Не се страхувай от смъртта, а се готви за нея като водиш свят живот. Когато бъдеш готов за смъртта, ще престанеш да се страхуваш от нея. Ако възлюбиш Господа от цялото си сърце – сам ще пожелаеш смъртта.
Свт. Димитрий Ростовски
ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 3 МАРТ
Разсъждение
Казано по човешки, Христос с послушанието се издигнал до главенство в Църквата, в света и в човешката история. Никой не е добър ръководител, ако не е преминал школата на послушанието. Адам е изгубил властта и главенството си над животните и природните стихии в онзи час, когато се показал непослушен към Бога. „Послушание за послушание; ако някой слуша Бога, и Бог него го слуша“ – казал авва Мойсей. Но като се вземе предвид как и колко пъти хората ежедневно нарушават Божиите заповеди, очевидно е, че Бог повече слуша хората, отколкото хората Бога. Фактът, че безсмъртният Бог слуша нас – тленните, повече отколкото ние Него, трябва да изпълни със срам всеки, който все още има що-годе съвест. Когато св. Евтропий бил мъчен заедно с двамата си другари, той се помолил Богу: „Ела ни на помощ, както си дошъл на Твоя раб Теодор (Тирон)!“. Земята се затресла и послушният Господ се явил заедно с ангелите и св. Теодор. И Господ рекъл на страдалците: „По време на вашето мъчение Аз стоях пред лицата ви, гледайки вашето търпение. Имената ви ще се запишат в Книгата на Живота“.
БЕСЕДА за любовта към ближния
Но да оставам в плътта, е потребно за вас (Филип. 1: 24).
Озарен от Христовата любов, апостол Павел признава в посланието до филипяните, че за него смъртта е придобивка, защото за него животът е Христос. Любовта му към Христа го тегли към смъртта[1], за да бъде с Христа, а любовта към верните люде го кара да остане в плътта. Но това не е противоположност[2], разкъсваща апостола и дърпаща го на две страни, а една и съща [любов], която отваря пред него две съкровищници[3] с блага: едната с блажения небесен свят, а другата на земята – с душите на вярващите. Небесните блага се увеличават със земните[4], едната съкровищница прелива в другата. Да отиде на небето – към това апостола го теглят любовта и наградата; да остане на земята – към това го теглят любовта и дългът. А щом един смъртен човек, братя мои, намира за потребно да остане в тяло от любов към своите братя, какво чудно има тогава, че безсмъртният Бог преди апостола е видял, че е необходимо да бъде в духовното Царство? Тази Павлова изповед пред филипяните не ни ли разкрива съвсем ясно подбудите на въплътения Божий Син? Там, на небесата, без примес на грях и смърт, са истинското Христово Царство и истинският Христов живот. Ала любовта на Божия Син към хората намерила за необходимо да бъде в тяло на земята между хората. Наистина трябва да сме благодарни на апостол Павел, че като обяснявал за себе си [защо е необходимо да остане в тяло], ни е обяснил тайната на Христовото пришествие и пребиваването Му в тяло.
Дивен си, Господи, в Твоите светии. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.
Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски
[1] В ориг. – в смъртта (бел. прев.).
[2] В ориг. – не са две любови (бел. прев.).
[3] В ориг. – ризници. Църк. Място където се съхраняват икони, църковна утвар, одежди и други, осветени за специална употреба предмети (бел. прев.).
[4] Разбира се, не става въпрос за материални блага (бел. прев.).
