Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
ПРАВОСЛАВНИ ЧЕТИВА
Автор: savaarhimandrit Категория: Други
Прочетен: 256018 Постинги: 1093 Коментари: 0
Постинги в блога от Февруари, 2018 г.
2 3 4 5  >  >>
 

ДО ЕДНА ОБРАЗОВАНА ДЕВОЙКА: ЗА ПЕТТЕ ИИСУСОВИ РАНИ

 

Пишеш ми, че си чула от стари жени някаква „ приказка" за петте Иисусови рани и питаш как се е появилаи те. Олеле, дъще, чети Евангелието! Олеле, сърби, не се посрамвайте пред Небето и земята с непознаване на своята вяра! Оставете всяко друго учение и четиво, докато първо не научите онова, което е най-важно и спасително. На първо място е науката за вярата, а след това са всички останали науки. В Англия всеки чете Светото Писание. И държавниците, и политиците, и писателите, и обикновените работници се стараят да осолят с думи от Светото Писание всички свои разговори, беседи, статии, книги, та да потвърдят и украсят своите човешки слова с Бо­жествените слова като стъклени гердани с диаманти.

А петте Иисусови рани не са просто думи, а страшна действителност. Затова за тях трябва да знаеш повече. Две рани на ръцете, две рани на но­зете, една - в ребрата. Всичките пет рани - от черно желязо и от черен грях човешки. Прободени са ръцете, които са благославяли. Прободени са но­зете, които са вървели и водили по единствения правилен път. Прободени са гърдите, от които в охладнелите човешки сърца се е изливал огънят на небесната любов.

Синът Божи е допуснал да пронижат с желязо Неговите ръце заради греха на множество ръце - гори от ръце, които са убивали, крали, палили, грабили, вършили насилия. И да прободат нозете Му, заради греха на много нозе - гори от нозе, които са бързали за зло, които са съблазнявали невин­ността, потискали правдата, осквернявали светините, потъпквали доброто. И да прободат гърдите Му заради многото вкаменени сърца - планини от каменни сърца, в които се е раждала всяка злоба и безбожие, хулни помисли и скотски желания, в които през всички векове са съзрявали пъклени планове на брат срещу брата, на съсед срещу съседа, на хората срещу Бога.

Иисусовите ръце са прободени, за да се изцерят от грешните дела всич­ки ръце; Иисусовите нозе са прободени, за да се отвърнат от лошите пътища всички нозе; Иисусовите гърди са прободени, за да се умие от грешни жела­ния и помисли всяко сърце.

Когато страшният английски диктатор Кромуел започнал да отнема манастирските имоти, а самите манастири да затваря, народното негодува­ние по английската земя се изляло в литийно шествие от няколкостотин хиляди души. Отпред носели хоругви с надпис: „Пет рани Иисусови", пеели духовни химни и извършвали богослужения под открито небе. Страшният диктатор се изплашил. Изплашил се от хоругвите повече от всичко друго и смекчил своето насилие.

Нека петте Иисусови рани те научат, девойко, да приковаваш своите пет сетива към Живия Бог. Петте Иисусови рани са пет извора на пречиста кръв, с които е умит човешкият род и земята е осветена. От тези пет извора е изтекла кръвта на Праведника, цялата - до последната капка. Чудотворящият Господ, Който е умножил петте хляба и с тях е наситил пет хиляди гладни, непрестанно, върху хиляди олтари умножава тази Своя пречиста Кръв и с нея храни и пои милиони вярващи. Това е Светото Причастие, дъще Иисусова.

Подслони се духом на Велики Петък край Светата Божия Майка под кръста, та и теб да умие животворната кръв от петте Иисусови рани. И с очистена и оживотворена душа да можеш в Неделя заедно с мироносиците радостно да извикаш: Христос воскресе!

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

Бог да благослови всички, които препратят това четиво и до други човеци !

Категория: Други
Прочетен: 81 Коментари: 0 Гласове: 0
 

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 15 ФЕВРУАРИ

 

Разсъждение

 

Душевният мир е драгоценен за всеки човек. При всички онези, които са придобили душевен мир, тялото може да бъде постоянно в движение, в работа, в мъки, но тяхната душа, прилепнала към Бога, винаги остава в непоколебим мир. Св. Серафим Саровски учи: „Трябва да се стараем по всякакъв начин да запазим душевен мир. Не се измъчвайте от обидите на хората. Затова е необходимо на всяка цена да се въздържаме от гняв и да бодърстваме (над самите себе си), и пазим ума и сърцето от непристойни движения… За опазване на душевния мир е необходимо също да се избягва осъждането на другите. Чрез неосъждане и мълчание може да се запази душевният мир. Когато човек се намира в такова състояние, той получава божествени откровения. За да се опази човек от осъждане на другите, трябва да бди над самия себе си; да не дръзва да приема от никого недуховни мисли и трябва да е за всичко (светско) мъртъв. Ние трябва неуморно да пазим своето сърце от непристойни мисли и впечатления (Притч. 4: 23). От непрестанното бдение над сърцето в сърцето се ражда чистота, в която се съзерцава Господ според вечната истина: Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога. aт. 5: 48).

 

БЕСЕДА за верния народ и неверните старейшини

 

Кога дойде Христос, нима ще направи по-много чудеса от тия, що Тоя направи (Иоан 7: 31).

 

Господ Христос вършил чудесни дела пред всички и всички ги видели, но не всички повярвали. Народът видял Неговите чудеса и повярвал в Него. Слугите чули неговите слова и повярвали в Него. А водачите на народа и старейшините на слугите също видели чудесата, ала не повярвали в Него. И тъй, още тогава се изпълнили думите на Спасителя: А мнозина първи ще бъдат последни и последните – първи. Онези, които били първи по чест и по власт, били последни по вяра в Него; а онези, които били последни по чест и власт, били първи по вяра в Него. Защо народът и слугите повярвали, а князете и книжниците не повярвали? Затова, защото народът и слугите смятали себе си за незначителни и незнатни, те нямали лична гордост, нито пък завист към Христос. Народът и слугите гледали божествените чудеса без злоба и предразсъдък и слушали божествените думи, удивлявали се и се радвали. А князете и книжниците смятали себе си за първи в народа и в света, затова били изпълнени с гордост и завист, та не можели ни чудните дела да гледат, нито божествените слова да слушат без злоба и завист. Виждате ли, братя, как човек без смирение и скромност не може нито да познае истината, нито да се радва на истината? Виждате ли как горделивецът и завистникът не допускат даже Бога пред себе си? Също както някога сатаната!

Господи Иисусе, вечна Истино, очисти нашите сърца от гордост и завист, та да можем да видим Тебе и да ти се радваме. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

Категория: Други
Прочетен: 50 Коментари: 0 Гласове: 0
 


ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 14 ФЕВРУАРИ

 

Разсъждение

 

Защо хората изоставят едно място и се заселват на друго? Главно затова, защото се надяват на другото да бъдат по-щастливи. И наистина, от светска гледна точка, местата могат да бъдат различни – добри и лоши. Който не се надява на по-добрия живот след смъртта, той търси „тучна[1] паша“ в този живот. Но ако надникнеш[2] в сърцата на онези хора, които са могли и умеели да живеят на такива най-добри места на земното кълбо, ще видиш незадоволеност, скръб и отчаяние. Те не намерили, каквото са търсели. На всяко място яли до насита и накрая гладни гледали в очите на смъртта. А виж християнските светци! Те търсели места с най-оскъдна „мирска паша“, места сухи, непроходими и безводни, места самотни и страшни, места, които най-малко заслужават внимание и които никой не иска. Всички места по земята те смятали за еднакви, без особена ценност, но избирали тези места, за да могат по-лесно да се приближат с дух и ум към своето безсмъртно отечество. И ако някой надникне в тяхното сърце, ще види радост и задоволство.

 

БЕСЕДА за противоположните ценности в Царството Божие [и в света]

 

А мнозина първи ще бъдат последни и последните – първи (Мaт. 19: 30; Лк. 13: 30).

 

Колко премъдър е Онзи, Който е изрекъл тези слова! Той не е казал, че всички първи ще са последни, и че всички последни – първи, а мнозина. В Евангелието няма нито една грешка и нищо преувеличено. Защо Господ поставил ограничение и не казал „всички“, а мнозина? Опитът ни учи, че някои от онези, които били първи по чест на земята, са останали първи по чест и при Бога. Имало е царе, които от своя престол са угодили на Бога, а имало е и хора, без каквато и да е власт, които до смъртта си са прогневявали Бога. Имало е богаташи, които с добротворство и вяра се спасили, а имало е и сиромаси, които заради злобата си и безверието си са осъдени. Имало е и прочути хора, които отхвърляли и вярата,  и добротворството. И тъй, има някои, които са били първи тук, останали първи и там, а някои, които са били последни тук, останали последни и там.                                                                                                                           Ала уви, мнозина първи тук са станали последни там. И о, радост! О, правда Божия – мнозина последни тук са станали първи там! Господ не предпочел, нито похвалил, което и да е съсловие, и който и да е занаят пред всички останали, а е събирал (и до ден днешен събира) войска на светлината от всички съсловия, от всички занаяти и занимания. За Него мерило за човека не е нито короната, нито просешката торба, а вярата – вярата и добродетелта.

Господи помени ни в Твоето Царство. На тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

 


[1] В ориг. – чувствена (бел. прев.).

[2] В ориг. – се вслушаш (бел. прев.).

Категория: Други
Прочетен: 67 Коментари: 0 Гласове: 0
 

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 13 ФЕВРУАРИ

 

Разсъждение

 

Великият Стефан Неманя, чийто господарски заповеди всеки изпълнявал безусловно, и от когото треперели народи и царе, като станал монах, послужил за висок пример на светогорските монаси за кротост, смирение, доброта и молитвеност. И смъртта му била смърт на един истински духовен Божи човек. Легнал в постелята на 7 февруари. Той повикал при себе си Сава, възложил върху него своите ръце, благословил го и казал: „Възлюбено мое чедо, светлина на моите очи, утехо и закрилнико в моята старост! Ето, настана време за нашата разлъка; ето Господ ме отпуска с мир. Но ти,чедо, не се натъжавай заради раздялата. Това е обща чаша за всички и за всекиго; тука се разделяме, но ще се срещнем там, дето повече няма да има раздяла“. На 12 февруари св. Симеон наредил на Сава да го облече в погребална мантия, да му постеле рогозка на земята, да подложи камък под главата му и да го остави така. След това извикал всички монаси и се простил с тях. На разсъмване на 13 февруари, когато монасите четели утренното правило в църквата и гласовете им достигали до килията на умиращия, лицето на св. Симеон засияло и той предал своята душа на Бога.

 

 

БЕСЕДА за любовта, надвишаваща всяка любов

 

Който обича баща или майка повече от Мене, не е достоен за Мене aт. 10: 37).

 

Цялото Евангелие учи, че трябва да се остави малкото заради по-голямото, преходното заради  вечното, лошото заради доброто, евтиното заради скъпоценното. Ако Евангелието не обещаваше по-големи ползи, кой би оставил малките? Ако не би показвало блясъка на скъпоценните блага, кой би оставил евтините дрънкулки[1]? Кой ще остави меда и млякото, ако не е намерил нещо по-вкусно? Кой ще остави баща си и майка си, ако не е намерил някой по-близък? Кой би оставил деца и приятели, ако не е познал някой,  който му е по-мил? Кой би предал живота си доброволно на мъчения и смърт, ако не съзирал безсмъртния живот? Господ Христос е по-сладък от меда и млякото; по-близък роднина ни е от бащата и майката; по-мил ни е от децата и приятелите ни; по-скъп ни е от всички видими блага, натрупани през този живот, защото ни дарява безсмъртен живот. Всичко в света е по-малко от него, по-малко и горчиво, слабо, евтино и преходно спрямо Него. Който Него приеме, лесно ще остави всичко, всичко, защото е приел най-доброто и Най-Добрия.

О, Господи Иисусе, съкровищницо на всички блага, помогни ни да се отречем от всичко и да прегърнем Тебе, нашия живот и нашето благо. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

 


[1] В ориг. – блага (бел. прев.).

Категория: Други
Прочетен: 92 Коментари: 0 Гласове: 0
25.02 12:02 - !!!
 

Единственото, за което си заслужава да се живее е това, което не изчезва след смъртта.

 

Блаж. Августин

Категория: Други
Прочетен: 96 Коментари: 0 Гласове: 1
  


НЕДЕЛЯ ПЪРВА НА ВЕЛИКИЯ ПОСТ - ПРАВОСЛАВНА

В тоя ден св. Църква празнува тържеството на Православната вяра над иконоборческата ерес и другите преди нея ереси. Този празник е установен в 842 г. при византийския император Михаил III, майка му благочестивата царица св. Теодора и при св. Методий, патриарх Цариградски. Историята на празника накратко е следната:

Византийският император Лъв Исавър, който по Божие допущение от свинар се домогнал до императорски скиптър, по политически и по лични съображения, бил против иконопочитанието. Той повикал патриарх Герман и му казал: "Владико, мисля, че няма разлика между почитането на икони и на идоли, затова заповядай колкото е възможно по-скоро да бъдат изхвърлени иконите от църквите и да не им се отдава поклонение. Ако ли обаче те са истински свети изображения, то поне да се поставят по-високо, та да не бъдат осквернявани от вярващите при целуването." Патриархът обаче твърдо се противопоставил на царя и не изпълнил предложението му. Тогава Лъв го свалил от патриаршеския престол и поставил на негово място своя съмишленик - някой си Атанасий. Издадена била строга заповед против иконопочитанието. Започнало жестоко гонение против иконопочитателите, което било прекратено при царуването на царица Ирина и цар Константин. Патриарх Тарасий свикал вселенски събор, седми по ред, който възстановил иконопочитанието. При император Лъв Армянин обаче иконоборчеството започнало с нова сила. Император Теофил подложил на преследване мнозина отци - иконопочитатели. Едни изпратил на заточение. За всичко това обаче той бил наказан от Бога с тежка болест. Подбуден от своята благочестива съпруга царица Теодора, която била тайна иконопочитателка, той преди смъртта си се разкаял. След смъртта му царица Теодора заповядала да спрат преследванията срещу иконопочитателите, да бъдат пуснати на свобода затворените и да бъдат върнати заточените. Сваленият преди това патриарх Методий - доблестен поборник против иконоборческата ерес, бил отново възведен на патриаршеския престол. Царицата сама дала личен пример на иконопочитание, като поставила на шията си образа на Божията Майка и пред всички радостно и с любов го целувала.

В неделята след Първата великопостна седмица в Цариград била извършена тържествена служба. В памет на това събитие било установено ежегодно на тоя ден да се чествува по подобаващ начин победата на Православието не само над иконоборческата ерес, но и над всички други дотогавашни ереси. Впоследствие било прието след светата литургия тоя ден в катедралните храмове да се изпълнява специален чин, който съдържа молебно пение за обръщане към православната вяра на всички отстъпници и заблудени, моление за утвърждаване в православната вяра на всички верни чеда на светата Църква, възглася се "анатема" (проклятие) за всички упорствуващи лъжеучители и отстъпници, пее се "Вечная памят" за всчики починали поборници, изповедници и мъченици за истинската права вяра и се възглася многолетие за всички живи ревнители и защитници на св. Православие и за предстоятелите на поместните православни църкви.

Днешният празник дава добър повод да се кажат няколко думи за почитането на св. икони и за св. Православие.

Почитането на свещени изображения (икони) има своите психологически и исторически основания. Един от изразите на обич и почит към наши скъпи близки или към високопоставени и достойни за уважение хора е - да изобразяваме техния лик и да го поставяме на лично място. Ето например майка е загубила едничкия си син. Останала е обаче снимка от неговия лик. Тя се вглежда с майчина любов в това скъпо за нея изображение, целува го, прегръща го и го облива със сълзи. Тя добре знае, че пред нея е само едно изображение, а не самият неин син и въпреки това тя мисли, че целувайки изображението, целува самия него. Това отношение на майката към портрета на нейния покоен син е за нея една насъщна духовна потребност, една утеха, една напълно естествена и оправдана проява. Почти същото е и с почитането на свещените изображения и предмети. Когато гледаме на тях или пък ги целуваме, ние не отдаваме почитта на платното или дървото, върху които са нарисувани, а отправяме мисълта си към самия първообраз - него като че целуваме, него почитаме и нему се покланяме.

Господ Иисус е въплътено Слово Божие. Той е бил човек, историческа личност. Имал е определен външен телесен образ като всички човеци. Следователно Той е могъл и може да бъде изобразяван. Според древни сведения, запазени в църковното предание, Неговият божествен Лик е бил изобразен върху обрус (плат, кърпа), известен под името "Неръкотворен образ". За Неговия външен вид е запазено също едно древно описание. Запазени са и някои Негови пластични изображения върху камък, датиращи от първите векове на християнската ера. Пак по древно църковно предание св. евангелист Лука е бил художник. Той нарисувал образа на Божията Майка. И ако ние почитаме образите на наши скъпи близки и на всички благодетели на човечеството, то как да не почитаме  образите на нашия Спасител Господ Иисус, на пречистата Му Майка, на св. Апостоли и Божиите угодници - светиите - които са наши благодетели и небесни ходатаи за нас пред Бога? И тъй, почитането на св. икони съвсем не е идолопоклоничество, както погрешно някога са мислили иконоборците, (а и днес все още има хора, които мислят като тях), но е заслужена и оправдана почит към ония, чиито образи са нарисувани върху самите икони. За нас иконите обаче са нещо повече от едно обикновено изображение, нещо повече от един обикновен портрет. Бидейки именно свето изображение, ние вярваме, че те са проводници на Божия благодатна освещаваща сила. Затова и ги почитаме като светини (res sacrae).

Що  се пък отнася до православието, то е право изповядване на вярата в Господ Иисус, предадена ни от светите Апостоли и запазена неповредена от св. Източна Христова църква, която единствено е истинската Църква, стълб и твърдина на истината (1 Тим. 3:15). Един е Господ, една е вярата (Еф. 4:5); Христос не се е разделил (1 Кор. 1:3). Той не е основал много Църкви, а само една (Мат. 16:18). Тая именно Църква единствено обладава всичката пълнота на Божествената истина. Тя е неразделната, една света съборна и апостолска Църква, на която и ние сме честити да бъдем членове. А Православието е истинската и неповредена вяра, която и ние изповядваме. Затова трябва да пазим като зеницата на очите си тая наша праотеческа вяра, защото от това зависи и нашето спасение. "Тази вяра е апостолската, тази вяра е на св. Отци, тази вяра е православната, тази вяра утвърди вселената!"

 

 

Категория: Други
Прочетен: 70 Коментари: 0 Гласове: 0
25.02 10:48 - СИНАКСАР
  

СЪБОТА НА ПЪРВА ВЕЛИКОПОСТНА СЕДМИЦА – ТОДОРОВДЕН

 

В тоя ден – събота на Първа великопостна седмица, празнуваме чудото  с коливото, свързано с името и паметта на свети великомъченик  Теодор Тирон. Произходът на този празник е следният:

След Констанция, син на Константин Велики, на византийския императорски престол възлязъл Юлиян. Той отстъпил от християнската вяра и се обърнал към старото езичество. Юлиян устройвал тържествени езически жертвоприношения. Отначало, боейки се от народа, който в по-голямото си мнозинство бил вече християнски, той не смеел открито да предприеме гонения срещу християните, но по различни начини се стараел да ги уязви. Като знаел, прочее, че първата великопостна седмица християните пазят строг пост, за да ги подиграе, оскверни и вкара в съблазън, заповядал на цариградския управител да бъдат поръсени с кръв от езически жертвени животни всички хранителни стоки на пазара. Св. великомъченик Теодор обаче се явил на сън на цариградския архиепископ Евдоксий и му казал: „Забрани на християните да купуват каквото и да било от пазара, понеже храните, които се продават там са поръсени с кръв от идолски жертви. Поръчай на ония, които нямат храна у себе си, да направят коливо, т.е. да сварят пшеница с мед!” Архиепископът изпълнил поръчението на Христовия мъченик и цялата тая седмица християните в Цариград се хранили само с варено жито и мед. В спомен на тоя случай светата Църква е въвела обичая – в събота на Първа великопостна седмица да се вари коливо и да се чествува паметта на св. Теодор. Този благочестив обичай се е запазил и до днес.

А кой е бил св. великомъченик Теодор Тирон? – Млад войник в малоазийския град Амасия по времето на римския император Максимиан. Тогава християните били жестоко гонени и измъчвани заради вярата им в Господ Иисус. Когато началникът на полка, в който служил Теодор, узнал, че той е христянин, накарал го да принесе жертва на идолите, но Теодор решително отказал, заявявайки открито, че той изповядва вярата в Христа. Изпълнен от свещена ревност една нощ Теодор запалил един езически храм. Бил обаче забелязан от един езичник, който донесъл за случая на местния градоначалник. Теодор бил хванат и изправен на съд. Без страх той признал вината си. Бил хвърлен в тъмница и подложен на глад и най-различни мъчения. Господ Иисус му се явил нощем и му казал: „Дерзай, Теодоре, Аз съм с тебе! Не приемай земна храна и питие. За тебе ще има друг живот – безкраен, вечен, заедно с Мене на небесата!” Укрепен от това небесно видение и изпълнен от неизказана блажена радост, Христовият мъченик започнал да пее и да прославя Господа. Като чули пението, стражарите надзърнали през малкото прозорче и за голямо свое учудване видели, че Теодор не е сам, а бил заобиколен от много други юноши в бели дрехи,  които заедно с него пеели. Обадили на управителя за това. Той веднага дошъл и като чул дружното пение, помислил, че при Теодор са дошли християните. Какво било обаче учудването му, когато видял, че печатът на вратата, която по нареждане на самия управител била заключена и запечатана, стои неповреден! Ужас обхванал всички. На другия ден отново изправили Теодор пред съда. Отново го принуждавали да принесе жертва на езическите божества. Доблестният Христов мъченик обаче с още по-голяма твърдост и дръзновение отхвърлил това предложение, засвидетелствувайки още веднъж и още по-убедено своята вяра в Христа.

Подложили Теодор на нови още по-жестоки изтезания, но той проявил удивителна твърдост и търпение, пеейки: „Ще благославям Господа на всяко време; хвалата за Него е винаги в устата ми!” (Пс. 33:2). Когато управителят му казал, че е нелепо да се уповава на Човек, Който е умрял от позорна кръстна смърт, светият мъченик казал: „Нека този позор бъде и на мене, и на всички, които призовават името Му!”

Управителят видял, че всички мъчения и убеждавания са вече безполезни и затова издал следната присъда: „Теодор, който не се покорява на властта на нашите славни царе и богове, а вярва в Иисуса Христа, разпнат при Понтия Пилат, заповядвам да бъде предаден на смърт чрез изгаряне!” Присъдата била веднага изпълнена. Теодор се прекръстил и мъжествено влязъл в запалената клада и с молитва и славословия на уста предал Богу дух. Благочестива християнка на име Евсевия взела честните останки на св. Мъченик и ги погребала в гр. Евхаит, гдето всяка година в деня на мъченическата му кончина се празнувала неговата памет.

 

С молитвите на св. мъченик Теодор, Господи Иисусе Христе Боже наш, помилуй нас!  А м и н!

 

Категория: Други
Прочетен: 120 Коментари: 0 Гласове: 0
 

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 12 ФЕВРУАРИ

 

Разсъждение

 

Св. Иоан Златоуст посочва следния пример от живота на св. Мелетий, който показва голямото благородство на този велик иерарх. „Ще е несправедливо да не се спомене за онова, което се случило при изгонването (Мелетиевото от Антиохия). Когато градоначалникът седнал в колата, поставил светителя до себе си и започнал да кара през пазара, от всички страни към главата му се посипал град от камъни, хвърляни от гражданите, защото те не могли с лекота да се разделят със своя архиерей и били готови по-скоро да се разделят с живота си, отколкото с този светител. Но какво сторил този блажен мъж? Виждайки летящите камъни, той покрил главата на началника със своята дреха. Така, със своята преголяма кротост засрамил неприятелите си, а на своите последователи дал поука какво незлобие трябва да показват към онези, които ни вредят; как не само не трябва да им причиняваме никакво зло, ами с все сила да отклоняваме от тях опасността, която ги грози.“ За самия външен вид на Мелетий Златоуст говори по-нататък: „Наистина, най-голяма наслада е да се види неговото свето лице. Не само когато поучавал или говорел, но и когато само хората гледали към него, той бил в състояние да въдвори в душите на гледащите го всяка добродетел“.

 

БЕСЕДА за чудесното посещение на Божия Син

 

Излязох от Отца и дойдох на света; пак оставям света и отивам при Отца (Иоан. 16: 28).

 

Тези думи, братя, са от съдбоносно значение за нас. Защото от всичко на този свят най-важното за нас е да знаем има ли Бог и има ли живот след смъртта? Тези думи са по-скъпи от всички бисери на света и от слънцето, и от звездите, защото тези думи са изречени от Онзи, който е най-надежден и най-истински свидетел. Наистина, тези думи са извор на най-голяма радост за нас, потопените в отчаяние, и смърт след отчаянието. Те свидетелстват, че има Бог и живот след смъртта. Излязох от Отца – преди всичко това означава, че има Бог, от Когото Господ Иисус е излязъл. И отивам при Отца – и това означава, че има Бог Отец, при Когото Синът Божи се връща. И двете изречения едновременно показват, че има вечен живот и смъртта не е наше унищожение. Защото тези думи Господ изговорил пред самата Своя смърт. О, сладка и чудна блага вест! Онова, което сърцата на всички хора и племена смътно предусещали, Господ засвидетелствал като факт, като истина. Освен това, тези думи потвърждават единосъщието на Отца и Сина и божеството на нашия Господ и Спасител. Бог ни е посетил, братя мои, сам Всевишният Бог – светият, силният и безсмъртен Бог. Това е триумфът[1] на нашата утеха и нашата радост.

О, Господи Иисусе, Сине Божи, истински Свидетелю за всяко благо, за което сърцата ни денонощно жадуват, освети ни, укрепи ни и ни обезсмърти. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 


[1] В ориг. – върхът (бел. прев.).

Категория: Други
Прочетен: 48 Коментари: 0 Гласове: 0

 ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 11 ФЕВРУАРИ

 

Разсъждение

 

Материята сама по себе си не е зло, както са учили някои християнски еретици (напр. манихеите) и някои философи. Не само че не зло, но не е и единственият носител на злото, а само толкова, колкото и духът. Всяка материална твар е нравствено безразлична и плашлива заради човешките грехове, но не е зла. Материята е тленна, слаба и нищожна в сравнение с безсмъртния дух, но тя сама по себе си не е зла. Ако беше зла, нима Господ Христос щеше да установи Причастието да е с хляб и вино и нима би нарекъл хляба и виното Свое Тяло и Своя Кръв? Ако материята сама по себе си е зла, как хората биха се кръщавали във вода? Как осветената вода би се запазила от разваляне и би имала чудотворно действие? Как Кръстът би притежавал сила? Как Христовата одежда би източила силата, от която се е изцелила кръвотечивата жена? Как биха мощите на светиите и иконите да чудотворят и провождат толкова добрини от Царството на благодатта за хората? Как, следователно, може доброто да дойде при хората чрез злото?

 

БЕСЕДА за плътското и духовното мислене

 

Вие съдите по плът (Иоан. 8: 15).

 

Така казал Всезнаещият Господ на озлобените евреи – Вие съдите по плът. Защото те били заловили в прелюбодейство една жена и искали да я убият с камъни заради този плътски грях. Но Господ видял в душата на жената, че тя все още може да бъде спасена и да се поправи, подбудил я към покаяния и я освободил. Защото, макар и да извършила прелюбодейство, душата ѝ не била съвсем прелюбодейна. А пък грехът на прелюбодейството фарисеите непрестанно носели в своето сърце, но те ловко го прикривали, не осъждали това, а осъждали само и единствено плътското дело на тези, които заловят в него. Духовните хора съдят по дух, а плътските – плътски. И до ден днешен евреите, наказани и разпръснати по целия свят, никак не могат да се научат да мислят и съдят духовно, а още повече мислят и съдят само плътски, само по външност и по наредбите на закона, писан на хартия или в природата , но никога по дух. Защото, ако се научат да съдят хората и делата по дух, те веднага биха признали Господа Иисуса за Месия и Спасител. Ние, християните, да внимаваме да не съдим само по плът. Да внимаваме, та да не бъдем бързи в осъждането на онзи, който по незнание се е подхлъзнал в лошо дело, нито пък да го похвалим, когато с внимание се пази да не се хлъзне пред хората, а със сърцето си е вече в пропастта на греха. Да се пазим от заблудата за хората и природата да съдим само по чувствени впечатления и да се стараем с дух да отсъждаме духовно. Вижте, ние сме деца на духа и светлината, защото сме кръстени.

Господи Иисусе, Ти ни учи и ръководи да не мислим и да не съдим плътски, а по дух. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

 

 

 

Категория: Други
Прочетен: 60 Коментари: 0 Гласове: 0


 ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 10 ФЕВРУАРИ

 

Разсъждение

 

Многото тежки страдания, които сполетяват човек, имат своята причина, знайна или незнайна, в неговото минало. Причините за тези тежки страдания, да речем като безумието, не са друго освен нарушаване на моралния Божи закон. Когато св. Харалампий бил мъчен, царят мъчител узнал за неговата чудотворна сила и наредил да доведат при него един бесноват, за да се увери дали Харалампий може да го изцели. Този човек 35 години бил измъчван от дявола, гонен по пустини и планини, хвърляйки го в блата и пропасти. Когато този безумец се доближил до Харалампий, дяволът усетил благоухание от светия човек и извикал: „Моля ти се, служителю Божий, не ме мъчи преди време, но ми заповядай и ще изляза; ако искаш, ще ти кажа защо съм влязъл в този човек“. Светителят му наредил да каже. Демонът рекъл: „Този човек искаше да окраде съседа си и си помисли: „Ако първо не убия човека, не ще мога да взема неговото богатство.“ Отиде и уби своя съсед. Заварвайки го в това дело, аз влязох в него, и ето вече 35 години стоя в него“. Чувайки това, Божият светител заповядал на демона веднага да излезе от човека и да го остави на мира. Демонът излязъл, а бесноватият оздравял и станал кротък.

 

БЕСЕДА  за греха, на онези дето казват, че виждат

 

Да бихте били слепи, не щяхте да имате грях (Иоан.  9: 41).

 

Тези думи е казал на евреите Онзи, Който е им дал чрез пророците Закона, за да им служи за зрение на душите им. Евреите получили това зрение, но нарочно злобно замижали. Затова справедливият Господ им казал тези справедливи думи. Тези думи са самата истина и тогава, и сега, и винаги, защото слепецът няма грях, ако стъпче чужда нива, или вземе чужда дреха вместо своята. Но ако това го стори онзи, който вижда, върши грях и ще получи осъждане. Ако това извърши онзи, който има очи, но нарочно ги затваря, и той ще извърши грях, и ще получи осъждане. Какво пък да се каже за онези, които са приели кръщението и миропомазването като две очи на душата, и продължават да грешат като некръстени? На Страшния[1] Съд с тях няма да се постъпи като със слепородените, а като с престъпници, които сами себе си са осакатили, сами себе си са ослепили. А какво да се каже за онези, които са приели и останалите благодатни тайнства в православната им пълнота, които имат пред себе си примера на светиите, и които непрестанно чуват напомнянето и укора на Божията Църква, но продължават и продължават да вървят по пътя на заблудата? На Страшния Съд такива не ще могат да се оправдаят с никаква слепота, а ще бъдат съдени като престъпници, които сами себе си и другите около себе си са ослепили.

Господи страшний, спаси ни от греха. Господи милостиви, отвори очите ни за пътя на спасението. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

                                                                                                                                     

 


[1] В ориг. – последния (бел. прев.).

Категория: Други
Прочетен: 57 Коментари: 0 Гласове: 0
 

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 9 ФЕВРУАРИ

 

Разсъждение

 

Св. Петър Дамаскин пише за общите и частните Божии дарове и казва: „Общите дарове са четирите стихии и всичко, което произлиза от тях, както и всички дивни и страшни Божии дела, изложени в Божественото Писание. А частни са онези, които Бог дава на всеки човек поотделно; било богатство, заради милостинята, или бедност заради търпението с благодарност; било власт заради правосъдието и утвърждаване на добродетелите; или подчинение и робство, заради скорошното спасение на душата; или здраве, заради помощта на слабите; или болест, заради венеца на търпението; било разум и знание, заради придобиването на добродетелите; или слабост и неумение, заради покорно смирение… Всичко това, макар и да изглежда противоположно едно на друго, все пак, по предназначението си е твърде добро“. В заключение ни учи, че сме длъжни да благодарим Богу за всички дарования, а с търпение и надежда да понасяме всички страдания и нещастия. Защото всичко, което Бог ни дава или допуска, е за наша полза и спасение.

 

БЕСЕДА за Словото Божие, Което е по-силно от смъртта

 

Който спази словото Ми, няма да вкуси смърт вовеки (Иоан. 8: 52).

 

Ако свещта гори в стаята, няма да е тъмно, докато свещта гори и свети. Ако храната се осоли, се запазва от развала. Ако някой пази в себе си Христовите слова, той има в себе си и сол, и светлина, и животът пребивава в него. Такава душа няма да потъмнее в този живот, нито ще вкуси тлението на смъртта. Който пази в себе си Христовите слова, него Христовите слова го пазят; поддържат го отвътре, хранят го, и го осветяват, и го оживотворяват. В тяло или извън тяло той се чувства еднакво жив от Христовите слова. Смъртта може да раздели душата му от тялото, ала не и от Христа, т.е. от безсмъртния вечен живот. Смъртта на тялото само дава на живоносната му душа свободен полет в прегръдката на обичания Христос Животодавеца. Какво означава, братя, пазенето на Христовите слова в себе си? Това означава – първо – да насочваме своя ум да мисли за тях; второ – да възпитаваме сърцето си да ги обича; трето – да впрягаме волята си за изпълнението им на дело; и четвърто – да заставим езика си, когато е необходимо, да ги изповядва явно. С една дума – пазенето на Словото Христово означава да се изпълним с Него и да Го изпълняваме. Който тъй пази Словото Христово, наистина, няма да вкуси смърт вовеки.

О, Господи наш, Господи силни, по-силни от смъртта, дарувай ни сила и разум да опазим Твоите свети Слова докрай. Да не вкусим смърт и смъртта да не ни погълне – да не се допре тлението до нашите души. Всемилостиви Господи, бъди милостив към нас. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

 

 

Категория: Други
Прочетен: 121 Коментари: 0 Гласове: 0
21.02 10:47 - !!!
                 

        Покаянието винаги е необходимо за всички грешници и праведници, желаещи да достигнат спасение. Усъвршенстването няма граници, затова и най-съвършените в същност са несъвършени. Затова покаянието е до самата смърт и не се ограничава  във времето и в делата.

Преп. Исаак Сирин

Категория: Други
Прочетен: 80 Коментари: 0 Гласове: 1
2 3 4 5  >  >>
Търсене

За този блог
Автор: savaarhimandrit
Категория: Други
Прочетен: 256018
Постинги: 1093
Коментари: 0
Гласове: 232
Архив
Календар
«  Февруари, 2018  >>
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728