РАЗСЪЖДЕНИЕ

„На апостолите е дадено всичко“, казва св. Иоан Златоуст. Т.е. всички дарове, цялата сила, цялата пълното на благодатта, която въобще  се дава от Бога на вярващите. Ние виждаме това и от живота на великия апостол Андрей Първозвани, който е и апостол, и благовестник и пророк и пастир и учител ( Ефес. 4, 11). Като благовестник разпространил благата вест по четирите посоки на света; като пророк е предрекъл кръщението на руския народ и величието на Киев като град и християнски център; като пастир основал и устроил много църкви; като учител неуморно е поучавал всички хора до [разпъването си на] кръста, та дори и от кръста, до последното свое издихание. Още, той бил и мъченик. И това е дар на Светия Дух, който не е даден на всекиго. И тъй, виждаме в този апостол, както и във всички останали, цялата благодат на Духа Божий. А че на благодатта трябва да преписваме всяко велико дело, което един Христов последовател е извършил, ни свидетелства св. Фрументий. Като се върнал от Александрия в Абисиния, вече ръкоположен за епископ, започнал да прави превелики чудеса, и така народът, в голямата си маса се обърнал към вярата. Тогава учудения цар го запитал: „Толкова години си живял с нас и никога не сме те видели да сториш чудо? От къде е това в тебе сега?“. На това блажени Фрументий отговорил: „ Това не е мое дело, но дело на свещеническата благодат“. Тогава светеца обяснил на царя, как той, заради Христа, е пренебрегнал и родители, и брак, и целия свят, и как след като, ръкоположен от св. Атанасий, приел благодатта на свещенството - благодат чудотворна.

БЕСЕДА за незнанието и ожесточението на езичниците

Да не постъпвате вече, както постъпват и останалите езичници по суетата на ума си, бидейки помрачени в разума, отстранени от Божия живот поради тяхното невежество и ожесточението на сърцето им ( Ефес. 4, 17 : 18)

Какво е суетата, братя мои? Всичко извън Бога, отсечено от Бога, употребено без страх Божий. Какво е суетата на ума, братя мои? Живот и осмисляне на живота не според Божия закон, а според своите моментни мисли и желания. От какво, братя, това зло сполетява хората? Първо, от ожесточеността на сърцето, а след това от незнанието, какво има в него. Какво, братя значи ожесточеност на сърцето? Значи сърце изпразнено от Божията любов и страхът Божий, и изпълнено с похот и страх от всичко касаещо плътта. Какво се ражда, братя, от ожесточеното сърце? Незнание, пълно незнание за Божествените предмети, за Божиите пътища и закони - крайно затъпяване за духовния живот и духовно мислене. Какъв е крайният резултат, братя, от ожесточението на сърцето и непознаването на Божествените истини? Помрачаване на разума и отчуждение от живота по Бога. Помрачаване на разума, а именно - умът на човека става тъмен, както и тялото му, светлината, която е в човека става тъмнина. О, каква тъмнина! Помраченият разум е помрачен ум. Помраченият ум пък не знае смисъла на нищо или отрича смисъла на всичко. Такъв е отчужден от живота по Бога, изсъхва и умира, като член на тялото, когато е отсечен от тялото. Такива са езичниците, такива са безбожниците, такива, най-накрая са и маловерните или лъжливите [псевдо] християни. Но и сухото дърво като се напои с животворната Христова вода  оживява и се раззеленява. Христос Господ е възкресил оживотворил и изсъхналия езически свят. А колко повече ще стори това за покаялите се грешници - християни! Да внимаваме, братя мои, за себе си. Да внимаваме ежедневно. Да се питаме всеки ден, дали и ние от суета не сме потъмнели [духовно] и отчуждили от живота по Бога. Скоро ще дойде смъртта, и краят и съдът. Сухото дърво ще бъде хвърлено в неугасим огън.

О, Господи Иисусе, наш Ум и Живот наш, помогни ни да помъдреем чрез Теб и да се оживотворим чрез Теб. На Тебе слава и хвала во веки. Амин.

Автор - Св. Николай, еп. Жички и Охридски