Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
ПРАВОСЛАВНИ ЧЕТИВА
Автор: savaarhimandrit Категория: Други
Прочетен: 1765346 Постинги: 3823 Коментари: 0
Постинги в блога от Декември, 2017 г.
<<  <  1 2 3 4 5 6 7  >  >>
 
ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 10 ДЕКЕМВРИ

 

Разсъждение

 

По безброй начини живият Господ знае да милва и да наказва, да избавя верните от напасти, да прави невярващите вярващи и да наказва непоправимите гонители на вярата. Когато злият мъчител Максимин убил чудните Христови мъченици – Мина, Ермоген и Евграф, качил се на една ладия и отпътувал заедно със своята свита за Цариград. Но изведнъж очите му ослепели; бидейки и преди това сляп по душа и ум, той започнал да се оплаква на придружаващите, че като че ли някаква невидима ръка страшно го удря. Скоро след това погинал в зло, както и в зло живял. По времето на св. Амвросий имало и такъв случай: царица Иустина, еретичка, била убедила някой си Евтимий, началник някакъв в Милано, по някакъв начин да хване омразния ѝ епископ и да го закара някъде далеч на заточение. Този Евтимий приготвил една кола и се настанил в къща близо до църквата, та да може по-лесно да издебне [светителя], когато е сам, и да го откара с колата. Но точно в деня, в който бил уредил и подготвил всичко, за да хване Амвросий, дошло царско нареждане: заради някакво провинение Евтимий веднага да бъде прогонен в изгнание. Същия ден дошли войници, вързали зложелателя и го откарали на заточение със същата онази кола, която бил подготвил за Амвросиевото изгнание. Друг път един арианин влязъл в храма, в който служел св. Амвросий, с намерение да чуе нещо от неговите уста, та да може да го обвини. Погледнал този еретик как Божият светител поучава народа и видял до него светъл ангел, който му шепнел на ухото. Уплашил се от това твърде много, засрамил се от самия себе си, отхвърлил ереста и се върнал в Православието.

 

БЕСЕДА за Авраам

 

Аз, който съм прах и пепел (Бит.1: 27).

 

Това са думи, които праведният Авраам изрекъл за себе си. Смешни са онези хора, които се гордеят със своето приятелство със земните князе и велможи – те започват да мислят високомерно за себе си. Авраам се е удостоил да разговаря с вечния и всемогъщ Цар, но останал непоколебим в своето смирение, наричайки себе си прах и пепел. Кой бил този Авраам, че се удостоил с такова Божие благоволение през живота си, и похвала след смъртта си от апостола (Гал. 3; Евр. 11), та чак и от Господа Христа (Лк. 16: 22; Иоан. 8: 39)? Труженик, който имал всички добродетели, и живеел в света по Божия закон. Човек с твърда вяра в Бога, правдолюбив, гостоприемен, милосърден, смел, послушен, чист и смирен. Особено се прославил Авраам с вярата, със силната си вяра. Авраам бил на сто години, когато Бог му казал, че жена му, дотогава бездетна, ще му роди син, и той повярвал. И още преди Сарра да роди Исаака, Бог казал на Авраам: Ще направя потомството ти като земния пясък (Бит.13: 16). А когато Аврааму се родил единственият му син, Бог, изпитвайки го, му наредил да принесе единствения си син в жертва, което Авраам бил готов да стори, ако Бог не го възпрял в последния миг. Толкова верен и послушен към Бога бил този мъж. Затова Бог го благословил и прославил на земята и на небето. Блазе на онези, братя, които без да умуват, вярват в Бога и изпълняват светите Негови заповеди. Божие благословение ще им се прати и в двата свята.

О, благословени Сътворителю наш, благослови нас грешните и ни причисли към Твоите избрани, чиито дял е с Авраама в Твоето Царство. На Тебе слава и похвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

                                                                             

Категория: Други
Прочетен: 186 Коментари: 0 Гласове: 0

 ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 9 ДЕКЕМВРИ

 

Разсъждение

 

Страхът от Бога пропъжда всеки страх от хората. При всички велики иерарси на православната Църква ние виждаме чудесно съчетание на кротост и безстрашие. Св. Николай хванал ръката на палача и изтръгнал от нея меча, за да не посече невинни хора. Св. Златоуст изобличавал лошите дела на Евдоксия, без да гледа на всички неприятности и опасности, на които заради това излагал живота си. По този начин постъпвали и много други. Цар Валентиниан Старши, като изслушал строгите Амвросиеви изобличения, му казал: „Знам твоето безстрашие, затова и помогнах да бъдеш избран за епископ; поправяй нашите грешки, както учи божественият закон, и лекувай нашите неправди“. Когато Валентиниан Младши, подучен от своята майка, Иустина, арианка, наредил съборния храм в Милано да се отстъпи на еретиците, Амвросий се затворил в църквата с вярващия народ и три дена не искал да излезе, и известил на царя и царицата, че ако искат неговата смърт, той е готов всеки час „тук, в църквата, с меч или копие, да бъда прободен“. Като чули това, царят и царицата отменили своето нареждане. Когато станал един бунт в Солун, в който, по нареждане на цар Теодосий Велики, били посечени 7 000 души, Амвросий се разгневил на царя, и когато той посетил Милано и искал да влезе в църквата, светителят му забранил да влезе. Царят казал на Амвросий: „И Давид съгреши, но не се лиши от Божието милосърдие“, на което епископът му отговорил: „ Ако си подражавал на Давид в греха, подражавай му и в покаянието“. Царят се засрамил, върнал се и горчиво се покаял за греха си.

 

БЕСЕДА за Ной

 

Ной беше човек праведен и непорочен в своя род; Ной ходеше по Бога (Бит. 6: 9).

 

Да си праведник между праведниците е нещо велико и похвално. Но къде-къде повече похвално нещо е да си праведник между грешниците. А Ной, живял петстотин години между хора, изпълнени с неправда и злоба, останал праведен пред Бога. А Ной намери благодат пред очите на Господа (Бога) (Бит. 6: 8). Най-висшият Съдия, който вижда всички човешки дела, и ги оценява без пристрастие и безпогрешно, е оценил труда Ноев, дето се запазил в правдата Божия между един покварен и опърничав род, и го наградил със Своята благодат. Без съмнение, Ной е претърпял много мъчнотии и огорчения от своите злобни съседи. Без съмнение, Ной не можел да има приятел между тях. Най-голямото удоволствие на грешника е да въвлече праведника в своята кална локва и с него да сподели своя грях. Но Ной не допуснал да бъде въвлечен, нито прелъстен. Той желаел повече да има Бога за приятел, нежели неправедните хора. За него по-скъпо било общуването с Бога без хората, нежели с хората без Бога. Страхът от Бога, Твореца и Съдията, го запазил от общата поквара. И не само, че бил праведен, а бил и съвършен в своя род. Т.е. той ни най-малко не допуснал да се зарази от общото зло, а стоял в Божията правда. Примамването към грях и насмешките все повече го отдалечавали от тях. И когато настанал общият потоп за целия човешки род, Бог не оставил верния Ной да загине с останалите, спасил го и го прославил, като го направил родоначалник на новия човешки род. Светлият Ноев пример, братя, ни учи, че всеки от нас, само ако желае, може да угоди на Бога и сред най-големите грешници около себе си.

О, Боже праведни и дълготърпеливи, подкрепяй ни по пътя на Твоята правда. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор –  Св. Николай, еп. Жички и Охридски 

 

Категория: Други
Прочетен: 225 Коментари: 0 Гласове: 1


 ДО ЗЕМЕДЕЛЕЦА НИКОЛА Ч.:  ЗА ВЪТРЕШНАТА МИЛОСТ

 

Един фарисей поканил Господ Иисус Христос на обед. Поканил Го не от уважение, а поради някакви лични сметки. Иисус прозрял нечис­тите му подбуди и умишлено не измил ръцете Си, преди да седне на трапезата. Нима не е логично нечистото да се приеме с неизмити ръце? Фарисеят се възмутил от това, а Господ използвал случая, за да изобличи фарисеите, които външно се показвали чисти, а вътрешно били изпъл­нени с грабеж и лукавство. И тъй като този фарисей мислел, че оказва особена милост на Иисус, поканвайки Го на обед, Господ го укорил, каз­вайки: „Но давайте милостиня от онова, което е вътре; тогава всичко у вас ще е чисто” (Лук. 11:41). Ти питаш: какво означават тези думи?

Означават милостивото сърце, което подтиква ръцете към милостиня. Бог, Който гледа на сърце, приема само такава милостиня. Но ако сърцето е злобно и немилостиво, напразно дава ръката. Бог отхвърля такъв дар. Мо­жеш да излъжеш хората с дара на ръката, но Бога - никога. Ако сърцето е нечисто - нечист е и дарът, колкото и да е голям. От нечистото сърце про­изтичат нечисти мисли и желания и оскверняват външните човешки дела, колкото и добри и чисти да изглеждат те. Каква полза от измиването на ръцете, ако нечистотата на сърцето ги прави постоянно мръсни? Ако една къща е пълна отвътре с мръсотия и смрад, каква полза да се мият и украся­ват вратите и прозорците? Дори ако вратите и прозорците са идеално изми­ти, това ни най-малко не може да намали нечистотата зад тях.

Със Своята Божествена прозорливост и небесна чувствителност Хрис­тос прозрял и почувствал душата на фарисея като съд, пълен с нечистота. Той отказал да умие ръцете Си; отказал да изпълни това най-малко задъл­жение, за да напомни на своя домакин най-голямото; отказал да извърши второстепенното, за да го укори за най-важното. И най-мръсните ръце са съвсем чисти в сравнение с нечистото сърце. И тъй, нека умием първо сър­цето си и тогава всичко останало у нас ще бъде чисто.

За страшния цар Калигула се разказва, че веднъж, имайки зли наме­рения, той поканил сенаторите на вечеря. Всичко в царския дворец било бляскаво и чисто. Единственото нечисто нещо в него било царското сърце.

Освен това според обичая преди вечерята царят умил лицето и ръцете си и се облял с най-скъпоценни благовония. Само сърцето му било яма, пълна с нечистотии. И в същия час, когато той най-любезно вдигал наздравици със своите гости, като ги хвалел и прославял, в града палачите му избивали по негова заповед техните синове.

Примерът с този римски цар, както и с онзи еврейски фарисей ясно показва защо е било нужно Божият Син да слезе на земята. Такава нечистота се била възцарила в човешките сърца, такова лицемерие било настанало, такова объркване на важното и маловажното се било разпространило, че съ­ществуването на света, населен с такива хора, станало безсмислено. И никой друг не бил в състояние да го очисти и промени, освен Един Бог.

На Бога - слава и хвала, а на теб - живот и спасение!

 

Автор - св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

Бог да благослови всички, които препратят това четиво и до 
други човеци !

Категория: Други
Прочетен: 186 Коментари: 0 Гласове: 0
  



Сам Господ, с ушите на духовния отец, слуша изповедта, и чрез устата на духовника освобождава [от греховете].

(Свт. Теофан Затворник)

Категория: Други
Прочетен: 527 Коментари: 0 Гласове: 1
 

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 8 ДЕКЕМВРИ

 

Разсъждение

 

Който напълно се предаде на Бога, него Бог води към спасение и за полза на много други. Св. Николай, предан на волята Божия, побягнал от суетната човешка слава от своя град Патара и отишъл в град Мир Ликийски, където не познавал никого, нито пък някой познавал него. Без каквито и да е средства – защото, макар да бил богат, оставил всичко в къщи – без познанства и без план, той като непознат обикалял из града, очаквайки Бог да насочи стъпките му. През това време умрял Иоан, архиепископът на града, и свиканият събор за избор на нов архиепископ не успял да постигне единомислие за нито един от кандидатите. Накрая, членовете на събора решили да постят и да се молят на Бога, та Бог да покаже на някого кой е най-достоен за това звание. Бог чул молитвата на Своите слуги и им открил най-достойния. Когато председателят на събора бил на молитва, му се явил в светлина един човек и му казал да иде рано пред църквата и да чака онзи, който пръв дойде за утринната молитва: „Него поставете за архиепископ, името му е Николай“. Като видял и чул това, епископът го съобщил на своите другари и на другия ден рано отишъл пред църквата и зачакал. Тогава дошъл св. Николай, който имал обичай да става рано за молитва. Като го видял, епископът го запитал: „Как се казваш, чадо?“. Николай мълчал. Епископът го запитал отново и той отговорил: „Никола се казвам, владико, слуга на твоя святост“. Тогава епископът го уловил за ръката, завел го пред събора и казал: „Приемете, братя, своя пастир, когото Дух Свети ви помаза, и когото не човешки събор избра, а Божият Промисъл“.

 

БЕСЕДА  за проклятието върху греховните дела

 

Проклета да е земята поради тебе (Бит.3: 17).

 

След грехопадението на Ева и Адам Бог им наложил наказание. Не наложил наказанието веднага, а след известно време, очаквайки тяхното покаяние. Това се вижда от разговора, в който Бог встъпил с Адам след греха. Къде си? – Бог попитал Адам. И когато Адам казал, че се е скрил заради своята голота, Бог отново го попитал: Кой ти каза, че си гол? Тогава Адам, вместо да принесе покаяние, започнал да обвинява жена си. След това Бог наложил наказанието. Върху змията, която послужила за оръдие на дявола, паднало неограничено проклятие. Жената била осъдена с мъка да ражда деца и нейната воля да бъде под властта на мъжа. Това не е проклятие, а наказание с надежда. Човекът е осъден с труд да обработва земята. Но какво означават думите Проклета да е земята поради тебе? Дали Бог е проклел земята, както и змията с неограничено проклятие? Не. Земята е проклета само в грешните дела на човека. Заради човешкия грях земята ражда тръни, заради греха е безплодна, заради греха настава суша, заради греха са наводненията, земетресенията, вредните насекоми, скакалците, гъсениците и болестите. А че земята не е проклета като змията в своята цялост, се вижда от това, че земята ражда и добри плодове; Бог винаги, по молитвите на праведниците, благославя земните плодове, необходими за човешкия живот, и даже ангелите Божии, като гости Аврамови, яли от земните произведения (Бит.18: 1–8). Защото какво е виновна земята и какво са виновни всички останали творения Божии на земята, освен змията, за Адамовия грях? Но все пак Всички твари заедно стенат и се мъчат досега (Рим. 8: 22). Не стенат и не се мъчат заради проклятие върху себе си, а заради греховните човешки дела, които са проклети. О, братя мои, да се засрамим от своите грехове, заради които страдат и невинните твари.

О, Боже благий, прости ни старите грехове и ни пази от нови. О, Боже милостиви, смили се над невинните Твои създания, които страдат заради нас и облекчи техните страдания. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

 

Категория: Други
Прочетен: 185 Коментари: 0 Гласове: 0

Из житието на свети Иоаникий


Минаха дванайсет години, откакто свети Иоаникий бе почнал да се подвизава в пустинята, и той получи откровение свише да напусне мястото, където живееше, да се засели в Еристийската обител и да приеме монашеско пострижение. Защото начинът на живот, който водеше, колкото и труден и висок да бе, бе само преддверие към големите му монашески подвизи.
Така през лятото той отиде в посочената му обител и сподели видението си със Стефан, който бе игумен на местните монаси. А той незабавно прочете над него молитви по установения чин и го облече в монашески одежди. И когато светият, който и до монашеството бе живял монашески живот, се облече в монашески образ, той премина от едни подвизи към други, още по-големи, и заживя още по- строго.
 
Категория: Други
Прочетен: 220 Коментари: 0 Гласове: 0


 ДО ЕДИН БОЛЕН ПЪЛКОВОДЕЦЗА ВЕЧНАТА НАГРАДА

 

Пишете ми от болничната постеля. Обкръжен сте от непознати хора, чиито имена не знаете и които за пръв път сричат Вашето име върху болничния лист над леглото Ви. Няма ги познатите и сродниците, за да Ви посетят. А някога сте командвали полкове. Хиляди са изговаряли Вашето  име с почит, хвалели са Ви и са Ви величаели. Гърдите Ви са приличали на иконостас от ордени. И ето сега - забравен и самотен, чужденец между чужденци - живеете, вглеждайки се от нощта на своето настояще в деня на своето минало. Бъдете мъжествен. Днешната Ви битка е много по-трудна от всички битки, които сте водили преди. Защото няма битка по-тежка от она­зи, която човек води напълно сам. Спомнете си за Христос в Гетсимания. „И понеже се намираше в смъртна борба, молеше се по-усърдно, а потта Му беше като кървави

капки, падащи на земята” (Лук. 22:44). Но след това дошло Възкре­сението, и честта, и славата, която векове наред ехти по всички краища на Небето и земята. На стари години нашият велик отец св. Иоан Златоуст из­паднал в немилост пред императора и императрицата, бил оклеветяван, руган и накрая изгонен от столицата в арменската пустиня. Измъчен, самотен и болен - мислите ли, че се е оплаквал и окайвал? Не. Ето какво писал той от бездната на своето страдание и унижение: „Нима има някакво значение това да бъдеш изгонен от отечеството си, да бъдеш местен от място на място, да живееш в изгнание, да бъдеш влачен от съд на съд, да търпиш насилие и издевателства от войниците, зло от хората, мъчения от роби и свободни - нима всичко това има някакво значение, когато наградата за него е цялото небе и всички онези нетленни и безгранични блага, които не могат да бъдат изказани с думи и ни носят безсмъртие и вечна наслада”?

О, колко велики и дивни са онези, които очакват награда и слава единствено от Светите Небеса! Онези, които са познали измамността на светската слава и изменчивостта на съдбата, които забравят всички зем­ни срещи - приятни и неприятни, и с цялото си същество са устремени към среща с вечната Любов! Пишете, че вярата Ви е крепила в борбата за свободата на народа. Сега вярата в Бога Ви е по-нужна от всякога. Върху никого другиго не се проявява така ясно нейното животворно действие, както върху самотния, забравения, отхвърления и болния. Когато целият свят шепне в ушите на един такъв човек: „Ти не си нужен на никого", вяра­та му говори: „Ти си потребен на Бога". Във времената на шумната светска слава, която Ви е кичила с венци, които вехнат, вярата е била за вас като сладкиш, подслаждащ душата; сега тя може да Ви послужи като насъщен хляб.

Четете Псалтира и Евангелието.

Мир Вам и утеха от Бога!

 

Автор - св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

Бог да благослови всички, които препратят това четиво и до 
други човеци !

 

Категория: Други
Прочетен: 274 Коментари: 0 Гласове: 0
 

Когато сме невинни и ни постигне някоя беда, не бива веднага да се оплакваме, а да потърсим в това Божия Промисъл, Който чрез тази беда подготвя нещо ново и полезно за нас.

(Св. Николай, еп. Жички и Охридски)

Категория: Други
Прочетен: 209 Коментари: 0 Гласове: 0
  


ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 7 ДЕКЕМВРИ

 

Разсъждение

 

Бог връща стократно заема, даден Нему чрез сиромасите. Имало една жена, омъжена за мъж езичник. Живеели в любов и в бедност. Като спестили с мъка 50 сребърника, мъжът рекъл на жената, че трябва да дадат тези пари някому назаем с лихва, иначе сребърник по сребърник ще похарчат спестеното и пак ще останат без нищо. Жената му отговорила: „Ако искаш да ги дадеш назаем, дай ги на християнския Бог“. „А къде е християнският Бог?“ – запитал мъжът. Жената го отвела пред църквата и му казала да раздаде парите на просяците там, и му рекла: „Християнският Бог ще приеме това от тях, защото всички те са Негови“. Раздал всички 50 сребърника на сиромасите и се върнали в дома си. Но след известно време останали вкъщи без хляб. Тогава жената рекла на мъжа си да иде пред църквата и да получи парите от Бога, Комуто ги бил дал. Отишъл мъжът, но видял около църквата само просяци и в недоумение кой ще да му даде парите, обикалял около църквата. Погледнал пред себе си и неочаквано видял един сребърник. Той го взел, купил с него една риба и я отнесъл вкъщи. Оплакал се на жена си как не видял никого, и как никой нищо не му дал, но намерил случайно само един сребърник. Жена му отговорила: „Бог е невидим и по невидим начин урежда всичко“. Когато жена му разпорила рибата, намерила в нея някакъв блестящ камък. Тя го дала на мъжа си, а мъжът го отнесъл при един търговец, та да види дали може да получи нещо за този камък. Търговецът му предложил 5 сребърника, а мъжът се засмял, мислейки, че търговецът се шегува, като предлага такава висока цена. Търговецът пък помислил, че мъжът му се присмива заради ниската цена, която предложил, и предложил 10, после 15, после 30, после и 50 сребърника. Онзи човек разбрал, че това е някакъв скъпоценен камък и започнал да се колебае. Търговецът вдигал цената все повече и повече, докато не стигнал до 300 сребърника. Тогава човекът взел 300- те сребърника и радостен отишъл у дома си. „Виждаш ли колко е добър християнският Бог?“ – рекла жена му. Удивен, мъжът веднага се кръстил, и заедно с жена си прославили Бога.

 

Беседа за това, че всичко, сътворено от Бога, е твърде добро

 

И видя Бог всичко, що създаде, и ето, беше твърде добро (Бит. 1: 31).

 

Когато, братя, частите на една сграда са добри, тогава тя и цялата е добра. Добра е всяка отделна тухла и всеки камък, и хоросанът, и варта, и гредите, и стълбовете, но човек се възхищава, като гледа цялата сграда. Често пъти нещо от сградата му се струва неразумно и неуместно, но на мига забравя за него, когато устреми погледа си върху цялата [сграда]. И наистина, в този свят има доста неща както в предметите, така и в случващото се, които за нас изглеждат неразумни и неуместни. Но когато ни се открият в цялост, ние ги проумяваме и се успокояваме. Много от страданията в нашия живот смятаме за жестоки и безсмислени, когато ни споходят. Но като минат дни и години, в нашата памет тези страдания блестят като скъпоценен камък, който осветява по-нататъшния ни житейски път. Затова, ако нещо в Божието творение[1] те смущава, гледай цялото; ако нещо в живота те огорчава, изчакай търпеливо, с вяра и надежда следващите дни и години. И ако целият този живот да ти се струва мъчителен и скръбен, подигни духовните си очи към другия свят и ще се успокоиш и зарадваш. Защото този видим свят не е съвършен във всичко – очаква ни и друг свят. Защото е казано: Бог сътвори небето и земята. И художникът препоръчва на зрителя да гледа картината отдалеч, за да я види в цялата ѝ красота. О, Господи, о, безсмъртни Художнико, как твърде добро е всичко, което Ти Си сътворил! На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

 

 


[1] В ориг. – Божията природа (бел. прев.).

 

Категория: Други
Прочетен: 212 Коментари: 0 Гласове: 0


 Човек може да е много вещ в делата си, да е велик държавник или военачалник, но никой между хората не е по-велик от човека, велик във вярата, надеждата и любовта.


(Св. Николай, еп. Жички и Охридски)

Категория: Други
Прочетен: 158 Коментари: 0 Гласове: 0
 

ДО РАБОТНИКА МАТИЯС:   ЗА БРАТСТВОТО МЕЖДУ ХОРАТА

 

Пишеш, че на света му е тежко, а от какво - и сам не знае. Ако светът не знае, знае Божията Църква. Светът страда от отчуждението между хората. Родството на човек с човека е забравено и хората се държат един към друг като странници и чужденци. Думите „съгражданин", „сътрудник", „другар" са изместили думите „брат" и „братство". В Русия, където хората  по-често от където и да било в света са се обръщали един към друг с „братко", сега се наричат „другарю". И това се смята за напредък. Напредък би  имало в намирането на още по-близко родство между хората, отколкото са  намерили нашите предци, и в постигането на още по-голяма близост в чо­вешките отношения. Но ако нашите предци са се наричали „братя", а ние  се наричаме „другари", то това е знак за напредък не в близостта и едине­нието, а в разединението и отчуждението. Христос е казал: „Всички вие сте братя”. Братя сте, защото имате един Отец, Който е на небесата, и ще бъдете, и ще останете братя дотогава, и само дотогава, докато всички признавате Едничкия си Отец. Защото братството зависи от бащинството. Там, където няма баща, не може да се говори за братство. И щом се отрече общият Баща, неизбежно се отрича и братството между хората. Тогава брат­ството се заменя с другарство, от което неизбежно се преминава към още по-голямо отчуждение и разединение. Другар означава чужд човек, случа­ен спътник, някой, когото си срещнал, но не и брат. Преди предателството Господ се е обърнал към Иуда с „друже". А след възкресението Си е нарекъл останалите си ученици „деца". „Деца!" - подвикнал им Той на брега на Генисаретското езеро.

И така, хората страдат от разединението и от нищо друго. Човекът се е отчуждил от своя ближен и не може да го нарече брат. Човекът се е уса­мотил. Почувствал се е осиротял - без сродник на небето, а следователно и на земята. Отчуждените хора делят земното богатство и никак не могат да го поделят. За скараните братя нивата никога не е справедливо разделена. Възстановяването на братството между хората - ето това би било напредък. Но това възстановяване може да бъде постигнато само чрез признаването на един Отец на всички хора. Небесният Отец очаква това от чедата си. И днес Той би могъл да се оплаче както и някога: „Аз възпитах и въздигнах си­нове, а те се побуниха против Мене” (Ис. 1:2). Блажени са онези, които не са се отчуждили от Него. Те никога няма да се почувстват самотни и осиротели, без Отец и без братя. Те са блажени и затова, защото ще познаят родството на Божиите люде, което е по-висше от братството. Ще познаят единството в Христос, което е обещано на Христовите ученици и което е подобно на Божието единство в Светата Троица - неразделно и неслято. „Да бъдат едно,  както сме и Ние” (Иоан. 17:11) - това е последното желание на Христос. Това  Синът Божи казва на Отца в Светия Дух. Ето го върховното родство на хората, върховното съвършенство. Ето я крайната цел и само ако вървят към нея, хората могат да бъдат сигурни, че вървят напред и могат без лъжа и съмнение да изрекат възвишената дума „напредък".

Мир на теб и благословение от Бога!

 

 

Автор - св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

Бог да благослови всички, които препратят това четиво и до 
други човеци !

Категория: Други
Прочетен: 190 Коментари: 0 Гласове: 0
  


ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 6 ДЕКЕМВРИ

 

Разсъждение

 

Обикновено св. Николай се изобразява от едната страна на Спасителя, Който държи Евангелие в ръцете Си, а от другата му [на св. Николай], Пресвета Дева Богородица с архиерейски омофор[i] в ръцете. Това има своя двоен исторически  смисъл; първият показва призоваването на Николая към архиерейско служение, а вторият – отменянето[ii] на наказанието му заради конфликта[iii] му с Арий. Св. Методий – патриарх Цариградски, пише: „Една нощ свети Николай видял Нашия Спасител в слава да стои близо до него и да му подава Евангелие, украсено със злато и бисери, а от другата страна видял Богородица, Която поставяла на раменете му архиерейски омофор. Малко след това видение се представил Мирският епископ Иоан, и Николай бил поставен за епископ на града“. Това е първият случай. Вторият случай станал по време на Първия Вселенски събор в Никея. Kато не успял с разумните си доводи да накара безумния Арий да спре да хули Сина Божий и Неговата Пречиста Майка, св. Николай го ударил с ръка по лицето. Светите отци на събора, негодувайки заради тази му постъпка, отлъчили Николая от събора и го лишили от всички архиерейски знаци. Но в същата нощ няколко от светите отци имали едно и също видение, а именно: как от едната страна на св. Николай стои Спасителят Господ, държейки Евангелие в ръце, а от другата му страна – Пресвета Богородица с омофор, подаваща му взетите архиерейски знаци. Като видели това, отците се ужасили и веднага върнали на Николай онова, което му били отнели, започнали да го почитат като велик Божий угодник и неговата постъпка спрямо Арий изтълкували не като дело на безумен гняв, а като израз на велика ревност за Божията истина.

 

БЕСЕДА за отсъствието на грях в Божиите дела

 

И видя Бог, че това е добро (Бит. 1).

 

Всичко, братя, което е сътворено и както е сътворено от пречистия и безгрешен Бог, е чисто и безгрешно. Всяка твар Божия е чиста и е безгрешна, докато е обърната към Бога, докато не се е отделила от Бога и докато не е станала враждебна към Бога. Всяка твар сама по себе си хвали и прославя Бога, докато е чиста и безгрешна. Затова Псалмопевецът казва: Всичко, що диша, да хвали Господа! Алилуия! (Псал. 150: 6). Всяка разумна твар Божия усеща като естествено и главно свое предназначение да хвали Господа. Но макар да е така, братя, хората се питат: „Ама щом е така, откъде е злото в света?“ От греха, само от греха. Грехът от светлия ангел направил дявол. Дяволът сам себе си доброволно направил съсъд на греха, па побързал и другите творения Божии да направи такива съсъди. Със свободната си воля[iv] към дявола се присъединили и някои други ангели, а след това и първите хора – Ева и Адам. Оттук е произлязло смесването на доброто и злото в света. Но онова, което е сътворено от Бога, и днес е добро, както е било и в първите дни на сътворението. Отровата е дошла от греха, защото грехът е най-лютата отрова от всички съществуващи. Грехът е навлякъл проклятието, причинил помрачаване на умовете, предизвикал вражда на творенията спрямо техния Творец, отдалечил човека от човека, човека от природата и природата от човека. О, братя мои, от Бога е всяко добро, а от греха – всяко зло. Не съществува никакво зло, свързано с Бога, и не съществува никакво зло, несвързано с греха. Много философи са изучавали същината на греха и поради грубостта на своя ум са твърдели, че злото е в материята и материята е злото. Обаче, само ние християните знаем, че същността на злото е грехът и злото няма друга същност освен греха. От това е ясно, че ако желаем да се запазим от злото, трябва да се пазим от греха.

О, Боже безгрешни, помогни ни да се запазим от греха и греховното тление. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

 


[i] Омофор – дълга широка лента, част от епископското облекло (бел. ред.).

 

[ii] В ориг. – опрaвданието (бел. прев.).

 

[iii] Св. Николай ударил плесница на Арий. За подробности – вж. житието му – 6 декември (бел. прев.).

 

[iv] В ориг. – по свободното си самоопределение (бел. прев.).

 

Категория: Други
Прочетен: 192 Коментари: 0 Гласове: 0
<<  <  1 2 3 4 5 6 7  >  >>
Търсене

За този блог
Автор: savaarhimandrit
Категория: Други
Прочетен: 1765346
Постинги: 3823
Коментари: 0
Гласове: 964
Календар
«  Декември, 2017  >>
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031