Разсъждение

Художник е онзи, който от грубия и неоформен камък изсича и извайва форми, подобни на живите създания. Художник е онзи, който от вълна изтъкава цветен килим. Художник е онзи, който от глинените тухли изгражда величествен дворец. Но кой художник в света може да се сравни с Художника Христос, Който от неуки хора направил велики мъдреци, от рибарите – апостоли, от страхливите – храбреци, от развратниците – светии? Но за да се появи на бял свят онова, което художникът разбира и умее, то трябва да се предаде в ръцете му. И наистина, всички творения се предават в ръцете на художника. И всички хора трябва да се оставят в Христовите ръце, та той да изсече, изтъче и съгради от тях онова, което само Той единствено знае и умее. Изминалите деветнадесет столетия ни свидетелстват, че всички онези, които не се противят на Него и се предават в ръцете на Художника Христос, от груби и невежи станали ангелоподобни Божии чеда.

БЕСЕДА за смъртта като за сън

Но Той рече: не плачете; тя не е умряла, а спи. И смееха Му се, защото знаеха, че тя е умряла (Лк. 8: 52–53).

Тук става дума за умрялата дъщеря на началника Иаир. Сам Иаир казал, че дъщеря му е умряла и слугите му [също] потвърдили това. Но Животодавецът Господ казал: Не плачете; тя не е умряла, а спи. Но хората Му се смеели, защото знаеха, че тя е умряла. Невежите се правят като по-знаещи от Знаещия. Слепите се правят, че виждат по-добре от Виждащия. А когато девойката възкръснала и се показал жива, невежите се смаяли от великото чудо (Марк. 5: 42). И до ден-днешен невежите се присмиват, когато слушат божествената истина. Божествената истина утвърждава: Бог е жив! А невежите се подсмиват, защото, като че ли „знаят“, че няма Бог. Божествената истина утвърждава: има небесно Царство! А невежите и тук се присмиват, като че ли „знаят“, че няма небесно Царство. Божествената истина утвърждава; мъртвите ще възкръснат! А невежите отричат и това, като че ли „знаят“, че това няма да го бъде. А когато се яви Бог и се явят Божиите ангели, и се открие Царството небесно, и мъртвите възкръснат, тогава ще се смаят невежите от великите чудеса. Кой може да спаси света от невежеството? Никой, освен всезнаещият и всесилен Христос. А с какво могат да се спасят невежите? С нищо, освен с вярата в Христа и с Христовата вяра. Кои са най-големите невежи в света? Тези, дето отричат каквото и да е от онова, що Христос е утвърдил, и утвърждават онова, що Христос е порицал. С една дума – онези,  дето мислят, че знаят нещо противоположно на Христовото знание. Това са най-големите и най-опасни невежи, най-опасни за себе си и за другите. Братя мои, знайте, че всички и всеки може да ни излъже, само не и нашият Приятел – Христос Господ. Той знае винаги [всичко], а ние не знаем винаги [всичко], освен когато гледаме към Него и слушаме Него.

Господи милостиви и премилостиви, помогни на всички невежи, та преди смъртта и Съда да се смаят от великите чудеса, та и те да се спасят в Царството на Твоите светии. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

Разсъждение

Най-важното в ливадата е тревата. На нивата – житото. В градината – зарзавата. Никой не се хвали с оградата на ливадата повече отколкото със сеното. Никой не се хвали с колибата на нивата повече отколкото с житото. Никой не се хвали с браздите на нивата повече отколкото със зеленчуците. А защо хората се хвалят с държавата? И с пътищата в държавата? С браздите по границите на държавата? И с градовете в държавата? И с всичко останало, което не е по-важно от оградата на ливадата, нито от колибата на нивата, нито от браздите в градината, като се сравни с главния посев, с хората? Хората не са за държавата, а държавата за хората. Христос не е дошъл да спаси държавата, а хората. Богатството на държавата са добрите граждани. А какво печелят лошите хора от голямата държава? Тръни в голяма нива!

БЕСЕДА за страшния камък

Всеки, който падне върху тоя камък, ще се разбие; а върху когото падне, ще го смаже (Лк. 20: 18).

Христос Господ е крайъгълен камък. Иуда паднал върху този камък и се разбил. Ирод паднал върху този камък и се разбил. Иулиан Отстъпник паднал върху този камък и се разбил. Арий паднал върху този камък и се разбил. Отрицателите и хулителите на Христа паднали върху този камък и се разбили като грънчарски съдове. Този камък паднал върху Содом и Гомор и Содом, и Гомор били смазани. Този камък паднал върху Египет и Египет бил смазан. Този камък паднал върху Иерусалим и Иерусалим бил смазан. Този камък паднал върху еврейския народ и еврейският народ се разсеял на части. Върху много грешни колена и царства паднал този камък и тези грешни колена и царства се разсипали на прах и пепел. Седемдесет и седем пъти, и повече, Господ прощава на грешниците, но ако и тогава, въпреки това, грешниците си останат грешници, ще ли Господ, против волята им да ги спаси? Не ще, защото това не е начинът за спасяване на хората. Правилото за спасение на хората е те доброволно да се съгласят да бъдат спасени от Бога. Ако хората седемдесет и седем пъти, и повече дори, не пожелаят да бъдат спасени от Бога, тогава Бог няма да ги спаси. Тогава хората ще се разбият в камъка, покрай който не може да се мине, и ще бъдат смазани от камъка, който са вдигнали да хвърлят далеч от себе си. Нима може да се каже, че Бог, Който е спасил и покаялия се на кръста разбойник, е немилостив? Нима може да се каже, че Бог е неправеден, задето предал на гибел разбойника, който и в смъртния си час го хулел?

Господи всесилни, спаси ни! На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски