Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
ПРАВОСЛАВНИ ЧЕТИВА
Автор: savaarhimandrit Категория: Други
Прочетен: 1766644 Постинги: 3824 Коментари: 0
Постинги в блога от 06.12.2018 г.
06.12.2018 06:01 - !!!


 За да може човек да върви по Богоугодните пътища, трябва да води единствената Богоугодна война. А това е войната против себе си.

Свт. Николай, еп. Жички и Охридски 

Категория: Други
Прочетен: 180 Коментари: 0 Гласове: 0


 ДО БРАТСТВОТО „СВЕТИ ИОАН" ЗА АПОКАЛИПТИЧНИТЕ ЯВЛЕНИЯ В НАШЕ  ВРЕМЕ

 

Малко сте се поизплашили. Чели сте Откровението на св. Иоан и ви е обзел страх. Струва ви се, че описаните там ужаси се отнасят именно за нашето време. Някой ви е изтълкувал, че всички онези страшни змейове и зверове вече са дошли в света: и червеният змей в лицето на социализма, и черният змей с десет рога в лицето на масонството, и двурогият звяр в лицето на ересите. И всички тези чудовища са обявили война на християнството.

Дори и да е така, братя мои. Дори в наше време пъкълът да е вдигнал  всички свои пълчища против Христос, истинските християни трябва да гледат напред без страх, със силна вяра и упование в единствено Непобедимия. Не е ли казал Господ на своите последователи, когато те били шепа хора сред огромната Римска империя: „Не бой се, малко стадо! Понеже вашият Отец благоволи да ви даде царството” (Лук. 12:32). И тези пророчески думи са се изпълнили. Хрис­товите последователи са надделели над Римското царство и над много други земни царства, придобивайки освен това най-важното царство - Небесното.

Мисля, че „Апокалипсисът" е книга, която има пророческо значе­ние за всички християнски поколения до края на времената. Поради  това всяко поколение е прилагало написаното в нея към своето време. А и във всяко време против вярата Христова се е вдигал по някой змей. Облечен в бронята на безбожното земно всеоръжие, той се изправял, на­бъбвал, съскал, бълвал отрова, но накрая се пуквал и се разпадал на прах. И всемогъщият Христос винаги е оставал победител над всяко появило се апокалиптическо чудовище.

Така е било през всички векове, така ще бъде и в последния век преди Божия Съд. Прочетете внимателно какво казва съзерцателят на Открове­нието: всички зверове, всички змейове и всички началници на лъжата ще се вдигнат против Агнеца Божи и Той ще ги победи всичките. Те ще воюват против Агнеца, и Агнецът ще ги победи, защото Той е Господар над Госпо­дарите и Цар на царете. Какво повече искате след такова поръчителство за победата на Христос? Защото Христос е този Агнец. В земните войни за пари и власт никога не се знае предварително кой ще победи и все пак мно­го воини и от двете страни се сражават храбро и с надежда. А ние водим духовна война, в която победата ни е обещана предварително от Самия Бог, предсказана и потвърдена с много и много предишни победи на Христос над всички апостоли на лъжата и организации на мрака.

Дали това е последният век? Кой би могъл да знае? Защото Той е ка­зал: „А за оня ден и час никой не знае, нито небесните ангели, а само Моят Отец”.  Дали това е последната война за Христос и против Христос? Дори и да е! Дори и да е последната, нека точно за това да се радваме и да се весе­лим! Защото да, наистина в тази последна война битката ще бъде най-жес­тока, но и венците на славата ще бъдат най-сияйни. Последната война озна­чава последната и най-величествена победа на Агнеца. Кой християнин не би желал от сърце да бъде участник в тази Победа на победите?

И така, не се страхувайте. Залогът, даден за победата на Христовата вяра, е по-твърд, отколкото основите на Вселената. Той по Своята воля от­лага последната победа; може би за да я видят колкото се може повече хора на небето и на земята, и колкото се може повече сърца да и се възрадват.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

 Бог да благослови всички, които препратят това четиво и до други човеци !

 

Категория: Други
Прочетен: 1006 Коментари: 0 Гласове: 0

 ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 23 НОЕМВРИ

 

РАЗСЪЖДЕНИЕ

 

Бог допуска беди за праведниците за да ги прослави повече. Защото преодоляната беда най-силно изявява славата Божия и славата на праведника. Свети Григорий Акраганитски във всичко бил праведник  и угодник Божий. Но Бог допуснал за него беда, беда подобна на тази когато някога постигнала св. Атанасий и св. Макария. А именно, свещениците Савин и Крискент, на които Григорий сторил много добрини, не могли да понасят Григориевите добродетели. Защото това е особеност на порочността – никак не може да търпи добродетелта. Савин и Крискент, значи, намерили една известна жена – блудница, и я подкупили да оклевети Григорий, че той имал връзка с нея. Веднъж, когато Григорий бил в църквата, жената се вмъкнала в спалнята му, и когато той излязъл с народа от църквата, тази жена се появила от неговата стая. Тогава онези двамата свещеници, започнали да хулят и укоряват Григорий като блудник[1]. Григорий запазил хладнокръвие и бил готов за всякакво страдание. Затворили го в тъмница и [после] го изпратили в Рим. Папата повярвал на клеветниците и две години и половина държал Григорий в тъмница, без съд и присъда. След това се свикал събор, на който да се разгледа делото на Григорий. Но преди людете да го осъдят, Бог отсъдил. Онази жена полудяла и като побъркана била доведена на събора. Като безумна, тя не можела нищо да каже. Чудотворецът Григорий се помолил Богу за нея, тя оздравяла, защото злият дух излязъл от нея. И плачейки тя засвидетелствувала, че е подкупена да оклевети Божия човек, и веднага след това оклеветяване злият дух я завладял и държал в своя власт. А лицата на Савин и Крискент, с другите клеветници- повече от 100 на брой, изведнъж почернели като главни. Клеветниците били наказани с прогонване. Свети Григорий бил върнат в своята епархия и с голяма тържественост посрещнат от народа.

 

БЕСЕДА за благодатта и даровете

 

А на всеки един от нас благодатта е дадена по мярката на дара Христов ( Ефес.4, 7)

 

Ето принципа на различие между християните. Първо апостолът изброява онова, което ни прави еднакви – а то е : един Господ, една вяра, едно кръщение, един Бог Отец на всички – а сега пък показва онова, което независимо от нашата воля, ни прави различни. Именно, нас ни прави различни мярката на дара Христов, според която ни се дава благодатта на Светия Дух. Христос е главата на цялото[2] тяло, което се нарича Църква. Той е построил това тяло, а и всеки член поотделно; Той е Строителят и Той е единственият знаещ плана на сградата. Той не допуска нито един член на тази сграда да е несъразмерно голям или несъразмерно малък. Той определя мярката на всичко и на всеки. Той дава на един пет таланта, на друг два, а на трети един. Никой да се не сърди и да не завижда. Да се не сърди, защото, ако малко е приел, за малко ще отговаря; да не завижда на който има много, защото то не е негово а Божие. Ако има много, много и ще му се иска, точно както е казано в божествената притча за талантите. О, братя мои, нека всеки от нас, осъзнае мярката на своя дар и своята отговорност. Да почитаме и своя дар и дара на нашия ближен[3], защото всички дарове са от Бога и Божий.

Господи Иисусе, Дарителю на  големи и различни дарове, на Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

 

[1] В ориг. - да викат на Григорий като на блудник.

[2] В ориг. – голямото

[3] В ориг – съсед 

 

Категория: Други
Прочетен: 202 Коментари: 0 Гласове: 0
Търсене

За този блог
Автор: savaarhimandrit
Категория: Други
Прочетен: 1766644
Постинги: 3824
Коментари: 0
Гласове: 964
Календар
«  Декември, 2018  >>
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31