Из Патерика

Говори се, че веднъж авва Исаия взел една кошница, отишъл на хармана и казал на стопанина:

- Дай ми жито.

- А ти жънал ли си жито, авва? - попитал го онзи.

- Не - казал старецът.

- Тогава как ще стане това? Не си жънал, а искаш да вземеш - му казвa стопанинът.

- Нима на този, който не е жънал, не му дават заплата? - попитал старецът.

- Не - отговорил собственикът на хармана и старецът си тръгнал.

А учениците, когато видели, че той постъпил така, се хвърлили в нозете му и го помолили да им обясни защо е направил така. И старецът им отговорил:

- Така постъпих в знак на това, че ако някой не

се труди, няма да получи заплата от Бога.

 

ДО НОСАЧА БРАНИМИР И.: ЗА ПОСЛАНИЕТО ДО ГАЛАТЯНИ 3 : 27

 

Споделяш, че намираш голяма утеха в четенето на Новия Завет и Псалти­ра. „Ако не беше то, бих паднал под бремето на живота". Така пишеш. Измъчва те обаче това, че не си в състояние да разбереш всичко прочетено. Например не разбираш какво е искал да каже апостол Павел с думите: „Всич­ки, които в Христа се кръстихте, в Христа се облякохте”. Тези думи се пеят вместо „Свети Боже" на големите празници: „Елици во Христа крестистеся, во Христа облекостеся". Същата тази мисъл апостол Павел изразява във вид на заповед, казвайки: „Но облечете се в Господа нашего Иисуса Христа” (Рим. 13:14). Какво значи да се облечем в Христа?

За да разберем това, трябва първо да знаем, че тук става дума за душа­та. Душата е проста по природа и у новороденото е също така гола, както е голо и тялото му. Телесната голота, с която се раждаме, е символ на душев­ната голота, в която се е оказал нашият прародител заедно с потомството си заради престъпването на Божията заповед в Рая. Когато се кръстим в името Христово, нашите души се обличат в Христос. Обличат се в онези невидими, но реални одежди, в които е била облечена и Христовата душа. Защото както душата е невидима, така невидимо е и нейното одеяние. Истината и незлобието, кротостта и милосърдието, чистотата и благочестието, боголюбието и братолюбието - това са одеждите на душата, това е нейният гардероб. За плътския човек, който познава само грубите материални дрехи, всичко това е вятър и мъгла. Трудно е да му го докажеш. Но той ще се убеди в него сам, когато душата му се отдели от тялото и влезе в невидимото духовно царство. Тогава той с ужас и срам ще види, че неговата душа е гола или облечена в оне­зи мръсни дрехи на порока, които същият апостол изброява: „срамни гощавки и пиянство, сладострастие и безпътство, раздор и завист” (Рим. 13:13).

Апостолът заповядва и на кръстените да съблекат тези нечисти дрехи и да се облекат в Христос. Защо, след като, както знаем, чрез кръщението си вече сме се облекли в Христос? Защото пак сме се съблекли, защото сме от­хвърлили царските одежди на царски деца и пак сме навлекли греховните дрипи. Но ако чрез кръщението сме се облекли в Христос и отново сме се съблекли, то как отново да се облечем в Христос? Не с повторно кръщение, защото кръщението е едно, а чрез покаяние. Казано е, че Бог „е оставил покаянието за спасение". Който искрено се засрами от своите греховни дела, изповяда се и се покае, той отново се облича в Христос. Докато сме облечени в Христос, дотогава сме синове Божии, по думите на апостола: Всички сте си­нове Божии чрез вярата в Христа Иисуса (Гал. 3:26). Но щом се намерим голи, без Христовите одежди, ставаме чужди на Бога, ставаме нечисти наемници и роби, а не синове.

Оттук следва практическият извод, че всички ние, които вървим към Царството на Светлината и Вечния Живот, сме длъжни ежедневно да сле­дим в какво одеяние се намира душата ни. Нека пример за това ни бъдат онези, които по цял ден се обличат и преобличат, гласят се, докарват се и се гиздят, за да изглеждат външно колкото е възможно по-красиви. Със съ­щата и дори с още по-голяма грижа трябва да внимаваме за облеклото на нашата душа. Те се оглеждат в огледало; нашето огледало е Иисус Христос. Гледайки Него, най-чистия, най-светия, най-прекрасния Човек, ние съзна­ваме какви сме. Затова, щом забележим върху душата си някакво петно или дрипа, трябва веднага да ги съблечем и да се облечем в Христовата чисто­та, светост и красота. Защото всичко онова, което плътските хора правят за външната красота на тялото, е символ на това, което духовните трябва да правят в духовен план.

Мир на теб и напредък от Господа!

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

 ВЪПРОС: Какво трябва да е отношението на християните към невярващите?

ОТГОВОР: ЧОВЕКОЛЮБИВО. Като към болни хора. В Свещеното Писание е написано: "Рече безумец в сърце си: "няма Бог" (Псалт. 13: 1).

Затова трябва да се отнасяме към безбожниците с жалост, а не с ненавист.

 


                            ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 20 НОЕМВРИ  


Разсъждение   Никой от смъртните не е изтълкувал посланията на апостол Павел с по-голяма любов и по-задълбочено от св. Иоан Златоуст. Сам апостол Павел да ги е тълкувал, не би ги изтълкувал по-добре. Но виж, историята ни разкрива, че апостол Павел е тълкувал себе си чрез ума и перото Златоустово. Когато св. Прокъл бил послушник на Златоустия патриарх, негово задължение било да съобщава за посетителите. Някой си велможа бил наклеветен пред цар Аркадий и царят го изгонил от двореца. Този велможа дошъл да моли св. Златоуст да ходатайства  в негова полза пред царя. Прокъл искал да съобщи на патриарха, но като погледнал през открехнатата врата, видял един човек, който стоял наведен над патриарха и му шепнел [нещо] на ухото, докато патриархът пишел. Това продължило до зори. Тогава Прокъл казал на велможата да дойде друг път, а сам останал да се чуди кой бил онзи човек при патриарха и как е могъл незабелязано да влезе в патриаршеската стая. Следващата нощ се случило същото. Прокъл се зачудил още повече. Третата нощ това се случило пак. Когато Златоуст го запитал дали не е идвал еди-кой си велможа, Прокъл отговорил, че вече три нощи е чакал да влезе, но не е смеел да съобщи заради един непознат стар и плешив човек, който три нощи шепнел нещо на ухо на патриарха. Изненадан, Златоуст казал, че не се сеща някой през последните три нощи да е идвал при него. Когато попитал своя послушник как изглеждал непознатият човек, Прокъл показал иконата на св. апостол Павел и казал, че изглежда така. Това, значи, бил сам апостол Павел, който насочвал ума и перото на най-големия свой тълкувател.  



                            БЕСЕДА за поведението  според званието  


Да постъпвате достойно за званието, за което сте призвани, с всяко смиреномъдрие, кротост и дълготърпение (Ефес. 4: 1–2)                                                   


  Да се не гордеете, да се не гневите, да не падате в малодушие, защото всичко това е недостойно за християнското звание. А това звание е толкова високо и дивно, та за човек е трудно да се опази от гордост; трудно е да не пада в малодушие при опасности и загуби. Против тези болестни състояния апостолът посочва три добродетели и те са: против гордостта – смирението, против гневенето – кротостта, против малодушието – дълготърпението. Тези три добродетели – смирението, кротостта и дълготърпението, не изразяват в пълна мяра висотата на християнското звание. Но нищо на този свят не може да изрази в пълнота висотата на християнското звание. Драгоценността и богатството на това звание не могат да се видят тук на земята, те са като затворено ковчеже, което човек разнася затворено из този свят, а го отваря и изнася от него съкровищата в другия свят. Висотата на християнското звание може да оцени само онзи, който може да се издигне до най-високите небеса и види Христа Господа в слава, заедно с ангелите и светиите. Там е сонмът на всички богоугодници, живели на земята, и които са се удостоили с високи и превисоки почести.  Господи Иисусе Христе, Боже наш, Твоето име е най-скъпото име за нас. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.  


Автор - Св. Николай, еп. Жички и Охридски