Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
ПРАВОСЛАВНИ ЧЕТИВА
Автор: savaarhimandrit Категория: Други
Прочетен: 256018 Постинги: 1093 Коментари: 0
Постинги в блога от Март, 2018 г.
2 3 4 5  >  >>
31.03 06:32 - !!!
 Да не треперим пред смъртта, а пред греха; Смъртта не е родила греха, а грехът е причината за смъртта.

 

 Свт. Иоан Златоуст


 

Категория: Други
Прочетен: 43 Коментари: 0 Гласове: 0
 

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 18 МАРТ

 

Разсъждение

 

Има недобронамерени[1] хора, които мислят, че времето е увеличило величието на Христа, и че в първите векове християнството не е гледало[2] така високо на Господа, както на Него се гледало в по-късните времена. Няма нищо по-лесно от това да се опровергае тази заблуда. Ето какво пише св. Кирил Иерусалимски за Господа Христа: „Това е Онзи, Който Е и Който е бил, Единосъщен на Отца, Единороден, Съпрестолен, Равносилен, Всемогъщ, Безначален, Несъздаден, Неизменим, Неописуем, Невидим, Неизказан, Необхватен, Неограничен. Този е сияние на славата на Отца (Евр. 1: 3). Той е дал образа на всички неща. Той Е Светлина от Светлина, сияеща от недрата на Отца. Той Е Бог на боговете (Пслт. 49: 1) и от Бог познат като Бог. Той Е изворът на живота (Пслт. 35: 10), от извора на живота, от Отца извиращ. Той Е Река Божия (Пслт. 45: 5; 64:10), Която блика от бездните на Отца, но не се разделя [от Отца]. Той Е съкровищница на благата на Отца, безкрайно блаженство. Той Е водата на живота (Иоан. 4 гл. ), която дарява живот на света. Той Е несъздаден лъч, Който се ражда, но не се отделя от безначалното светещо Слънце. Той Е Бог Слово (Иоан. 1 гл.), Който с едно слово привел всички твари от небитие в битие… Това е Онзи, Който ни е сътворил по Божий образ, а сега Сам станал Човек по наш образ. Човек, но същевременно и Бог“. И до ден-днешен, 16 столетия, след като е написано това вероизповедание, Православната Църква пази същата тази вяра дума по дума, буква по буква.

 

БЕСЕДА за Царя, Който не иска да се защитава с войска

 

Или мислиш, че не мога сега помоли Своя Отец, и Той ще ми представи повече от дванайсет легиона Ангели? (Мат. 26: 53).

 

Така казал Господ на Своя ученик, който извадил нож да защити своя Учител в Гетсиманската градина. От тези думи е ясно, че Господ е могъл да се защити, ако желаел, не само от Иуда, от неговата полицейска чета, от еврейските първенци, от Пилат, но и от цялото римско царство, ако би се вдигнало срещу Него. Защото силата на един ангел е по-голяма от силата и на най-силната човешка войска, а камо ли силата на дванадесет легиона ангели! Но Господ не желаел да иска помощ от Отца. В Своята молитва в Гетсимания Той казал на Отца: Да будет воля Твоя. И веднага в това познал волята на Отца, че трябва да отиде на страдания, и Той приел[3] волята на Своя Отец, и поел по пътя на страданията. Трябвало да се допусне тъмнината да се сгъсти, та картината на възкресението да бъде по-ясна. Трябвало да се позволи на злото да се надигне колкото може повече, та после да се пръсне и разпилее в нищо. Трябвало да се позволи на злото да крещи колкото може по-силно, та скоро да занемее пред чудото на Възкресението. Трябвало да се изяви цялата човешка злоба против Бога, та да се види и оцени любовта и милостта Божия към хората. Неизпратени да защитават Христа от евреите, ангелите Божии били пратени след три дена да възвестят на света Христовото Възкресение.

Господи всесилни и всемилостиви, помилуй и спаси нас! На Тебе слава и хвала вовеки. Амин!

 

 


[1] В ориг. – злословещи (бел. прев.).

[2] В ориг. – мислело (бел. прев.).

[3] В ориг. - съгласил се с (бел. прев.).

Категория: Други
Прочетен: 36 Коментари: 0 Гласове: 0
 
ДО ПИСАТЕЛЯ ВАСО  Д.: КАК МОТИКАТА СЕ ПОДИГРАВА НА КОВАЧА
Сърцето Ви се свива от мъка, задето московските безбожници и тази година са осквернили със своите хули и подигравки всенародното честване  на Христовото Възкресение. Светът гледа и вижда как преди всеки Христов празник те се въоръжават с цял арсенал от хули, подигравки и безобразни картинки, които изсипват като смрадни газове върху главата и съвестта на великия и братски нам руски народ.              Не само Вие скърбите за това; заедно с Вас скърбят и всички християнски народи по света. Скръбта Ви е благородна и облагородява всеки, който научи за нея. А примерът на московските богохулници, несравним с нито едно от известните в историята богохулства, показва до каква степен може да достигне помрачението на човешкия ум и да се вкамени човешкото сърце. Ето, всеки наш християнски празник ни дава повод да прославяме триумфа на разума над мрака, а на тях - да празнуват своя триумф на мрака над разума. Ако от­хвърлите техните хули и вземете само твърденията и вярата им, ще видите че: На Рождество, докато ние говорим, че хората са синове на Отца на светли­ната, те твърдят че хората са синове на горилата. На Великден, докато ние, сочейки Христовото възкресение, твърдим, че всички ще възкръснем от мъртвите за живот вечен и че това е смисълът и целта на земното ни съществуване, те изучават мъртви трупове на горили и с някаква безумна гордост викат: такъв е краят на нашия праотец, такъв е и нашият край! На Възнесение, когато ние с дух и сърце се издигаме в Небесното Царство, следвайки възнеслия се Господ, те намръщено забиват поглед в земята и твър­дят: „Няма небеса, няма духовно царство; съществува само царството на пръст­та и нищо повече - както за нашите прародители горилите, така и за всички нас - пръст и нищо повече, смърт и нищо повече, хаос и нищо повече!" На Духовден, когато ние прославяме Светия Божи Дух и Му се мо­лим да слезе и да ни очисти, да ни укрепи, възвиси, обезсмърти и обожи, те се кикотят и хулят: „Не съществува никакъв дух - нито свят, нито несвят. Съществува само някакъв вид телесни изпарения, които могат да се нарекат дух. Както при нашия прародител горилата, така и при нас това телесно изпарение или вътрешно телесно потене изчезва, когато тялото умре и изстине!" На празника на светите Апостоли, когото ние се вдъхновяваме от духа на първите Христови воини и последователи, които от любов към своите братя - хората, са понесли много мъки, а от любов към своя Отец - Бога, са дали главите си, те се подиграват и на апостолството, и на братството, и на любовта и твърдят (винаги е по-важно не какво отричат, а какво твърдят), че целта може да се постигне само с горилска сила. А целта им е превръщането на общественото неравенство в равенство, за да се обърне скоро това тяхно равенство в неравенство - и всичко това въз основа на горилата,която е ал­фата и омегата на човешкия род! В това, че горилата е алфата на човешкия род, не вярва никой разумен човек, но е напълно възможно тя да се окаже омега за мнозина, които се наричат човеци. И Сатанаил е тръгнал от Бога като от алфа, а е завършил с пъкъла и мрака като омега. Много от онова, което в предишните култур­ни времена се е смятало за невъзможно, в нашето сурово време е станало възможно; и ето - възможно е мотиката да въстане против своя ковач и човекът - против своя Създател.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

Бог да благослови всички, които препратят това четиво и до други човеци !

 

Категория: Други
Прочетен: 98 Коментари: 0 Гласове: 0
  


ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 17 МАРТ

 

Разсъждение

 

Защо ние сме тук на земята? За да покажем своята любов към Бога. Да се научим да обичаме Бога повече от греха. С нашата малка любов да отговорим на великата Божия любов. Само Божията любов е велика, а нашата винаги е малка. Бог достатъчно е показал и показва Своята любов към човека и в рая, и на земята. Този кратък живот ни е даден като училище и изпит да проверим дали желаем да отговорим на великата Божия любов с любов или не. „Всеки ден и всеки час от нас се изисква доказателство за нашата любов към Бога“, казва свети Исак Сирин. Защото и Бог, всеки ден и всеки час, доказва Своята любов към нас. Всеки ден и всеки час ние стоим между Бога и греха и избираме да подарим своята любов на Бога, и да се издигнем между ангелите, или пък да склоним към греха и паднем в мрачния ад. Алексий, човек Божий, обикнал Бога повече от своите родители, от жена си и от богатството. Той прекарал 17 години като просяк далеч от родителския дом и още 17, отново като странник и презрян просяк в дома на родителите си. И всичко това заради любовта Божия. И милостивият Бог отговорил на любовта с любов – за тези 34 години страдание Той дал на Алексий вечния живот и радост между Своите ангели на небесата и слава на земята.

 

БЕСЕДА за второто пришествие на Господ

 

Защото, както светкавицата излиза от изток и се вижда дори до запад, тъй ще бъде пришествието на Сина Човеческиaт. 24: 27).

 

Второто пришествие на Господ Иисус ще бъде пришествие в слава. Това Господ го е казвал много пъти. Но тук той още по-ясно ни казва на какво ще е подобно това пришествие. Ще бъде – казва – като мълния. С това Той ни открива пет белега на това славно Свое пришествие. Първият [белег] – Неговото второ пришествие ще бъде внезапно като светкавица. Затова ни предупреждава: Бъдете будни, защото не знаете ни деня, ни часа! Вторият [белег] – Неговото пришествие ще бъде светло като мълния. Слънцето и звездите ще потъмнеят и цялата вселена ще изгуби светлината на лицето си, когато засияе Той. Който греши, има в себе си малко светлина и сияние; каква ли, следователно, ще е тъмнината под този небесен пламък! Затова Той ни увещава да държим светилниците на нашите души пълни с елей и приготвени. О, братя, в онзи час да не се окажем в мрак! Третият [белег] на Неговото пришествие ще бъде силен като светкавица. Защото на друго място Сам Той казва, че ще дойде със сила и слава. Четвъртият [белег] на Неговото пришествие ще бъде всеобхватен и явен за всички и всеки, от изток до запад. Т.е. той няма да дойде като първия път, та да Го видят само Неговите ученици, или само едно племе, един народ, една земя и една държава, а ще се яви като мълния, която едновременно ще видят всички хора и всички племена на земята.                                                                                                                                                                  Петият [белег] – както появата на светкавицата предшества дъжда и градушката, тъй и Неговото второ пришествие ще предшества Страшният Съд, който за праведните и вярващите ще бъде като желан дъжд, а за неправедните и невярващите – като градушка. Да се подготвим, братя мои, защото облаците се трупат и от тях може всеки час да блесне божествената светкавица.

Господи велики и страшни, долей елей в светилниците на нашите души, за да не се окажем във вечна тъмнина тогава, когато се яви Твоята вечна светлина. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

 

 

 

 

Категория: Други
Прочетен: 54 Коментари: 0 Гласове: 0
29.03 12:15 - !!!
 Работата на земеделеца е да оре и полива, а от Божията сила, мъдрост и милост зависи дали посятото на нивата ще израсте и принесе плод.

     Работата на учения е да изследва и търси, а от Божията сила, мъдрост и милост зависи да ли ще направи научно откритие.

     Задължение на родителите е да отгледат своите деца и да ги възпитат в страх Божий, а от Божията сила, мъдрост и милост зависи дали и до кога децата ще живеят.

     Задължение на свещеника е да поучава вярващите, да ги увещава, да ги укорява и поправя, а от Божията сила, мъдрост и милост зависи дали трудът на свещеника ще принесе плодове.

 

     Свт. Николай, еп. Жички и Охридски

 

Категория: Други
Прочетен: 76 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 29.03 12:16
 


ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“– 16 МАРТ

 

Разсъждение

 

Ако мислено изпълним закона Божий, то лесно ще го изпълним и чувствено. Т.е. ако не грешим в мислите си, още по-лесно няма да грешим с делата си. И още; ако нашето сърце е с Бога, то езикът и ръцете, и нозете, и цялото тяло не може да бъдат против Бога. Сърцето, сърцето, сърцето приготви за Бога, посвети го на Него и го подари на Бога, в него изпълни Божия закон, в него разпали любовта към Бога, него съедини с Бога – всичко останало ще последва сърцето и ще се управлява от него. Не върти колелото онзи, който го държи за спиците, а онзи, който го държи за оста. Сърцето е оста на нашето битие. Говорейки за Божиите заповеди, преподобни Исахий казва: „Ако принуждаваш себе си да ги изпълняваш мислено, рядко ще ти се налага да се мъчиш да ги изпълниш чувствено“. Т.е. ако със сърцето си, като ос, се приближиш към Бога, колелото лесно и правилно ще се върти около оста – съответно целият човек ще върви след сърцето. Твоят закон е в сърцето Ми (Пслт. 39: 9), казва премъдрият Давид.

 

БЕСЕДА за охулването Христово като богатство

 

С вяра Мойсей… охулването Христово счете за по-голямо богатство, отколкото египетските съкровища; защото имаше пред очи наградата (Евр. 11: 24; 11, 26).

 

 

Мойсей не поискал да остане в двореца на фараона, нито да се нарече фараонов син. Повече предпочете да страда заедно с народа Божий, отколкото да има кратковременна, греховна наслада. Но колко различни били от Мойсей неговите потомци, които по „фараонови“ причини осъдили на смърт Царя на славата! Всички те желаели да поживеят една година в тленния фараонов дворец, отколкото да пътуват 40 години с Бога из пустинята. А Мойсей зарязал всички почести, всякакво богатство, всякакви ласкателства, което само богатият Египет и още повече царският дворец можели да му дадат, а прегръщайки Божията заповед, тръгнал през гладната и жадна пустиня с вяра, че зад нея е обетованата земя. Това означава охулването Христово счете за по-голямо богатство, отколкото египетските съкровища. Охулването Христово е онова, от което светските хора със силна привързаност[1] към земята, се срамуват от Христа. А това са Христовата сиромашия на земята, Неговият пост, бдение, молитва, бродене без покрив, осъждането, унижението и позорната смърт. Апостолите, а след тях и всички многобройни светии са ценили като по-голямо богатство от всички вавилонски блага Христовото охулване, защото Господ след това охулване възкръснал, отворил небесните двери и показал обещаната райска земя, към която Той, по пътя на Своето охулване или по пустинята на Своите страдания, повел човечеството.

О, Господи, прославен и възкръснал, помогни ни всяка капка от Твоята пот и от Твоята кръв без съмнение да ценим повече от цялото световно богатство. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

 

 


[1] В ориг. – със силен дъх на земя (бел. прев.).

Категория: Други
Прочетен: 46 Коментари: 0 Гласове: 0



ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 15 МАРТ

 

Разсъждение

 

Любовта към някого или към нещо, та чак и към самия себе си, може с времето да охладнее в човека, или съвсем да изчезне, па и в омраза да се превърне. Но любовта на човека към Бога, веднъж придобита и утвърдена, трудно изстива, освен ако някой вече не е обезумял. В онзи, първия случай, човек умалява или загърбва своята любов заради промяна в себе си, или в промяна на любимите обекти. В този, втория случай, човек може да умали своята любов към Бога, само и единствено заради промяна в себе си, а никога заради промяна в Бога. Всичко това добре и ясно е изразил св. Исак Сирин, говорейки: „Има любов, подобна на поток от дъжд, който бързо пресъхва след спирането на дъжда. Ала има и любов,  подобна на извор, който бликва от земята, и който никога не пресъхва. Първата любов е човешка, а втората – божествена“. А св. Симеон Нови Богослов говори за тази божествена любов: „О, света любов! Ти си краят на закона. Ти ме обгръщаш, ти ме стопляш, ти разпалваш моето сърце към безкраен стремеж към Бога и моите братя… От любов Бог е станал човек. От любов Той е претърпял всички животворни страдания, за да избави човека от адските окови и да го възнесе на небето.  От любов апостолите извървели своя труден път. От любов мъчениците пролели кръвта си само за да не изгубят Христа.

 

БЕСЕДА за пророчеството за опустяване на дома

 

Ето, оставя се вам домът ви пуст (Мат. 23: 38).

 

Защо Господ мълчал на съда пред евреите и пред Пилат? Защото преди това е казал всичко, което е трябвало да каже. Той е казал и предсказал как еврейските първенци ще Го предат на езичниците и как ще Го убият. Много пъти предсказал какво ще се случи лично с Него. И Неговите апостоли чули това и добре го запомнили. Но Той предсказал и страшното наказание, което евреите навличат над себе си със своите злодеяния над Божия Син. И евреите са чули това – и го забравили. Ето, оставя се вам домът ви пуст. Но мнозина, по-късно, си спомнили тези пророчески слова – мнозина и от онези, които са участвали в най-голямото злодеяние – когато римляните разорили Иерусалим, ограбили го, подпалили го и неговите жители разгонили и разпръснали по целия свят, а и много посекли, удушили и уморили от глад, или разпънали на кръст. Евреите със заплашване и с настойчивост накарали Пилат Римлянина да вдигне своята ръка върху Господ Иисус. След това Римското царство се вдигнало върху евреите. В онзи ден, когато Господнето пророчество трябвало да се изпълни, Римското царство, което някога в Иерусалим е олицетворявано от Пилат, вдигнало ръка с остър меч над Иерусалим и неговите деца. Когато цар Адриан обновил Иерусалим, го нарекъл с друго име (Елиа Капитолина и със смъртна заплаха забранил на евреите да се заселват в Иерусалим).  Ето, оставя се вам домът ви пуст! И наистина, Иерусалим оттогава, та до днес е останал пуст от евреите като народ. Децата на злобните предци, които убили Христа, досега са били навсякъде, но не и в своя дом.

Всесилни Господи, прости ни нашите грехове. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

 

 

Категория: Други
Прочетен: 64 Коментари: 0 Гласове: 0
 

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 14 МАРТ

 

Разсъждение

 

Трудно може да се намери по-добро поучение, че не трябва да се леним и да отлагаме молитвата и делата за утрешния ден, от това, което ни дава св. Ефрем Сирин с този пример: „На един брат му била внушена (от врага) мисълта „Днес си дай почивка, а утре стани за бдение!“. Но той отговорил на помисъла: „Кой знае, утре може и да не стана, затова трябва да стана днес“. Така и за работата му се внушавала мисълта:  „Дай си почивка днес, а утре поработи!“. Той отново отговорил: „Не, ще се потрудя днес, а за утрешния ден Господ ще се погрижи“. А пък свети Антоний учи: „При разсъмването на всеки ден подреждай живота си така, като че ли този ден ти е последен на земята, и ще се опазиш от грях“.

 

БЕСЕДА за Христовото пророчество за Своята слава

 

Отсега ще видите Сина Човечески, седнал отдясно на Силата и идещ на небесните облаци (Мат. 26:  64).

 

Който не иска да види на земята Бога като милостив Самарянин, ще Го види на небето като Страшен Съдия. Еврейските първенци дотолкова били заслепени, че не могли да видят в Христа Господа не само Бог, нито Месия, нито пророк, но и обикновен добър човек. Те го поставяли по-ниско и от обикновените хора. Но не само това – те го поставяли по-ниско и от разбойника. Те освободили Варава, а осъдили Христа! Те му се присмивали и си правели с Него маскарад като с някакъв евтин и непотребен предмет. Но точно в часа, когато евреите злобно си играели с Христа като с някакаква евтина и непотребена вещ, мълчалият [дотогава] Господ изведнъж отворил уста и проговорил: Отсега ще видите Сина Човечески, седнал отдясно на Силата и идещ на небесните облаци! Каква разлика между това което е Христос всъщност, и онова, за което го мислили! Син човечески, Който седи от дясната страна на Силата, както скоро след това Го е видял св. архидякон Стефан и много, и много други, е Синът Божий, Господ наш Иисус Христос. Син човечески, Който иде на облаци с ангелите и безбройните сили и небесни войнства, е пак същият Син Божий, Господ наш Иисус Христос, както го е видял и описал в своето Откровение св. евангелист Иоан Богослов. О, братя мои, не се съблазнявайте от измамните басни на онези хора, които казват: „Като видим Христос на небето като Бог, тогава ще Му повярваме!“. Тази вяра ще е закъсняла и виждането – безполезно. Ние трябва с нашата вяра да видим Христа като Бог в Неговото унижение, оплюване, в бичувания и окървавен и осмян Човек, в двора на Каифа, в онзи мълчалив Осъден, когото евреите считали за евтина и непотребна вещ, с която си правили маскарад. Тази е вярата, която се цени на небесата. Тази е вярата, която и досега подхранва и присажда на небето цяла армия от най-светли лица, най-силни характери, най-издържливи юнаци и най-светли умове.

Господи унижени, възвиси ни до тази вяра. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Никлай, еп. Жички и Охридски

 

 

 

 

Категория: Други
Прочетен: 58 Коментари: 0 Гласове: 0
 

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 13 МАРТ

 

Разсъждение

 

Велики са онези християни, които имат голяма любов към Христа. О, колко велики са били богоносните отци и мъчениците! В наше време за мнозина е невъзможно да си представят това. Ето какво един от тях, св. Симеон Нови Богослов, изповядал в своя манастир пред всички монаси. Говорейки от своя опит как над него се изпълнили Господните думи: Игото Ми е благо и бремето Ми леко, той казал: „Вярвайте ми, откакто прибягнах към Бога, моя Спасител, не съм срещал нищо скръбно, тежко и непоносимо… Голяма и непоносима скръб съм имал тогава, когато не съм успявал да намеря достатъчен повод да умра заради любовта към Христа“. Не са ли душите ни като пламък, затворен в глинени съдове? Пламък,  изправен и устремен към небето! Само да се махне капакът, пламъкът ще излезе навън.

 

БЕСЕДА за помиряването на злите заради злото

 

И него ден Пилат и Ирод станаха приятели помежду си, понеже по-рано враждуваха един против други (Лк. 23: 12).

 

Дори в безчестието и унижението Си Праведникът прави добро на своите неприятели. Той ги помирява. Наистина, в този случай тяхното помирение не е било в името на някое добро дело, а за съвместно преследване на Праведника. Но поне пламъкът на омразата между тях се уталожил и угаснал. Това е наградата за Праведника. Пилат и Ирод били врагове. Но в онзи ден, когато Спасителят бил изведен на съд, и при единия, и при другия, те се помирили. Князът на мира въдворил мир между скараните, мир, който помогнал да се издяла кръст за Него. Но Той дошъл, за да бъде доброволна жертва за греховете на мнозина. И днес враждуващите противници, когато трябва да нападнат и осъдят Господа, се помиряват. Пълно е с такива, които се колят помежду си, докато не се спомене Господнето име. А като чуят това име, постепенно, заради нападението върху това свето име, се помиряват помежду си. По-леко е за грешник[1] да понесе грешник, отколкото праведника. По-лесно е грешник да се разбере с грешника и да се помири, отколкото с праведника. Даже и партиите в някои държави, противоречащи помежду си, се помиряват, когато трябва да решат какво място трябва да се отреди На Господ Иисус Христос в държавата, дали първо (каквото прилича Нему) или последно. По този въпрос кръвните врагове се помиряват помежду си само и само, за да отделят за Господа последното място. Също така, навремето враждуващите партии на фарисеите и садукеите се помирили и съюзили против Христа. А защо Най-Чистият и Най-Необходимият да бъде на последното място? Защото  – според тяхното мислене – първото място да остане за тях. Същата подбуда е помирила фарисеите и садукеите, [дотогава] кръвни врагове, когато трябвало да поискат Христос да бъде убит. Същата тази подбуда е предизвикала помирението между Пилат и Ирод, когато трябвало да отсъдят Христос да бъде убит.                                                                                                 О, братя мои, да, въобще да не търсим мир с неправдата против правдата. Нека винаги да търсим мир с Бога и със съвестта.

Боже, помогни ни винаги да имаме такъв мир. На Тебе слава и хвала. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски 

 

 


[1] В ориг. – неправедник (бел. прев.).

Категория: Други
Прочетен: 46 Коментари: 0 Гласове: 0
26.03 05:35 - !!!
 

 

Престани да се вайкаш за смъртта, а плачи за своите грехове, та да ги загладиш и да влезеш във вечния живот.

 

Свт. Иоан Златоуст


 

Категория: Други
Прочетен: 85 Коментари: 0 Гласове: 1
 
ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 12 МАРТ

 

Разсъждение

 

Никой, че даже и Господ, не поучава с радост горделивия. Никой не се грижи да даде поучение на онзи, който крещи, че знае всичко. Тайните се откриват на смирени – казва премъдрият Сирах[1] (3: 19). А и Давид казва същото, че Бог насочва кротките към правда и учи кротките на Своите пътища (Пслт. 24: 9 ). Горделив е онзи, който напира да поучава всекиго, а сам не иска да бъде поучаван от никого; а е смирен онзи, който не желае да учи никого, а желае непрестанно да бъде поучаван от някого. Празният клас е с издигната глава над цялата нива, а пълният клас е с наведена глава! О, горделиви човече. Да би някак твоя ангел-пазител свали завесата от твоите очи и ти покаже безкрайното море на всичко, което не знаеш, ти ще коленичиш пред всеки човек, пред когото си се гордеел и когото си унижавал, и плачейки, ще извикаш: „Прости, прости! Аз нищо не знам!“. На смирения и благоговейния често се открива кога ще умре, смъртта на гордия е ненадейна. Св. Григорий Двоеслов разказва за някой си епископ Карп, който всеки ден служил литургия, как веднъж му се явил Някой от другия свят и му казал: „Продължавай да правиш това, което правиш, и като служиш на Мене, да не отмаляват нозете ти и да не отслабват ръцете ти. А в деня на Успение на Богородица ще дойдеш при мене и аз ще ти дам отплатата в Моето Небесно Царство, заедно с всички онези, за които си се молил на службите“. След една година, в деня на Успение, епископ Карп отслужил Божията служба, простил се със своите свещеници и предал Богу своя дух. И неговото лице засияло като слънцето.

 

БЕСЕДА пак за второто Христово пришествие

 

Ще се съберат пред Него всички народи (Мат. 25: 32).

 

Всички народи ще се явят пред Господ Иисус, когато се яви в славата Си, обкръжен от светите ангели, седейки на престол като съдия на всички живи и мъртви. Всички народи ще се съберат, всички, без изключение. Не само евреите, които са Го мъчили, и не само християните, които са Го прославяли, а и езичниците, които не са Го познавали и признавали. Защото Той, и да не се е явил на всички народи, на всички Той е пратил някого или е дал нещо за познаване на Божията воля и за спасение. Затова всички народи трябва да се явят пред Него на Съд. О, каква страшна и величествена гледка, когато всички земни народи и племена, които са съществували и които съществуват, се съберат пред Господа, по-светъл от безброй слънца! Каква радост ще е за светите мъченици и изповедници, като видят в тази огромна маса, че няма нито един език, който повече да отрича божеството на Господа Иисуса! Но и никому няма да е от полза в този час и на това място да признае и изповяда великото божество на нашия Господ, ако Го е отричал на земята. Там тогава ще се дава отчет, а няма да се събира и разпилява. Който с каквото се яви пред Господа, чрез него ще бъде осъден или оправдан. Сега е времето за признаване божеството на Господ Иисус, сега, когато мнозина Го отричат и когато е под съмнение в мнозина. Онези, които обичат Господа и се доверяват на Неговите слова, лесно ще го признаят. Защото, като Той е казал нещо, за какво има да се мъчат, съмняват и премислят онези, които Го обичат!  

Господи Иисусе Христе, Боже наш, помилуй нас! На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 


[1] Иисус син Сирахов (бел. прев.).

Категория: Други
Прочетен: 49 Коментари: 0 Гласове: 0
  



                              Синаксар – неделя пета на св. Мария Египетска

 

            Спасението на душата е крайна и върховна цел на християнския живот. Спасението има две страни: обективна и субективна. Спасението откъм обективната му страна е извършено от Спасителя Господ Иисус Христос чрез Неговата изкупителна смърт и произтичащите от нея благодатни плодове. Но в постигане на своето лично спасение участва и сам човек чрез вяра в Иисус Христос (Марк 16: 14) и добродетелен живот. В това пък се състои субективната страна на спасението. Пътят към спасение откъм субективната му страна е труден, тесен и трънлив. Той е път на покаяние и подвизи, на тежка борба срещу злото и греха. По тоя път са минали преподобните отци и майки, оставяйки ни пример на подражание и насърчение.

            Ярък пример в това отношение е днес чевствуваната преподобна майка Мария Египетска.

            Тая бивша велика грешница, а впоследствие велика праведница, се родила в Египет. Още на дванадесет години напуснала бащин дом и заживяла в Александрия. Тук младата девойка попаднала в мътния поток на съблазните и всецяло се отдала на греховен живот. На седемнадесетгодишна възраст тя станала известна на всички със своето разпътство.

            Веднъж на пристанището видяла група благочестиви мъже да се качват в кораб, на път за поклонение в Светата Земя. Изпълнена от греховни намерения, Мария се качила също на кораба. По пътя със своето безсрамно държане тя съблазнявала спътниците си.

            Но когато дошла в Йерусалим и пожелала заедно с другите поклонници да влезе в храма на Гроба Господен, някаква невидима сила я възпряла. Направила последни усилия да пристъпи прага на светото място, но усилията и се оказали напразни. Капнала от умора, тя се отдръпнала настрана и опряна до стената се питала, защо другите хора свободно влизат в храма, а тя, въпреки усилията, не може да влезе. При тия размишления и се отворили духовните очи и тя разбрала истинската причина на задържането – нейната голяма греховност. Припомнила си всичките свои тежки грехове, осъзнала грозотата на своето падение и разбрала всичката своя виновност пред Бога. Чувство на дълбоко разкаяние я обзело; пробудила се нейната съвест, покъртила се душата и́ и се разтърсило из основи нейното сърце. Потоци сълзи бликнали от очите и́, ридания се изтръгнали от гърдите и́ и, чупейки в сърдечно съкрушение ръце, тя усърдно почнала да моли Бога за милост и прощение.

            След като се помолила Богу смирено и като призовала небесната закрила на Майката Божия, чиято икона била поставена над входната врата Мария почувствала голямо облекчение. Тя отново направила опит да влезе в св. Храм, дошла до църковната врата, и тоя път без труд влязла в църквата, паднала пред животворящия Кръст Господен и целунала спасителното Дърво, благодарейки на Бога за Неговата голяма милост. След това тя се върнала пред образа на Божията Майка и тук дала обещание, че ще остави досегашния си греховен живот и ще се посвети всецяло в служение на Бога. По време на тази си молитва тя чула глас: „Иди отвъд Йордан, там ще намериш покой за душата си!” Насърчена от това указание, Мария веднага се отправила за р. Йордан. По пътя някой и́ дал малко пари, с които купила три хляба. Като дошла до р. Йордан, Мария умила ръцете и лицето си в свещените и води, приела св. Причастие в близкия манастир „Св. Йоан Предтеча”, пила от водата на свещената река и преминала отвъд в пустинята гдето прекарала четиридесет и седем години в пост и покаяние, в труд и жестока борба срещу греховните изкушения.

            Тежък е бил животът на Мария в суровата пустиня. Трите хляба, които си била купила, скоро се свършили. Настъпили дни на лишения. В минутите на най-голям глад и жажда възкръсвали с жива сила спомените за някогашния живот – за вкусните ястия, които някога яла в Египет, за песните и веселбите, за удоволствията и безчинствата в годините на нейната буйна младост. От времето дрехите и́ били изгнили. В минути на върховна борба срещу изкушенията, в изнемога тя паднала върху пясъка, молейки Св. Богородица за помощ. И помощта идвала: някаква чудна светлина я озарявала и някаква неизпитвана дотогава душевна радост изпълвала душата и́. Тая жестока борба траела седемнадесет години, най-сетне дошло пълното и блажено спокойствие. Пламъкът на страстите бил вече угасен, изкусителят бил вече победен. Тогава единствената и́ храна станала Божията благодат. От постническите и́ трудове и непрестанните молитви тялото и́ станало истински свят храм на Св. Дух (1Кор. 6:19).

            Преподобна Мария прекарала в пустинята 47 години. През това време тя не била видяла нито звяр, нито човек. Към края на нейния живот Бог и́ пратил голяма утеха. Обичай било тогава при започването на Великия пост монасите от палестинските манастири с благословение на игумена да напускат манастира и по един или по двама да се уединяват в пустинята на по-строг постен и молитвен подвиг. Тук, в Задйорданската пустиня дошъл на уединение един монах на име Зосима. Веднъж, през време на молитва той с учудване видял в далечината човешка фигура. Като не очаквал да види човек в това пустинно място, Зосима се зарадвал и почнал да вика към непознатия човек. Вместо обаче да се приближи, непознатият, смутен от тая неочаквана среща, започнал да се отдалечава. Тогава Зосима се отправил към него с ускорени стъпки, но непознатият тичал по-бързо и Зосима не можел да го настигне. Тогава той извикал умолително към бягащата фигура да спре и в отговор чул думите: „Зосиме, не идвай подире ми; но ако искаш да ме благословиш, хвърли горната си дреха. Защото аз съм бедна и гола жена. Облеклото ми отдавна е изгнило в тая пустиня!” Старецът се учудил, че непознатата го назовава по име. Той оставил връхната си дреха и се върнал малко назад. Мария наметнала расото, приближила се и се поклонила на стареца, казвайки: „Ти си свещеник и ти пръв трябва да ме благословиш!” След това между двамата се повел разговор, в който Мария разказала на Зосима целия си живот, прекаран първо в Египет, а след това и в Юдейската пустиня. После и двамата почнали да се молят. По време на молитва старецът с удивление видял, че преподобната в молитвен унес се била издигнала над земята.

            При раздялата преподобна Мария помолила Зосима да дойде следната година в деня Велики четвъртък, празника на св. Евхаристия, на другата страна на р. Йордан, като донесе св. Дарове, за да я причасти, понеже от четиридесет и седем години не се била причастявала. Като казала това, Преподобната поискала благословение и се оттеглила.

            На следната година на Велики четвъртък Зосима взел със себе си запасни Св. Дарове и дошъл на уреченото място. Било лунна нощ, понеже въобще християнската Пасха винаги се празнува по правило след първото пролетно пълнолуние. Зосима видял преподобна Мария да идва откъм отсрещния бряг на реката, вървейки по водата като по сухо. Изумен, той понечил да се поклони на светицата, но тя го възпряла с думите: „Какво правиш, отче! Помни, че ти си свещеник и че в ръцете си държиш св. Дарове!”

            След като прочели Господнята молитва, св. Мария се причастила, а след това произнесла думите: „Сега отпускаш Твоята рабиня, Владико, според думата Си, с миром…” След причащението преп. Мария отправила към Зосима още една молба: идущата година да дойде пак на онова същото място, гдето за пръв път те се бяха срещнали. На следващата година преподобни Зосима наистина дошъл на това място, но намерил, обаче, преподобна Мария мъртва. Наблизо до тялото той видял написано върху пясъка: „Отче Зосиме, погреби тук тялото на смирената Мария, която умря на първи април. Отдай пръстта на пръстта!”

 

Това се случило на 1 април 530 г. Оказало се, че преп. Мария починала в деня след като се била причастила преди една година и че е взела разстоянието от мястото на причащението до тук само за няколко часа, докато старецът Зосима го минавал за 20 дни. Старецът Зосима погребал със сълзи пречистото тяло на преподобна Мария Египетска, върнал се в своя манастир и разказал за всичко на братята. Впоследствие св. Софроний Йерусалимски (+638) написал нейното прекрасно житие.

            Св. Църква е наредила да се чествува паметта на преп. Мария тъкмо днес – Петата неделя на св. Велики пост, когато вече сме преполовили св. Четиридесетница, когато вече сме към края на великопостното поприще и към отслабване на съпротовителните сили в духовната наша бран. Примерът на св. майка Мария Египетска – този ангел в плът – ни дава насърчение. Гледайки на нейния образ, ревнителите на духовния живот получават приток на невидими сили, които укрепват отслабналите ръце и уякчават треперещите колена (Ис. 35:3). Нека и ние, имайки пред очи тоя изключителен в християнското благочестие пример, да се насърчим в поста и молитвата, за да се окажем достойни за Божията благодат, която немощното лекува и оскъдното възпълня, та изпитали върху самите нас всемогъщата Божия сила, да можем и ние като св. ап. Павел да кажем: „Всичко мога чрез Христа, Който ме укрепява!” (Филип. 4:13).

 

С молитвите на преподобна майка Мария, Господи Иисусе Христе, помилуй ни! Амин!

 

 

Категория: Други
Прочетен: 1854 Коментари: 0 Гласове: 1
2 3 4 5  >  >>
Търсене

За този блог
Автор: savaarhimandrit
Категория: Други
Прочетен: 256018
Постинги: 1093
Коментари: 0
Гласове: 232
Архив
Календар
«  Март, 2018  >>
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031