НЕДЕЛЯ НА БЛУДНИЯ СИН
В тоя ден спомняме евангелската притча за Блудния син. (Притчите са къси, мъдри и поучителни изречения или иносказателни разкази, в които се разкрива някоя религиозна истина или идея. За да направи по-достъпни за разбиране някои възвишени религиозни истини, Господ Иисус ги изказвал чрез притчи. Повечето от Христовите притчи имат за предмет Царството Божие. - бел. превод.) Светите божествени Отци са наредили да се спомня днес за Блудния син и за неговото спасително завръщане в бащиния дом по следната причина:
Понеже има хора, които дълбоко падат в бездната на греховете и било поради гордост, било поради нерадение все повече затъват в грехове и идват до отчаяние, което пък ги довежда до окончателна гибел, то, за да бъдат предпазени от подобна гибел и насочени по пътя на спасението, св. Църква като чадолюбива майка иде да им се притече на помощ; преди да е започнал Великият пост - време за покаяние - тя ни предлага за покаяние тази спасителна притча.
В притчата за Блудния син образно се разкрива, от една страна, крайният предел на човешкото морално падение и трагедията на отдалечилия се от Бога човек, а от друга - силата на покаянието и безкрайната Божия любов към каещия се грешник. Тая притча е истински бисер сред останалите евангелски притчи. Наречена е "Евангелие в Евангелието". Нека сега да изясним смисъла на самата притча:
Бащата в притчата е Бог - небесният наш Отец - благ в Своята милост и богат в Своята щедрост. По-старият син означава ония хора, които изпълняват закона Господен и не се отдалечават от Бога. В исторически смисъл това е еврейският народ, който приел Моисеевия закон. В лицето на по-младия син пък са представени ония, които тръгват по пътя на греха, отдават се на плътски удоволствия и изразходват в разпътство своите телесни и духовни сили, но които после се осъзнават, идват на себе си и чрез искрено и дълбоко покаяние започват нов живот, съгласен с Божиите нравствени повели. В исторически смисъл това са езическите народи, които рано са се отдалечили от Бога, предали са се на идолослужение и разпътство, но впоследствие са се разкаяли и, бидейки просветени от светлината на Евангелието, са влезли в Христовата Църква.
Преблагият Бог в лицето на бащата от притчата приел с отворени обятия своя блуден, но разкаял се син. Той заповядал на слугите си да изнесат най-хубавата дреха, т. е. светото Кръщение, и да облекат с нея сина му; да дадат пръстен на ръката му - възвръщане на предишното му достойнство като законен син и наследник; да обуят обуща на нозете му - за да ходи по пътя Божи и да побеждава демоничните тъмни сили. И в израз на най-голяма радост любвеобилният Бог поръча да заколят угоеното теле - св. Евхаристия - защото този Негов син мъртъв бил и оживял, изгубен бил и се намерил.
Притчата за Блудния син съдържа голяма нравствена поука. Тя подбужда към покаяние, прогонва отчаянието и влива сили на упование в Божието безкрайно милосърдие. Тя е упражнавяла и продължава да упражнява голямо нравствено въздействие върху грешниците, у които не е напълно угаснала искрата на доброто. Тя е едно уверение в това, че наистина няма грях, който да надминава Божието човеколюбие. Колко велики грешници чрез покаянието са станали велики праведници! Да спомним например преподобна майка Мария Египетска, която от голяма грешница станала ангел в плът. Или св. Моисей Мурин, който от жесток убиец и разбойник станал кротък като агне праведник.
Всички ние - кой по-малко, кой повече - грешим. Няма човек, който дори и един ден да е живял на земята и да не е съгрешил. И ние като Блудния син напускаме бащиния дом и забягваме в далечната страна на греха, където безразсъдно пропиляваме бащиното наследство. На нас обаче е дадена възможност да получим прощение на греховете чрез покаянието. В лицето на Блудния син имаме превъзходен пример за подражание. Трябва и ние като него да дойдем на себе си, да осъзнаем своето греховно състояние и чрез покаянието да се изправим и да се завърнем в бащиния дом с надеждата, че всемислостивият Бог и нас ще приеме в Своите отечески обятия и ще ни спаси. Нека чуем две покайни църковни песни от днешното богослужение, в които и ние, заедно с Блудния син, се молим за прощение на греховете и за спасение:
"Разпръснал богатството на бащиния дар, аз - окаяният пасох заедно с безсловесните скотове и, желаейки да имам тяхната храна, чезнех от глад, без да мога да се наситя. Но сега, като се връщам към добросърдечния Баща, викам със сълзи: "Отче, приеми ме като наемник мене, който падам пред Твоето човеколюбие, и ме спаси!" (Слава на "Господи, воззвах" на неделята на Блудния син).
"Спасителю, побързай да ми отвориш отеческите си обятия! Блудно прекарах моя живот, но сега, когато гледам неизтощимото богатство на Твоите щедрости, не презирай моето обедняло сърце. Защото към Тебе, Господи, с умиление викам: съгреших на небето и пред Тебе!" (Седален на канона на утренята).
Господи, Ти Който си богат в милостта и щедростите, приеми и нас грешните, помилуй ни и ни спаси! Амин!
ДО ПЕТЪР Й., КОЙТО ПИТА: С КАКВО СЪРБИТЕ СА ЗАДЪЛЖЕНИ НА ХРИСТОС?
Добър въпрос. Англичаните често си задават въпроса „С какво англичаните са задължени на Христос?". И си отговарят с дълъг списък от блага, получени от Него. Сега ти питаш от името на своя народ: какво сърбите дължат на Христос? Истина ти казвам - много повече, отколкото англичаните. Защото англичаните са задължени за някои неща и на Древния Рим, докато сърбите дължат всичко само на Христос.
Сърбите са задължени на Христос преди всичко за своите най-велики личности. Само светите мъже и жени измежду сърбите са се издигнали на онази висота, която се вижда от далечните времена и поколения. А светостта е от Господа Христос, от Неговата свята вяра. Дори ако сърбите бяха задължени на Христос само за свети Сава, духовния княз и кормчия на нашия живот до днес, пак дългът би бил неизплатим. А свети Сава не е самотна звезда, осветена от Слънцето - Христос; около свети Сава блестят цял рой сияйни звезди - съзвездието на сръбските светци.
Сърбите дължат на Христос и основните начала на живота и нравствеността. На Него дължат вярата в Единия Жив Бог, в Божия съд и Божия промисъл, в Божията правда и милост, в безсмъртния живот на небесата. На Христос дължат разбирането на природата не чрез самата нея, а чрез Бога и обяснението на съдбите на хората и народите не с материални причини, а с нравствени и духовни. С една дума: цялата истина за този и онзи свят сърбите дължат на Христос. А по отношение на нравствеността всичко дължат на Христовото учение. Почтеността, въздържаността, целомъдрието, братолюбието, скромността, милосърдието, миролюбието, трудолюбието, ведростта на духа, храбростта при защита на правдата, жертвеността и всички останали добродетели на душата - всичко това сърбите са придобили от Христовата вяра.
Сърбите са задължени на Христос и за своите благи и прекрасни обичаи. Всички те по същност и по символика са евангелски. Защото тези обичаи не са само украшение на живота, а същински и главен нравственозакoнов ред, който пази живота на сръбския народ от разпад, хаос и разтление.
Сърбите дължат на Христос и вдъхновението за художествения израз на своята душа и на идеалите си в песните, пословиците, приказките, в творбите на своя ум и на своите ръце.
Сърбите дължат на Христос още епопеята на своето първо царство, епопеята на робството, епопеята на освобождението. Те са Му задължени за първата и следващите си държави, за мъдростта при тяхното създаване, за героичното търпение и визионерската надежда по време на робството, както и за юнашката издръжливост и жертвеността по време на освобождението.
Изброих ли всичко? Ни най-малко! Едва съм започнал списъка на всички неща, за които сърбите са задължени на Христос. Но мисля, че ти дадох пътепоказател, с помощта на който ти сам ще можеш да пресметнеш дълга на твоя народ към Христос Спасителя. А когато направиш това, обърни листа и изброй всички Христови очаквания към сърбите. Помисли и се запитай: какво Христос очаква от тях?
Мир на теб и радост от Господа!
Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски
Бог да благослови всички, които препратят това четиво и до други човеци !
ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 21 ЯНУЯРИ
Разсъждение
Християнската вяра единствена в света има една определена и никога непроменяща се мярка за ценностите. За това как тя мери и разпределя ценностите, ясно говори св. Златоуст: „Нещата – казва той – имат трояко значение: едни са добри и не могат да бъдат лоши; например, такива са целомъдрието, милостинята и подобните тям; други са лоши и никога не могат да бъдат добри – например развратът, безчовечността, жестокостта; трети пък веднъж са тъй, друг път иначе, според отношението на онези, които ги ползват“. След това този божествен учител обяснява, че както богатството и бедността, свободата и робството, властта и болестите, та и самата смърт, спадат към тези неутрални неща, които сами по себе си нито са добри, нито лоши, но биват и тъй, и инак според отношението на хората и според начина им на употреба от хората. Защото, ако богатството е добро, тогава всички богати хора биха били добри, а всички бедни лоши; но впрочем, ние всекидневно се уверяваме, че както има добри и зли богаташи, така има добри и лоши сиромаси. Това също може да се приложи към здравите и болните, към свободните и поробените, към ситите и гладните, към онези, които са на власт и на подчинение. Дори и смъртта не е зло, защото „чрез смъртта мъчениците станали по-щастливи от всички“.
БЕСЕДА за познанието чрез творението
Който иска да върши волята Му, ще разбере дали учението Ми е от Бога (Иоан 7: 17).
Ползата от доказване с човешка логика и думи, че Христовото учение е от Бога, е малка. Най-бързият и най-надеждният начин да се узнае нейната истинност е да се върши волята Божия така, както я известил и разкрил Христос. Който я върши, той ще я разбере. Ако плачеш по Бога, ще узнаеш каква утеха е Бог. Ако си милосърден, ще узнаеш Божието милосърдие. Ако твориш мир, ще узнаеш колко ти прилича названието „Божи син“. Ако прощаваш на хората, ще узнаеш как Бог прощава на тебе. Никой, никога не може да разбере, че Христовото учение е от Бога, освен онзи, който изпълнява волята Божия, защото само изпълнението на Божията воля, изпълнението на Божиите заповеди е ключ за отключване на Рая, в който се съзерцава Бог. За този ключ за разбиране на Свещеното Писание и всички тайни на Откровението св. Василий пише: „Необходим е чист живот, за да се разбере онова, което е скрито в Свещеното Писание“. Какво още Господ иска от нас, когато ни учи, че чрез изпълнение на Неговата воля достигаме до познание на Неговото божествено учение? Просто иска с дела да се уверим в божествеността на учението Му. Той желае ние да се уверим не по най-лекия начин, а по по-трудния, т.е. не само със слушане, а и с изпълнение, защото, който се увери по по-лекия начин, по-лесно се разколебава и разубеждава, а който се увери по труден начин, трудно се разколебава и разубеждава. Затова, братя, да се потрудим да изпълняваме волята Божия, та да познаем Бога и да спасим своята душа.
О, Господи всемъдри, помогни ни със силата на Твоя Свети Дух да изпълняваме Твоята света воля. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.
Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски
