Разсъждение
Когато сме извън благодатта Божия, ние сме и вън от себе си, и в сравнение с нашата благодатна природа, ние не се намираме в по-добро състояние от един побъркан човек в сравнение с тъй наречения здрав човек. Само благодатният човек е естествен човек, т.е. висш човек, с непокварена природа, в когото властвува и управлява Божията благодат. Св. Симеон Нови Богослов казва: „Светилникът, макар и да е напълнен с елей и да има фитил, си остава тъмен, ако не се запали огън. Така и душата да е изпълнена с всички добродетели, ако няма светлината и благодатта на Светия Дух, е угасена и мрачна“. (Беседа 59). Както и великият апостол казва: С благодатта на Бога съм това, което съм (I Коринт. 15: 10). Битие без благодат означава отдалечаване от Бога и отделяне от същността на своето собствено естество. Нашето естество, нашата личност, утвърждават своята същност и получават своята пълнота само в близостта до Бога и в Бога. Затова на грешника трябва да се гледа като на болен, като на безсилна сянка, без действително съдържание и без ум.
БЕСЕДА за Възкресителя на телата
Разрушете тоя храм и в три дни ще го въздигна (Иоан 2:19).
Господ казва това за храма на тялото Си. Разрушете това Тяло и Аз за три дни ще го възкреся! Тъй говори Онзи, Който познава Своята сила, и Който е силен да изпълни думите Си. Защото Неговото Тяло било разрушено, повредено, избодено, погребано и три дни покрито с тъмнина. А на третия ден Той Го възкресил; възкресил го не само от земния гроб, а Го възнесъл до Небесата. И така – изрекъл думи и Неговото слово се изпълнило. Господ дал знамение на евреите, защото те искали от Него знамение. А им дал знамение, каквото никой, никъде, преди Него, не е могъл да даде, те не Му повярвали, но объркани и уплашени, подкупили стражарите на Голгота да излъжат, да разпространят лъжата, че такова чудно знамение не е имало, а че учениците Му са Го откраднали от гроба! Никакво знамение не помага на онези, които не искат да вярват! Евреите, макар и със своите очи да видели много Христови чудеса, не искали да повярват, а казвали за оправдание на своето неверие, че Той вършел тези чудеса с помощта на дяволския княз! Който не иска да повярва в доброто, нему не ще помогнат и всички знамения, които небето може да даде. Сърце, изпълнено със злоба, е по-кораво от гранитен камък. Ум, помрачен от грехове, не може да освети цялата, по-силна и от хиляди слънца, небесна светлина. А когато човек изгони злобата от сърцето си и спаси ума си от греховната тъмнина, тогава той ще види безбройните знамения, които Бог дава на онези, които искат да вярват – ще види и ще повярва.
О, братя мои, да не съгрешаваме пред Божията милост и да не се поддаваме на еврейската злоба. О, братя мои, всички знамения вече са дадени и всички блестят като звезди на небесния свод за всеки, който има добро сърце и правилно мислещ ум.
Господи Чудотворче, на Тебе слава и хвала вовеки. Амин.
Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски
Разсъждение
Против онези, които шумят и излизат от църквата преди края на Божията служба, св. Златоуст пише следното: „Някои не пристъпват (към причастието) с трепет, а се тълпят, блъскат се един-друг, пламтят от гняв, викат, карат се, избутват своя ближен, изпълнени с метеж. Затова аз самият често говоря и не ще престана да говоря. Нима не виждате какъв ред има на олимпийските игри (езическите), когато разпоредникът излиза на игрището с венец на главата, облечен в дълга дреха, държейки в ръце жезъл, а викачът призовава за тишина и ред! Не е ли грозно, че там, където дяволът тържествува, бива такава тишина и ред, а там, където Христос ни призовава при себе си, бива велик шум? На стадиона тишина, а в църквата – врява! В морето – тишина, а в пристанището – буря!... Когато си поканен на обяд, ти не смееш да излезеш преди другите, макар че си се нахранил преди другите, а тук, докато още се извършва страшната Христова тайна, докато още продължава свещенодействието, ти, по средата оставяш всичко и излизаш! Как може да се прости това? Как може да се оправдае? Иуда, като се причестил на последната вечеря, в онази последна нощ, излязъл бързо, докато всички останали били още на трапезата. Ето чий пример следват онези, които бързат да излязат преди последното благодарение!“. (Из „Беседа на Богоявление“).
БЕСЕДА за вътрешната милостиня
Но давайте милостиня според силите си; тогава всичко у вас ще бъде чисто (Лк. 11: 41).
Външната чистота приляга на човека. Но това е малка чистота. Вътрешната чистота е несравнено по-важна от външната чистота. Тя е велика чистота. Един съд може да бъде полезен само ако е измит и чист отвътре, па и да е одимен и прашен отвън. Ако чашата отвътре е мръсна, нейната външна чистота не ще привлече никого да пие от нея. Ако паницата отвътре е черна и пепелява, кой ще се реши да яде от нея? Повече в света са учителите и примерите на външна, отколкото на вътрешна чистота. Защото е по-лесно да учиш и посочваш примери на външна чистота, отколкото на вътрешна. Но, братя, вижте как Учителят и Примерът на велика чистота поставя тази чистота в зависимост от вътрешната милостиня. Милостинята, която се прави от сърце, очиства човешкото сърце. Милостинята, която се прави от душа, очиства човешката душа. Милостинята, която се прави с пълно съзнание, очиства човешкия ум. С една дума – вътрешната милостиня очиства целия човек. Ако милостинята [е дадена] само с ръка, тя не очиства нито ръката, а камо ли сърцето, душата и ума. Необходима е и милостиня от ръка, но тя очиства дарителя само тогава, когато сърцето подбужда ръката към милостиня. Но освен милостинята [дадена] с ръка, има и други видове милостиня. Молитвата за хората е вътрешна милостиня, а също така състраданието към болката на хората и радостта за чуждата радост [са вътрешна милостиня]. Това е милостиня, която идва от сърцето и съзижда чистота в сърцето, в душата и в ума.
Пречисти, Господи, помогни ни, та чрез истинска милостиня да се сдобием с велика чистота. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.
Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски
