Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
ПРАВОСЛАВНИ ЧЕТИВА
Автор: savaarhimandrit Категория: Други
Прочетен: 1756233 Постинги: 3813 Коментари: 0
Постинги в блога от Март, 2017 г.
 
ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ - 8 ДЕКЕМВРИ

 

РАЗСЪЖДЕНИЕ

 

Който напълно се предаде на Бога, него Бог води към спасение и за полза на много други. Св. Николай, предан на волята Божия, побягнал от суетната човешка слава от своя град Патара и отишъл в град Мир Ликийски, където не познавал никого, нито пък някой познавал него. Без каквито и да е средства - защото макар да бил богат, оставил всичко в къщи - без познанства и без план, той като непознат, обикалял из града. Очаквайки Бог да насочи стъпките му. През това време умрял Иоан, архиепископа на този град, и свикания събор за избор на нов архиепископ, не успял да постигне единомислие за нито един от кандидатите. Накрая, членовете на събора решили да постят и да се молят на Бога, та Бог да покаже, на някого, кой е най-достоен за това звание. Бог чул молитвата на Своите слуги и им открил най-достойния. Когато председателят на събора бил на молитва му се явил в светлина един човек и му казал, да иде рано пред църквата и да чака онзи, който пръв дойде за утринната молитва, „Него поставете за архиепископ, името му е Николай“. Като видял и чул това, епископът го съобщил на своите другари, и на другия ден рано отишъл пред църквата и зачакал. Тогава дошъл св. Николай, който имал обичай да става рано за молитва. Като го видял, епископът го запитал: „Как се казваш чадо?“. Николай мълчал. Епископът го запитал отново, и той отговорил: „Никола се казвам, владико, слуга на твоя святост“. Тогава епископът го уловил за ръката, завел го пред събора и казал: „Приемете, братя, своя пастир, когото Дух Свети ви помаза, и когото не човешки събор избра, а Божият Промисъл“.

 

БЕСЕДА  за проклятието върху греховните дела

 

Проклета да е земята поради тебе ( Бит.3, 17)

 

След грехопадението на Ева и Адам, Бог им наложил наказание. Не наложил наказанието веднага, а след известно време, очаквайки тяхното покаяние. Това се вижда от разговора, в който Бог встъпил с Адам след греха. Къде си? - Бог попитал Адам. И когато Адам казал, че се скрил заради своята голота, Бог отново го попитал: Кой ти каза, че си гол? Тогава Адам, вместо да принесе покаяние, започнал да обвинява жена си. След това Бог наложил наказанието. Върху змията, която послужила за оръдие на дявола, паднало неограничено проклятие. Жената била осъдена с мъка да ражда деца, и нейната воля да бъде под властта на мъжа. Това не е проклятие а наказание с надежда. Човекът е осъден с труд да обработва земята. Но какво означават думите Проклета да е земята поради тебе? Дали Бог е проклел земята както и змията с неограничено проклятие? Не. Земята е проклета само в грешните дела на човека. Заради човешкия грях земята ражда тръни, заради греха е безплодна, заради греха настава суша, заради греха са наводненията, земетресенията, вредните насекоми, скакалците, гъсениците и болестите. А че земята не е проклета като змията в своята цялост се вижда от това, че земята ражда и добри плодове; Бог винаги, по молитвите на праведниците, благославя земните плодове, необходими за човешкия живот, и даже ангелите Божий, като гости Аврамови, яли от земните произведения (Бит.18, 1 - 8). Защото какво е виновна земята, и какво са виновни всички останали творения Божии на земята, освен змията, за Адамовия грях? Но все пак Всички твари заедно стенат и се мъчат досега (Рим.8,22). Не стенат и не се мъчат заради проклятие върху себе си, а заради греховните човешки дела, които са проклети. О, братя мои, да се засрамим от своите грехове, заради които страдат и невинните твари.

О, Боже благий, прости ни старите грехове и ни пази от нови. О, Боже милостиви, смили се над невинните Твои създания, които страдат заради нас и облекчи техните страдания. На Тебе слава и хвала. Амин.

 

Автор - Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

Категория: Други
Прочетен: 2301 Коментари: 0 Гласове: 0
  


ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ - 7 ДЕКЕМВРИ

 

РАЗСЪЖДЕНИЕ

 

Бог връща стократно заема даден Нему чрез сиромасите. Имало една жена омъжена за мъж езичник. Живеели в любов и в бедност. Като спестили с мъка 50 сребърника, мъжът рекъл на жената, че трябва да дадат тези пари някому на заем с лихва, иначе сребърник по сребърник ще похарчат спестеното и пак ще останат без нищо. Жената му отговорила: „Ако искаш да ги дадеш на заем, дай ги на християнския Бог“. „А  къде е християнския Бог?“ - запитал мъжът. Жената го отвела пред църквата и му казала да раздаде парите на просяците пред църквата и рекла на мъжа си: „Християнският Бог ще приеме това от тях, защото всички те са Негови“. Раздал всички 50 сребърника на сиромасите и се върнали в дома си. Но след известно време останали в къщи без хляб. Тогава жената рекла на мъжа си да иде пред църквата и да получи парите от Бога Комуто ги бил дал. Отишъл мъжът но видял около църквата само просяци и в недоумение кой ще да му даде парите обикалял около църквата. Погледнал пред себе си, и неочаквано видял един сребърник. Той го взел, купил с него една риба и я отнесъл в къщи. Оплакал се на жена си, как не видял никой, и как никой нищо му не дал, но намерил случайно само един сребърник. Жена му отговорила: „Бог е невидим и по невидим начин урежда всичко“. Когато жена му разпорила рибата, намерила в нея някакъв блестящ камък. Тя го дала на мъжа си, а мъжът го отнесъл при един търговец, та да види дали може да получи нещо за този камък. Търговецът му предложил 5 сребърника, а мъжът се засмял, мислейки, че търговецът се шегува като предлага такава висока цена. Търговецът пък помислил, че мъжът му се присмива заради ниската цена, която предложил, и предложил 10, после 15, после 30, после и 50 сребърника. Онзи човек разбрал, че това е някакъв скъпоценен камък и започнал да се колебае. Търговецът вдигал цената все повече и повече докато не стигнал до 300 сребърника. Тогава човекът взел 300 - те сребърника и радостен отишъл у дома си. „Виждаш ли, колко е добър християнския Бог?“ - рекла жена му. Удивен мъжът веднага се кръстил, и заедно с жена си прославили Бога.

 

Беседа, за това, че всичко сътворено от Бога, е твърде добро

 

И видя Бог всичко, що създаде, и ето, беше твърде добро ( Бит.1, 31)

 

Когато, братя, частите на една сграда са добри, тогава тя и цялата е добра. Добра е всяка отделна тухла, и всеки камък, и хоросана, и варта, и гредите, и стълбовете, но човек се възхищава като гледа цялата сграда. Често пъти нещо от сградата му се струва неразумно и неуместно, но на мига забравя за него когато устреми погледа си върху цялата [сграда]. И наистина в този свят има доста неща, както в предметите, така и в случващото се, които за нас изглеждат неразумни и неуместни. Но когато ни се открият в  цялост, ние ги проумяваме и се успокояваме. Много от страданията в нашия живот смятаме за жестоки и безсмислени, когато ни споходят. Но като минат дни и години, в нашата памет тези страдания блестят като скъпоценен камък, който осветява по- нататъшния ни житейски път. Затова, ако нещо, в Божието творение[1] те смущава - гледай цялото; ако нещо в живота те огорчава - изчакай търпеливо, с вяра и надежда следващите дни и години. И ако целия този живот да ти се струва мъчителен и скръбен, подигни духовните си очи към другия свят, и ще се успокоиш и зарадваш. Защото този видим свят не е съвършен във всичко - очаква ни и друг свят. Защото е казано: Бог сътвори небето и земята. И художникът препоръчва на зрителя да гледа картината отдалеч, за да я види в цялата и красота. О, Господи, о, безсмъртни Художнико, как твърде добро е всичко, което Ти Си сътворил! На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор - Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

 


[1] В ориг. - Божията природа (бел. прев.).

 

Категория: Други
Прочетен: 5047 Коментари: 0 Гласове: 1
Категория: Други
Прочетен: 3392 Коментари: 0 Гласове: 0


ИЗ „ОХРИДСКИ ОПРОЛОГ“ - 5 ДЕКЕМВРИ

 

РАЗСЪЖДЕНИЕ

 

Човек може да е много вещ в делата си, да е велик държавник или военачалник, но никой между хората не е по велик от човека велик във вярата, надеждата и любовта. Колко велик във вярата и надеждата в Бога бил св. Сава Освещени, най-добре показва следния случай. Един ден, манастирският иконом казал на св. Сава, че идващата събота и неделя не ще може да удари клепалото и по обичая да призове [ братята] на общата служба и трапеза, защото в манастира нямало и прашинка брашно, нито нещо друго за ядене и пиене. Даже и служба не можело да има поради тази причина. Без да се замисля светията му отговорил: „Аз няма да изоставя божествената служба заради недостатъкът на брашно. Верен е Онзи, Който ни е заповядал да се грижим за телесното, и е силен да ни изхрани по време на глад“. И св. Сава възложил цялата си надежда на Бога. В краен случай, той бил готов да прати в града нещо от църковните съсъди или одеяния и да ги продаде, само и само да не изоставя никак Божията служба и обичайната братска трапеза. Но преди да настъпи събота, някои си хора, подбудени от Божият Промисъл, докарали в манастира 30 мулета, натоварени с пшеница, вино и елей. „Какво ще кажеш сега, брате?“ казал Сава на иконома - „Дали да не ударим клепалото и да повикаме отците?“. Икономът се засрамил от своето маловерие и помолил игумена за прошка. Житиеписецът  на св. Сава нарича този светец „суров спрямо демоните, а благ спрямо хората“. Веднъж, някои монаси се разбунтували против св. Сава, и заради това, по нареждане на патриарх Илия, били изгонени от манастира. Те си направили колиби до Текутския поток, но във всичко търпели оскъдица. Чувайки, че гладуват, св. Сава натоварил едно магаре с брашно и лично им го закарал. Като видял, че нямат църква, съградил им и църква. Първоначално монасите го посрещнали с ненавист, но после, на неговата любов отговорили с любов и се покаяли за предишни простъпки към него.

 

БЕСЕДА за отсъствие на зло в Божиите дела

 

 

И видя Бог, че това е добро ( Бит. 1)

 

Първото откровение [дадено ни] на този свят, братя, което ни известява Свещеното Писание, е това, че светът произхожда от доброто, а не от злото, от Бога, а не от някаква сила противоположна  на Бога и не от някакво въображаемо смесване на доброто и злото. Второто откровение, братя, [дадено ни] на този свят е, че всяко добро е сътворено от добрият Бог. Добра е светлината, добър е небесния свод, добра е сушата, добро е морето, добра е тревата, растенията и плодните дръвчета, добри са небесните светила: слънцето, луната и звездите, добри са водните животни и птиците небесни, добри са всички живи твари според рода им, добра е стоката, и дребните животни, и земните зверове; най-накрая добър е и човекът, господар над всички създания под Божието господство. И видя Бог, че това е добро. Не е, и не може да оцени достойнствата на този свят, никой, който повърхностно и частично вижда този свят, [ а това е възможно ] само [за ] Онзи, Който вижда всичко сътворено в неговата цялост, и всичко поотделно, Който знае броя [на творенията] имената им, свойствата им, несравнимо по-добре от всички хора на земята. Той вижда, че всичко е твърде добро. И въпреки това, имало хора, които клеветели Божието дело казвайки, че този свят в същността си е зло, че са зло отделните творения, и че материята в която са облечени земните същества е зло.  Всъщност зло е грехът, а грехът е от злия дух; злото, значи е в злия дух, а не в материята. Отпадналият от Бога дух е сеяч на злото в света. От тук  са и плевелите в Божията пшеница. Злият дух се труди да използва като зъл орач човешкия дух и материалните неща въобще. Той е онзи, който, навява в човешките умове мисълта, че целия сътворен свят е зло, и че материята в която са облечени творенията е главното зло. Той клевети Божиите дела, та да наложи своите; обвинява Бога за да не бъде обвинен той. О, братя мои, особено  да се пазим от злите помисли, които той сее в нашия ум.

О, Господи Иисусе Христе, истински Просветителю и Спасителю наш, В Твоите ръце предаваме нашия ум и нашите сърца. Просвети ни с Твоята истинска светлина. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор - Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

 

Категория: Други
Прочетен: 472 Коментари: 0 Гласове: 0
  


ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“
- 4 ДЕКЕМВРИ

 

РАЗСЪЖДЕНИЕ

 

Послушанието и смирението са основа на духовния живот, основа на спасението основа на цялото устройство на Божията Църква. Великият Иоан Дамаскин, велик във всяка добродетел, като монах е оставил дълбока следа в историята на Църквата със своя пример на послушание и смирение. Неговият старец, духовният му отец, изпитвайки го, един ден му дал изплетени кошници и му наредил да ги занесе чак в Дамаск и там да ги продаде. Старецът определил твърде висока цена за кошниците, като мислил, че Иоан няма да може да ги продаде на тази цена и ще трябва да ги върне обратно. Иоан, следователно, трябва да измине дълъг път, второ - трябвало да иде като беден монах в града, където някога бил най-влиятелния човек след царя, трето - да иска за кошниците смешно висока цена и четвърто - ако не продаде кошниците, напразно да бие натам - насам толкова път. По този начин, старецът искал да изпита послушанието и смирението на своя славен ученик. Иоан мълчаливо се поклонил на стареца и без да каже и дума[1], взел кошниците и се отправил на път. Стигнал в Дамаск, застанал на площада и зачакал купувачи. Като споменавал цената на интересуващите се минувачи, те му се присмивали и го ругаели като безумен. Цял ден стоял, и цял ден бил подложен на присмех и подигравки. Но Бог, Който всичко вижда, не оставил Своя търпелив слуга. Някой си гражданин, минавайки, се загледал в Иоан. И макар Иоан да бил в бедно монашеско расо, с изсъхнало и побледняло от пост лице, този гражданин, познал в него някогашния велможа и пръв министър на царя, при  когото той бил на служба. Познал го и Иоан, но и единия и другия започнали да се договарят като непознати. Макар Иоан да обявил превисоката цена на кошниците, гражданинът, спомняйки си за добрината, която някога Иоан му сторил, ги купил без да се пазари. Като ликуващ победител се върнал св. Иоан  в манастира и донесъл радост на своя старец.

 

Беседа за това, че всяко добро е от Бога

 

И видя Бог, че това е добро ( Бит. 1, 7)

 

От добър Творец, братя, могат да произлизат само добри дела. Нека замлъкнат устата на онези, които казват, че от Бога произлиза и доброто и злото. След всяко Свое дело, сам Бог потвърждава, че е добро. Шест пъти Той посочва, че онова, що е Той създал, па накрая и седми път, разглеждайки всичко в цялостта му, го оценява като твърде добро ( 31 ст.). Общо, значи, седем пъти Той повтаря, че всичко станало по Неговата свята воля е добро. Не е ли много чудно, как някои хора, могат да заявяват безбожното твърдение, че от Бога произлиза и доброто и злото!? Бог като знаел, че върху Него ще се хвърлят, или по-добре да се каже, че през всички векове ще се хвърлят такива клевети, предварително, за всички времена и за всички поколения е представил Своята защита и я е повторил седем пъти. Злото е от греха, а в Бога грях няма. Бог, следователно, не може да върши зло. Той се нарича Всемогъщ, защото е силен да извърши всякакво добро. Превратно говорят за Бога, онези, които твърдят, че Бог се нарича Всемогъщ, защото може да върши добро и зло. Бог е извор на доброто, от нищо не размътен, и от Него не може да произлиза нищо, което е противно на доброто. А за всеки разумен човек е ясно, че злото е противно на доброто. Знайте братя, за двойственост в Бога - вечния извор на доброто -  говорят онези, в които има двойственост на добро и зло. А всички, онези, които обичат доброто, и вървят по пътя на доброто, и се стремят към доброто, вътре, в себе си, имат ясно откровение, че Бог е добро и само добро.

О, Боже наш, Сътворителю наш, Ти Си Творец на всяко добро, и всички Твои дела са твърде добри. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор - Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

[1] В ориг. - без забележка (бел. прев.).

 

Категория: Други
Прочетен: 420 Коментари: 0 Гласове: 0
  

 
ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“  - 3 ДЕКЕМВРИ

 

РАЗСЪЖДЕНИЕ

 

Бог чува молитвите на праведника и ги изпълнява, понякога веднага, а понякога по- късно, в благовремие, с оглед ползата на Църквата. С други думи, изпълнявайки молитвите на праведника, Бог има за цел спасяването на един човек или доброто на цялата Църква. Св. Иоан Мълчаливец, се молил Бог да му открие, как душата се разлъчва от тялото. И още по време на молитвата, сякаш излязъл вън от себе си и имал следното видение: пред църквата във Витлеем умрял един добър човек, и ангелите взели неговата душа от тялото му и със сладкогласно песнопение я занесли на небето. Като дошъл на себе си от този екстаз, Иоан веднага се отправил на път от манастира на св. Сава Освещени за Витлиеем. Като дошъл във Витлиеем, видял пред църквата мъртво човешко тяло, също както го видял във видението. Когато умрял великия светец Сава Освещени, Иоан скърбял и плакал много. Явил му се Сава във видение и му казал: „Не тъгувай отче Иоане, защото и да се разлъчих от тебе с тяло - духом съм пак с тебе“. Тогава Иоан го замолил: „Отче, помоли Господ, да вземе и мене при теб“. На това Сава му отговорил: „Това сега не може да стане, защото има да дойде върху манастира голямо изкушение; та Бог иска да останеш в тяло за утеха и утвърждаване на православните против еретиците“. Иоан не разбрал веднага за какви еретици му говорил светият отец, но по-късно, когато Оригеновата ерес почнала да тресе Божията църква, разбрал.

 

БЕСЕДА за двата свята

 

В начало Бог сътвори небето и земята (Бит.1, 1)

 

Което Бог желае открива на хората, а онова, което Той не желае, остава неоткрито. Боговидецът Мойсей не могъл да каже , нищо повече за небето освен това, че В начало Бог сътвори небето; и като казал това, той продължава подробно да описва сътворението на земята. Защо той не говорил подробно и за сътворението на небето? Защото Бог не пожелал да му открие повече. А Бог не пожелал да открие повече, защото хората по негово време още не били дорасли, нито били способни да проумеят възвишените[1] небесни предмети. След като минали много векове, и когато Бог сключил Новият Завет с хората, Бог открил на вярващите и на Своите избрани угодници, много повече за небесния свят. Християните започнали да виждат небето отворено. Св. Иоан Богослов свидетелствува: Погледнах, и ето, врата отворени на небето ( Откр. 4,1). И първомъченик Стефан свидетелствува: Виждам небесата отворени (Деан. 7, 56). Апостол Павел, който бил отнесен до третото небе и чул неизказани думи (2 Коринт. 2 гл.) говори за ангелските хорове, за престолите, за господствата, началствата, властите и казва: всичко чрез Него и за Него е създадено ( Колос.1, 16). Неговият ученик, св. Диониосий, описва небесната иерархия толкова подробно, както Мойсей описва земния свят при сътворението му. Така е пожелала безкрайната Божия Мъдрост; това, което Бог не пожелал да открие на Мойсей, открил на апостолите и техните последователи. Онова, което не се казва на децата се казва на зрелите хора. Според духовното израстване - и духовните тайни. Ето прекрасна поука за всички нас. Да сме усърдни в търсенето на истината, и още по-усърдни в очистването на своето сърце, търпеливи в очакването и непоколебими във вярата, и Бог, във свое време ще ни даде онова що е необходимо и колкото е необходимо за нашето спасение.

О, премъдри и човеколюбиви Господи, Който, без прибързване и без отлагане, ни учиш и ни водиш към спасението, на Тебе преблагѝя, слава и хвала. На Тебе, слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор -Св. Николай, еп. Жички и Охридски

                                                                                                                                          

 


[1] В риг. - надчусвтвени , надсетивни (бел. прев.).

  

 

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“  - 3 ДЕКЕМВРИ

 

РАЗСЪЖДЕНИЕ

 

Бог чува молитвите на праведника и ги изпълнява, понякога веднага, а понякога по- късно, в благовремие, с оглед ползата на Църквата. С други думи, изпълнявайки молитвите на праведника, Бог има за цел спасяването на един човек или доброто на цялата Църква. Св. Иоан Мълчаливец, се молил Бог да му открие, как душата се разлъчва от тялото. И още по време на молитвата, сякаш излязъл вън от себе си и имал следното видение: пред църквата във Витлеем умрял един добър човек, и ангелите взели неговата душа от тялото му и със сладкогласно песнопение я занесли на небето. Като дошъл на себе си от този екстаз, Иоан веднага се отправил на път от манастира на св. Сава Освещени за Витлиеем. Като дошъл във Витлиеем, видял пред църквата мъртво човешко тяло, също както го видял във видението. Когато умрял великия светец Сава Освещени, Иоан скърбял и плакал много. Явил му се Сава във видение и му казал: „Не тъгувай отче Иоане, защото и да се разлъчих от тебе с тяло - духом съм пак с тебе“. Тогава Иоан го замолил: „Отче, помоли Господ, да вземе и мене при теб“. На това Сава му отговорил: „Това сега не може да стане, защото има да дойде върху манастира голямо изкушение; та Бог иска да останеш в тяло за утеха и утвърждаване на православните против еретиците“. Иоан не разбрал веднага за какви еретици му говорил светият отец, но по-късно, когато Оригеновата ерес почнала да тресе Божията църква, разбрал.

 

БЕСЕДА за двата свята

 

В начало Бог сътвори небето и земята (Бит.1, 1)

 

Което Бог желае открива на хората, а онова, което Той не желае, остава неоткрито. Боговидецът Мойсей не могъл да каже , нищо повече за небето освен това, че В начало Бог сътвори небето; и като казал това, той продължава подробно да описва сътворението на земята. Защо той не говорил подробно и за сътворението на небето? Защото Бог не пожелал да му открие повече. А Бог не пожелал да открие повече, защото хората по негово време още не били дорасли, нито били способни да проумеят възвишените[1] небесни предмети. След като минали много векове, и когато Бог сключил Новият Завет с хората, Бог открил на вярващите и на Своите избрани угодници, много повече за небесния свят. Християните започнали да виждат небето отворено. Св. Иоан Богослов свидетелствува: Погледнах, и ето, врата отворени на небето ( Откр. 4,1). И първомъченик Стефан свидетелствува: Виждам небесата отворени (Деан. 7, 56). Апостол Павел, който бил отнесен до третото небе и чул неизказани думи (2 Коринт. 2 гл.) говори за ангелските хорове, за престолите, за господствата, началствата, властите и казва: всичко чрез Него и за Него е създадено ( Колос.1, 16). Неговият ученик, св. Диониосий, описва небесната иерархия толкова подробно, както Мойсей описва земния свят при сътворението му. Така е пожелала безкрайната Божия Мъдрост; това, което Бог не пожелал да открие на Мойсей, открил на апостолите и техните последователи. Онова, което не се казва на децата се казва на зрелите хора. Според духовното израстване - и духовните тайни. Ето прекрасна поука за всички нас. Да сме усърдни в търсенето на истината, и още по-усърдни в очистването на своето сърце, търпеливи в очакването и непоколебими във вярата, и Бог, във свое време ще ни даде онова що е необходимо и колкото е необходимо за нашето спасение.

О, премъдри и човеколюбиви Господи, Който, без прибързване и без отлагане, ни учиш и ни водиш към спасението, на Тебе преблагѝя, слава и хвала. На Тебе, слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор -Св. Николай, еп. Жички и Охридски

                                                                                                                                          

 


[1] В риг. - надчусвтвени , надсетивни (бел. прев.).

 

 

 

 

 

 

 

Категория: Други
Прочетен: 540 Коментари: 0 Гласове: 0
  


ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ - 2 ДЕКЕМВРИ

 

РАЗСЪЖДЕНИЕ

 

„Кой се е върнал от онзи свят та да ни каже?“. Това питат невярващите. Трябва да им отговорим: „Ако искате да узнаете, покайте се за вашите грехове, станете достойни и ще узнаете“. Св. Авакум пътувал заедно с ангел. Св. Миропия видяла множество ангели и между тях св. мъченик Исидор. Св. Атанасий Печерски бил два дена мъртъв за този свят, а жив само за другия. Когато душата му се върнала в тялото, събралите се около него го питали: „Как оживя? Какво видя? Какво чу?”. Бидейки обхванат от ужас от това, което видял в другия свят, не искал да отговори нищо, а само казал: „Спасявайте се!“. Когато много настоявали да им каже нещо повече за това, което видял след смъртта, той отговорил: „Ако ви кажа няма да повярвате, нито ще ме послушате“. На неспиращото питане покрай другото казал: „Постоянно се кайте и се молете на Господ Иисус Христос и на Неговата Пречиста Майка“. И в наши дни има случаи душата временно  да напусне тялото и после пак да се върне в него. Виденията и разказите, на онези които умират и отново оживяват не си противоречат едни на други, а взаимно се допълват. А именно, всеки от умрелите, вижда една част от другия свят, който е преогромен несравнимо повече от този свят. Мнозина при смъртта си са виждали свои отдавна починали роднини и са разговаряли с тях. Това, с малки изключения, е обичайно явление. През 1926 г., в село Вевчани, на смъртното си  легло Мелетий П. разговарял със своите деца умрели преди 20 години. Когато живите роднини му рекли: „Ти бълнуваш!“, той отговорил: „Не бълнувам, а разговарям с тях, както и с вас, и ги виждам, както и вас“.

 

 

БЕСЕДА за радостните откровения в първото изречение

 

В начало Бог сътвори небето и земята (Бит.1, 1)

 

Колко стегната и съдържателна е всяка Божия дума! Като сгънато платно, което може да се носи в пазвата, и което може да се разпъне върху тревата на длъж и на шир. Какво драгоценно богатство ни разкрива това Божие слово: В начало Бог сътвори небето и земята!. Преди всичко, то ни разкрива, че Бог е един вечен и несътворен. Това първо откровение ни доставя първата неописуема радост. В този водовъртеж на промени и преходност, то ни радва неописуемо, затова, че нашият Творец е над промените и преходността. По-нататък то ни разкрива, че единият добър Бог е Творецът на света, а щом е Творец, то е и Вседържител и Промислител. Ето и второ откровение, което ни доставя втора, неизказна радост. Светът не е произлязъл от безумие или случайно, без смисъл и предназначение, той е произлязъл от Бога, Всемъдрият, Всезнаещият, Който го управлява към смислена цел. По-нататък то ни казва, че този свят е имал начало, и следователно ще има и край. И това трето откровение ни доставя неизказна радост. Защото щеше да е жалко, ако този свят е вечен и всички цели, близки и далечни да са само в него, което наистина би произвело объркване[1] и тъга в сърцето на праведника. На края ни разкрива, че Бог е сътворил два свята, небесен и земен, или духовен и материален[2]. И това четвърто откровение поражда в сърцата ни четвърта неизказна радост. Както като подигнем очи нагоре се радваме на слънцето, месеца и звездите над нашите глави, така възнасяме своя дух към духовния свят, подобен на нашия, но [къде - къде] по-чист и по-светъл от нашия - към света на ангелите, и се радваме, защото знаем, че има един свят по-добър от нашия, в който, знаем, че и ние ще се преселим, и като изморени пътници ще се върнем у дома и ще си починем. О, колко би било тъжно, ако човешките очи блуждаеха по земята, само по земята, ако не беше звездното небе! И колко тъжно щеше да е ако човешкият дух би се лутал само из материалния свят, ако го нямаше духовния, небесен свят.

       Всеблагий Господи, слава и хвала[3] на Теб. На Тебе едничкия слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор - Св. Николай, еп. Жички и Охридски                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                          

 


[1] В ориг. - водовъртеж

[2] В ориг. - безтелесен и телесен (бел. прев.).

[3] В сръб. език „хвала означава и „благодаря и „благодарност“ и „хвала“ (бел. прев.).

 

Категория: Други
Прочетен: 1399 Коментари: 0 Гласове: 0
  
ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ - 1 ДЕКЕМВРИ

 

РАЗСЪЖДЕНИЕ

 

Добродетелта е като жаждата. Когато човек почне да пие, все повече ожаднява, и все по-често иска да пие. Онзи, който почне да се упражнява в добродетелта милосърдие, не знае в това някаква мярка, нито пък признава каквато и да е мярка. Филарет в бедността си не бил по-малко милостив, отколкото в богатството си. Когато внучката му станала царица, той отново забогатял, но не станал по-малко милостив. Веднъж рекъл на жена си и децата си да приготвят най-добрите гозби, които могат, па казал; „Да поканим на пиршество, нашия Цар и Господар заедно със всички Негови  велможи“.  Всички помислили, че старецът мисли да покани на вечеря своя зет - царя, и се потрудили колкото могли по-добре и приготвили ястията. Филарет излязъл на улицата и събрал всички бедни, просяци, слепи, прокажени, хроми, безсилни, и ги довел на трапезата. Като ги настанил около масата, наредил на жена си и синовете си да им прислужват на масата. След като ги нагостил дал на всеки в ръката по жълтица и ги изпратил. Тогава всички разбрали, че под Царя той имал в предвид самия Господ Христос, под Неговите велможи - просяците и несретниците. Той още казвал, че не трябва да се гледа колко пари се дават на просяка, а трябва да се размесят[1]парите, па каквото ръката извади от джоба, това и да даде. А ръката ще извади онова, което Божият Промисъл е определил.

 

БЕСЕДА за сътворението на света

 

В начало Бог сътвори небето и земята (Бит.1, 1)

 

Това е отговорът Божий чрез устата на пророка, братя, отговор на един изгарящ[2] въпрос във всички нас: „От къде е този свят?“. Бог чува този наш въпрос, изречен или неизречен, чува и дава отговор. Както дава дъжд на сухата земя; както дава здраве на болния, както дава хляб и дреха на всяка плът, така, Той, дава на нашия дух отговор на въпроса, който го тормози с глад и жажда, с болка и голота, докато се не нахрани, не напои и не намери истинския отговор. Откъде, значи, е този свят? Това е въпросът. В начало Бог сътвори небето и земята. Това е отговорът. Този свят не се е появил сам от себе си, както и нищо в света не се е появило само от себе си; нито пък този свят е от злите сили; нито пък този свят е от много творци- добри и зли; той е от единственият благ Бог. Този отговор създава радост в сърцето на всеки човек и го подбужда за добри дела. И по това ние узнаваме, между другото, че това е единствения и правилен отговор. Всеки друг отговор, противоречащ на този, предизвиква в нас тъга и страх, и ни подтиква към лоши дела, затова, между другото, знаем, че всеки такъв отговор е лъжлив. От Бога е светът, братя, да се радваме и веселим! Светът е с божествен произход, следователно, и краят му ще е божествен. От добър корен е светът, следователно, ще даде добър плод. От светло начало[3] произлиза, и в светлина ще свърши. Като знаем, че началото е добро, знаем че и целта е добра, и краят ще е добър. Вижте, в тези думи за началото се съдържа пророчество за края. Каквото е началото, такъв е и края. От Когото е началото, в Него е и края. Да пазим, значи, тази спасителна истина, да имаме светла надежда и да възрастваме в любов към Онзи, Който ни е сътворил от любов.

О, Господи Боже, Сътворителю и Вседържителю, единствен Боже, единствен Творецо, Извор на блага, на Тебе се кланяме и на Тебе се молим, с Твоя свят Дух, чрез Господа Иисуса Христа, ни води към добър край [на живота ни]. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор - Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

 



[1] По онова време парите били метални - злато, сребро, мед. Смисълът е монетите да бъдат на едно място и да се извади и подаде милостиня. Каквато монета бъде извадена. (бел. прев.).

 

[2] В ориг.- жадно (бел. прев.).

 

[3] В ориг. - светла стая (бел. прев.).

 

Категория: Други
Прочетен: 2640 Коментари: 0 Гласове: 3
Търсене

За този блог
Автор: savaarhimandrit
Категория: Други
Прочетен: 1756233
Постинги: 3813
Коментари: 0
Гласове: 961
Календар
«  Март, 2017  >>
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031