Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
ПРАВОСЛАВНИ ЧЕТИВА
Автор: savaarhimandrit Категория: Други
Прочетен: 275996 Постинги: 1204 Коментари: 0
Постинги в блога от 08.02.2018 г.


 ДО ПPOOECOP M. M., КОИТО НЕ ПРАЗНУВА ФАМИЛНАТА КРЪСТНА СЛАВА ПОРАДИ ТРАУР

 

Получих твоето писмо. В него потвърждаваш публикуваното във вестни­ците съобщение, че няма да празнуваш вашата кръстна слава поради траур в семейството. През цялото време споделях от все сърце скръбта ти и пак казвам: Бог да прости твоя честит син. Ти оставаш и по-нататък с тази своя едничка скръб, а мене обремени с два нови повода за печал: първо, че не празнуваш вашата слава и второ, че обявяваш това във вестниците. Пет­десет хиляди души ще прочетат, че този и този сърбин, професор, няма да празнува своята слава. Няма ли това да послужи за съблазън на мнозина? Поне да беше премълчал. Или да беше известил само приятелите си, кои­то те посещават за славата. Защо целият свят трябва да се препъва в този камък - пропуска да извършиш своя религиозен и морален дълг? Нима не виждаш, че твоят фамилен светец св. Георги те изобличава? Подтикнал те е да обявиш пред всички своя грях към него. Защото всеки грях ще стане явен.

Но преди всичко - защо не отбелязваш славата си? Поради траур! Нима трябва да прославяме Бога само тогава, когато сме весели и преуспяващи? Нашите предци ни дават друг пример. Цар Лазар отпразнувал славата на своя светец в навечерието на Косовското поражение. Тодор войвода славил своя покровител св. Георги в тъмницата сред затворниците. Неговата съпру­га била в дълбока скръб и въпреки това пак празнувала семейната им слава и посрещала гости. Такъв пример ни дава нашият народ и до ден днешен. По време на войната сръбските войници извършвали своите слави в окопи­те, пълни с вода и мъртъвци. Онова, което ще ти разкажа сега, прилича на приказка, но е самата истина.

В деня на своята кръстна слава един войник в окопа запалил свещ и я сложил върху челото на загиналия си другар, чието мъртво тяло лежало до него. Поставил на гърдите му хляб и вино. А той, гологлав, продължил да стреля, изпълнявайки заповедта.

- Какво е това? - попитал го командирът.

- Имам слава, господине!... и рекох, нека в същото време тя бъде и по­мен за моя земляк - ето, той ми служи за трапеза в тази кал.

Свещ, хляб, вино и непокрита глава! Разбираш ли това? Четири символа: светлината на вярата, зависимостта от Бога, любовта Божия и молитвата към Него. Именно това е важното при извършването на кръстните слави. Нима ти не си в състояние да покажеш тези четири неща в деня на твоята слава? Или мислиш, че в твоя дом, от който преди няколко седмици е из­несен един мъртвец, има повече мъка, отколкото в окопа, пълен с трупове, кръвта по които още не е изсъхнала?

Съвсем нелогично е да не се отбелязва слава с оправдание за траур. Точно тогава, когато сме в скръб и мъка, трябва с още по-голямо усърдие да прибягваме в молитва към Божиите светци. Тогава те, по-точно Бог чрез тях, в по-голяма степен и по-бързо ни помага. А когато всичко ни е наред и е по наше желание, тогава Божията помощ остава по незабележима. Защото вече имаме това, което желаем.

Аз вярвам напълно, че св. Георги се е явил на Тодор войвода в тъмни­цата и го е извел оттам. Има много примери за това, как онези, които са прославяли Бога и своя светец в беда, бързо са намирали спасение от нея. И Светото Писание потвърждава това. Прочети как апостолите Павел и Сила са славили Бога в тъмницата и как в този час земята се разтресла, тъмницата се отворила, а оковите паднали от нозете на затворниците (Деян. 16:25).

Твърдя, че изоставянето на кръстната слава идва от объркване на по­нятията. Не отбелязват своята слава по време на скръб само онези, които смятат, че тя е някакво веселие като сватбата. Но ти като учен човек трябва да знаеш, и другите да учиш: ако по време на траур не се прави сватба, слава се прави и при скръб. И дори особено тогава.

Бог да ти даде мир и утеха!

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

Бог да благослови всички, които препратят това четиво и до други човеци !

 

 

Категория: Други
Прочетен: 77 Коментари: 0 Гласове: 0


ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 26 ЯНУАРИ

 

Разсъждение

 

Най-голямото съкровище на една държава са светите люде, които живеят в нея. Сравнено с това благо, всяко друго благо е като нищо. Благочестивите християнски царе гледали на светите люде като на най-велико Божие благословение. Свети цар Константин Велики казвал: „Благодаря на Господа Иисуса, че в моето време ни даде три божествени светила – блажени авва Антоний, авва Елений и авва Евхин“. Преди съдбоносната за Русия Куликовска битка благочестивият княз Димитрий Донски с помощниците и воеводите си отишъл в Радонежката гора да потърси преподобни Сергий и да изпроси неговите молитви пред Бога. И макар князът да бил подготвил войската за освободителна война против татарите, повече се уповавал на молитвите на един свят човек, отколкото на многолюдната войска и оръжието.

 

БЕСЕДА за недоуменията на помрачените от греховете

 

 Кой е Тоя, дето и грехове прощава? (Лк. 7: 49).

 

Така се питали непокаялите се грешници: Кой е Тоя? Това е Онзи, Който най-много чувства и усеща жилото на човешкия грях; върху Когото попадат като плесници всички човешки грехове. Това е Онзи, Който някога в рая виждал безгрешния човек; Онзи, Който е сътворил човека безгрешен, и Който Сам е безгрешен от века и до века. Да прости може само Онзи, Който може и да възмезди. Силният човек въздава възмездие, слабият – ненавист. Ако ти можеш да отвърнеш на нанесения удар и не отвърнеш, това още не означава, че си простил, докато не изкорениш корена на гнева от сърцето си. Велик е само Господ, който може да възмезди и да опрости; велик е в правдата, защото ще въздаде на непокаялия се грешник, велик е и в милостта, защото ще опрости на покаялия се. О, да знаеха хората силата на опрощаването на греховете! Виж, когато на слепия били простени греховете, той прогледнал; на глухият – той прочул; на гърбавата – тя се изправила; на кръвотечивата – тя оздравяла; на безумния – разумът му се възвърнал; на обсебеният от дявола – той се освободил; на блудницата – тя се очистила; на мъртвият – той оживял! О, колко е ужасна веригата на греха! Колко тежки вериги са многото грехове! Тези вериги не се развързват с грешни ръце. А когато пречистата ръка на Господа се докосне до тях, те от само себе си се развързват и разпадат. Когато гласът на Чистия се допре до тях, те се разпадат. И от погледа на Чистия се разпадат. Та даже и от мисълта на Чистия се разпадат тези грозни вериги на греха. Кой е Тоя, дето и грехове прощава? Този, грешници, е пречистият Господ, и поради чистота  – Всемогъщ.

Пречисти и всемогъщи Господи, освободи и нас от оковите на греха. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

 

Категория: Други
Прочетен: 60 Коментари: 0 Гласове: 0
Търсене

За този блог
Автор: savaarhimandrit
Категория: Други
Прочетен: 275996
Постинги: 1204
Коментари: 0
Гласове: 256
Архив
Календар
«  Февруари, 2018  >>
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728