Имаш всичко, само не и мир. Всичко би дал за него, но душевният мир бяга от теб. Смут царува в душата ти още от военните години. Мислиш и премисляш: стрелял си по време на сраженията; може да си убил някого.  Може сега някоя майка да скърби за своя единствен син, а заедно с нея съ­пругата и децата му, братята и сестрите му. Може да проклинат убиеца му, а убиецът да си ти. Кой знае какво може да постигне теб и децата ти. Ето с  такива мисли лягаш и ставаш, с такива мисли живееш и работиш. Безпокой­ство и страх терзаят душата ти.

Нима не чуваш на всяко богослужение несравнимия благослов на Божи­ята Църква: „Мир на всички! Мир на всички!" Има ли някой извън Църквата, който да изговаря тези чудни думи: „Мир на всички!" И то с такава топлота и с такова дълбоко, всеобхватно значение? Мир политически и мир граждан­ски, мир външен и вътрешен, мир между хората и между народите, мир с Бога и със съвестта, мир с хвалители и с гонители, с живота и със смъртта, със земята и с небето. С една дума –„мир, който надвишава всеки ум” (Фил. 4:7). Такъв мир проповядва Църквата на всички човешки синове по цялата земя. Един християнски поет казва:

„Но щом животът те измъчи, ума, сърцето ти смути, щом да роптаеш те научи и вярата ти угаси -тогава със горещи сълзи пред кръста на Христос падни и мир ще имаш с Небесата, със хората и себе си дори”.

(Никитин, „Молитвата на детето")

Поклони се на Господа Иисуса, Княза на мира; прегърни Неговите окървавени нозе и ще намериш отново мир. „Защото Той е нашият мир” (Еф. 2:14). И когато Църквата казва: „Мир на всички!", все едно че казва: Христос на всички! Христос с всички! Христос във всички! Амин!

Нека Христос, твоят мир, бъде с теб и в теб!

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

Бог да благослови всички, които препратят това четиво и до други човеци !

Разсъждение

Велико дело е постът, но любовта е по-велика. Ако с поста се прогонват демоните, укротяват се страстите, смирява се тялото, духът се изправя, чрез любовта Бог се вселява в човека. Сам Господ е установил поста като необходим, но любовта е посочил като главна заповед. През първата половина на миналото столетие в Охрид управлявал Джеладин бей, отделил се от султана и станал самостоятелен господар, а Църквата по това време управлявал митрополит Калиник. Джеладин бей и Калиник, макар и с различни вери, били твърде добри приятели, и често си ходели един другимо на гости. Случило се Джеладин бей да осъди 25 християни на обесване. Трябвало да бъдат обесени на Велики Петък. Митрополитът, много разтревожен от това, отишъл при Джеладин бей и го замолил да смекчи наказанието. Докато разговаряли, станало време за обяд и беят поканил митрополита на трапезата да обядва. За храна било поднесено агнешко месо. Митрополитът се извинил, че заради поста не може да остане да обядва и се наканил да излезе. Беят се натъжил и рекъл на митрополита: „Избирай, или да ядеш с мене и 25 човека да не бъдат обесени, или, ако не ядеш, да бъдат качени на бесилката“. Митрополитът се прекръстил и седнал да обядва, а Джеладин отменил смъртното наказание на осъдените.

БЕСЕДА за недоуменията на маловерните

Какъв[1] е Тоя, та и ветровете, и морето Му се покоряват? (Мт. 8: 27).

Така се питали апостолите, още не познавайки Господа Иисуса, а виждайки как укротява бурното море и ветровете. Какъв е Тоя, та и ветровете , и морето Му се покоряват? Това е Онзи, Който е сътворил ветровете и морето. Какво чудно има, значи, че Неговите собствени творения го слушат? Брадвата не е ли послушно оръдие в ръцете на онези, които са я направили? Господ всичко е сътворил със Слово, затова и всичко се покорява на Неговото Слово. Кой е Този, братя? Това е Онзи, същият, Който преди това е повдигал ветровете и ги е укротявал, и Който е карал морето да бушува и го е обуздавал. Това е Онзи, същият, Който и днес постъпва така. Като Човек Той стои пред хората и запрещава на бурния вятър и бушуващото море, за да премахне хорската заблуда, че ветровете и морето се движат и смиряват от слепия случай или някаква зла сила, завинаги да им открие истината, че разумната и добра Сила на Сътворителя по Своя Промисъл управлява и заповядва на всички стихии. „Кой е Този?“ – се питали апостолите. Този е безгрешният Син Божий, о, свети апостоли, Чието Име вие ще понесете по целия свят, и за Което Име ще бъдете мъчени и заклани като агнета от вълци. Кой са вълците? Онези, дето мислят, че вятърът сам от себе си се движи и морето от само от себе си се вълнува и утихва. О, свети апостоли, които питахте и получихте истински отговор, и истината възвестихте на целия свят, молете се за нас, та ние и всички да се просветим с тази истина.

О, Господи всеумни и всесилни, умири ветровете на греха и утеши бурята на нечистите и недостойни наши страсти. На Тебе слава и хвала. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

[1] В ориг.  – Кой е? (бел. прев.).