Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
ПРАВОСЛАВНИ ЧЕТИВА
Автор: savaarhimandrit Категория: Други
Прочетен: 1764635 Постинги: 3823 Коментари: 0
Постинги в блога от 13.02.2019 г.
   

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 31 ЯНУАРИ

 

Разсъждение

 

Макар светите отци да са възхвалявали монашеството като ангелски чин; макар че много от най-великите светци, прекарали живота си и достигнали съвършенство в глухата и необитаема пустиня, все пак Църквата не препоръчва монашеството на всички вярващи. „Не всички в пустинята са се спасили, нито в света всички са погинали.“ – казал един светец. Един гражданин, който нямал склонност към монашество, поискал да отиде в манастир, но св. Нифонт му казал: „Чедо, мястото нито спасява, нито погубва човека, делата му го спасяват, или погубват. Няма полза нито от светото място, нито от светия чин онзи, който не изпълнява Господните заповеди. Саул живял посред царски разкош и погинал; Давид, в също такъв разкош, спечелил венец. Лот живеел между беззаконните содомити и се спасил; Иуда е бил между апостолите и отишъл в пъкъла. Който казва, че е невъзможно да се спаси [човек] с жена и деца, той се мами. Авраам имал жена и деца и 318 роби и робини, много злато и сребро. И все пак е наречен приятел Божий. О, колко служители на Църквата и любители на пустинята са се спасили! Ами колко велможи и войници! Ами колко занаятчии и земеделци! Бъди благочестив и ще се спасиш!

 

БЕСЕДА против половинчатостта и [необходимостта] за изпълнение на целия закон

 

Това трябваше да правите и онова да не оставяте (Лк. 11:  42).

 

Тук се подразбират законът и милостта. В душите на фарисеите и сектантите не се вместват и двете, т.е. те не могат да изпълняват предписанията на закона и да проявяват милост, но, препирайки се кое е по-важно от двете, едното пропускат, а другото изпълняват. Формално [погледнато], фарисеите строго изпълнявали предписанията на закона, но съвсем били оставили милостта и човеколюбието. Сектантите пък се самозаблуждават[1], че уж държат Божията правда, но съвсем са отхвърлили предписанията на Църковните закони. Православието се явява пълнота на вярата. То заповядва да се прави и едното, и другото. То е внимателно към външните предписания на вярата като човек, който върви между глинени съдове и внимава да не ги строши. Но То е още по-внимателно към правдата и Божията милост като човек, който ходи между глинени съдове, цени ги и ги пази не заради глината, от която са направени, а заради скъпоценното съдържание, което е в тях. Празните грънци са безполезни, както и празните законнически формалности на фарисеите. Питието, изсипано на вятъра, ако не се налее в определените за него съдове, се разсипва и губи. Тъй че в Православието няма едностранчивост, както нямало и в Господ Иисус. Господ казал на Иоан Кръстителя, дишащ Божията правда и милост, че трябва да изпълнят закона; а на фарисеите, с техните празни от към правда и милост параграфи, казва: Милост искам, а не жертва! Очевидно, по-важно е това, което трябва да се прави, от онова, което не трябва да се оставя. Но ни най-малко не означава, че онова, което е по-маловажно, е непотребно. В човешкия организъм има по-важни и по-неважни органи, но всички те заедно съставят човешкото тяло.

О, Господи всеобхватни, не допускай да бъдем едностранчиви, но ни помогни да изпълним Твоята воля. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

 
Категория: Други
Прочетен: 7786 Коментари: 0 Гласове: 0
Търсене

За този блог
Автор: savaarhimandrit
Категория: Други
Прочетен: 1764635
Постинги: 3823
Коментари: 0
Гласове: 964
Календар
«  Февруари, 2019  >>
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728