ДО ПИСАТЕЛЯ ВАСО Д.: КАК МОТИКАТА СЕ ПОДИГРАВА НА КОВАЧА
Сърцето Ви се свива от мъка, задето московските безбожници и тази година са осквернили със своите хули и подигравки всенародното честване на Христовото Възкресение. Светът гледа и вижда как преди всеки Христов празник те се въоръжават с цял арсенал от хули, подигравки и безобразни картинки, които изсипват като смрадни газове върху главата и съвестта на великия и братски нам руски народ. Не само Вие скърбите за това; заедно с Вас скърбят и всички християнски народи по света. Скръбта Ви е благородна и облагородява всеки, който научи за нея. А примерът на московските богохулници, несравним с нито едно от известните в историята богохулства, показва до каква степен може да достигне помрачението на човешкия ум и да се вкамени човешкото сърце. Ето, всеки наш християнски празник ни дава повод да прославяме триумфа на разума над мрака, а на тях - да празнуват своя триумф на мрака над разума. Ако отхвърлите техните хули и вземете само твърденията и вярата им, ще видите че: На Рождество, докато ние говорим, че хората са синове на Отца на светлината, те твърдят че хората са синове на горилата. На Великден, докато ние, сочейки Христовото възкресение, твърдим, че всички ще възкръснем от мъртвите за живот вечен и че това е смисълът и целта на земното ни съществуване, те изучават мъртви трупове на горили и с някаква безумна гордост викат: такъв е краят на нашия праотец, такъв е и нашият край! На Възнесение, когато ние с дух и сърце се издигаме в Небесното Царство, следвайки възнеслия се Господ, те намръщено забиват поглед в земята и твърдят: „Няма небеса, няма духовно царство; съществува само царството на пръстта и нищо повече - както за нашите прародители горилите, така и за всички нас - пръст и нищо повече, смърт и нищо повече, хаос и нищо повече!" На Духовден, когато ние прославяме Светия Божи Дух и Му се молим да слезе и да ни очисти, да ни укрепи, възвиси, обезсмърти и обожи, те се кикотят и хулят: „Не съществува никакъв дух - нито свят, нито несвят. Съществува само някакъв вид телесни изпарения, които могат да се нарекат дух. Както при нашия прародител горилата, така и при нас това телесно изпарение или вътрешно телесно потене изчезва, когато тялото умре и изстине!" На празника на светите Апостоли, когото ние се вдъхновяваме от духа на първите Христови воини и последователи, които от любов към своите братя - хората, са понесли много мъки, а от любов към своя Отец - Бога, са дали главите си, те се подиграват и на апостолството, и на братството, и на любовта и твърдят (винаги е по-важно не какво отричат, а какво твърдят), че целта може да се постигне само с горилска сила. А целта им е превръщането на общественото неравенство в равенство, за да се обърне скоро това тяхно равенство в неравенство - и всичко това въз основа на горилата,която е алфата и омегата на човешкия род! В това, че горилата е алфата на човешкия род, не вярва никой разумен човек, но е напълно възможно тя да се окаже омега за мнозина, които се наричат човеци. И Сатанаил е тръгнал от Бога като от алфа, а е завършил с пъкъла и мрака като омега. Много от онова, което в предишните културни времена се е смятало за невъзможно, в нашето сурово време е станало възможно; и ето - възможно е мотиката да въстане против своя ковач и човекът - против своя Създател.
Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски
Бог да благослови всички, които препратят това четиво и до други човеци !
ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 17 МАРТ
Разсъждение
Защо ние сме тук на земята? За да покажем своята любов към Бога. Да се научим да обичаме Бога повече от греха. С нашата малка любов да отговорим на великата Божия любов. Само Божията любов е велика, а нашата винаги е малка. Бог достатъчно е показал и показва Своята любов към човека и в рая, и на земята. Този кратък живот ни е даден като училище и изпит да проверим дали желаем да отговорим на великата Божия любов с любов или не. „Всеки ден и всеки час от нас се изисква доказателство за нашата любов към Бога“, казва свети Исак Сирин. Защото и Бог, всеки ден и всеки час, доказва Своята любов към нас. Всеки ден и всеки час ние стоим между Бога и греха и избираме да подарим своята любов на Бога, и да се издигнем между ангелите, или пък да склоним към греха и паднем в мрачния ад. Алексий, човек Божий, обикнал Бога повече от своите родители, от жена си и от богатството. Той прекарал 17 години като просяк далеч от родителския дом и още 17, отново като странник и презрян просяк в дома на родителите си. И всичко това заради любовта Божия. И милостивият Бог отговорил на любовта с любов – за тези 34 години страдание Той дал на Алексий вечния живот и радост между Своите ангели на небесата и слава на земята.
БЕСЕДА за второто пришествие на Господ
Защото, както светкавицата излиза от изток и се вижда дори до запад, тъй ще бъде пришествието на Сина Човечески (Мaт. 24: 27).
Второто пришествие на Господ Иисус ще бъде пришествие в слава. Това Господ го е казвал много пъти. Но тук той още по-ясно ни казва на какво ще е подобно това пришествие. Ще бъде – казва – като мълния. С това Той ни открива пет белега на това славно Свое пришествие. Първият [белег] – Неговото второ пришествие ще бъде внезапно като светкавица. Затова ни предупреждава: Бъдете будни, защото не знаете ни деня, ни часа! Вторият [белег] – Неговото пришествие ще бъде светло като мълния. Слънцето и звездите ще потъмнеят и цялата вселена ще изгуби светлината на лицето си, когато засияе Той. Който греши, има в себе си малко светлина и сияние; каква ли, следователно, ще е тъмнината под този небесен пламък! Затова Той ни увещава да държим светилниците на нашите души пълни с елей и приготвени. О, братя, в онзи час да не се окажем в мрак! Третият [белег] на Неговото пришествие ще бъде силен като светкавица. Защото на друго място Сам Той казва, че ще дойде със сила и слава. Четвъртият [белег] на Неговото пришествие ще бъде всеобхватен и явен за всички и всеки, от изток до запад. Т.е. той няма да дойде като първия път, та да Го видят само Неговите ученици, или само едно племе, един народ, една земя и една държава, а ще се яви като мълния, която едновременно ще видят всички хора и всички племена на земята. Петият [белег] – както появата на светкавицата предшества дъжда и градушката, тъй и Неговото второ пришествие ще предшества Страшният Съд, който за праведните и вярващите ще бъде като желан дъжд, а за неправедните и невярващите – като градушка. Да се подготвим, братя мои, защото облаците се трупат и от тях може всеки час да блесне божествената светкавица.
Господи велики и страшни, долей елей в светилниците на нашите души, за да не се окажем във вечна тъмнина тогава, когато се яви Твоята вечна светлина. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.
Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски
