Любовта към човека без любов към Бога е самолюбие. А любовта към Бога без любов към човека е самоизмама.
Преп. Иустин ( Попович)
ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 24 ЯНУАРИ
Разсъждение
В днешно време често се чува родителите да казват: „Искаме да осигурим живота на нашето дете! Затова премного се трудим, събираме богатство, често и неправедно, учим нашето дете да знае кое служи за най-голяма телесна сигурност и материална полза“. И това го правят, наричащи себе си християни! Те постъпват така, защото техните разбирания за живота и истинското подсигуряване на живота са погрешни. А ето какво направила една истинска християнка за истинския живот на своя син: преди смъртта си Ефросиния казала на своя син, Климент Анкирски: „Стори ми чест, сине мой, и мъжествено застани зад Христа, и го изповядвай твърдо и непоколебимо! Надявам се, о мое сърце, че скоро ще се увенчаеш с венец на мъченичество за моя чест и за спасение на мнозина… Не се плаши нито от заплахите, нито от меча, нито от раните, нито от огъня. Нищо да те не раздели от Христа, но гледай към небето и оттам очаквай велика, вечна и богата награда от Бога. Бой се от Божието могъщество, страхувай се от Неговия Съд, трепери от Неговото всевиждащо око, защото, който се отрече от Него, ще наследи неугасим огън и незаспиващ червей. Нека това да ми бъде наградата от тебе, сине мой сладки, за мъките от раждането и трудовете за твоето възпитание – да се нарека майка на мъченик… Приетата от мен кръв не щади, но я пролей, та с това и аз да получа почест. Предай тялото си на мъки, та от това и аз да се зарадвам пред нашия Господ, като че и аз самата съм пострадала“.
БЕСЕДА за най-прозорливия от пророците
Защо мислите лошо в сърцата си? (Мaт. 9: 4).
Когато Господ пожелал да отправи укор към фарисеите и книжниците, дотогава те не били убили никого, не били измамили или ограбили. И не само това, до този час те и с дума не били оскърбили никого. Защо тогава Господ ги укорява, като дотогава те не били извършили никакъв грях, нито с дело, нито с дума. Защото замисляли зло. И злата мисъл е грях. Това е голяма новост, която Христос донесъл в света. Всъщност лошата мисъл е извор на грях, на всеки грях, защото преди човек да каже или стори нещо грешно, е помислил нещо лошо. Мисълта е причина за греха, останалите грехове са само следствие. Който желае да унищожи тези, вторите, трябва да изкорени онези, първите. Който иска да спре изтичането на водата, трябва първо да пресуши изворите. Нека никой, значи, да не се оправдава; не съм грешен, защото не съм убил никого, нито ограбил, нито осквернил, нито излъгал. Виж, ние сме изпълнени с мисли за убийства, за грабеж, за оскверняване и измами! Ако не сме извършили грях на дело, то е само по Божия милост и поради [препятстващи] външни обстоятелства. Ако Бог допусне и да се случи сгода, бихме извършили всички онези грехове, за които сме си помислили. Змията не е отровна само когато ухапе някого, и когато не хапе никого, отровата е в нея. Не само, значи, помисълът е грях, той е извор на греха, начало на греха, семе и корен на греха. Ето защо всевиждащият и всезнаещ Господ укори онези, които мислеха лошо. Защо мислите лошо в сърцата си?
О, всевиждащи и всезнаещи Господи, помогни ни да очистим нашето сърце и ум от злите помисли, та така и нашите дела и слова да са чисти. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.
Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски
