Разсъждение

Верността и покорността трябва да украсяват живота. Бог прославя верните и покорните, както се вижда и от живота на св. Агапий. Като бил младеж, този светия бил заловен от пирати[1], отведен в Азия и продаден на един арабин. Цели 12 години, старателно и послушно, Агапий робувал при арабина; и цели 12 години се молил на Пресвета Богородица да го освободи от робството. Една нощ му се явила Богородица и му казала да стане и без страх да отиде при своя старец. Агапий станал и отишъл в Света гора при стареца си. Старецът, като видял Агапий, се наскърбил, мислейки, че той сам е избягал от своя господар. Агапий, верен и покорен на волята Божия, веднага се върнал в Азия, представил се пред господаря си и му разказал всичко, което се случило с него. Чул всичко, арабинът се удивил на християнските добродетели и пожелал да види Агапиевия старец. Взел двамата си сина и отишъл в Света Гора. Тук се кръстил със синовете си, тримата се замонашили и останали до смъртта си под ръководството на Агапиевия старец, а след това и на самия Агапий. Така, някогашните сурови господари станали послушни ученици на своя бивш роб – верния и покорен на Божията воля Агапий.

БЕСЕДА за знанието и изпълнението

Ако знаете това, блажени сте, кога го изпълнявате (Иоан. 13: 17).

Най-важното в това Господне изречение е, скъпи братя, че Господ не облажава знанието, а неговото изпълнение. Той не казал на апостолите: Блазе ви, ако знаете. Така са говорили някои езически учители, които виждали спасението само в знанието. Не. Господ казва: Блажени сте, кога го изпълнявате. Знанието за спасението е дадено от самия Господ. До това знание никой не е успял да достигне със собствени сили. Някои от древните гръцки философи са казвали, че човешкият род не може да достигне до истината, нито да се спаси, докато сам Бог не дойде на земята. Господ е дошъл между хората и открил на хората знанието. Който приеме това знание, приема и задължението да го изпълни. О, колко по-леко ще бъде на Съда за онези, които не са получили[2] това знание, и са пренебрегнали неговото изпълнение! О, колко по-леко ще бъде на Съда за неуките езичници пред учените християни!                                                Сам Господ се е показал не само като знаещ, а и като изпълняващ. На Неговото съвършено знание отговаря и съвършеното изпълнение. Сам Той лично, пред очите на Своите ученици, е изпълнил всички Свои заповеди. И тази заповед им я е дал след изпълнение на дело [добродетелите] на смирението и любовта. Като измил нозете на учениците си, тогава им заповядал и те така да правят един другиму. Господ не е дошъл между хората, за да ги омърси, а за да ги умие. Той не е омърсил никого, а е измил всеки, който е пожелал да се умие. Какъв срам е за нас, които се трудим, да умием себе си, а двойно се трудим да омърсим другите! О, братя мой, ние омърсяваме родните си братя! И Христос плаче, като вижда как в блатото на клеветата валяме[3] онези, които Той с кръвта Си е умил.

Господи, прости ни. Ежедневно грешим против своите братя. И направи, Господи, в Твоето Царство братята ни, които сме омърсили, по-светли от нас. Ти Си праведен и всичко виждаш. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички Охридски

[1] В ориг. – разбойници (бел. прев.).

[2] В ориг. – приели (бел. прев.).

[3] В ориг. – мърсим (бел. прев.).

Разсъждение

Св. Иоан Касиан пише за борбата с блудния грях следното: „Борбата с блудния грях е люта и по-продължителна от борбата с другите грехове, постоянна, и само малцина на брой хора са постигнали пълна победа. Тази борба започва от началото на зрялата възраст и не престава въобще, докато не бъдат победени страстите. За тази борба е необходимо двояко оръжие. За достигане на съвършено и чисто целомъдрие само телесният пост не е достатъчен (макар че преди всичко е необходим), потребно е и съкрушаване на духа, и непрестанна молитва против този най-нечист дух; затова постоянното поучение от Свещеното Писание, съединено с размишление, след това телесният труд и ръкоделието, което възпира сърцето от разсеяност и го връща в себе си, а над всичко, дълбоко и искрено смирение, без което никога и над никоя страст не може да се постигне победа. Победата над тази страст се обуславя от съвършеното очистване на сърцето, от което по словата на Господа, изтича отровата и тази болест [блудната страст]. Защото от сърцето излизат зли помисли…, прелюбодеяния, блудства и т.н. (Мат. 15: 19). Трябва да имате постоянно смирение в сърцето и търпение, като внимателно предпазвате себе си в течение на деня от гнева и останалите страсти. Защото, колкото по-лесно в нас влиза гневът, толкова по-лесно после прониква в нас жарта на похотта“. Интересно е, че и много други велики духовници посочват причинно-следствената връзка между страстта на гнева и страстта на блудната похот, от което следва, че гневливите са най-много похотливи.

БЕСЕДА за живото Христово присъствие

Аз съм с вас през всички дни до свършека на света (Мат. 28: 20).

Ето утеха над утехите! Ето утеха за онези, които ги връхлита буря! Нека само се сетят: тук е Христос –сред тях, и нека не се боят. Той е Кормчията. Ето утеха за остаряващите! Нека не губят от погледа си, че Христос пътува с тях през времето във вечността, във вечна младост, и да запазят спокойствие. Ето утеха за онези, които са измъчвани от хората! Нека не мислят, че са изоставени, защото Христос е до тях във всички мъки и на съд, и в тъмница, нека да се радват. Той е Съдията. Ето утеха за онези, които злите духове тревожат! Нека да разберат, че Христос е победител над злите духове, че е на тяхна страна [на разтревожените] и нека се държат. Той е Победителят. Ето утеха за онези, които търсят светлина, правда и истина. Нека вярват, че Христос е по-близко до техните души, отколкото техните очи, и нека се осланят на Неговото ръководство. О, братя мои, наистина Христос е непрестанно с нас, както светлината е с очите ни, с които гледаме. Но горко ни, ако очите на нашата душа са затворени, напразно светлината ще се труди да се срещне със зениците на нашите очи[1]. О, каква тъга и скръб, когато не сме с Христос! Той идва насреща ни – вървим ли ние към Него? Той желае да е с нас – желаем ли ние да сме с Него? Ако искаме утеха, ние трябва да бъдем с Него през всички дни до края на нашия век.

Господи, утехо наша единствена, не ни оставяй! На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор –  Св. Николай, еп. Жички и Охридски

[1] В ориг. – на нашия поглед, на нашето зрение (бел. прев).