Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
ПРАВОСЛАВНИ ЧЕТИВА
Автор: savaarhimandrit Категория: Други
Прочетен: 166072 Постинги: 643 Коментари: 0
Постинги в блога от Февруари, 2017 г.
2 3  >  >>

 
ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ - 30 НОЕМВРИ

 

РАЗСЪЖДЕНИЕ

 

„На апостолите е дадено всичко“, казва св. Иоан Златоуст. Т.е. всички дарове, цялата сила, цялата пълното на благодатта, която въобще  се дава от Бога на вярващите. Ние виждаме това и от живота на великия апостол Андрей Първозвани, който е и апостол, и благовестник и пророк и пастир и учител ( Ефес. 4, 11). Като благовестник разпространил благата вест по четирите посоки на света; като пророк е предрекъл кръщението на руския народ и величието на Киев като град и християнски център; като пастир основал и устроил много църкви; като учител неуморно е поучавал всички хора до [разпъването си на] кръста, та дори и от кръста, до последното свое издихание. Още, той бил и мъченик. И това е дар на Светия Дух, който не е даден на всекиго. И тъй, виждаме в този апостол, както и във всички останали, цялата благодат на Духа Божий. А че на благодатта трябва да преписваме всяко велико дело, което един Христов последовател е извършил, ни свидетелства св. Фрументий. Като се върнал от Александрия в Абисиния, вече ръкоположен за епископ, започнал да прави превелики чудеса, и така народът, в голямата си маса се обърнал към вярата. Тогава учудения цар го запитал: „Толкова години си живял с нас и никога не сме те видели да сториш чудо? От къде е това в тебе сега?“. На това блажени Фрументий отговорил: „ Това не е мое дело, но дело на свещеническата благодат“. Тогава светеца обяснил на царя, как той, заради Христа, е пренебрегнал и родители, и брак, и целия свят, и как след като, ръкоположен от св. Атанасий, приел благодатта на свещенството - благодат чудотворна.

 

БЕСЕДА за незнанието и ожесточението на езичниците

 

Да не постъпвате вече, както постъпват и останалите езичници по суетата на ума си, бидейки помрачени в разума, отстранени от Божия живот поради тяхното невежество и ожесточението на сърцето им ( Ефес. 4, 17 : 18)

 

Какво е суетата, братя мои? Всичко извън Бога, отсечено от Бога, употребено без страх Божий. Какво е суетата на ума, братя мои? Живот и осмисляне на живота не според Божия закон, а според своите моментни мисли и желания. От какво, братя, това зло сполетява хората? Първо, от ожесточеността на сърцето, а след това от незнанието, какво има в него. Какво, братя значи ожесточеност на сърцето? Значи сърце изпразнено от Божията любов и страхът Божий, и изпълнено с похот и страх от всичко касаещо плътта. Какво се ражда, братя, от ожесточеното сърце? Незнание, пълно незнание за Божествените предмети, за Божиите пътища и закони - крайно затъпяване за духовния живот и духовно мислене. Какъв е крайният резултат, братя, от ожесточението на сърцето и непознаването на Божествените истини? Помрачаване на разума и отчуждение от живота по Бога. Помрачаване на разума, а именно - умът на човека става тъмен, както и тялото му, светлината, която е в човека става тъмнина. О, каква тъмнина! Помраченият разум е помрачен ум. Помраченият ум пък не знае смисъла на нищо или отрича смисъла на всичко. Такъв е отчужден от живота по Бога, изсъхва и умира, като член на тялото, когато е отсечен от тялото. Такива са езичниците, такива са безбожниците, такива, най-накрая са и маловерните или лъжливите [псевдо] християни. Но и сухото дърво като се напои с животворната Христова вода  оживява и се раззеленява. Христос Господ е възкресил оживотворил и изсъхналия езически свят. А колко повече ще стори това за покаялите се грешници - християни! Да внимаваме, братя мои, за себе си. Да внимаваме ежедневно. Да се питаме всеки ден, дали и ние от суета не сме потъмнели [духовно] и отчуждили от живота по Бога. Скоро ще дойде смъртта, и краят и съдът. Сухото дърво ще бъде хвърлено в неугасим огън.

О, Господи Иисусе, наш Ум и Живот наш, помогни ни да помъдреем чрез Теб и да се оживотворим чрез Теб. На Тебе слава и хвала во веки. Амин.

 

Автор - Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

Категория: Други
Прочетен: 82 Коментари: 0 Гласове: 0
 
ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 29 НОЕМВРИ

 

РАЗСЪЖДЕНИЕ

 

Божието наказание веднага постига грешниците след греха, та грешниците  да се изплашат, а праведниците да се окуражат, но понякога [наказанието сполетява грешниците] много по-късно, ненадейно, та грешниците да знаят, че Бог нищо не забравя. Земята погълнала Датан и Авирон веднага след техния грях, а цар Валтазар видял ръка, която написала смъртната му присъда, тогава, когато той се чувствал най-щастлив, по време на пиршество, между приятели и обожатели. Един тежко болен войник бил донесен при св. Стефан Нови, да го изцели с молитва. Стефан му казал да се поклони на Христовата икона и на иконата на св. Богородица. Войникът направил това и веднага оздравял. Това чудо се разчуло навсякъде. Чул за него и иконобореца цар Копроним, извикал войника и го разпитал. Когато войникът изповядал и признал, че получил изцеление от светите икони, царят започнал с ярост да го укорява за иконопочитанието. Уплашен войникът се отрекъл пред царя от иконопочитанието, и се засрамил от вярата си в иконите. Когато войникът излязъл от двореца и яхнал коня си, конят под него се разбеснял, хвърлил го от себе си, и го тъпчел с крака, докато [ войникът] не извергнал душата си. Ето наказанието веднага след греха. Цар Тиридат, гонител на християните, хвърлил в яма св. Григорий и погубил 37 свети монаси. И никакво наказание не го постигнало. По-късно, когато царят, със своите [приближени] отишъл на лов, за развлечение и веселба, изведнъж го обхванала лудост заедно с придружителите му. На неговата благочестива сестра на сън се открило, каква е причината за неговото полудяване  и по какъв начин да се възвърне умът му. Св. Григорий бил изваден от ямата, и по неговите молитви  цар Тиридат оздравял, покаял се и се кръстил. Наказанието понякога идва бързо, както нощта сменя деня, а понякога бавно, като годината сменя година. Но никога не се отменя, освен в случаите когато покаянието не застава на мястото на наказанието.

 

БЕСЕДА за стройната сглобка на Църквата като едно тяло

 

От Когото цялото тяло, стройно сглобено и свързано чрез всички дарувани свръзки, при действието на всяка част според силите и́ (Ефес.4,16)

 

Тук, братя, става дума за духовно тяло, за светата Божия Църква. От Него, т.е. от Христа, цялото тяло, е стройно сглобено и свързано. Премъдрият апостол не намира друго по-подходящо сравнение на Църквата от това с човешкото тяло. Каквото е главата за човешкото тяло, това е и Христос за Тялото на Църквата. От главата се разклоняват нерви по всички части на тялото, и с помощта на нервите, всички телесни членове възприемат, усещат и се движат, а в това възприемане, усещане и движение е техния живот. Може да се каже, че главата, чрез мозъка и нервите, присъства във всяка част на тялото. Отсече ли се главата, всяка част на тялото умира на мига. И Христос присъства във всяка част на Църквата, т.е. във всеки неин вярващ член. Чрез него всеки вярващ възприема духовното царство, чувства любовта, и върви правилно към Бога. От Него всеки член получава сила, съгласно действието и мярката, т.е. в съответствие със своето служение и дарования. Тази сила Господ дава непосредствено, чрез докосване, чрез осезание, само чрез Своето лично присъствие. Любовта е чудесна спойка, която споява Христа с вярващите и вярвящите помежду им. Какво става, братя с една част на тялото, като се прекъснат нервите, които го свързват с главата? Става безполезена, безчувствена, неподвижена – мъртва. Така бива и с всеки член на Църквата, който излиза от изпълнението на Църквата и с това прекъсва своята връзка с Главата на Църквата. Да ни пази Бог, братя, от такава беда.

О, Господи Иисусе, извор на живота и любовта, не допускай никаква тъмна сила в нас или извън нас да ни раздели от Тебе и Твоето Тяло -Твоята свята Църква, Която си придобил[1]с Твоята кръв. На Тебе слава и похвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

[1] В ориг. - платил

Категория: Други
Прочетен: 135 Коментари: 0 Гласове: 1
  

 
ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ - 28 НОЕМВРИ

 

РАЗСЪЖДЕНИЕ

 

Четейки примери за твърдостта във вярата и великодушието на Божиите свети, и ние се утвърждаваме във вярата и ставаме великодушни. Когато слугите на Копроним принуждавали Стефан да се откаже от иконопочитанието, та с това да угодят на царя иконоборец, Стефан протегнал ръка, свил шепа и казал: „Една капка[1] кръв да имам в себе си, и нея бих пролял за Христовата икона“. Цар Маврикий имал шест сина, от които шестия, най-малкия, бил още кърмаче. За този най-малък си син, царят държал в двореца кърмачка, която го кърмила. Но тежка съдба постигнала цар Маврикий. Фока го свалил от престола и го осъдил на смърт заедно със всичките шест негови синове. Пред очите на Маврикий неговите синове били убивани един подир друг. Когато кърмачката трябвало да даде шестия царски син за да бъде погубен, тя великодушно се съжалила за съдбата на нещастния цар и неговите деца, и на мига решила да запази живота поне на този един царски син. Затова като поискали кърмачето, тя дала своя син, и той бил посечен. Накрая бил посечен и цар Маврикий. Най-малкия син на цар Маврикий пораснал, смятайки кърмачката за своя майка. Когато кърмачката му открила цялата тайна, той станал твърде сериозен, решително оставил света и заминал за Синайската планина, където се замонашил и посветил на Бога, та с тази своя постъпка да освети онзи невинен младенец, който бил предаден на смърт заради него.

 

БЕСЕДА за това как трябва да растат вярващите

 

С истинска любов да растем по всичко в Оногова, Който е глава, - Христос (Ефес. 4,15)

 

Ето, братя, всичко което се иска от нас през време на това земно странстване; да се държим в истината и да живеем в любов. Истината е открита в Христа Господа и в Господ Христос е даден пример на любов. Нито може да се дойде до истината без Христа, нито може да се намери пример на истинска любов без Него. Виждайки този единствен истински път към светлината и спасението, между многото лъжливи пътища апостолът предварително предупреждава: „Да не бъдем вече младенци, люлеени и увличани от всеки вятър на лъжливо учение“ ( Ефес.4, 14 ). Истината може да я открие само Бог, истинската любов може да я покаже само Бог. Един човек може да знае повече от друг човек, но истината може да я открие само Бог. Мислите на човека дохождат като вятър, и призраците му се струват за реалност. Измамен от своите мисли, един човек мами друг човек; човек заблуден от призраците, заблуждава друг човек. А истината е от Бога и в Бога. Христос, братя, е цялата наша истина и цялата наша любов. Като мислим за Христос, ние мислим за Истината; като постъпваме според Христа, ние вършим добро; като обичаме Христа, ние обичаме Любовта. Ние живеем чрез Христа, чрез Христа растем, чрез Христа ставаме безсмъртни и се прославяме. Той е Нашия Глава - не само Вожд на едно общество, а истински Глава на едно живо Тяло, чиито членове сме и ние. Като се държим в Истината и Любовта, ние се удостояваме вечно да пребъдваме в Тялото Христово.

О, Христе Господи, премила наша Любов, ела в нас и ни приеми в Себе Си. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор - Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

 


[1] В ориг. - шепа

 

 

 

                                                

Категория: Други
Прочетен: 86 Коментари: 0 Гласове: 0
 
ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ - 27 НОЕМВРИ

 

РАЗСЪЖДЕНИЕ

 

Когато палачът отсякъл палецът на дясната му ръка, св. Иаков казал: „И лозата така се обрязва, та на време да покарат млади филизи“. Като му отсекли втория пръст казал: „Приеми Господи и втората клонка от Твоето лозе“. При отсичането на третия му пръст казал: „Благославям Отца и Сина и Светаго Духа“. При отсичането на четвъртия му пръст казал: „Ти, Който Си приел похвала от четирите животни, приеми и страданието на четвъртия ми пръст“. При отсичането на петия му пръст казал: „Да се развеселя, както са [се развеселили] на сватбата петте мъдри девици“. При отсичането на шестия му пръст казал: „Благодаря Ти Господи, Който в шестия час Си прострял пречистите Си ръце на Кръста, че си ме удостоил да Ти принеса и шестия си пръст“. При отсичането на седмия му пръст казал: „Както Давид те е прославял седем пъти на ден, така и аз днес Те прославям чрез седемте ми пръста отсечени заради Тебе“. При отсичането на осмия му пръст казал: „Ти сам Господи, в осмия ден Си приел обрезание“. При отсичането на деветия  му пръст казал: „В деветия час ти Си предал Твоя дух в ръцете на Твоя Отец, Христе мой, и аз ти принасям хвала при страданието на деветия ми пръст“. При отсичането на десетия  му пръст казал: „На десетострунен псалтир Те възпявам Боже, и ти благодаря задето си ме удостоил да претърпя отсичане на десетте пръста на двете ми ръце заради десетте заповеди написани на двете скрижали“. О, пречудна вяра и любов! О, рицарска душа, на Христовия рицар!

 

БЕСЕДА за съвършения човек

 

Докле всинца достигнем до единство на вярата и на познаването Сина Божий, до състояние на мъж съвършен, до пълната възраст на Христовото съвършенство ( Ефес. 4, 13 )

 

Единството на вярата, братя, и познаването на Сина Божий, Господа Иисуса Христа, Спасителя, съединява два човека в един човек, хиляди човеци в един човек, и много милиони човеци в един човек. Единството на вярата в Христа Господа, и истинското православно познание на Христа Господа, съединява хората по-здраво от кръвта, по-здраво от езика, по-здраво от външните  обстоятелства и материални интереси[1]. Когато много души мислят еднакво, искат едно и също, и желаят едно и също, тогава тези много души са като една душа, една голяма и силна душа. Телесните разлики нямат голямо значение, и почти не се взимат под внимание. Така еднаквите души достигат  до състояние на мъж съвършен, до пълната възраст на Христовото съвършенство. В съвършеното цяло са съвършени и отделните части. Всяка християнска душа е част на мъж съвършен. Христос е мъж съвършен, Комуто Църквата е мистично тяло. Той изпълва със себе Си всеки вярващ в Него според мярката на възрастването му. Той е Пълнота надвишаваща всяка пълнота, Извор на живот, Който тече и пълни всяка достойна за това празнина. T.e. колкото се освободи от всичко, което не е Христос, толкова Христос влиза в него и го изпълва. О, братя мои, освен силната вяра е потребно и дълбоко смирение, та Живата Вода да се влее в нас. И в природата виждаме, че водата с лекота напоява ниската земя. Колкото по-ниско е нашето смирено понизяване пред Господа Иисуса, толкова по-драговолно Той слиза при нас, потапя ни в Своята животворна сила и ни изпълва като съдове на Своята безсмъртна пълнота.

О, Господи Иисусе, Пълнота на живот, мъдрост, красота и сладост, помогни ни да се понизим пред Твоето Божествено величие, за да се удостоим с Твоето посещение. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор - Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

 

[1] В Ориг. -връзки

 

Категория: Други
Прочетен: 81 Коментари: 0 Гласове: 0
  


ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ - 26 НОЕМВРИ

 

РАЗСЪЖДЕНИЕ

 

Много образовани езичници са дошли в Христовата Църква и са се кръстели, само за това, защото Христовата Църква проповядва безсмъртния живот, като един доказан факт, а не като някакво предчувствие на човешкия разум. Свети Климент Римски бил изучил цялата елинска философия, но душата му останала незаситена и празна. 24 годишния младеж, от цялата си душа пожелал да узнае има ли друг живот освен този, и по-добър ли е от този? Философията му предлагала само размишленията на различни хора, но никакво реално доказателство. Той тъгувал за своите починали[1] родители и братя, и постоянно се измъчвал с въпроса, дали ще се види с тях в някой друг живот. Всевиждащият Бог насочил стъпките му така, че той срещнал един човек, който му разказал за християните и тяхната вяра в задгробния живот. Това подбудило младия Климент веднага да замине от Рим в Иудея, та там, в самата люлка на християнската вяра, да получи достоверно знание относно задгробния живот. Когато чул проповедта на апостол Петър, цялата основана върху възкръсналият от мъртвите Христос, Климент презрял всички философски догадки и с цялото си сърце приел вярата в Христа, кръстил се и всецяло се отдал в служба на Божията Църква. Така било, така е и днес -  който има силна вяра във възкръсналия Христос и ясно разбиране за задгробния живот и съда, той с лекота се решава да заплати цената за влизане в този живот, т.е. да изпълни всички Божи заповеди.

 

БЕСЕДА за целта на разделяне даровете, служението и званието

 

За усъвършенствуване на светиите в делото на служението, в съзиждане на тялото Христово (Еф. 4, 12)

 

Дух Свети е разделил даровете, и е поставил едни за апостоли, други за пророци, други пък благовестници, пастири и учители, за усъвършенствуване на светиите - т.е. вярващите християни. Както в един дом честа и задълженията са разделени, както една е честа и задълженията на родителя, друга е честа и задълженията на отрасналите синове и дъщери, и друга е честа и задълженията на малолетните деца и слугите, но всички заедно служат за взаимна полза, така е и в Божия дом, в светата Църква; всяка чест е обвързана в съответствие със задълженията, а служението на всички е полезно за всички. Така постепенно се съзижда Тялото Христово - светата Божия Църква. Всеки вярващ, подпомаган от другите, расте и се развива като член на това Тяло, в святост и чистота според мярата и съразмерно спрямо цялото голямо Тяло. А цялото Тяло, от началото до края на времената, особено пък след въплъщението на Бог Слово на земята та чак до Страшния Съд, е Божията света Църква. Тяло - достойно за безсмъртие, Здание - достойно за Бога! Човешкото око не може да го види цялото, нито човешкия ум да го обхване. Здание от избран материал, от живи камъни, от очи и сърца. Без грубост и грозотия, нетленно и без недостатъци. Всичко е на своето място, всичко е прекрасно, като цяло и като отделни части. Ето, братя, целта на нашето пътуване! Ето смисъла на нашето изпитание в горнилото на страданията![2] Ето нашия живот, по-добър от всички наши планове и по-прекрасен от всички наши желания.

О, Господи Иисусе, човеколюбиви наш Господи, не ни отхвърляй като негодни[3], но ни изглади и вгради в Твоето безсмъртно Тяло. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор - Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

 


[1] В ориг. - изгубени

[2] В ориг. - горене

[3] В ориг. - лош материал

 

 

Категория: Други
Прочетен: 72 Коментари: 0 Гласове: 0
 
ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 25 НОЕМВРИ

 

РАЗСЪЖДЕНИЕ

 

За свети Петър Александрийски се разказва, че никога не се е изкачвал и не сядал на патриаршеския престол в църквата, а стоял или сядал пред стъпалата на престола. Когато вярващите започнали да негодуват, че техния архиерей не сяда на своето място, той отговорил: „Когато и да се приближа до престола, виждам някаква небесна светлина и сила на него, затова не се осмелявам да се възкача и седна на него“. Освен това видение, св. Петър е имал и едно друго, още по чудесно. Когато бил в тъмницата, нечестивият еретик Арий, лицемерно се престорил, че се кае за своята ерес, и пратил на затворника Петър писмо с което се отричал от своята ерес, и молба Петър да го приеме отново в Църквата. Арий сторил това само защото мислел че Петър ще бъде погубен, та той да се докопа до патриаршеския престол, от който после ще разпространява и утвърждава своята ерес. Преди да му даде какъвто и да е отговор, Петър се помолил Богу в тъмницата. По време на молитвата необикновена светлина осияла тъмницата и се явил Господ Иисус като дванадесетгодишно момче, сияейки по силно от слънцето, така че не можело да се гледа в Него. Господ бил облечен в бяла одежда ( хитон ), който отпред бил раздран от горе до долу. Господ с ръцете си притискал одеждата към Себе Си, като че искал да скрие Своята голота. Като видял това, св. Петър бил обхванат от силен страх и ужас та извикал: „Спасителю, кой Ти раздра ризата?“. Господ му отговорил: „Безумният Арий. Той Ми я раздра, защото отдели от Мене Моите люде, които придобих с Моята кръв. Но се пази да го не приемеш в Църквата, защото има лукави и враждебни мисли към Мене и към Моите люде“. Като чул това, св. Петър отговорил на своите свещеници Ахил и Александър, че не може да приеме Ариевата молба, защото е лъжлива и лукава. Светителят проклел Арий и в двата свята. Освен това, предрекъл, че след него патриарх ще бъде първо Ахил, а после и Александър. Така и станало.

 

БЕСЕДА за служението и званието

 

И Той постави едни за апостоли, други за пророци, други за евангелисти, други за пастири и учители ( Ефес. 4, 11)

 

Както в човешкото тяло различните органи имат различно служение, но всички действат в хармония за доброто на цялото тяло, така и Господ е установил в Църквата, Която е Негово Тяло, различни органи с различни служения. На първо място стоят апостолите, на които не е дадено само едно достойнство, но всички  достойнства, нито само едно служение, но всички служения, нито само един дар, а всички благодатни дарове. Апостолите са били едновременно и апостоли и пророци, пастири и учители. Апостолското звание повече не се повтаря. Големите апостоли били дванадесет, а тринадесетият е апостол Павел, а малките апостоли били 70. Пророци са били онези, които приели дар да пророчество от Духа Светаго. Тук не става дума за старозаветните пророци, а за новозаветните (Деан. 11, 27; 21, 10; 13, 1). Пророците се поставяли и се поставят без оглед на произход и положение. Благовестници първо са евангелистите, които са написали Евангелията, след това мисионерите, които разпространявали Христовото учение между невярващите, и на края тълкувателите на Свещеното Писание, които писмено изложили истината за всички и всеки. Пастири и учители -  това е едно и също звание, защото е трудно да си представим пастир, който в същото време да не е и учител. [Дейността] на пастирите е ограничена на определено място и между известен брой вярващи, които водят към спасение и управляват Църквата Божия. Така Господ , чрез Своите апостоли е уредил всичко. Блазе на онзи, който знае своята служба и приетия от Свети Дух дар, и който до край ще изпълни предназначението си. Както Светият Дух сега раздава, дарове, така Господ, в благовремие ще раздаде наградите.

О, Господи Душе Свети, истински Боже, помагай ни до края в смирение да употребяваме Твоите дарове за благото на Христовата църква и за нашето вечно спасение. На тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

 

 

 

Категория: Други
Прочетен: 76 Коментари: 0 Гласове: 0
 
ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ - 24 НОЕМВРИ

 

 

 

РАЗСЪЖДЕНИЕ

 

Притча на стареца Варлаам разказана на принц Иоасаф. В един град гражданите имали обичай да си избират за цар човек чужденец, който не познавал техните закони и обичаи. Като го възцарявали, те го обличали най-разкошно, хранели го богато и го обкръжавали с всякакъв блясък. Но след като минела една година, те сваляли от трона своя цар, отнемали му всички блага, събличали го и съвсем гол го прогонвали на един самотен остров, където нямал нито хляб, нито покрив, нито приятели, и където в бедност и унижение завършвал своя живот. След това гражданите на онзи град, избирали друг цар, отново чужденец, и пак само за година; та трети, та четвърти, та пети, и така нататък. Но се случило веднъж да изберат един твърде мъдър и внимателен човек. От своите слуги разбрал какво се случва с царете в този град накрая на годината, и през цялата година старателно събирал храна и богатство и всекидневно ги пращал на острова. Като минала годината, бил свален от престола и захвърлен на онзи остров, но там той попаднал сред огромно количество храна, сребро, злато и скъпоценни камъни, и продължил да живее още по-добре отколкото като бил цар в онзи град. Тълкование: онзи град представлява този свят, гражданите изобразяват злите духове;  безумните и мъдрите царе са хората; безумните хора мислят само за преживяването в този живот и се мислят за вечни, но накрая смъртта прекъсва всичко, и те голи от всякакви добри дела, отиват в ада; мъдрите пък вършат много добри дела, и като богатство пращат тези добри дела пред себе си в другия свят. След смъртта добрите хора - мъдрите царе - отиват в другия свят, където ги очаква тяхното събрано богатство, и където те царуват във вечен блясък и красота, повече,  отколкото когато са царували на земята.

 

БЕСЕДА за Онзи, Който е слязъл и се е  възкачил

 

Слезлият е Същият, Който се и възкачи по-горе от всички небеса, за да изпълни всичко ( Ефес.4, 10 )

 

Господ Иисус по Своето човеколюбие слязъл ниско, толкова ниско, че повече не е можело, а след това се възвисил толкова високо, толкова високо, че повече не е можело. Той е слязъл в най-долните места на земята, т.е. в самия ад, от където е освободил и въвел в Небесното Царство праотците, пророците, и праведниците. Извършил Своята мисия на земята и в ада, Той се възкачил по-високо от всички небеса. Възкачилият се е същият Онзи, Който е и слязъл, без изменение, с изключение на това, че слязъл без тяло, а се възкачил с тяло. Следователно, Син Божий не е различен от Син човешки, както учели еретиците, а Син Божи и Син човешки са една и съща Личност, един истински Богочовек и наш спасител - Иисус Христос. Защото Той е  същият вчера, и днес, и вовеки, също така е същият и в унижението и във висотата, на земята, в ада и на небесата. Понизил се по ниско от всички хора, и се въздигнал над всички ангелски сили. За да покаже истинността на Своите думи: Който превъзнесе себе си, ще бъде унизен; а който се смири, ще бъде въздигнат ( Мт. 23, 12 ). Ако не се понизяваме заради добродетелите, ще ни унижи грехът. Добродетелният живот води до доброволно и временно унизяване, докато унижението от греховете е безвъзвратно и вечно.

О, Господи Иисусе, Който всичко изпълваш със Своята сила, изпълни и нас с духа на истинското смирение. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор - Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

 

                                                                                                                             

 

 

 

 

 

Категория: Други
Прочетен: 84 Коментари: 0 Гласове: 0
 
ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 23 НОЕМВРИ

 

РАЗСЪЖДЕНИЕ

 

Бог допуска беди за праведниците за да ги прослави повече. Защото преодоляната беда най-силно изявява славата Божия и славата на праведника. Свети Григорий Акраганитски във всичко бил праведник  и угодник Божий. Но Бог допуснал за него беда, беда подобна на тази когато някога постигнала св. Атанасий и св. Макария. А именно, свещениците Савин и Крискент, на които Григорий сторил много добрини, не могли да понасят Григориевите добродетели. Защото това е особеност на порочността – никак не може да търпи добродетелта. Савин и Крискент, значи, намерили една известна жена – блудница, и я подкупили да оклевети Григорий, че той имал връзка с нея. Веднъж, когато Григорий бил в църквата, жената се вмъкнала в спалнята му, и когато той излязъл с народа от църквата, тази жена се появила от неговата стая. Тогава онези двамата свещеници, започнали да хулят и укоряват Григорий като блудник[1]. Григорий запазил хладнокръвие и бил готов за всякакво страдание. Затворили го в тъмница и [после] го изпратили в Рим. Папата повярвал на клеветниците и две години и половина държал Григорий в тъмница, без съд и присъда. След това се свикал събор, на който да се разгледа делото на Григорий. Но преди людете да го осъдят, Бог отсъдил. Онази жена полудяла и като побъркана била доведена на събора. Като безумна, тя не можела нищо да каже. Чудотворецът Григорий се помолил Богу за нея, тя оздравяла, защото злият дух излязъл от нея. И плачейки тя засвидетелствувала, че е подкупена да оклевети Божия човек, и веднага след това оклеветяване злият дух я завладял и държал в своя власт. А лицата на Савин и Крискент, с другите клеветници- повече от 100 на брой, изведнъж почернели като главни. Клеветниците били наказани с прогонване. Свети Григорий бил върнат в своята епархия и с голяма тържественост посрещнат от народа.

 

БЕСЕДА за благодатта и даровете

 

А на всеки един от нас благодатта е дадена по мярката на дара Христов ( Ефес.4, 7)

 

Ето принципа на различие между християните. Първо апостолът изброява онова, което ни прави еднакви – а то е : един Господ, една вяра, едно кръщение, един Бог Отец на всички – а сега пък показва онова, което независимо от нашата воля, ни прави различни. Именно, нас ни прави различни мярката на дара Христов, според която ни се дава благодатта на Светия Дух. Христос е главата на цялото[2] тяло, което се нарича Църква. Той е построил това тяло, а и всеки член поотделно; Той е Строителят и Той е единственият знаещ плана на сградата. Той не допуска нито един член на тази сграда да е несъразмерно голям или несъразмерно малък. Той определя мярката на всичко и на всеки. Той дава на един пет таланта, на друг два, а на трети един. Никой да се не сърди и да не завижда. Да се не сърди, защото, ако малко е приел, за малко ще отговаря; да не завижда на който има много, защото то не е негово а Божие. Ако има много, много и ще му се иска, точно както е казано в божествената притча за талантите. О, братя мои, нека всеки от нас, осъзнае мярката на своя дар и своята отговорност. Да почитаме и своя дар и дара на нашия ближен[3], защото всички дарове са от Бога и Божий.

Господи Иисусе, Дарителю на  големи и различни дарове, на Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

 

[1] В ориг. - да викат на Григорий като на блудник.

[2] В ориг. – голямото

[3] В ориг – съсед 

Категория: Други
Прочетен: 72 Коментари: 0 Гласове: 0
  


ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ - 22 НОЕМВРИ

 

РАЗСЪЖДЕНИЕ

 

Напразен е всеки труд за придобиване на образование, без труд за придобиване на чистота във вярата и живота. Небесният свят не се открива на учения, а на чистия. Когато света Кикилия била въведена в брачната стая със своя жених Валериан, тя рекла на младоженеца: „Искам да ти разкрия една тайна; тук е Божия ангел, пазителя на моята девственост, когото ти не виждаш; той стои тук и е готов да защити мене, неговата слугиня, от насилие; само ако ме докоснеш, той ще те убие“. Като чул това, Валериан започнал да моли Кикилия, да му покаже ангела за да го види и той. Девицата му отговорила: „Ти си човек, който не познава истинския Бог и не можеш да видиш Божия ангел, докато се не очистиш от свернотата на своето неверие“. След като Валериан се кръстил, видял ангела в голяма светлина и неизказана красота. Също така, и Тивиртий, Валерианов брат, като се кръстил и променил своя живот от нечестието в чистота, видял светия ангел и разговарял с него. Така също и Максим, техен състрадалец, след като тези двама братя били посечени, се заклел с голяма клетва пред палача и присъствуващия народ, като казал: “Виждам Божиите ангели, светли като слънцето, как взимат душите от телата на мъчениците, както извеждат прекрасни девици от брачния чертог, и как с велика слава ги възнасят на небесата“. Но това, което видял той, не видели, нито могли да видят, невярващите и нечистите.

 

БЕСЕДА за това, което прави единството на вярващите

 

Един е Господ, една е вярата, едно е кръщението, един е Бог и Отец на всички ( Ефес. 4, 5 -6)

 

Ето голямо и преголямо , ясно и преясно основание, заради което ние християните трябва да залягаме да запазваме единството на духа чрез връзките на мира, и да сме едно тяло и един дух. Защото имаме един Господ Иисус Христос, нашият Създател и Възкресител. И няма двама истински Спасителя та да има разделение между нас. Една и съща кръв е пролята на Кръста за всички нас, както eдни и същи устни са се молели за всички нас в Гетсимания. Имаме една вяра в неразделната и животворяща Божествена Троица - Отец, Син и Дух Свети, едно Същество - три ипостаса - нероденият Отец, роденият Син, и Духът изхождащ от Отца. Имаме едно кръщение в името на Отца, и Сина и Святаго Духа, кръщение с трикратно потапяне във вода, за смърт на греха и дявола, а за възкресение и живот в Христа Господа. Един е Бог и Отец на всички ни - това е Отецът на Господ Иисус Христос - Единородния Син Божий, Който, чрез Христа, и заради Христа ни осинови и ни даде право да Му казваме : Отче наш. Виждате ли, братя мои, каква връзка ни свързва? С по-яка връзка не са свързани нито звездите помежду себе си, нито водата със земята, нито огънят с въздухът. Виждате ли какви големи, преголеми основания ни призовават за единство? Всичко друго, което от лявата страна ни склонява към разделение, пред тези основания е незначително като песачинка спрямо високи планини. Не може дяволът да разруши нашето единство, ако му не помогнем самите ние. Не може дяволът да ни покори, ако не му се предадем сами.

О, Господи Иисусе, сладки и благий, колко здраво си ни привързал към вечното благо! Запази ни в тези връзки. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор - Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

Категория: Други
Прочетен: 77 Коментари: 0 Гласове: 0
  

 

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ - 21 НОЕМВРИ

 

РАЗСЪЖДЕНИЕ

 

Покори се на  Божията воля и не изследвай прекомерно Божиите отсъди, защото може да полудееш. Защото Божиите съдби са безбройни и непостижими. Един монах в пустинята, мислейки за себе си, че е постигнал съвършенство, молил Бога да му открие Своите различни отсъди за живота на хората. Бог му внушил да отиде надалеч, при един духовен старец и да пита за това. Към монаха, когато вече  бил на път, се приближил ангел Божий на вид като обикновен човек , и му казал, че и той иска да отиде при онзи старец. Пътувайки така, заедно отседнали да нощуват при един боголюбив човек, който хубаво ги нагостил, поднасяйки им храната в сребърно блюдо. Като се нахранили, ангелът взел блюдото и го хвърлил в морето. Монахът се зачудил и наскърбил, но замълчал. На втория ден отново отседнали при един гостолюбив човек, който ги посрещнал сърдечно и с подобаваща почит. При тръгването им, човекът извел единствения си син, та пътниците да го благословят. А Божият ангел хванал детето за гърлото и го удушил. Натъжил се монахът и попитал ангела кой е той, и защо върши такива злодеяния? Ангелът кротко му отговорил, че онзи, първият човек, във всичко бил Богу угоден, и нямало в неговия дом нищо спечелено с неправда, освен онова сребърно блюдо. „По Божие нареждане, аз изхвърлих това откраднато блюдо, та онзи човек, да бъде във всичко чист[1] пред Бога. И онзи, втория мъж е богоугоден, и няма нищо в неговия дом, което би нявлякло Божият гняв, освен сина му, който ако беше пораснал щеше да бъде голям злодей и демонски съсъд. Затова по Божията отсъда удуших детето, та да спася душата му за вечността заради бащините му добродетелите, а и баща му да запазя от много беди. Ето, такива са тайнствените и недостижими Божии отсъди. А ти старче, иди в килията си и не се труди напразно да изпитваш онова, което е във властта  единствено на Бога“.

 

БЕСЕДА за вярващите като едно тяло и един дух

 

Едно тяло сте и един дух ( Ефес. 4, 4 )

 

Вярващите да се стараят да бъдат едно тяло и един дух заръчва светият апостол. Под едно тяло разбира една вяра, без разделения, без ереси, без самоволие; цялата Църква е едно тяло, чиято Глава е Христос. Под един дух се разбира любовта, любов пламенна към Христос, от Когото произлиза и взаимната любов. Всички да са едно - много хора като един човек. Това е чудо на християнската вяра и на християнската любов. Няма такава сила на света, която може да бъде по-яка връзка между хората. Нито общата[2] кръв, нито общия език, нито общото огнище, нито общите родители, никакви материални интереси - нищо от това, даже от далеч, не прилича на здравата връзка [между християните] на вярата и християнската любов. С тази здрава и неразкъсваема връзка са свързани помежду себе си всички членове на Църквата. И Божията Църква пребъдва във времето и във вечността - едно тяло и един дух. На това чудно единство, нищо не противоречи така, както гордостта на отделни хора. Гордостта изопачава вярата, и охладява любовта; гордостта ражда ереси, разделя Църквата, и жертва общото благо за лична изгода. Гордостта всъщност е липса на вяра и любов. Нека Бог, братя да ни запази от гордостта, този прастар недъг на човешкия род. Да бъдем винаги едно тяло и един дух в нашия Господ Иисус Христос. На Тебе Господи Иисусе, на Тебе Глава на Църквата, на Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор - Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

 


[1] В ориг. - прав

[2] В ориг. - еднаквата

 

Категория: Други
Прочетен: 106 Коментари: 0 Гласове: 1
Категория: Други
Прочетен: 79 Коментари: 0 Гласове: 0
 

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ - 19 НОЕМВРИ

 

РАЗСЪЖДЕНИЕ

 

Притча от стареца Варлаам за Иосафат. Някой си човек бягал пред страшен еднорог. Като бягал паднал в един ров и се хванал за едно дърво. И точно когато помислил, че е вън от опасност, погледнал надолу към корените на дървото и видял две мишки, едната бяла, а другата черна, които последователно, но непрестанно гризели корена на дървото за да го съборят. Като погледнал още по-надолу, видял голяма и страшна змия, която с отворени уста чакала да погълне човека, когато дървото бъде съборено. Още видял и до самите си крака четири по-малки отровни змии. Погледнал нагоре към дървото и видял, човекът, на клоните малко мед, па забравил за всички опасности, които го обграждали, протегнал ръка да вземе малко от меда[1]. Тълкувание; еднорогът представлява смъртта, която от Адам до ден днешен преследва всеки човек за да го умъртви; ровът изпълнен с всякакви опасности е този свят, дървото - пътя на нашия живот; бялата и черната мишка - дните и нощите които последователно се редуват и съкращават нашия живот; голямата страшна змия - адът; четирите отровни змии -  четирите стихии от които е съставено човешкото тяло; малкото мед по клоните на дървото - това е мимолетната сладост, която този живот подава на човека. О, само ако  хората не се нахвърляха върху тази сладост, и не забравяха за страшните опасности, които ги ообкръжават и влекат във вечна погибел!

 

БЕСЕДА за прославянето на Бога чрез Христа Господа

 

Нему да бъде слава в църквата чрез Христа Иисуса във всички родове от века до века. Амин ( Ефес. 3,21)

 

Слава на Бога ! Слава на Бога и на Църквата! Слава на Него чрез Христа Иисуса! Слава Нему във всички родове! Слава Нему во веки веков! На никому не прилича слава, както на Бога. Никой не прославя Бога както Църквата Божия. Христос ни е открил Бога, затова цялата слава на Бога трябва да се въздава чрез Христа Господа. Църквата ще пребъде във всички родове и поколения до края на времената; Църквата е най-чисто Тяло Христово, изпълнено със сила, мъдрост и чудотворство; затова славата на Бога се възнася от Църквата - Светая Святих, от Чистота на Чистия! На Бог е най-приятно църковното славословие и за това, защото в Църквата има много души и много гласове, но цари единодушие и съгласие. Нека, следователно, никой да се не отклонява от общото прославяне на Бога, и никой да не мисли, че неговото прославяне на Бога отделно и самостоятелно е по-добро от прославянето На Бога в единството и общността на всички вярващи. Не е вярно, че отделния член се губи в множеството и неговият глас не се чува от Бога. Не върши ли ръката своята работа най-добре, когато е неразделно свързана с тялото? Не е ли  така и с всеки член на тялото? Същото е и със всеки вярващ. Когато се моли в Църквата и с Църквата ( и в пустинята да е, той може да се моли в Църквата и с Църквата), без да отделя себе си от Църквата, по-добре се чува и вижда от Бога.  Молитвата на неговата душа, в съзвучие с душите на останалите вярващи, се издига и разпознава по-добре, когато е свързана с Тялото на Църквата, отколкото извън тази връзка.

О, Господи Иисусе,  благодарение на  Тебе, в Тебе, и чрез Тебе ние можем да прославяме Бога. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор - Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

[1] В ориг. - сладост

 

Категория: Други
Прочетен: 71 Коментари: 0 Гласове: 0
2 3  >  >>
Търсене

За този блог
Автор: savaarhimandrit
Категория: Други
Прочетен: 166072
Постинги: 643
Коментари: 0
Гласове: 96
Архив
Календар
«  Февруари, 2017  >>
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728