Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
ПРАВОСЛАВНИ ЧЕТИВА
Автор: savaarhimandrit Категория: Други
Прочетен: 626456 Постинги: 1881 Коментари: 0
Постинги в блога от 22.12.2018 г.
 

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 10 ДЕКЕМВРИ

 

Разсъждение

 

По безброй начини живият Господ знае да милва и да наказва, да избавя верните от напасти, да прави невярващите вярващи и да наказва непоправимите гонители на вярата. Когато злият мъчител Максимин убил чудните Христови мъченици – Мина, Ермоген и Евграф, качил се на една ладия и отпътувал заедно със своята свита за Цариград. Но изведнъж очите му ослепели; бидейки и преди това сляп по душа и ум, той започнал да се оплаква на придружаващите, че като че ли някаква невидима ръка страшно го удря. Скоро след това погинал в зло, както и в зло живял. По времето на св. Амвросий имало и такъв случай: царица Иустина, еретичка, била убедила някой си Евтимий, началник някакъв в Милано, по някакъв начин да хване омразния ѝ епископ и да го закара някъде далеч на заточение. Този Евтимий приготвил една кола и се настанил в къща близо до църквата, та да може по-лесно да издебне [светителя], когато е сам, и да го откара с колата. Но точно в деня, в който бил уредил и подготвил всичко, за да хване Амвросий, дошло царско нареждане: заради някакво провинение Евтимий веднага да бъде прогонен в изгнание. Същия ден дошли войници, вързали зложелателя и го откарали на заточение със същата онази кола, която бил подготвил за Амвросиевото изгнание. Друг път един арианин влязъл в храма, в който служел св. Амвросий, с намерение да чуе нещо от неговите уста, та да може да го обвини. Погледнал този еретик как Божият светител поучава народа и видял до него светъл ангел, който му шепнел на ухото. Уплашил се от това твърде много, засрамил се от самия себе си, отхвърлил ереста и се върнал в Православието.

 

БЕСЕДА за Авраам

 

Аз, който съм прах и пепел (Бит.1: 27).

 

Това са думи, които праведният Авраам изрекъл за себе си. Смешни са онези хора, които се гордеят със своето приятелство със земните князе и велможи – те започват да мислят високомерно за себе си. Авраам се е удостоил да разговаря с вечния и всемогъщ Цар, но останал непоколебим в своето смирение, наричайки себе си прах и пепел. Кой бил този Авраам, че се удостоил с такова Божие благоволение през живота си, и похвала след смъртта си от апостола (Гал. 3; Евр. 11), та чак и от Господа Христа (Лк. 16: 22; Иоан. 8: 39)? Труженик, който имал всички добродетели, и живеел в света по Божия закон. Човек с твърда вяра в Бога, правдолюбив, гостоприемен, милосърден, смел, послушен, чист и смирен. Особено се прославил Авраам с вярата, със силната си вяра. Авраам бил на сто години, когато Бог му казал, че жена му, дотогава бездетна, ще му роди син, и той повярвал. И още преди Сарра да роди Исаака, Бог казал на Авраам: Ще направя потомството ти като земния пясък (Бит.13: 16). А когато Аврааму се родил единственият му син, Бог, изпитвайки го, му наредил да принесе единствения си син в жертва, което Авраам бил готов да стори, ако Бог не го възпрял в последния миг. Толкова верен и послушен към Бога бил този мъж. Затова Бог го благословил и прославил на земята и на небето. Блазе на онези, братя, които без да умуват, вярват в Бога и изпълняват светите Негови заповеди. Божие благословение ще им се прати и в двата свята.

О, благословени Сътворителю наш, благослови нас грешните и ни причисли към Твоите избрани, чиито дял е с Авраама в Твоето Царство. На Тебе слава и похвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

Категория: Други
Прочетен: 94 Коментари: 0 Гласове: 0


 ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 9 ДЕКЕМВРИ

 

Разсъждение

 

Страхът от Бога пропъжда всеки страх от хората. При всички велики иерарси на православната Църква ние виждаме чудесно съчетание на кротост и безстрашие. Св. Николай хванал ръката на палача и изтръгнал от нея меча, за да не посече невинни хора. Св. Златоуст изобличавал лошите дела на Евдоксия, без да гледа на всички неприятности и опасности, на които заради това излагал живота си. По този начин постъпвали и много други. Цар Валентиниан Старши, като изслушал строгите Амвросиеви изобличения, му казал: „Знам твоето безстрашие, затова и помогнах да бъдеш избран за епископ; поправяй нашите грешки, както учи божественият закон, и лекувай нашите неправди“. Когато Валентиниан Младши, подучен от своята майка, Иустина, арианка, наредил съборния храм в Милано да се отстъпи на еретиците, Амвросий се затворил в църквата с вярващия народ и три дена не искал да излезе, и известил на царя и царицата, че ако искат неговата смърт, той е готов всеки час „тук, в църквата, с меч или копие, да бъда прободен“. Като чули това, царят и царицата отменили своето нареждане. Когато станал един бунт в Солун, в който, по нареждане на цар Теодосий Велики, били посечени 7 000 души, Амвросий се разгневил на царя, и когато той посетил Милано и искал да влезе в църквата, светителят му забранил да влезе. Царят казал на Амвросий: „И Давид съгреши, но не се лиши от Божието милосърдие“, на което епископът му отговорил: „ Ако си подражавал на Давид в греха, подражавай му и в покаянието“. Царят се засрамил, върнал се и горчиво се покаял за греха си.

 

БЕСЕДА за Ной

 

Ной беше човек праведен и непорочен в своя род; Ной ходеше по Бога (Бит. 6: 9).

 

Да си праведник между праведниците е нещо велико и похвално. Но къде-къде повече похвално нещо е да си праведник между грешниците. А Ной, живял петстотин години между хора, изпълнени с неправда и злоба, останал праведен пред Бога. А Ной намери благодат пред очите на Господа (Бога) (Бит. 6: 8). Най-висшият Съдия, който вижда всички човешки дела, и ги оценява без пристрастие и безпогрешно, е оценил труда Ноев, дето се запазил в правдата Божия между един покварен и опърничав род, и го наградил със Своята благодат. Без съмнение, Ной е претърпял много мъчнотии и огорчения от своите злобни съседи. Без съмнение, Ной не можел да има приятел между тях. Най-голямото удоволствие на грешника е да въвлече праведника в своята кална локва и с него да сподели своя грях. Но Ной не допуснал да бъде въвлечен, нито прелъстен. Той желаел повече да има Бога за приятел, нежели неправедните хора. За него по-скъпо било общуването с Бога без хората, нежели с хората без Бога. Страхът от Бога, Твореца и Съдията, го запазил от общата поквара. И не само, че бил праведен, а бил и съвършен в своя род. Т.е. той ни най-малко не допуснал да се зарази от общото зло, а стоял в Божията правда. Примамването към грях и насмешките все повече го отдалечавали от тях. И когато настанал общият потоп за целия човешки род, Бог не оставил верния Ной да загине с останалите, спасил го и го прославил, като го направил родоначалник на новия човешки род. Светлият Ноев пример, братя, ни учи, че всеки от нас, само ако желае, може да угоди на Бога и сред най-големите грешници около себе си.

О, Боже праведни и дълготърпеливи, подкрепяй ни по пътя на Твоята правда. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор –  Св. Николай, еп. Жички и Охридски 

 

Категория: Други
Прочетен: 80 Коментари: 0 Гласове: 0
Търсене

За този блог
Автор: savaarhimandrit
Категория: Други
Прочетен: 626456
Постинги: 1881
Коментари: 0
Гласове: 484
Календар
«  Декември, 2018  >>
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31