Разсъждение

Против онези, които шумят и излизат от църквата преди края на Божията служба, св. Златоуст пише следното: „Някои не пристъпват (към причастието) с трепет, а се тълпят, блъскат се един-друг, пламтят от гняв, викат, карат се, избутват своя ближен, изпълнени с метеж. Затова аз самият често говоря и не ще престана да говоря. Нима не виждате какъв ред има на олимпийските игри (езическите), когато разпоредникът излиза на игрището с венец на главата, облечен в дълга дреха, държейки в ръце жезъл, а викачът призовава за тишина и ред! Не е ли грозно, че там, където дяволът тържествува, бива такава тишина и ред, а там, където Христос ни призовава при себе си, бива велик шум? На стадиона тишина, а в църквата – врява! В морето – тишина, а в пристанището – буря!...  Когато си поканен на обяд, ти не смееш да излезеш преди другите, макар че си се нахранил преди другите, а тук, докато още се извършва страшната Христова тайна, докато още продължава свещенодействието, ти, по средата оставяш всичко и излизаш! Как може да се прости това? Как може  да се оправдае? Иуда, като се причестил на последната вечеря, в онази последна нощ, излязъл бързо, докато всички останали били още на трапезата. Ето чий пример следват онези, които бързат да излязат преди последното благодарение!“. (Из „Беседа на Богоявление“).

БЕСЕДА  за вътрешната милостиня

Но давайте милостиня според силите си; тогава всичко у вас ще бъде чисто (Лк. 11: 41).

Външната чистота приляга на човека. Но това е малка чистота. Вътрешната чистота е несравнено по-важна от външната чистота. Тя е велика чистота. Един съд може да бъде полезен само ако е измит и чист отвътре, па и да е одимен и прашен отвън. Ако чашата отвътре е мръсна, нейната външна чистота не ще привлече никого да пие от нея. Ако паницата отвътре е черна и пепелява, кой ще се реши да яде от нея? Повече в света са учителите и примерите на външна, отколкото на вътрешна чистота. Защото е по-лесно да учиш и посочваш примери на външна чистота, отколкото на вътрешна. Но, братя, вижте как Учителят и Примерът на велика чистота поставя тази чистота в зависимост от вътрешната милостиня. Милостинята, която се прави от сърце, очиства човешкото сърце. Милостинята, която се прави от душа, очиства човешката душа. Милостинята, която се прави с пълно съзнание, очиства човешкия ум. С една дума – вътрешната милостиня очиства целия човек. Ако милостинята [е дадена] само с ръка, тя не очиства нито ръката, а камо ли сърцето, душата и ума. Необходима е и милостиня от ръка, но тя очиства дарителя само тогава, когато сърцето подбужда ръката към милостиня. Но освен милостинята [дадена] с ръка, има и други видове милостиня. Молитвата за хората е вътрешна милостиня, а също така състраданието към болката на хората и радостта за чуждата радост [са вътрешна милостиня]. Това е милостиня, която идва от сърцето и съзижда чистота в сърцето, в душата и в ума.

Пречисти, Господи, помогни ни, та чрез истинска милостиня да се сдобием с велика чистота. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски