Разсъждение

Напразен е всеки труд за придобиване на образование без труд за придобиване на чистота във вярата и живота. Небесният свят не се открива на учения, а на чистия. Когато света Кикилия била въведена в брачната стая със своя жених Валериан, тя рекла на младоженеца: „Искам да ти разкрия една тайна; тук е Божия ангел, пазителят на моята девственост, когото ти не виждаш; той стои тук и е готов да защити мене, неговата слугиня, от насилие; само ако ме докоснеш, той ще те убие“. Като чул това, Валериан започнал да моли Кикилия да му покаже ангела, за да го види и той. Девицата му отговорила: „Ти си човек, който не познава истинския Бог, и не можеш да видиш Божия ангел, докато се не очистиш от сквернотата на своето неверие“. След като Валериан се кръстил, видял ангела в голяма светлина и неизказана красота. Също така, и Тивиртий – Валерианов брат, като се кръстил и променил своя живот от нечестието в чистота, видял светия ангел и разговарял с него. Така също и Максим – техен състрадалец, след като тези двама братя били посечени, се заклел с голяма клетва пред палача и присъстващия народ, като казал: „Виждам Божиите ангели, светли като слънцето, как взимат душите от телата на мъчениците, как извеждат прекрасни девици от брачния чертог и как с велика слава ги възнасят на небесата“. Но това, което видял той, не видели, нито могли да видят, невярващите и нечистите.

БЕСЕДА за това, което прави единството на вярващите

Един е Господ, една е вярата, едно е кръщението, един е Бог и Отец на всички (Ефес. 4: 5–6).

Ето голямо и преголямо, ясно и преясно основание, заради което ние, християните, трябва да залягаме да запазваме единството на духа чрез връзките на мира, и да сме едно тяло и един дух. Защото имаме един Господ Иисус Христос, нашия Създател и Възкресител. И няма двама истински Спасители, та да има разделение между нас. Една и съща кръв е пролята на Кръста за всички нас, както eдни и същи устни са се молели за всички нас в Гетсимания. Имаме една вяра в неразделната и животворяща Божествена Троица – Отец, Син и Дух Свети, едно Същество – три ипостаса – нероденият Отец, роденият Син и Духът, изхождащ от Отца. Имаме едно кръщение в името на Отца и Сина, и Святаго Духа, кръщение с трикратно потапяне във вода за смърт на греха и дявола, а за възкресение и живот в Христа Господа. Един е Бог и Отец на всички ни – това е Отецът на Господ Иисус Христос – Единородният Син Божий, Който, чрез Христа и заради Христа ни осинови и ни даде право да Му казваме Отче наш. Виждате ли, братя мои, каква връзка ни свързва? С по-яка връзка не са свързани нито звездите помежду себе си, нито водата със земята, нито огънят с въздуха. Виждате ли какви големи, преголеми основания ни призовават за единство? Всичко друго, което от лявата страна ни склонява към разделение, пред тези основания е незначително като песъчинка спрямо високи планини. Не може дяволът да разруши нашето единство, ако му не помогнем самите ние. Не може дяволът да ни покори, ако не му се предадем сами.

О, Господи Иисусе, сладки и благий, колко здраво си ни привързал към вечното благо! Запази ни в тези връзки. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

Разсъждение

Покори се на  Божията воля и не изследвай прекомерно Божиите отсъди, защото може да полудееш. Защото Божиите съдби са безбройни и непостижими. Един монах в пустинята, мислейки за себе си, че е постигнал съвършенство, молил Бога да му открие Своите различни отсъди за живота на хората. Бог му внушил да отиде надалеч, при един духовен старец, и да пита за това. Към монаха, когато вече бил на път, се приближил ангел Божий на вид като обикновен човек и му казал, че и той иска да отиде при онзи старец. Пътувайки така заедно, отседнали да нощуват при един боголюбив човек, който хубаво ги нагостил, поднасяйки им храната в сребърно блюдо. Като се нахранили, ангелът взел блюдото и го хвърлил в морето. Монахът се зачудил и наскърбил, но замълчал. На втория ден отново отседнали при един гостолюбив човек, който ги посрещнал сърдечно и с подобаваща почит. При тръгването им човекът извел единствения си син, та пътниците да го благословят. А Божият ангел хванал детето за гърлото и го удушил. Натъжил се монахът и попитал ангела кой е той и защо върши такива злодеяния. Ангелът кротко му отговорил, че онзи, първият човек, във всичко бил Богу угоден и нямало в неговия дом нищо спечелено с неправда, освен онова сребърно блюдо. „По Божие нареждане, аз изхвърлих това откраднато блюдо, та онзи човек, да бъде във всичко чист[1] пред Бога. И онзи, вторият мъж, е богоугоден и няма нищо в неговия дом, което би навлякло Божият гняв, освен сина му, който, ако беше пораснал, щеше да бъде голям злодей и демонски съсъд. Затова по Божията отсъда удуших детето, та да спася душата му за вечността заради бащините му добродетелите, а и баща му да запазя от много беди. Ето, такива са тайнствените и недостижими Божии отсъди. А ти старче, иди в килията си и не се труди напразно да изпитваш онова, което е във властта единствено на Бога“.

БЕСЕДА за вярващите като едно тяло и един дух

Едно тяло сте и един дух (Ефес. 4: 4)

Вярващите да се стараят да бъдат едно тяло и един дух – заръчва светият апостол. Под едно тяло разбира една вяра, без разделения, без ереси, без самоволие. Цялата Църква е едно тяло, чиято Глава е Христос. Под един дух се разбира любовта, любов пламенна към Христос, от Когото произлиза и взаимната любов. Всички да са едно – много хора като един човек. Това е чудо на християнската вяра и на християнската любов. Няма такава сила на света, която може да бъде по-яка връзка между хората. Нито общата[2] кръв, нито общият език, нито общото огнище, нито общите родители, никакви материални интереси – нищо от това, даже отдалеч, не прилича на здравата връзка [между християните] на вярата и християнската любов. С тази здрава и неразкъсваема връзка са свързани помежду си всички членове на Църквата. И Божията Църква пребъдва във времето и във вечността – едно тяло и един дух. На това чудно единство нищо не противоречи така, както гордостта на отделни хора. Гордостта изопачава вярата и охладява любовта; гордостта ражда ереси, разделя Църквата и жертва общото благо за лична изгода. Гордостта всъщност е липса на вяра и любов. Нека Бог, братя, да ни запази от гордостта, този прастар недъг на човешкия род.

Да бъдем винаги едно тяло и един дух в нашия Господ Иисус Христос. На Тебе Господи Иисусе, на Тебе Глава на Църквата, на Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

[1] В ориг. – прав (бел. прев.).

[2] В ориг. – еднаквата (бел. прев.).

 
Разсъждение
 
Никой от смъртните не е изтълкувал посланията на апостол Павел с по-голяма любов и по-задълбочено от св. Иоан Златоуст. Сам апостол Павел да ги е тълкувал, не би ги изтълкувал по-добре. Но виж, историята ни разкрива, че апостол Павел е тълкувал себе си чрез ума и перото Златоустово. Когато св. Прокъл бил послушник на Златоустия патриарх, негово задължение било да съобщава за посетителите. Някой си велможа бил наклеветен пред цар Аркадий и царят го изгонил от двореца. Този велможа дошъл да моли св. Златоуст да ходатайства  в негова полза пред царя. Прокъл искал да съобщи на патриарха, но като погледнал през открехнатата врата, видял един човек, който стоял наведен над патриарха и му шепнел [нещо] на ухото, докато патриархът пишел. Това продължило до зори. Тогава Прокъл казал на велможата да дойде друг път, а сам останал да се чуди кой бил онзи човек при патриарха и как е могъл незабелязано да влезе в патриаршеската стая. Следващата нощ се случило същото. Прокъл се зачудил още повече. Третата нощ това се случило пак. Когато Златоуст го запитал дали не е идвал еди-кой си велможа, Прокъл отговорил, че вече три нощи е чакал да влезе, но не е смеел да съобщи заради един непознат стар и плешив човек, който три нощи шепнел нещо на ухо на патриарха. Изненадан, Златоуст казал, че не се сеща някой през последните три нощи да е идвал при него. Когато попитал своя послушник как изглеждал непознатият човек, Прокъл показал иконата на св. апостол Павел и казал, че изглежда така. Това, значи, бил сам апостол Павел, който насочвал ума и перото на най-големия свой тълкувател.
 
БЕСЕДА за поведението  според званието
 
Да постъпвате достойно за званието, за което сте призвани, с всяко смиреномъдрие, кротост и дълготърпение (Ефес. 4: 1–2) 
                                                  
Да се не гордеете, да се не гневите, да не падате в малодушие, защото всичко това е недостойно за християнското звание. А това звание е толкова високо и дивно, та за човек е трудно да се опази от гордост; трудно е да не пада в малодушие при опасности и загуби. Против тези болестни състояния апостолът посочва три добродетели и те са: против гордостта – смирението, против гневенето – кротостта, против малодушието – дълготърпението. Тези три добродетели – смирението, кротостта и дълготърпението, не изразяват в пълна мяра висотата на християнското звание. Но нищо на този свят не може да изрази в пълнота висотата на християнското звание. Драгоценността и богатството на това звание не могат да се видят тук на земята, те са като затворено ковчеже, което човек разнася затворено из този свят, а го отваря и изнася от него съкровищата в другия свят. Висотата на християнското звание може да оцени само онзи, който може да се издигне до най-високите небеса и види Христа Господа в слава, заедно с ангелите и светиите. Там е сонмът на всички богоугодници, живели на земята, и които са се удостоили с високи и превисоки почести. 
Господи Иисусе Христе, Боже наш, Твоето име е най-скъпото име за нас. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.
 
Автор - Св. Николай, еп. Жички и Охридски

Разсъждение

Притча от стареца Варлаам за Иосафат. Някой си човек бягал пред страшен еднорог. Като бягал, паднал в един ров и се хванал за едно дърво. И точно когато помислил, че е вън от опасност, погледнал надолу към корените на дървото и видял две мишки – едната бяла, а другата черна, които последователно, но непрестанно гризели корена на дървото, за да го съборят. Като погледнал още по-надолу, видял голяма и страшна змия, която с отворени уста чакала да погълне човека, когато дървото бъде съборено. Още видял и до самите си нозе четири по-малки отровни змии. Погледнал нагоре към дървото и видял човекът на клоните малко мед, па забравил за всички опасности, които го обграждали, протегнал ръка да вземе малко от меда[1]. Тълкувание: еднорогът представлява смъртта, която от Адам до ден-днешен преследва всеки човек, за да го умъртви; ровът, изпълнен с всякакви опасности, е този свят, дървото – пътят на нашия живот; бялата и черната мишка – дните и нощите, които последователно се редуват и съкращават нашия живот; голямата страшна змия – ада; четирите отровни змии –  четирите стихии, от които е съставено човешкото тяло; малкото мед по клоните на дървото – това е мимолетната сладост, която този живот подава на човека. О, само ако  хората не се нахвърляха върху тази сладост и не забравяха за страшните опасности, които ги обкръжават и влекат във вечна погибел!

БЕСЕДА за прославянето на Бога чрез Христа Господа

Нему да бъде слава в Църквата чрез Христа Иисуса във всички родове от века до века. Амин.(Ефес. 3: 21).

Слава на Бога! Слава на Бога и на Църквата! Слава на Него чрез Христа Иисуса! Слава Нему във всички родове! Слава Нему во веки веков! На никому не прилича слава, както на Бога. Никой не прославя Бога, както Църквата Божия. Христос ни е открил Бога, затова цялата слава на Бога трябва да се въздава чрез Христа Господа. Църквата ще пребъде във всички родове и поколения до края на времената; Църквата е най-чисто Тяло Христово, изпълнено със сила, мъдрост и чудотворство; затова славата на Бога се възнася от Църквата – Светая Святих, от Чистота на Чистия! На Бог е най-приятно църковното славословие и затова, защото в Църквата има много души и много гласове, но цари единодушие и съгласие. Нека, следователно, никой да се не отклонява от общото прославяне на Бога и никой да не мисли, че неговото прославяне на Бога отделно и самостоятелно е по-добро от прославянето на Бога в единството и общността на всички вярващи. Не е вярно, че отделният член се губи в множеството и неговият глас не се чува от Бога. Не върши ли ръката своята работа най-добре, когато е неразделно свързана с тялото? Не е ли така и с всеки член на тялото? Същото е и с всеки вярващ. Когато се моли в Църквата и с Църквата (и в пустинята да е, той може да се моли в Църквата и с Църквата), без да отделя себе си от Църквата, по-добре се чува и вижда от Бога. Молитвата на неговата душа, в съзвучие с душите на останалите вярващи, се издига и разпознава по-добре, когато е свързана с Тялото на Църквата, отколкото извън тази връзка.

О, Господи Иисусе, благодарение на Тебе, в Тебе и чрез Тебе ние можем да прославяме Бога. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

[1] В ориг. – сладост (бел. прев.).

РАЗСЪЖДЕНИЕ

Ако някой ти удари плесница по дясната страна, обърни му и другата  (Мат.5, 39), е заповядал Господ. Това е най-краткия и най- ясния израз  на науката за смирението. От нищо друго злите демони не се боят така [много], както от човек смирено изпълняващ заповедите Господни. В Александрия имало един богат и знатен човек, който имал млада дъщеря, в която се вселил зъл дух и дъщеря му полудяла. Някой казал на отчаяния баща, че никой не може да излекува дъщеря му, освен монасите – отшелници които живеят в пустинята, и от време на време идват в Александрия да продават изработените от тях кошници; но никой от тях няма да поиска да влезе в къщата на богатия велможа, ако им каже за какво ги вика. Най-добре ще е да купи от тях кошници и ги повика в дома си да им плати, па като дойдат в къщата, да ги замоли те да се помолят Богу за всичката му челяд в къщата, та дано така Бог да помогне и изцели полудялата девойка. Бащата послушал и отишъл в определения ден на пазара, и намерил един ученик на св. Макарий, където [монаха] продавал кошници. Той бързо купил кошниците и поканил монаха в дома си да му плати. Когато монаха влязъл в къщата, лудата дъщеря внезапно изскочила пред монаха и силно го ударила с ръка по едната страна. Без да продума, монахът веднага обърнал и другата си страна. Тогава злият дух горчиво завил и побягнал от девойката. А девойката станала напълно спокойна и разумна. Като се върнал в пустинята, монахът разказал на старците какво се случило. И всички те прославили Бога, че дарява така сила, на онзи, които изпълнява Неговите заповеди.

БЕСЕДА за любовта превъзходаща всяко знание

Да узнаете Христовата любов, която превъзхожда всяко знание[1] (Ефес. 3, 19)

Любовта която превишава всеки ум, т.е. нашето разбиране, е Христовата любов. Никой не може даже да си представи каква и колко е велика тази любов, докато Христос не се всели в него. Може ли някой да си представи вкуса на меда, ако никога не е вкусвал със своите  уста мед? Само когато чрез вяра Христос влезе в сърцето на човека, човекът ще усети неизказания вкус на Христовата любов, сладкия и упойващ неин аромат и недостижимата нейна всеобхватност. Както човек имайки в сърцето си Христа, се докосва до ширината, и до дължината, и до дълбочината, и до височината на познаване божествената мъдрост, така също, човек имайки Христа в сърцето си, се докосва до безкрайната бездна на божествената Христова любов. О, братя мои, как бледнеят думите, когато трябва да се говори за Христовата любов – никога и никъде не са толкова бледи и немощни като тук. Наистина, какво може да се каже пред такива изненадващи доказателства за Неговата любов; сътворил ни е от любов; въплътил се от любов; от любов приел поругаване и смърт, заради нас, от любов отворил небето и ни явил приготвената за нас безсмъртна слава. Но това което изброихме е само нещичко от цялото онова неизчерпаемо богатство, слава, красота и животворна храна, която се нарича Христова любов. О, само да се сподобим чрез вярата да се всели Господ Иисус в нашите сърца, та да можем да усетим вкуса на неописуемата Негова любов!  

О, Господи Иисусе Христе, наш Живот, Премъдрост наша, и наша Любов, очисти ни и се всели в нас. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

[1] В ориг, - всеки ум