Св. Василий Велики – Слово 14 – „За страшния Съд“
ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 30 ЯНУАРИ
Разсъждение
Ето пример как царете търсят съвет от светиите, как светиите бягат от суетата и богатството, и как съветват царете. Православният български цар Петър, заедно със своята свита, подтикван от непреодолимо желание да види св. Иоан Рилски и да се ползва от неговите поучения, тръгнал из Рила планина. Царят изпратил напред хора да съобщят на светеца. Но светителят отказал да се види с царя. Натъжен, царят отново пратил хора и нещо за храна, голямо количество злато и помолил светеца да му напише някакъв съвет. Иоан приел храната, а златото върнал назад, като не пожелал дори да се докосне до него, а на царя написал: „Ако желаеш небесното Царство, бъди милостив като Небесния Отец. Не се облягай на неправда и не бъди користолюбив; бъди кротък, тих и достъпен за всекиго. Не приемай похвали от своите велможи. Твоята порфира[1] да сияе от добродетели. Споменът за смъртта да не напуска душата ти. Върви по стъпките на Майката Църква[2]; прекланяй глава пред Нейните първопрестолници, та Царят на царете, като види твоето усърдие, да те обдари с блага, за каквито на човеку и през ум не е минавало[3]. Като получил това писмо, царят го целунал и след това често го препрочитал.
БЕСЕДА за това, че хората трябва да бъдат като деца, за да станат синове Божии
Истина ви казвам, ако не се обърнете и не станете като деца, няма да влезете в царството небесно (Мт. 18: 3).
Тъй говори Господ и Неговото слово е свято и истинско. Какво предимство имат децата пред възрастните? Имат три предимства – във вярата, в послушанието и в незлобието. Детето пита родителя за всичко. И каквото и да му отговори родителят, то вярва на своя родител. Детето е послушно на своя родител и лесно подчинява волята си на родителската воля. Детето не е злобно и макар да се сърди, бързо и прощава. Тези три неща желае Господ от Своите последователи, а именно – вяра, послушание и незлобие. Той иска хората да вярват в Него безусловно, както детето вярва на своя родител; да бъдат безусловно послушни към Него, както детето е послушно на своя родител; и да бъдат беззлобни един към друг, да не са злопаметни и да не връщат зло за зло. Вяра, послушание и незлобие са главните отличителни черти на детската душа. А от това се постига безстрастие и радост. Детето не е сребролюбиво; детето не е похотливо; детето не е славолюбиво; то има непомътнено от пороците око и непомътнена от грижите радост. О, братя, кой може отново нас да ни направи деца? Никой, освен единствено Христос. Той може отново да ни направи деца и да ни помогне за новото ни раждане чрез Своя пример, Своето учение и силата на Своя Свят Дух.
О, съвършен в послушанието и незлобието Господи Иисусе, вечни Младенецо на небесния Отец, помогни ни да бъдем като младенци във вярата към Тебе, послушни към Тебе и незлобни един към друг. На Тебе слава и хвала. Амин.
Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски
[1] Порфира ж. – остар. и книж. Багреница (бел. ред.).
[2] В ориг. – Смирявай се пред стъпките (бел. прев.).
[3] В ориг. – каквито на човек до сърцето не са стигали (бел. прев.).