Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
ПРАВОСЛАВНИ ЧЕТИВА
Автор: savaarhimandrit Категория: Други
Прочетен: 657722 Постинги: 2000 Коментари: 0
Постинги в блога от 31.12.2018 г.
 

Из „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 18 ДЕКЕМВРИ

 

Разсъждение

                                                                                         

    В този живот човек се изправя пред избор: или земното царство, или Царството Небесно. Бог не принуждава никого към този избор, но всеки решава [го прави] свободно. Когато братята Марк и Маркелин били осъдени на смърт, езическият съдия им оставил един месец за размисъл: дали да се отрекат от Христа, или да бъдат погубени. Тогава в затвора дошли техните роднини с един съвет, а св. Севастиан – с друг. Роднините плачели и ги молели да изпълнят волята на съдията и да пощадят своята младост. Разплаканият им баща им показвал побелелите си коси и своите немощи[1]; майка им ги заклевала в млякото[2], с което ги била откърмила; децата им плачели около тях. Всъщност всички те им предлагали да се отрекат от Царството Небесно заради земното царство. А Севастиан ги съветвал противоположно на това, казвайки им: „О храбри Христови войници, нима заради ласките на своите роднини искате да загубите вечния венец… Нима заради женските сълзи ще изпуснете знамето на победата?... Този живот е преходен и толкова непостоянен и неверен, че даже и своите любители никога не може да запази. Каква полза от този живот, па ако ще някой и сто години да живее? Като дойде последният ден, не изглеждат ли всички изминали години и всички земни наслади, като че ли никога не са били? Наистинa е неразумно да се боите от изгубването на този скоропреходен живот, когато ви чака[3] вечният, в който насладите, богатството и веселието, като започнат, никога не ще се свършат, и остават безкрайни вовек-века. Спомнете си Господните слова: И врагове на човека са неговите домашни (Мт. 10: 36). Не са ви приятели онези, които ви разделят от Бога“. С тези и още много други думи св. Севастиан победил и светите мъченици още повече пожелали Царството Небесно пред земното царство и радостно отишли на смърт за Христа.

 

 БЕСЕДА за Рут

 

Твоят народ ще бъде мой народ, и твоят Бог – мой Бог… само една смърт ще ме раздели от тебе (Рут 1: 16–17).

 

   Удивителни са тези думи, когато ги каже син на баща си, дъщеря на майка си и жена на мъжа си. Но трижди по-дивни са, когато снаха ги каже на своята свекърва. А тези думи казала блажената Рут на своята опечалена свекърва Ноемин. Като умрели Ноемините синове в моавитската земя, където живеели като пришълци, старата им майка намислила да се върне в своето отечество Витлеем и там да остави костите си. Благородна и в болката си, Ноемин посъветвала младите си снахи [вдовици] да останат в земята си и да се омъжат повторно. Орфа останала, а Рут рекла: Само една смърт ще ме раздели от тебе. Прекрасен пример как свекърва може нежно да обича снахите си, а и как снаха може с цялото си сърце да бъде предана на своята свекърва! Но във Витлеем някой трябвало да храни тези две души. Кой ще ги храни? Бог и трудолюбивите[4] Рутини ръце. Ще тръгна по нивите и ще събирам класове – казала снахата на свекърва си. Иди, дъще моя, – отговорила Ноемин. В чужда нива, след чужди жетвари трябвало [Рут] да събира класове. Това не е само труд, това е и срам. Но от любов към старата си свекърва Рут взела на себе си и труда, и срама. Всевиждащият Бог видял тези две сладки души и се зарадвал. Зарадвал се техният Творец, наградил ги и ги прославил, както само той знае да награждава и прославя онези, които се боят от Него. И наредил Бог по своя промисъл, та Рут да иде на нивата на богатия Воз да събира класове. Видял Воз Рут и я поискал [за жена] от Ноемин. От този брак се родил Овид, Иесеев баща и дядо на цар Давид.

Прочие Рут се унизила до просякиня, а Бог я направил родоначалница на великия цар, от когото произлезли много царе, и най-после – Царят на царете, Господ наш Иисус Христос. О, всевиждащий Господи, Господи благий, колко Си дивен в Своя промисъл за праведните и милостивите. Напътствай ни и се смили над нас. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор  – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

 

[1] В ориг. – своята болест (бел. прев.).

 

[2] В ориг. – с млякото от гърдите ѝ (бел. прев.).

 

[3] В ориг. – ще приемете (бел. прев.).

 

[4] В ориг. – полезните (бел. прев.).

Категория: Други
Прочетен: 203 Коментари: 0 Гласове: 0
Търсене

За този блог
Автор: savaarhimandrit
Категория: Други
Прочетен: 657722
Постинги: 2000
Коментари: 0
Гласове: 538
Календар
«  Декември, 2018  >>
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31