава тогава, когато човекът е подложен на изкушение – това е стойностното пред Бога. Когато св. Лучия видяла, че болната ѝ майка е чудесно изцелена, ѝ предложила да раздаде имота си като милостиня на бедните. На това майка ѝ отговорила, че не желае да се раздели с имота си до смъртта си, но се съгласила той да бъде употребен за целта, която Лучия желаела. „Първо затвори очите ми“ – рекла майката, – тогава прави с имота каквото ти е угодно“. „Не е много Богу угоден онзи, който дава на Него онова, което сам не може да вземе (в гроба), нито онова, което е непотребно на него самия, но ако искаш да сториш богоугодно дело, дай Му онова, което самата ти ползваш. След смъртта ти нищо не ще ползваш и тогава ще Му предложиш, онова, което не можеш да отнесеш със себе си. Затова, докато си жива, подай на Христа каквото имаш; и всичко, което си събрала за мене, веднага почни да го даваш на Него“. Добрата майка на мъдрата щерка се съгласила с това. Когато мъчителят Пасхасий принуждавал тази света девойка към телесен грях, Лучия даже и не помислила да се съгласи на това. А когато я заплашил, че неговите хора насила ще я осквернят, с насмешка рекъл: „Като бъдеш осквернена, Дух Свети ще избяга от тебе“. На това благодатната Лучия отговорила: „Тялото не може да се оскверни без съгласието (съизволението) на ума“. И света Лучия тръгнала на смърт, като [предварително] раздала своето имущество, а своето младо и чисто тяло запазила неосквернено.
БЕСЕДА за Исаак
И… му се яви Господ и рече: Аз съм Бог на баща ти Авраама; не бой се, защото Аз съм с тебе (Бит. 26: 24).
Открай време, братя, е тесен пътят, по който ходят праведниците. Винаги са притеснявани от ония, които не вярват в Бога, или от ония, които вярват неправилно. Авел бил притеснен от своя брат Каин. Ной и Лот – от покварените човеци, а Авраам, Исаак и Иаков – от езичниците. Но Бог не оставя праведника сам на тесния път. Това виждаме и при Исаак. Аз съм Бог на баща ти Авраама; не бой се. Исаак разбрал тези многозначителни слова. С тези думи Бог го окуражавал и предупреждавал. Той искал да каже: „Заради Авраам ще те благословя; и както закрилях Авраам посред езичниците, така ще закрилям и тебе“; и още: „ Бъди Ми верен като Авраам, твоя баща“. И Исаак следвал примера на своя баща, и не отстъпил от Бога през целия си живот. Бил ратай и пастир като баща си; бил праведен и кротък, избягвал свадите с хората и правел добрини на човеците. Видяхме, че Господ е с тебе (Бит. 26: 28), трябвало най-накрая да признаят мразещите го негови гонители. И Исаак се удостоил Бог да се назове негов Бог; както се назовал Бог Авраамов, така после се назовал и Бог Исааков. О, Господи, Който си дивен в Своите светии, помени в Твоето Царство и нашите имена между имената на Твоите праведници и светии. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.
Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски
