Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
ПРАВОСЛАВНИ ЧЕТИВА
Автор: savaarhimandrit Категория: Други
Прочетен: 1766867 Постинги: 3824 Коментари: 0
Постинги в блога от Декември, 2017 г.
<<  <  1 2 3 4 5 6 7  >  >>
13.12.2017 10:44 - ЗА СПАСЕНИЕТО
 

ВЪПРОС: Има ли спасение вън от православната Църква?
ОТГОВОР: НЕ !
Свещеномъченик Киприан категорично заявява:"Вън от Нея ( Църквата) няма живот: домът Божий е един, и никой не може да се спаси другаде, освен единствено в Църквата".
Категория: Други
Прочетен: 649 Коментари: 0 Гласове: 1


 ДО ЕДИН СТУДЕНТЗА ВЛИЯНИЕТО НА ДУХОВНИЯ СВЯТ ВЪРХУ ЗЕМНИЯ

 

 

Според християнското откровение духовният свят се състои от Бога Тво­рец, ангелите и душите на починалите хора. Вие питате: дали духовният свят влияе върху хората и събитията в този свят? Цялото Свето Писание, от първата до последната страница, ни учи, че този свят се намира под на­блюдението и ръководството на духовния свят и по този начин бива насоч­ван към доброто. Но хората имат свободна воля и за свое нещастие могат да отхвърлят това добро влияние и по своеволието си да тръгнат към гибел.

 Под влиянието на светлите сили от духовния свят Мойсей е извел израилския народ от робство към свобода. Благодарение на същото това влия­ние Иисус Навин е побеждавал своите и Божиите врагове. Под това влияние са пророкували пророците, праведниците са укрепвали в пътя на правдата, а грешниците са се обръщали към Бога и към истината. Под това влияние Самуил е избирал и помазвал царе, Давид се е покаял, Иосиф и Даниил са тълкували сънища, тримата отроци са се спасили от огнената пещ, Навуходоносор е отдал слава на Единия Бог, Зоровавел е обновил иерусалимския храм, Иосиф е избягал от Иродовия меч с младенеца Иисус в Египет. Но нима всички тези влияния в своята пълнота не са се явили в света чрез ли­чността на въплътения Син Божи, нашия Спасител? Цялата сила, мъдрост и милост на вечната небесна реалност наистина се е явила чрез Него, Господа Иисуса, доколкото е достъпна за хората при тяхната телесна ограниченост. От момента на въплъщението на Божия Син ние знаем, че всички влияния на светите небеса са идвали, идват и ще идват от Него и чрез Него. От Него е слизането на Светия Дух върху апостолите. От Него е превръщането на Савел, гонителя, в Павел, апостола. От Него са и безбройните други чудеса, които „ден на ден предава и нощ на нощ открива” чак до наши дни. От Него са тайнствените сигнали, забележителните природни явления, незнайни­те гласове, благотворните сънища и всички други явления, които извеждат хората на добър път и им носят утеха. В своите „Изповеди" блажени Августин разказва за чудото на своето обръщане от езичеството в истинната вяра. Като езичник той живеел в Милано в мъчително колебание дали да приеме кръщение или не, т.е. дали да се предаде на Христос, или да остане при безплодната латинска философия. В тези свои терзания той се съветвал с приятеля си Алипий, но всички размишления и обсъждания не довели до нищо. Отчаян, Августин оставил своя приятел, уединил се в една стая и започнал да оплаква своята немощ. Дълго останал така в плач, молейки Бога да му покаже път. Изведнъж чул глас, който напомнял далечна песен на девойка, в която се повтаряли думите: „Вземи и чети! Вземи и чети!" Ав­густин се озърнал да види чий е и откъде идва този глас, но не могъл да раз­бере. Дали този глас не е отговор на неговата молитва? Недоумявайки, той се върнал при своя приятел, пред когото върху масата лежал „Апостолът". Той бързо отворил книгата и погледът му спрял върху следните думи: „Да отхвърлим, прочее, делата на мрака и да наденем оръжието на светлината” (Рим. 13:12). Тези думи решили съдбата на Августин и направили езическия фи­лософ християнски проповедник. Не е ли това светло влияние на духовния свят върху земния - от Христос и чрез Христос?

Ето и един съвременен пример. Великият ревнител и защитник на Православието в Русия Алексей Хомяков изненадващо изгубил съпругата си, с която живеел в най-щастлив брак. Макар да имал силна вяра, Хомяков изпаднал в отчаяние. Но веднъж през нощта покойницата му се явила насън и му казала: „Не се отчайвай!" Това укрепило Хомяков и той продължил борбата си за Христовата вяра с предишната жар. Не е ли това влияние от духовния свят, от Христос и чрез Христос? И има ли край неизчерпаемото богатство от подобни примери, от които не е възможно и вие да не намерите поне един в своя собствен живот?

 

 

Автор - св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

Бог да благослови всички, които препратят това четиво и до 
други човеци !

Категория: Други
Прочетен: 3137 Коментари: 0 Гласове: 2
 

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 30 НОЕМВРИ

 

Разсъждение

 

„На апостолите е дадено всичко“ – казва св. Иоан Златоуст. Т.е. всички дарове, цялата сила, цялата пълнота на благодатта, която въобще се дава от Бога на вярващите. Ние виждаме това и от живота на великия апостол Андрей Първозвани, който е и апостол, и благовестник, и пророк, и пастир, и учител (Ефес. 4: 11). Като благовестник разпространил благата вест по четирите посоки на света; като пророк е предрекъл кръщението на руския народ и величието на Киев като град и християнски център; като пастир основал и устроил много църкви; като учител неуморно е поучавал всички хора до [разпъването му на] кръста, та дори и от кръста, до последното свое издихание. Още, той бил и мъченик. И това е дар на Светия Дух, който не е даден на всекиго. И тъй, виждаме в този апостол, както и във всички останали, цялата благодат на Духа Божий. А че на благодатта трябва да приписваме всяко велико дело, което един Христов последовател е извършил, ни свидетелства св. Фрументий. Като се върнал от Александрия в Абисиния, вече ръкоположен за епископ, започнал да прави превелики чудеса и така народът в голямата си маса се обърнал към вярата. Тогава учуденият цар го запитал: „Толкова години си живял с нас и никога не сме те видели да сториш чудо! Откъде е това в тебе сега?“. На това блажени Фрументий отговорил: „Това не е мое дело, а дело на свещеническата благодат“. Тогава светецът обяснил на царя как той, заради Христа, е пренебрегнал и родители, и брак, и целия свят, и как след като, ръкоположен от св. Атанасий, приел благодатта на свещенството – благодат чудотворна.

 

БЕСЕДА за незнанието и ожесточението на езичниците

 

Да не постъпвате вече, както постъпват и останалите езичници по суетата на ума си, бидейки помрачени в разума, отстранени от Божия живот поради тяхното невежество и ожесточението на сърцето им (Ефес. 4: 17-18).

 

Какво е суетата, братя мои? Всичко извън Бога, отсечено от Бога, употребено без страх Божий. Какво е суетата на ума, братя мои? Живот и осмисляне на живота не според Божия закон, а според своите моментни мисли и желания. От какво, братя, това зло сполетява хората? Първо – от ожесточеността на сърцето, а след това от незнанието, каквото има в него. Какво, братя, значи ожесточеност на сърцето? Значи сърце, изпразнено от Божията любов и страха Божий, и изпълнено с похот и страх от всичко, отнасящо се до плътта. Какво се ражда, братя, от ожесточеното сърце? Незнание, пълно незнание за Божествените предмети, за Божиите пътища и закони – крайно затъпяване за духовния живот и духовно мислене. Какъв е крайният резултат, братя, от ожесточението на сърцето и непознаването на Божествените истини? Помрачаване на разума и отчуждение от живота по Бога. Помрачаване на разума, а именно – умът на човека става тъмен, както и тялото му, светлината, която е в човека, става тъмнина. О, каква тъмнина! Помраченият разум е помрачен ум. Помраченият ум пък не знае смисъла на нищо, или отрича смисъла на всичко. Такъв е отчужден от живота по Бога, изсъхва и умира като член на тялото, когато е отсечен от него. Такива са езичниците, такива са безбожниците, такива, най-накрая, са и маловерните или лъжливите [псевдо]християни. Но и сухото дърво, като се напои с животворната Христова вода, оживява и се раззеленява. Христос Господ е възкресил, оживотворил и изсъхналия езически свят. А колко повече ще стори това за покаялите се грешници християни! Да внимаваме, братя мои, за себе си. Да внимаваме ежедневно. Да се питаме всеки ден дали и ние от суета не сме потъмнели [духовно] и не сме се отчуждили от живота по Бога. Скоро ще дойдат смъртта и краят, и съдът. Сухото дърво ще бъде хвърлено в неугасим огън.

О, Господи Иисусе, наш Ум и Живот наш, помогни ни да помъдреем чрез Теб и да се оживотворим чрез Теб. На Тебе слава и хвала вовеки! Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

Категория: Други
Прочетен: 213 Коментари: 0 Гласове: 0
 

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 29 НОЕМВРИ

 

РАЗСЪЖДЕНИЕ

 

Божието наказание веднага постига грешниците след греха, та грешниците  да се изплашат, а праведниците да се окуражат, но понякога [наказанието сполетява грешниците] много по-късно, ненадейно, та грешниците да знаят, че Бог нищо не забравя. Земята погълнала Датан и Авирон веднага след техния грях, а цар Валтазар видял ръка, която написала смъртната му присъда, тогава, когато той се чувствал най-щастлив, по време на пиршество, между приятели и обожатели. Един тежко болен войник бил донесен при св. Стефан Нови, да го изцели с молитва. Стефан му казал да се поклони на Христовата икона и на иконата на св. Богородица. Войникът направил това и веднага оздравял. Това чудо се разчуло навсякъде. Чул за него и иконобореца цар Копроним, извикал войника и го разпитал. Когато войникът изповядал и признал, че получил изцеление от светите икони, царят започнал с ярост да го укорява за иконопочитанието. Уплашен войникът се отрекъл пред царя от иконопочитанието, и се засрамил от вярата си в иконите. Когато войникът излязъл от двореца и яхнал коня си, конят под него се разбеснял, хвърлил го от себе си, и го тъпчел с крака, докато [ войникът] не извергнал душата си. Ето наказанието веднага след греха. Цар Тиридат, гонител на християните, хвърлил в яма св. Григорий и погубил 37 свети монаси. И никакво наказание не го постигнало. По-късно, когато царят, със своите [приближени] отишъл на лов, за развлечение и веселба, изведнъж го обхванала лудост заедно с придружителите му. На неговата благочестива сестра на сън се открило, каква е причината за неговото полудяване  и по какъв начин да се възвърне умът му. Св. Григорий бил изваден от ямата, и по неговите молитви  цар Тиридат оздравял, покаял се и се кръстил. Наказанието понякога идва бързо, както нощта сменя деня, а понякога бавно, като годината сменя година. Но никога не се отменя, освен в случаите когато покаянието не застава на мястото на наказанието.

 

БЕСЕДА за стройната сглобка на Църквата като едно тяло

 

От Когото цялото тяло, стройно сглобено и свързано чрез всички дарувани свръзки, при действието на всяка част според силите и́ (Ефес.4,16)

 

Тук, братя, става дума за духовно тяло, за светата Божия Църква. От Него, т.е. от Христа, цялото тяло, е стройно сглобено и свързано. Премъдрият апостол не намира друго по-подходящо сравнение на Църквата от това с човешкото тяло. Каквото е главата за човешкото тяло, това е и Христос за Тялото на Църквата. От главата се разклоняват нерви по всички части на тялото, и с помощта на нервите, всички телесни членове възприемат, усещат и се движат, а в това възприемане, усещане и движение е техния живот. Може да се каже, че главата, чрез мозъка и нервите, присъства във всяка част на тялото. Отсече ли се главата, всяка част на тялото умира на мига. И Христос присъства във всяка част на Църквата, т.е. във всеки неин вярващ член. Чрез него всеки вярващ възприема духовното царство, чувства любовта, и върви правилно към Бога. От Него всеки член получава сила, съгласно действието и мярката, т.е. в съответствие със своето служение и дарования. Тази сила Господ дава непосредствено, чрез докосване, чрез осезание, само чрез Своето лично присъствие. Любовта е чудесна спойка, която споява Христа с вярващите и вярвящите помежду им. Какво става, братя с една част на тялото, като се прекъснат нервите, които го свързват с главата? Става безполезена, безчувствена, неподвижена – мъртва. Така бива и с всеки член на Църквата, който излиза от изпълнението на Църквата и с това прекъсва своята връзка с Главата на Църквата. Да ни пази Бог, братя, от такава беда.

О, Господи Иисусе, извор на живота и любовта, не допускай никаква тъмна сила в нас или извън нас да ни раздели от Тебе и Твоето Тяло -Твоята свята Църква, Която си придобил[1]с Твоята кръв. На Тебе слава и похвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

[1] В ориг. - платил

Категория: Други
Прочетен: 241 Коментари: 0 Гласове: 0
 

Горко ни, че се стараем да угаждаме на богатите и силните, а от бедните и тези, които с покорство се приближават към нас, се отвращаваме, като от досадна тълпа.

 

(Преп. авва Исаия)

Категория: Други
Прочетен: 299 Коментари: 0 Гласове: 0


 ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 28 НОЕМВРИ


Разсъждение

Четейки примери за твърдостта във вярата и великодушието на Божиите светии, и ние се утвърждаваме във вярата и ставаме великодушни. Когато слугите на Копроним принуждавали Стефан да се откаже от иконопочитането, та с това да угодят на царя иконоборец, Стефан протегнал ръка, свил шепа и казал: „Една капка  кръв да имам в себе си, и нея бих пролял за Христовата икона“. Цар Маврикий имал шест сина, от които шестият, най-малкият, бил още кърмаче. За този най-малък свой син, царят държал в двореца кърмачка, която го кърмила. Но тежка съдба постигнала цар Маврикий. Фока го свалил от престола и го осъдил на смърт заедно с всичките шест негови синове. Пред очите на Маврикий неговите синове били убивани един подир друг. Когато кърмачката трябвало да даде шестия царски син, за да бъде погубен, тя великодушно се съжалила над съдбата на нещастния цар и неговите деца и мигом решила да запази живота поне на този единствен царски син. Затова, като поискали кърмачето, тя дала своя син и той бил посечен. Накрая бил посечен и цар Маврикий. Най-малкият син на цар Маврикий пораснал, смятайки кърмачката за своя майка. Когато кърмачката му открила цялата тайна, той станал твърде сериозен, решително оставил света и заминал за Синайската планина, където се замонашил и посветил на Бога, та с тази своя постъпка да освети онзи невинен младенец, който бил предаден на смърт заради него.

БЕСЕДА за това как трябва да растат вярващите

С истинска любов да растем по всичко в Оногова, Който е глава – Христос(Ефес. 4: 15).

Ето, братя, всичко, което се иска от нас през време на това земно странстване; да се държим в истината и да живеем в любов. Истината е открита в Христа Господа и в Господ Христос е даден пример на любов. Нито може да се дойде до истината без Христа, нито може да се намери пример на истинска любов без Него. Виждайки този единствен истински път към светлината и спасението между многото лъжливи пътища, апостолът предварително предупреждава: Да не бъдем вече младенци, люлеени и увличани от всеки вятър на лъжливо учение (Ефес. 4: 14). Истината може да я открие само Бог, истинската любов може да я покаже само Бог. Един човек може да знае повече от друг човек, но истината може да я открие само Бог. Мислите на човека дохождат като вятър и призраците му се струват за реалност. Измамен от своите мисли, един човек мами друг човек; човек, заблуден от призраците, заблуждава друг човек. А истината е от Бога и в Бога. Христос, братя, е цялата наша истина и цялата наша любов. Като мислим за Христос, ние мислим за Истината; като постъпваме според Христа, ние вършим добро; като обичаме Христа, ние обичаме Любовта. Ние живеем чрез Христа, чрез Христа растем, чрез Христа ставаме безсмъртни и се прославяме. Той е Нашият Глава – не само Вожд на едно общество, а истински Глава на едно живо Тяло, чийто членове сме и ние. Като се държим в Истината и Любовта, ние се удостояваме вечно да пребъдваме в Тялото Христово.
О, Христе Господи, премила наша Любов, ела в нас и ни приеми в Себе Си. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

Категория: Други
Прочетен: 214 Коментари: 0 Гласове: 0


 ДО ЖЕЛЕЗАРЯ РАДОСАВ  И.:  ЗА  ИУДА ПРЕДАТЕЛЯ

 

Питаш: „Ще бъде ли простено на Юда предателството спрямо неговия Учител и Господ Иисус Христос?" Не знам защо те интересува това? Не е ли по-важна за нас грижата ние да не предадем Своя Господ с нашите грехове? И най-вече въпросът: как ние да спасим душите си? Защото ето, часовникът на нашия живот бързо отброява дните и часовете, напомняй­ки ни, че скоро ще напуснем този свят. И ще застанем пред вечния Съдия, Който в присъствието на всички небесни жители ще произнесе Своята пра­ведна присъда за всичко, което сме направили в този живот. А когато хората отиват на съд, всеки мисли за своите грехове и неправди и за това как да оправдае себе си пред съдията. Никой няма нито време, нито желание да мисли за греховете на останалите хора или да вниква във вътрешния живот на съдията. Знае ли някой как великият Съдия ще съди мен и теб? Известно е само едно - че ще ни съди по правда, а не неправедно. Ние бихме искали  да ни съди не по правда, а по милост, но напразно - Той е обещал, че Него­вият съд ще бъде праведен. Затова ни обземат страх и трепет. И затова не пожелавам нито на теб, нито на себе си, нито на когото и да било в света да се намери от онази страна, от която ще бъде предателят Иуда.

Защото Иуда е предател. Предател и на Бога, и на хората, и на себе си. Той е предал Христос, предал е апостолите, предал е и човека в себе си. Христос и апостолите е предал на иудеите, а себе си - на дявола. Защо­то е казано: „Тогава... сатаната влезе в него” (Иоан. 13:27). Трудно е да бъде измерена цялата дълбочина на злото, овладяло Иуда. Той е бил и безверник, и ненавистник, и крадец, и сребролюбец, и лицемер, и предател, а накрая - и самоубиец. Много пъти Божият Син го предупреждавал да се опомни и да остави злокобния си път, но той упорствал. Към него Божият Син проявявал същата грижа и любов, каквато показвал и към останалите си ученици, но на любовта той отвръщал с омраза. Божият Син понизил Себе Си и му умил нозете преди самото предателство, дал му залък хляб със сол от ръката Си. С хляб и сол ние посрещаме високи гости. Смирени­ят и изпълнен с жертвена любов Господ искал да повдигне достойнството на Иуда, затова му подал хляб и сол. Почел го с хляб и сол - преди самото предателство!  Иуда приел хляба и солта от ръката на Божия Син - с ръка ги приел, но в сърцето си ги отхвърлил с презрение. Смъртният човек отхвърлил любовта на Безсмъртния! Затова Бог напълно го оставил и „тогава, подир залъка, сатаната влезе в него”. От този момент Иуда, бившият Христов ученик и бившият човек, е отписан от редиците на хората и е вписан в редиците на пъклените духове. Сега ти изкушаваш Бога и питаш дали ще пожелае да прости пъклените духове и да ги спаси. Ти изкушаваш Божи­ята милост по същия начин, както иудеите изкушавали Божията сила на Голгота, казвайки: „Ако си Син Божи, слез от кръста!”. За това изкушаване иудеите са приели достойно възмездие още в този свят. Пази се и ти да не приемеш възмездието на Иудините единомишленици.

Не е вярно, че Иуда е бил предопределен от Бога да бъде предател, как­то ти си мислиш. Ако беше така, защо Божият Син би положил толкова уси­лия да отвърне Иуда от злите му дела? И преди всичко защо би го взел за Свой ученик и би го държал край Себе Си три години? Защо би се унижавал да коленичи пред него и да мие нозете му? Защо би му давал хляб и сол от Своята свята ръка? Виждайки в душата на Иуда злото намерение, Господ е направил всичко това, за да го спаси от вечна гибел. Макар да е казано, че съблазните трябва да дойдат, като строго предупреждение е казано още и това: „Горко на оногова човека, чрез когото съблазън дохожда” (Мат. 18:7). Съблазнител е сам сатаната и като такъв той трябва да върши своето дело. Затова съблазните трябва да дойдат - чрез него и от него. Но горко на човека, който се поддаде на сатаната и стане негово оръдие. Горко на онзи, който в отго­вор на Божията любов покаже любов към Божия враг.

Моли се на Бога да те запази от Съблазнителя, който е съблазнил Иуда и иудеите. Та никога да не станеш слуга и оръдие на неговите съблазни.

 

Автор - св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

Бог да благослови всички, които препратят това четиво и до 
други човеци !

 

 

Категория: Други
Прочетен: 2171 Коментари: 0 Гласове: 1


ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 27 НОЕМВРИ  

Разсъждение  

Когато палачът отсякъл палеца на дясната му ръка, св. Иаков казал: „И лозата така се обрязва, та навреме да покарат млади филизи“. Като му отсекли втория пръст, казал: „Приеми Господи и втората клонка от Твоето лозе“. При отсичането на третия му пръст казал: „Благославям Отца и Сина, и Светаго Духа“. При отсичането на четвъртия му пръст казал: „Ти, Който Си приел похвала от четирите животни, приеми и страданието на четвъртия ми пръст“. При отсичането на петия му пръст казал: „Да се развеселя, както са [се развеселили] на сватбата петте мъдри девици“. При отсичането на шестия му пръст казал: „Благодаря Ти, Господи, Който в шестия час Си прострял пречистите Си ръце на Кръста, че си ме удостоил да Ти принеса и шестия си пръст“. При отсичането на седмия му пръст казал: „Както Давид те е прославял седем пъти на ден, така и аз днес Те прославям чрез седемте ми пръста, отсечени заради Тебе“. При отсичането на осмия му пръст казал: „Ти сам, Господи, в осмия ден Си приел обрезание“. При отсичането на деветия  му пръст казал: „В деветия час ти Си предал Твоя дух в ръцете на Твоя Отец, Христе мой, и аз ти принасям хвала при страданието на деветия ми пръст“. При отсичането на десетия  му пръст казал: „На десетострунен псалтир Те възпявам, Боже, и ти благодаря, задето си ме удостоил да претърпя отсичане на десетте пръста на двете ми ръце заради десетте заповеди, написани на двете скрижали“. О, пречудни вяра и любов! О, благородна душа на Христовия рицар!  


БЕСЕДА за съвършения човек  

Докле всинца достигнем до единство на вярата и на познаването Сина Божий, до състояние на мъж съвършен, до пълната възраст на Христовото съвършенство (Ефес. 4: 13).  


Единството на вярата, братя, и познаването на Сина Божий, Господа Иисуса Христа, Спасителя, съединява два човека в един човек, хиляди човеци в един човек, и много милиони човеци в един човек. Единството на вярата в Христа Господа и истинското православно познание на Христа Господа съединяват хората по-здраво от кръвта, по-здраво от езика, по-здраво от външните обстоятелства и материални интереси . Когато много души мислят еднакво, искат едно и също и желаят едно и също, тогава тези много души са като една душа, една голяма и силна душа. Телесните разлики нямат голямо значение и почти не се взимат под внимание. Така еднаквите души достигат до състояние на мъж съвършен, до пълната възраст на Христовото съвършенство. В съвършеното цяло са съвършени и отделните части. Всяка християнска душа е част на мъж съвършен. Христос е мъж съвършен, на Когото Църквата е мистично тяло. Той изпълва със себе Си всеки вярващ в Него според мярката на възрастването му. Той е Пълнота, надвишаваща всяка пълнота, Извор на живот, Който тече и пълни всяка достойна за това празнина. T.e. колкото се освободи от всичко, което не е Христос, толкова Христос влиза в него и го изпълва. О, братя мои, освен силната вяра е потребно и дълбоко смирение, та Живата Вода да се влее в нас. И в природата виждаме, че водата с лекота напоява ниската земя. Колкото по-ниско е нашето смирено понизяване пред Господа Иисуса, толкова по-драговолно Той слиза при нас, потапя ни в Своята животворна сила и ни изпълва като съдове на Своята безсмъртна пълнота. О, Господи Иисусе, Пълнота на живот, мъдрост, красота и сладост, помогни ни да се понизим пред Твоето Божествено величие, за да се удостоим с Твоето посещение. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.   Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски    
Категория: Други
Прочетен: 234 Коментари: 0 Гласове: 0
   
ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 26 НОЕМВРИ  

Разсъждение  


Много образовани езичници са дошли в Христовата Църква и са се кръстели само затова, защото Христовата Църква проповядва безсмъртния живот като един доказан факт, а не като някакво предчувствие на човешкия разум. Свети Климент Римски бил изучил цялата елинска философия, но душата му останала незаситена и празна. 24 -годишния младеж от цялата си душа пожелал да узнае има ли друг живот освен този, и по-добър ли е от този? Философията му предлагала само размишленията на различни хора, но никакво реално доказателство. Той тъгувал за своите починали  родители и братя, и постоянно се измъчвал с въпроса дали ще се види с тях в някой друг живот. Всевиждащият Бог насочил стъпките му така, че той срещнал един човек, който му разказал за християните и тяхната вяра в задгробния живот. Това подбудило младия Климент веднага да замине от Рим в Иудея, та там, в самата люлка на християнската вяра, да получи достоверно знание относно задгробния живот. Когато чул проповедта на апостол Петър, цялата основана върху възкръсналия от мъртвите Христос, Климент презрял всички философски догадки и с цялото си сърце приел вярата в Христа, кръстил се и всецяло се отдал в служба на Божията Църква. Така е било, така е и днес –  който има силна вяра във възкръсналия Христос и ясно разбиране за задгробния живот и съда, той с лекота се решава да заплати цената за влизане в този живот, т.е. да изпълни всички Божи заповеди.  


БЕСЕДА за целта на разделяне на даровете, служението и званието  


За усъвършенстване на светиите в делото на служението, в съзиждане на тялото Христово (Еф. 4: 12).  


Дух Свети е разделил даровете и е поставил едни за апостоли, други за пророци, други пък за благовестници, пастири и учители за усъвършенстване на светиите – т.е. вярващите християни. Както в един дом честта и задълженията са разделени, както едни са честта и задълженията на родителя, други са честта и задълженията на отрасналите синове и дъщери, и други са честта и задълженията на малолетните деца и слугите, но всички заедно служат за взаимна полза, така е и в Божия дом, в светата Църква; всяка чест е обвързана в съответствие със задълженията, а служението на всички е полезно за всички. Така постепенно се съзижда Тялото Христово – светата Божия Църква. Всеки вярващ, подпомаган от другите, расте и се развива като член на това Тяло, в святост и чистота според мярата и съразмерно спрямо цялото голямо Тяло. А цялото Тяло, от началото до края на времената, особено пък след въплъщението на Бог Слово на земята, та чак до Страшния Съд, е Божията света Църква. Тяло – достойно за безсмъртие, Здание – достойно за Бога! Човешкото око не може да го види цялото, нито човешкият ум да го обхване. Здание от избран материал, от живи камъни, от очи и сърца. Без грубост и грозотия, нетленно и без недостатъци. Всичко е на своето място, всичко е прекрасно като цяло и като отделни части. Ето, братя, целта на нашето пътуване! Ето смисъла на нашето изпитание в горнилото на страданията!  Ето нашия живот, по-добър от всички наши планове и по-прекрасен от всички наши желания. О, Господи Иисусе, човеколюбиви наш Господи, не ни отхвърляй като негодни , но ни изглади и вгради в Твоето безсмъртно Тяло. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.   Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски  
Категория: Други
Прочетен: 224 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 09.12.2017 05:40
 

ДО
 СЪЩИЯЗА СПАСЕНИЕТО НА ВСИЧКИ ГРЕШНИЦИ

 

 

Tи би искал Бог на Своя Страшен съд да помилва всички грешници. От­ново изкушаваш Христос, както Го е изкушавал Божият враг на Планината на изкушението. „Ако си многомилостив Син Божи, помилвай Иуда, Каин и всички големи грешници и ще Ти се поклоня!" - така може да бъде изразено твоето изкушаване на Христос. На това Самият Господ би могъл да ти отговори: „Не съм ли се показал достатъчно милостив, когато от Своята вечна слава съм се спуснал в човешкия мрак и съм предал изцяло Себе Си в жертва за хората? Как да помилвам онези, които никога не са поискали от Мен помилване? Онези, които до последния си дъх са презирали предложената им Моя милост? Онези, които са проливали като вода кръвта на моите верни последователи? И които докрай са останали слуги на сатаната?"

 И какво е това сега, смъртни хора да се сравняват по милост с премиблагивия Бог и дори да се показват по-милостиви от Него? Изпитай дълбоко себе си и виж колко ограничена и нищожна е човешката милост. Изпитай себе си, лесно ли би простил на приятел, който три пъти се закълне, че не те познава? Би ли простил на човек, който гони с меч твоите роднини и ги изтребва? Би ли простил на някой, който се подиграва на всичко най-свято за теб? А Господ е простил на Петър, който три пъти се отрекъл от Него. Прос­тил е на Савел, който е гонел Неговите последователи, Неговите роднини. Простил е и на Августин, който се е подигравал на християнските светини. Простил е и на всички онези, които от сърце са се покаяли и са превърнали своето противене в ревност по Бога и Божията светиня. Дори на Страшния съд Той ще прости на всички, които макар и в смъртния си час са се покаяли за своите грехове, изповядали са Христос като Син Божи и от дъното на ду­шата си са отправили към Него молитва за спасение. Ще прости и на онези, които в Негово име са показали поне толкова милост, че да напоят с чаша студена вода един от най-малките Негови последователи.

Но всичко това не е достатъчно за онези, които изкушават Бога! Не е достатъчно за онези, които не са разбрали от опит какво означава да простиш и какво означава да се покаеш. Те не знаят колко много Божията милост превъзхожда нашия ум. Не знаят и колко дълбоки са Христовите рани за човешкия род. Те биха искали Бог да смеси царството на вечната светлина с мрак; доброто и злото да се смесят на небето, както са смесени на земята. Биха искали Каин, Иуда и всички братоубийци, безбожници, кръвници, развратници, крадци, светотатци, хулители на Бога - всички, всички злодейци - на последния Съд да застанат от дясната страна на Христос заедно със светците, мъчениците и праведниците, а от лявата Му страна да не остане никой! Нима това е справедливо? Нима е справедливо да се даде еднаква заплата и на онези, които дори и късно вечерта не са отишли да работят на нивата на Стопанина, и на онези, които са работили цял ден? Нима е милост това - да смесваш светлината с мрака, истината с лъжата, пшеницата с плевелите?

О, човече, кой си ти да учиш на правда Онзи, Който е основал правда­та? И да напомняш за милостта на Онзи, Който от милост към хората се е оставил да бъде разпънат на кръст за тях? Поклони се на Неговата свята пра­вда и на необозримата дълбина на Неговата милост и молитвено извикай към Него: „Всемилостиви, помилуй и спаси мене, грешния!".

 

 

Автор - св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

Бог да благослови всички, които препратят това четиво и до 
други човеци !

 

Категория: Други
Прочетен: 192 Коментари: 0 Гласове: 0
08.12.2017 05:25 - ИЗПОВЕД


 ВЪПРОС: Може ли желаещият да се изповяда извън храма?
ОТГОВОР: Може. Няма ограничения. Но при възможност е добре това да става в храма, където обстановката съответства на светостта на тайнството.
Категория: Други
Прочетен: 278 Коментари: 0 Гласове: 0
  


ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 25 НОЕМВРИ

 

Разсъждение

 

За свети Петър Александрийски се разказва, че никога не се е изкачвал и не сядал на патриаршеския престол в църквата, а стоял или сядал пред стъпалата на престола. Когато вярващите започнали да негодуват, че техният архиерей не сяда на своето място, той отговорил: „Когато и да се приближа до престола, виждам някаква небесна светлина и сила на него, затова не се осмелявам да се възкача и да седна на него“. Освен това видение св. Петър е имал и едно друго, още по-чудесно. Когато бил в тъмницата, нечестивият еретик Арий лицемерно се престорил, че се кае за своята ерес, и пратил на затворника Петър писмо, с което се отричал от нея, и молба Петър да го приеме отново в Църквата. Арий сторил това само защото мислел, че Петър ще бъде погубен, та той да се докопа до патриаршеския престол, от който после ще разпространява и утвърждава своята ерес. Преди да му даде какъвто и да е отговор, Петър се помолил Богу в тъмницата. По време на молитвата необикновена светлина озарила тъмницата и се явил Господ Иисус като дванадесетгодишно момче, сияейки по- силно от слънцето, така че не можело да се гледа в Него. Господ бил облечен в бяла одежда (хитон ), който отпред бил раздран от горе до долу. Господ с ръцете си притискал одеждата към Себе Си, като че искал да скрие Своята голота. Като видял това, св. Петър бил обхванат от силен страх и ужас, та извикал: „Спасителю, кой Ти раздра ризата?“. Господ му отговорил: „Безумният Арий. Той Ми я раздра, защото отдели от Мене Моите люде, които придобих с Моята кръв. Но се пази да го не приемеш в Църквата, защото има лукави и враждебни мисли към Мене и към Моите люде“. Като чул това, св. Петър отговорил на своите свещеници Ахил и Александър, че не може да приеме Ариевата молба, защото е лъжлива и лукава. Светителят проклел Арий и в двата свята. Освен това предрекъл, че след него патриарх ще бъде първо Ахил, а после и Александър. Така и станало.

 

БЕСЕДА за служението и званието

 

И Той постави едни за апостоли, други за пророци, други за евангелисти, други за пастири и учители (Ефес. 4: 11).

 

Както в човешкото тяло различните органи имат различно служение, но всички действат в хармония за доброто на цялото тяло, така и Господ е установил в Църквата, Която е Негово Тяло, различни органи с различни служения. На първо място стоят апостолите, на които не е дадено само едно достойнство, а всички достойнства, нито само едно служение, а всички служения, нито само един дар, а всички благодатни дарове. Апостолите са били едновременно и апостоли, и пророци, пастири и учители. Апостолското звание повече не се повтаря. Големите апостоли били дванадесет, а тринадесетият е апостол Павел, а малките апостоли били 70. Пророци са били онези, които приели дар на пророчество от Духа Светаго. Тук не става дума за старозаветните пророци, а за новозаветните (Деян. 11: 27; 21: 10; 13:1). Пророците се поставяли и се поставят без оглед на произход и положение. Благовестници първо са евангелистите, които са написали Евангелията, след това мисионерите, които разпространявали Христовото учение между невярващите, и накрая – тълкувателите на Свещеното Писание, които писмено изложили истината за всички и всеки. Пастири и учители – това е едно и също звание, защото е трудно да си представим пастир, който в същото време да не е и учител. [Дейността] на пастирите е ограничена на определено място и между известен брой вярващи, които водят към спасение и управляват Църквата Божия. Така Господ, чрез Своите апостоли, е уредил всичко. Блазе на онзи, който знае своята служба и приетия от Свети Дух дар, и който докрай ще изпълни предназначението си. Както Светият Дух сега раздава дарове, така Господ в благовремие ще раздаде наградите.

О, Господи Душе Свети, истински Боже, помагай ни до края в смирение да употребяваме Твоите дарове за благото на Христовата църква и за нашето вечно спасение. На тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор - Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

 

 

 

 

 

 

                                                                                    

Категория: Други
Прочетен: 183 Коментари: 0 Гласове: 0
<<  <  1 2 3 4 5 6 7  >  >>
Търсене

За този блог
Автор: savaarhimandrit
Категория: Други
Прочетен: 1766867
Постинги: 3824
Коментари: 0
Гласове: 964
Календар
«  Декември, 2017  >>
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031