Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
ПРАВОСЛАВНИ ЧЕТИВА
Автор: savaarhimandrit Категория: Други
Прочетен: 1767098 Постинги: 3824 Коментари: 0
Постинги в блога от 10.03.2018 г.
                             

                 Синаксар за Неделя трета на Великия пост – Кръстопоклонна

 

                В тоя ден – трета неделя на Великия пост – празнуваме поклонението на св. честен Кръст Христов. Понеже през време на поста като че ли и ние някак се разпъваме, умъртвявайки греховните страсти, и лесно можем да изпаднем в униние, затова и днес, в средата на великопостното поприще – св. Църква ни предлага, за наше насърчение и утеха, спомена за Христовите страдания. Ако Христос, бидейки Бог, прие заради нас страдания и кръстна смърт, то колко повече подобава и ние да страдаме, та както Христос чрез Кръста победи дявола и се прослави във Възкресението, така и ние, съразпъвайки се заедно с Него чрез поста и подвизите, да се прославим с Него във Възкресението Му (Рим. 6:5).

                Днешният спомен за Христовите кръстни страдания ни дава повод да говорим за св. Кръст Господен. Кръстът Христов е знамето на Сина Човечески (Мат. 24:30), отличителен знак на Неговата Църква, знак на вярата в Господ Иисус и на принадлежност към нея. Кръстът Христов събира в себе си цялата евангелска проповед; той е връхна точка на извършеното от Христа спасение.

                Първоначално кръстът е бил в употреба у римляните като наказателно средство, прилагано към осъдени на смърт за позорни деяния, поради което кръстът е бил символ на унижение. Видът му е всявал ужас и отвращение. Цицерон изказва възмущение, че управителят на една провинция е приложил кръстна смърт спрямо един римлянин. Той изтъква разпъването на кръст като най-черно и отвратително изобретение на човешкия ум и издига глас на протест срещу осъждането на кръстна смърт, която накърнява обществената свобода и величието на империята.

                Разпъването на кръст е било непознато у евреите. За най-тежки престъпления, като например богохулство, провиненият бил осъждан на смърт чрез убийство с камъни, след което тялото му било обесвано на дърво (Втор. 21:22-23). В своето ожесточение към Христа обаче евреите поискали за Него от Пилат най-позорното и мъчително наказание, каквото сами те не прилагали – разпъване на кръст. А страшна и мъчителна е кръстната смърт, особено пък когато разпнатият е прикован, какъвто е бил случаят с Христовото разпятие. Неестественото положение на тялото, увисването му върху прободените ръце и нозе, загубата на кръв, високата температура, причинена от раните, и свързаната с нея мъчителна жажда – всичко това причинява адски страдания. Към телесните страдания се прибавят и душевните, причинени от хулите и подигравките на тълпата.

                Ето, на такава жестока и позорна смърт бил осъден Богочовекът Господ Иисус! Колко трудно е било за философски образованите елини да приемат апостолската проповед за Разпнатия – за един Бог, Който според тях се показал толкова слаб, та се оставил да бъде мъчен, хулен и прикован на дърво! Тъкмо разпятието на Христа е било най-силният аргумент на учения Целс против християните. Не било лесно и за юдеите да повярват в Христа, Разпнатия, имайки предвид думите на Писанието: “Проклет е пред Бога всеки, който виси на дърво” (Втор. 21:23). Затова апостолът пише: “Ние проповядваме Христа разпнатия, Който за юдеи е съблазън, а за елини безумство” (1 Кор. 1:23). И въпреки това, апостолската проповед за Кръста имала успех. Самият св. апостол Павел се хвали с Кръста на Господ Иисус (Гал. 6:14). Изображението на Христовия кръст станало знак на вярата в Христа и предмет на голяма благоговейна почит. С кръста християните започнали да освещават различни предмети, да извършват светите тайнства и да се ограждат от невидимите вражески сили. Древният църковен писател Тертулиан, живял в края на ІІ и началото на ІІІ век, пише: “При всяко влизане и излизане, при всяко обличане и обуване, при къпане, при ядене, при запалване на лампите, при отиване на сън, при сядане и при всяка работа поставяме кръст върху челото си”. А че този обичай е бил древен, се вижда от други думи на Тертулиан: “Ако ти би поискал да попиташ за писмен закон, по който съществуват тия и други подобни учения, не ще намериш такъв; ще узнаеш само това, че преданието е утвърдило изцяло тоя обичай”. Че Кръстът е бил отличителен знак за християните и предмет на изповядване, това се вижда от думите на Блажени Августин: “Ако ние запитаме оглашения (готвещия се да стане християнин): “Вярваш ли в Христа?” – той ще отговори: “Вярвам!” и ще изобрази на себе си Христовия кръст. Той носи тоя кръст на челото си и не се срамува от кръста на своя Господ”.

                След победата на св. Константин Велики над езичника Максенций, станала с чудодейната сила на Христовия кръст, последният навлязъл в домовете и учрежденията. Според свидетелството на св. Йоан Златоуст християните носели частици от св. Кръст на гърдите си, започнали да го изобразяват върху дрехите си, съдовете, църквите, оръжията, гробовете, официалните документи (договори, завещания и др.), при подписи – в знак на истинност на подписаното и пр. “Ние, пише св. Йоан Златоуст, поставяме кръста на себе си, на леглото, на трапезата, навсякъде, гдето и да сме. И както мнозина от войниците нито обядват, нито спят без оръжие, тъй и ние го окачваме на леглата, вместо меч, чертаем го по вратите, вместо ключове, с него ограждаме целия дом, вместо със стени с него запечатваме всичко вътре и вън”. За същото свидетелства и св. Кирил Йерусалимски (+386): “И тъй, да не се срамуваме да изповядваме Разпнатия! Смело да изобразяваме с ръка кръстното знамение на челото и на всичко: на хляба, който ядем, на чашата, от която пием; да го изобразяваме при влизане и при излизане, когато лягаме да спим и когато ставаме от сън, когато сядаме и ставаме, когато сме на път и почиваме. Той е велико предпазно средство, дадено в дар на бедните, на слабите без труд. Това е Божия благодат, знак за верните и страж за злите духове. Защото с него Той явно ги изложи на позор. Когато те видят кръста, спомнят си за Разпнатия” (13 огл. Поучение). Св. Антоний Велики съветвал братята-монаси да пропъждат демонските видения с кръста, да ограждат себе си и жилищата си с кръстното знамение. В древната Църква с кръста са били правени т. нар. “екзорцизъм” (заклинания) над обладани от нечисти духове. Почитта към Христовия кръст е намерила официален израз като църковно учение в 73-то правило на VІ Вселенски събор: “Да се отдава подобаваща чест на това дърво, чрез което сме спасени от древното грехопадение, а също и с мисъл и със слово и с чувство да му се отдава поклонение”.

                Почитта към св. Кръст е изразена и в множество църковни богослужебни песни: в тропарите на утренята преди Шестопсалмието, в песните на Кръстовден и в Неделя Кръстопоклонна, в специалната служба в чест на св. Кръст от св. Григорий Синаит, в Светилния в сряда и петък, в кръстобогородичните песни, в кръстовъзкресните канони и др. В някои от тези песни св. Кръст се олицетворява. Това олицетворение обаче не е идолопоклонство, а по-скоро поетичен образ за възхвала на Разпнатия „нас ради и нашего ради спасения”, израз на особена почит към тоя свещен предмет и средство, чрез което е станало човешкото спасение.

                Неизразимо и неизмеримо е величието, силата, светостта и духовното обаяние на Христовия кръст! Той е нашата слава, нашата похвала, нашето победно оръжие, нашето украшение, нашата сила и спасение! Чествайки днес св. Кръст Господен, нека смирено да свием колена пред неговото подножие и да кажем:

                “Кресту Твоему покланяемся, Владико, и святое Воскресение Твое славим! (На твоя Кръст се покланяме, Владико, и святото Твое Възкресение славим)”. Амин!

Категория: Други
Прочетен: 241 Коментари: 0 Гласове: 0
10.03.2018 05:45 - !!!
 

Смъртта за светиите е блаженство, за праведниците – радост, за грешниците – скръб, за нечестивите – отчаяние.

Прп. Ефрем Сирин

Категория: Други
Прочетен: 207 Коментари: 0 Гласове: 0


 ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 25 ФЕВРУАРИ

 

Разсъждение

 

Християнинът е като сгодена девица. Както девойката непрестанно мисли за своя годеник, тъй и християнинът [мисли] за Христа. Дори годеникът да е далеч, зад десет планини, девойката се държи все едно, че той е непрестанно при нея и с нея. Тя мисли за него, пее за него, говори за него, сънува го, подготвя дарове за него. Точно така се държи християнинът спрямо Христа. И както годеницата знае, че първо трябва да излезе и да се отдели от дома, където се е родила, за да се срещне и напълно да се съчетае със своя годеник, тъй и християнинът знае, че не може напълно да се съчетае с Христос, докато смъртта не го разлъчи от тялото, т.е. от материалния дом, в който е родена, обитавала и расла неговата душа.

 

БЕСЕДА за невъзможността на тайните

 

Няма нищо тайно, което да не стане явно (Марк. 4: 22).

 

Всички тайни дела на хората един ден ще излязат наяве. Никакво човешко дело не може да се укрие. Евреите мислили, че ще скрият от Бога многото убийства на пророците, че могат да скрият кървавото злодеяние над Христа и от Бога, и от хората. Но все пак за това, което мислили да скрият, през изминалите хиляди години непрестанно се говори на небето и на земята. Иуда мислел да скрие своя предателски договор против своя Господ, но Господ провидял този договор и го разкрил пред лицето на Иуда. А Иисус му рече: Иудо, с целувание ли предаваш Сина Човечески? (Лк. 22: 48). Освен това, Господ виждал в сърцата на фарисеите и разбирал техните зли мисли. Защо мислите лошо в сърцата си?aт. 9: 4). Какви дела, какви неща, какви случки на този свят могат да се скрият от Онзи, Който вижда и разкрива дори най-тайните помисли на човешките сърца? Няма нищо тайно, което да не стане явно. Да се боим от това и да се радваме за това. Да се боим, защото всички наши скрити лоши дела, лоши желания и лоши помисли ще излязат наяве. Да се радваме, защото всичко добро, което сме сторили или пожелали, или помислили на скришно, ще излезе наяве. Ако не излезе наяве пред хората, ще излезе пред небесните ангели. Какъв голям страх за грешниците и каква голяма радост за праведниците!

Човеколюбиви Господи, опрости ни нашите грехове и не ги разкривай за наша погибел и тъга на светите Твои ангели. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

 

 

 

 

 

Категория: Други
Прочетен: 195 Коментари: 0 Гласове: 0
Търсене

За този блог
Автор: savaarhimandrit
Категория: Други
Прочетен: 1767098
Постинги: 3824
Коментари: 0
Гласове: 964
Календар
«  Март, 2018  >>
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031