ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 15 ДЕКЕМВРИ

 

Разсъждение

 

За неволно убийство земният съд освобождава убиеца. Но Църквата налага епитимия на неволния убиец, епитимия много по-лека, отколкото на преднамерения убиец, но не го оставя без епитимия. Ако свещеник убие неволно, Църквата доживотно му забранява свещенослужение. Християнинът с чувствителна душа и изострена съвест налага на себе си по-тежка епитимия от отредената от Църквата. Св. Пард, бидейки колар, веднъж отишъл в Иерихон. Като оставил своите мулета пред гостилницата, той влязъл в нея. В това време едно дете паднало под мулето и мулето го стъпкало с крака,  и го умъртвило. Когато Пард видял мъртвото окървавено дете, убито от неговото муле, тъй се съкрушило сърцето му, като че ли самият той бил умишлено виновен за смъртта на детето. И този съвестен човек наложил на себе си тежка епитимия; зарязал занаята си, напуснал света и макар да бил съвсем млад, се отдалечил в пустинята на тежък телесен подвиг, духовен труд и покаяние. С много плач принесъл покаяние пред Бога за убитото дете. Желаел да заплати за живота на детето със своя живот. Молил Бога, та Бог да нагласи това. Дразнил лъв, та лъвът да го разкъса, но лъвът побягнал от него. Лягал на тясна пътека, по която минавал лъвът, та звярът да го умъртви, но лъвът го прескачал и не искал да го докосне. Виждайки в това волята Божия да живее, а да не погине, той се успокоил, но до смъртта си съкрушено се  каел… Не е ли това чувствителна, човеколюбива и богобоязлива душа? Не е ли това една изтънчена и изострена съвест на един истински християнин?

 

БЕСЕДА за Иосиф

 

Но той, като остави дрехата си в ръцете ѝ, затече се и избяга навън (Бит. 39: 12).

 

Две големи и тежки изкушения претърпял и победил незлобният и целомъдрен Иосиф; изкушение от злобната завист от страна на родните му братя и изкушение от блудната страст на една египтянка – жена съблазнителка. Завистта го продала за роб, а блудната страст го хвърлила в тъмницата. И в единия, и в другия случай той се отплатил на злото с добро: нахранил гладните си братя и спасил живота и престола  на изплашения цар, и на народа. Братята му замислили да го убият, но Бог го запазил; блудната жена замислила да го унищожи, но Бог го запазил. От роб и затворник, Бог го увенчал със слава и неограничена власт. Тогова, когото злобните му братя можели с един удар да убият, и когото силната Пентефриева жена можела в миг да умъртви, Бог направил всесилен господар над живота на много милиони човеци и единствен хранител на гладните негови братя. Тъй чудна е Божията милост към праведниците! Тъй Господ умее да запазва и да прославя незлобливите и праведниците. Във величието на Иосифовата съдба ние виждаме величието на Божията милост. Едно Око никога не спи, братя мои. Да бъдем незлобливи и целомъдрени и да се не боим нито от злобата, ни от клеветите, ни от тъмница, нито от поругание, нито от беди. Напротив, да се радваме, когато заради незлобливост и целомъдрие ни сполети всичко това, да се радваме и с вяра да очакваме проявата на чудо Божие с нас. Във всяка буря и гръм да очакваме Божията правда и тишина.

О, Господи тайнствени, който тайно, но бдително провождаш праведника в робство и в тъмница, и в Свое време явяваш милостта Си, помогни ни да бъдем незлобливи целомъдрени. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

 

 

 

 

 

 ВЪПРОС: Зависи ли нашето спасение от мястото където живеем?

 

ОТГОВОР: Спасението не зависи от мястото, а от душевното настроение. Навсякъде може да се спасиш, и на всякъде може да погинеш.

Св. Теофан Затворник

  

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 14 ДЕКЕМВРИ

 

Разсъждение

 

Има три вида похвална ревност: ревност за очистване на себе си от греховните желания и помисли, ревност за верските истини и ревност за правдата Божия между хората. И трите вида ревност изпълвали душата на св. Николай Чудотворец  до съвършенство. Ревност за очистване себе си той проявявал през целия си живот, като пазил внимателно сърцето си. Особена ревност за истините на вярата проявил на Първия Вселенски събор в Никея, където влязъл в страшен конфликт с Арий. Особена ревност за правдата Божия между хората показал в два знаменити случая, когато спасил по трима невинни човеци от смъртно наказание. Веднъж, по време на отсъствието му от град Мир, сребролюбивият воевода Евстатий  осъдил трима души на смърт чрез посичане с меч, като за това взел подкуп от някои техни неприятели. Като научил за това, с най-голяма бързина, св. Николай пристигнал в Мир. Осъдените били вече изведени на мястото за посичане. Палачът вече вдигал меча над невинните хора. В този миг Николай хванал ръката на палача, изтръгнал меча от нея и освободил осъдените. След това укорил воеводата Евстатий, с което го накарал да се засрами и покае. Тъй също били наклеветени пред царския епарх Евлавий и пред царя трима царски воеводи – Непотиан, Урс и Ерпилион, и царят подписал смъртната им присъда. В навечерието на деня на погубването им тримата воеводи се молили на Бога, казвайки: „Боже Николаев, избави нас, невинните, от смърт!“. Същата нощ св. Николай се явил насън на царя и епарха, изобличил ги за неправдата и им заповядал веднага да освободят от тъмницата тримата воеводи. На другия ден царят и епархът си разказали еднаквото нощно видение и веднага освободили воеводите и от смърт, и от тъмницата.

 

БЕСЕДА за Иаков

 

Видях Бога лице с лице, и се запази душата ми (Бит. 32: 30).

 

Бог Авраамов и Исааков бил и Бог Иаковов, Бог на верните, послушните, милостивите и кротките. Кротък боговидец може да се нарече Иаков. Защото наистина бил кротък и видял Бога, и говорил с Бога, видял и ангели Божии, и стълба от земята до небето. Със своята кротост победил Лаван, своя тъст, и Исав, своя брат; с кротостта си въдворил мир между своите жени, Лия и Рахил; заради кротостта си бил мил и на фараона. Иаковата кротост е предобраз на Христовата кротост. Блажени кротките – е казал Господ, – защото те ще наследят земята (Мт. 5: 5). Тези думи се изпълнили и за Иаков. Той наследил земята на своите отци; неговото потомство се освободило от Египет и наследило обещаната земя; а чрез потомъка си по плът – Христос Господ – той наследил цялата земя. Това е Църквата Божия, която се е разпростряла по цялата земя. Видях Бога лице с лице. Иаков видял Бога в образ на човек, ала не като истински човек. И това видение е само предсказание за истинското въплъщение на Бога като човек. Душата му се избавила от страх и всякаква неправда. Но щом Иаков се избавил, виждайки само предобраза на Бога, колко по-лесно е за нас да се спасим, ние, които познаваме Бога като истински човек, като Богочовек.

 О, Господи кроткий, сило и славо на кротките, както си спасил Иаков с Твоя предобраз, спаси и нас с истинските Твои Тяло и Кръв. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

 

 

 Божия Закон е даден за всички хора и народи по земята. Божият Закон може да бъде изпълнен от всеки човек, независимо от званието и заниманието, което има.

Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 ДО МАШИНИСТА СТАМЕН И., КОЙТО СЕ ОПЛАКВА, ЧЕ РАБОТАТА МУ Е СКУЧНА

 

Оплакваш се, че твоята работа ти е омръзнала. Всички други профе­сии ти се струват по-добри. Чувстваш се смутен и тъжен, че не мо­жеш да намериш някоя по-добра работа. Дълго размишлявах, преди да взема перото и да ти отговоря. Мислено се вживявах в твоето положение и в работата ти. Представях си себе си на твоето място, в машината, всред грохота и бученето. Цял в чернилка и пот, бодро гледах напред. Зад гър­ба ми - цял един малък народ: старци, родители, деца, князе, дипломати, чиновници, селяци, работници, надничари. Всички сродени по силата на обстоятелствата и всички зависещи от мен. Разговарят помежду си или седят мълчаливо, потънали в своите мисли. Всеки мислено е устре­мен към гарата, за която е тръгнал. Но дали ще стигне до нея зависи от мен, а аз - само от Бога. Те дори не подозират колко зависят от мен. За мен дори и не се и сещат, не ме познават. И това ме радва. Преди да тръгнем от началната гара, никой не дойде да ме види и да се запознае с мен. Никой не се запита: дали този човек не е луд, или сляп, или пиян? Нали ние всички поверяваме на него своя живот! Той е най-важният чо­век в този галопиращ град, на който за известно време ставаме жители. Тази мисъл не е дошла никому и точно това неизказано ме радва. Радва ме това, че толкова много хора са ми поверили, без да се замислят, живота си - на мен, скрития в машината, невидимия, непознатия. И в радостен трепет започвам да славя Бога:

- О, Боже, велики и чудни! Славя Те и Ти благодаря, че си ми дал жи­вот и разум, и такава важна работа. Дал си ми работа, която много прилича на Твоята, Боже. Понеже и Ти, Господи мой, скрит, невидим и непознат, управляваш влака на нашия живот чрез Твоя Свят Дух. Твоята машина е огромна. Твоите пътници са безброй. Ти си машинист на целия свят. Много, много пътници не мислят за Теб, не изследват тайната на твоето Битие, но с доверие се качват в Твоя влак и пътуват, пътуват. Това сигурно безкрайно Те радва. Ти знаеш къде да дадеш почивка на Твоите пътници, къде да ги на­храниш и къде кого да свалиш от влака. Те наистина нямат ясна представа за началната и крайната гара на Твоя пречуден влак, но с доверие се качват в него, с доверие пътуват и с доверие слизат - с доверие към Теб, скрития, невидимия, непознатия. Хиляди и хиляди пъти Те славя и възхвалявам, и Ти се покланям, всевиждащи и всемогъщи Създателю и Машинисте мой. На Теб единствено се уповавам във всички опасности, към които се носи моят влак. Ти ще ми помогнеш да го докарам до крайната гара с всички пътници налице.

Мой млади приятелю, каква по-добра работа искаш? Има ли работа, по-добра от твоята? Апостол Петър е ловил риба, а Павел е правел шатри. Помисли колко по-велика и по-важна е твоята работа в сравнение с тяхната. И се поклони на Провидението, което ти е поверило точно тази работа.

От Бога здраве и благословение!

 

Автор - св. Николай , еп. Жички и Охридски

 

Бог да благослови всички, които препратят това четиво и до 
други човеци !

   

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 13 ДЕКЕМВРИ  


Разсъждение  


Да се дава милостиня от това, което е необходимо за човека – това е истинската милостиня. Да не се съгрешава тогава, когато човекът е подложен на изкушение – това е стойностното пред Бога. Когато св. Лучия видяла, че болната ѝ майка е чудесно изцелена, ѝ предложила да раздаде имота си като милостиня на бедните. На това майка ѝ отговорила, че не желае да се раздели с имота си до смъртта си, но се съгласила той да бъде употребен за целта, която Лучия желаела. „Първо затвори очите ми“  –  рекла майката, – тогава прави с имота каквото ти е угодно“.  „Не е много Богу угоден онзи, който дава на Него онова, което сам не може да вземе (в гроба), нито онова, което е непотребно на него самия, но ако искаш да сториш богоугодно дело, дай Му онова, което самата ти ползваш. След смъртта ти нищо не ще ползваш и тогава ще Му предложиш, онова, което не можеш да отнесеш със себе си. Затова, докато си жива, подай на Христа каквото имаш; и всичко, което си събрала за мене, веднага почни да го даваш на Него“. Добрата майка на мъдрата щерка се съгласила с това. Когато мъчителят Пасхасий принуждавал тази света девойка към телесен грях, Лучия даже и не помислила да се съгласи на това. А когато я заплашил, че неговите хора насила ще я осквернят, с насмешка рекъл: „Като бъдеш осквернена, Дух Свети ще избяга от тебе“. На това благодатната Лучия отговорила: „Тялото не може да се оскверни без съгласието (съизволението) на ума“. И света Лучия тръгнала на смърт, като [предварително] раздала своето имущество, а своето младо и чисто тяло запазила неосквернено.  



БЕСЕДА за Исаак  


 И… му се яви Господ и рече: Аз съм Бог на баща ти Авраама; не бой се, защото Аз съм с тебе (Бит. 26: 24). 


  Открай време, братя, е тесен пътят, по който ходят праведниците. Винаги са притеснявани от ония, които не вярват в Бога, или от ония, които вярват неправилно. Авел бил притеснен от своя брат Каин. Ной и Лот – от покварените човеци, а Авраам, Исаак и Иаков – от езичниците. Но Бог не оставя праведника сам на тесния път. Това виждаме и при Исаак. Аз съм Бог на баща ти Авраама; не бой се. Исаак разбрал тези многозначителни слова.  С тези думи Бог го окуражавал и предупреждавал. Той  искал да каже: „Заради Авраам ще те благословя; и както закрилях Авраам посред езичниците, така ще закрилям и тебе“; и още: „ Бъди Ми верен като Авраам, твоя баща“. И Исаак следвал примера на своя баща, и не отстъпил от Бога през целия си живот. Бил ратай и пастир като баща си; бил праведен и кротък, избягвал свадите с хората и правел добрини на човеците. Видяхме, че Господ е с тебе (Бит. 26: 28), трябвало най-накрая да признаят мразещите го негови гонители. И Исаак се удостоил Бог да се назове негов Бог; както се назовал Бог Авраамов, така после се назовал и Бог Исааков. О, Господи, Който си дивен в Своите светии, помени в Твоето Царство и нашите имена между имената на Твоите праведници и светии. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.  

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски                                                           

 ДО БРАТСТВОТО „СВЕТИ  АПОСТОЛИ” : ЗА ПРЕИМЕНУВАНЕТО НА ХРАМА

 

Едно време във вашия град имало храм, посветен на светите лечители. С течение на времето храмът бил разрушен и от него останали само осно­вите. Върху тези основи на древната църква народът пали свещи по празни­ци, а в деня на светите лечители там се събират за молитва много хора. Ина­че за духовните си нужди прибягвате до един отдалечен от града манастир.

Наскоро един от вашите заможни съграждани изявил желание да построи нова църква върху основите на старата, но само при условие тя да  бъде посветена на свети пророк Илия. Питате дали това е допустимо. Смя­там, че преименуването на храма би било неразумно, а и на народа това няма да бъде по сърце. Хората ще продължат да се стичат при светите лечи­тели и да се им се молят, както и досега.

Вашият земляк няма никакви сериозни основания да променя светци­те, на които е посветен храмът. Единствените му доводи са, че самият той се нарича Илия и че според него свети Илия е по-голям светец от светите лечители. Първото му основание може да накара хората да мислят, че той е издигнал църква на себе си, а не на пророка. А второто му основание е оскърбително за Бога, Небесния Отец на всички светци. Защото Бог обича всички свои светии, както баща обича децата си. И който огорчи децата, огорчава техния баща. Светите лечители са велики светци. Бог е проявявал чрез тях своята милост и сила в света също така, както и чрез свети Илия. Вашите предци не случайно са посветили своята църква на тях. Навярно те са имали за това важни причини. А предците трябва да бъдат почитани. Вашият заможен земляк ще направи най-добре, ако обнови църквата на светите лечители върху старите основи. Ако не иска да направи това, тога­ва би могъл да построи храм на свети Илия, но не на същото място, а там, където му бъде дадено благословение. В противен случай, ако той изпъл­ни сегашния си замисъл, у хората ще настъпят недоумения по отношение действието на светците.

В стари времена в Чехия, докато тя била православна страна, се случи­ло следното: княгиня Драгомира, майката на свети Вацлав, убила Людми­ла - бабата на същия този крал светец. Върху гроба на убитата започнали да се случват много чудеса и народът масово се занизал натам. Княгиня Дра­гомира се изплашила от народния гняв и решила да си послужи с хитрост.

Върху гроба на мъченицата тя издигнала църква на свети архангел Миха­ил, та народът да приписва чудесата на него. Но това не помогнало. Хората продължили да посещават гроба на Людмила и да приписват чудесата на нея, а не на светия архангел. Да не би и при вас да се случи така - да посве­тите църквата на свети Илия, а народът да продължи да се моли на светите лечители и да очаква помощ от тях. Или което е още по-лошо, да настъпи разделение заради светците, както някога между коринтяните, които се ка­рали, казвайки: едните - аз съм Павлов, а другите - аз съм Аполосов (1 Кор. 3:4). | Да не бъде това между вас.

Мир вам и радост от Господа!

 

Автор - св. Николай , еп. Жички и Охридски

 Не е беден този, който няма нищо, а този, който иска това, което няма.

(Свт. Иоан Златоуст)

 ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 12 ДЕКЕМВРИ

 

Разсъждение

 

Нищо няма да ни помогне, ако не сме снизходителни към слабостите на хората, и ако не им прощаваме. Защото, как можем да се надяваме Бог да ни прости, ако не прощаваме? Веднъж св. Спиридон продал на един търговец според уговорената цена 100 кози. Светителят казал на търговеца да остави парите. Търговецът знаел, че Спиридон никога не брои парите, оставил пари за 99 кози, а за една ги задържал. След това Спиридон му преброил сто кози. Но когато търговецът със слугите си подкарал козите, една от тях,  блеейки, се върнала. Той я подгонил, но тя пак се върнала. И тъй, козата непрестанно се връщала обратно в обора, като никак не искала да тръгне с останалите кози. Тогава светителят прошепнал тихо на ухото му: „Виж синко, животинката не напразно прави така. Да не би да си задържал нейната цена?“. Търговецът се засрамил и признал своя грях. И като заплатил задържаното, козата веднага тръгнала с останалите. Друг път крадци влезли в кошарата на Спиридоновите овце. Като уловили няколко животни, колкото искали, тръгнали да излизат от кошарата. Ала невидима сила ги приковала към земята и те не могли да мръднат. Като се разсъмнало, епископът дошъл в кошарата и видял крадците, смъмрил ги благо и ги поучил в бъдеще да живеят от своя труд, а не да крадат. После взел един овен, подарил им го и казал: „Вземете това, та вашите мъки и всенощното ви бдение да не са напразно“. И ги освободил с мир.

 

БЕСЕДА за Мелхиседек

 

Ти си свещеник навеки по чина Мелхиседеков (Псл. 109: 4; Евр. 7).

 

О, колко тайни и верни служители има Господ, които му служат ден и нощ! О, колко светещи комети на звездното небе, познато на хората, се появяват изведнъж, блеснат и се изгубват във вселенското пространство, оставяйки спомен за себе си! Праведният Авраам, със своето потомство, е като познатото небе над нашите глави, а Мелхиседек е като блестяща комета, която се появила ненадейно, и пред която познатото нам звездно небе се поклонило, и която изведнъж се скрила. Кой е този Мелхиседек?  Цар салимски…свещеник на Бога Всевишни! (Бит. 14: 18). Той изнесъл на Авраам хляб и вино; той благословил Авраама; и Аврам му даде десетата част от всичко.[1] А щом Авраам е благословен от Бога, колко ли ще да е благословен онзи, който благословил Авраама? О, неизследима бездна на Божия Промисъл! Човешката мисъл е от днес до утре, а Божият Промисъл прониква във всичко, до последните времена. Мелхиседек, по думите на апостол Павел, е предобраз на самия Господ Иисус Христос (Евр. 7). Защото, докато Авраам бил дивен и богоугоден труженик, този Мелхиседек бил цар и свещеник. И Господ наш е Цар и Свещеник. Мелхиседек предложил на Авраам хляб и вино. Нашият Господ предлага на целия човешки род Своето Тяло и Кръв. Авраам се поклонил на Мелхиседек и доброволно му дал данък. Истинското Авраамово потомство, т.е. християните, се покланя на Господ Иисус и Му принася доброволна жертва – дар за дар, дар за Тялото и Кръвта на Кръста. Рода Му кой ще обясни? И Христовия, и Мелхисидековия? Авраам, вашият баща, би се зарадвал да види Моя ден, и видя, и се възрадва (Иоан 8: 56). Това Господ казал на евреите. Как го видял? Видял го с духа си. А в този дивен и славен Мелхиседек, цар и свещеник на Бога Всевишни, видял и предобраза Христов.

О, Господи Иисусе, благослови и нас, както Си благословил верните си служители Мелхиседек и Авраам. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

 

 

[1] В един определен момент, Бог нарежда Аврам да да се нарича Авраам. За да не се затруднява  читателя, тук е изписано ( с изключение на библ. стих ) Авраам. (бел. прев.).

 ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 11 ДЕКЕМВРИ

 

Разсъждение

 

Господ пази всички, които Го обичат (Псл. 144: 20). Житията на светиите потвърждават това ясно като бял ден[1]. Едни завистливи свещеници обвинили пред патриарх Анатолий св. Даниил, че той е влъхвa. Всъщност, те завиждали на съвсем младия подвижник, който ги превъзхождал във всички добродетели и със своя живот привличал много народ към себе си. Патриархът повикал Даниил при себе си и го разпитал – първо как вярва, после и как живее. И когато Даниил му казал всичко, патриархът станал, прегърнал го, похвалил го и го отпуснал с мир. След няколко дена патриарх Анатолий се разболял, повикал Даниил при себе си и го замолил да се помоли  Богу за него, та да оздравее. Даниил се помолил на Бога и патриархът веднага оздравял. Когато патриархът пожелал с нещо да възнагради Даниил, младият светец го помоли вместо награда да прости на неговите клеветници. На това патриархът отговорил: „Как да не им простя, като са виновници за толкова блага, а именно, и с тебе да се запозная, и чрез тебе да получа изцеление!“. Господ пази всички, които Го обичат, и злото, което хората замислят обръща за тяхно добро.  По времето, когато св. Никон Сухи бил роб на един татарин, татаринът се разболял смъртно, и виждайки, че скоро ще умре, наредил на своите синове след неговата смърт над неговия гроб да разпънат на кръст роба Никон. Но св. Никон бил прозорлив и узнал, че неговият жесток господар ще се кръсти, та се помолил за неговото оздравяване. И противно на всяко очакване, татаринът оздравял. Така Никон спасил и себе си от телесна смърт, и своя господар от духовна.

 

БЕСЕДА за Лот

 

 И рече (им Лот): братя мои, не правете зло (Бит. 19: 7).

 

Лот живял с жена си и двете си дъщери в Содом. Праведник между грешници. Нима ще погубиш праведника с нечестивеца? – верният Авраам попитал Бога (Бит. 18: 23). А Бог отговорил на верния Авраам, че не само няма да погуби праведника, но ако се намерят десет праведници в този град, ще пощади целия град заради тези десет. Ала в Содом се намерил само един праведник – Лот, и той бил пришълец. Както преди всемирния потоп в света имало един праведник – Ной, тъй и преди гибелта на Содом имало един праведник – Лот. Този Лот бил подобен във всичко, във всяка добродетел, на своя чичо, особено послушен на Бога и твърде гостоприемен. А содомци го мразели, защото бил пришълец и още повече, защото бил праведник. Братя мои, не правете зло – молил ги Лот. Негодниците наричал братя, та белким ги укроти и вразуми да не вършат зло, и да ги спаси. Но неговата братска реч разпалвала в тях още по-голяма ярост. И Лот се удостоил да го посетят ангели Божии и да го изведат от този покварен град, чиито грехове викали към Бога. А негодниците навалили върху Лотовия дом, та да осквернят светото гостоприемство. Братя мои, не правете зло – молел ги Лот. Но нима ще послушат човек изроди, които не се боят и от Бога? И затова ангелите ги наказали със слепота, те всички ослепели, от май-малкия, до най-големия. След това ангелите извели Лот от града на грешниците, а върху града изсипали дъжд от огън и жупел. Тъй злият град загинал и тъй се спасил единственият праведник от този град. По-добре един праведник, нежели хиляда грешници(Сирах. 16: 3).

О, праведни Боже, който никога не оставяш праведника, изглади нашите неправди и ни спаси. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

 

[1] В ориг. – ясно като слънце (бел. прев.).

 

 
ДО ГОСПОДИН СКОТ, АМЕРИКАНСКИЯ УНИТАРИАНЕЦ, КОЙТО СЕ БУНТУВАСРЕЩУ СВЕТАТА ТРОИЦА

 

 

На хлъзгавия път на политиката, на който сте се озовали, не е чудно, че негодувате срещу християнското учение за Светата Троица. Вашата унитарианска секта се основава не на стремежа към чистата истина, а на стре­межа към изравняване на всички религии в света. Но тъй като е трудно да се изравни планината с долината, Вие се сърдите на планината. Защото Ви се струва - съвсем погрешно - че е по-спасително да се изравни планината, отколкото да се издигне низината. И при това Вие твърдите, че вашата секта вярва в Иисус Христос.

Ако Вие вярвате в Иисус Христос, то как тогава можете да се стремите към приравняване и уеднаквяване на истината и лъжата? Христос ли Ви е посочил този път? Приравнявал ли е Той Своето учение с римското идолопоклонство, с африканския фетишизъм, с индийския нихилизъм и с мърт­вото юдейско фарисейство? Очевидно не. И Христовият апостол решително се обявява против Вас, казвайки:  Защото какво общуване има между правда и беззаконие? Какво общо има между светлина и тъмнина?
Какво съгласие може да има между Христа и Велиара? (дявола)? Знайте, че све­тът не разпъва на кръст онзи, който примирява истината с лъжата, светли­ната с тъмнината, доброто със злото. А Христа светът е разпънал на кръст, защото Той не е уеднаквявал или смесвал истината с лъжата, нито е използ­вал истината за политически цели. Следователно ясно е, че вие не вярвате в Иисус Христос.

Опитайте само, в която и да било област на обикновената наука, да примирите и уеднаквите откритите истини с полуистините или с неисти­ните и ще видите какъв отпор ще срещнете. Да речем, да приравните елек­трическата светлина със светлината на лоената свещ; или кръглата форма на Земята с плоскостта. Или вземете обикновен пример от живота. Да ре­чем, двама души се препират: единият, който има добро зрение, казва, че е

видял в небето три орела, а другият, със слабо зрение - че не е видял нито един. Ако сте разумен, Вие ще изпитате зрението на единия и на другия и ще повярвате на онзи, който вижда по-добре. Но понеже за Вашата секта е важна не истината, а примиряването и уеднаквяването, Вие ще кажете на онези двамата: Понеже аз изобщо не искам да вдигам очи към небето и да проверявам каква е истината, то най-добре е вие двамата да се помирите, взаимно да направите отстъпки и в съгласие да кажете, че и двамата сте ви­дели един орел.

Това е Вашият път, Вашето учение, Вашата политика. Светът не е пос­ледвал вашата секта, както са вярвали нейните основатели. Останали сте и до днес в християнския свят малобройна и незначителна секта, подобно на скала в морето. Защо? Защото въпреки че хората държат на мира, те още повече държат на истината.

А истината за Бога, Един в Три Лица, е дошла в света по Откровение, била ни е открита от Най-прозорливия, от Сина Божи Иисус Христос. Три Лица, Една Същност. Три Лица, Една Личност. Тази фина и възвишена ре­алност никога не може да бъде приравнена и уеднаквена с грубите и ниски призраци.

Духът на истината нека Ви просвети!

 

Автор - св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

Бог да благослови всички, които препратят това четиво и до 
други човеци !

 Невярващият само в някои моменти може да се покаже [като] верен и храбър. Но въобще не вярвай в постоянната вярност и в постоянната храброст на човек, който не вярва в Бога.

(Свт. Николай, еп. Жички и Охридски)