Разсъждение

За непрестанното пребиваване при Бога св. Антоний учи: „Твоята душа нека да бъде с Господ по всяко време, а тялото ти нека да е на земята като някоя статуя. Стой внимателно[1] пред лицето Господне. Страхът от Бога да е непрестанно пред очите ти; също и споменът за смъртта и отказът от всичко светско[2]. Умирай всеки ден, за да живееш; защото, който се бои от Бога, той ще живее вечно. Бъди непрестанно бодър, за да не паднеш в леност и безделие. Намрази и отдалечи от себе си всичко светско, иначе то ще отдалечи тебе от Бога. Намрази всичко, което вреди на душата ти. Не отстъпвай от Бога заради преходни неща. Нека ти служат за пример онези, които са обичали Господа с цялото си сърце и са творили добри дела. Преди всичко непрестанно се моли и въздавай благодарност на Бога за всичко, каквото и да се случи с тебе. Като изпълниш всичко, което е заповядано, ще получиш наследство, каквото Око не е виждало, ухо не е чувало и човеку на ум не е идвало това, що Бог е приготвил за ония, които Го обичат. (I Коринт. 2: 9).

БЕСЕДА за безумните [които са] са по-мъдри от света

Ние сме безумни зарад Христа (I Коринт. 4: 10).

Тъй говори великият апостол Павел, който преди това се ръководил от светското мъдруване, което се противи на Христа, докато не познавал измамното и гнило светско мъдруване, и светлината, и неизменчивата Христова мъдрост. По-късно светият апостол не се сърдил на света, задето го наричал безумен заради Христа, нито пък прекословил на света, а сам се наричал с това название. За нас няма никакво значение за това как светът гледа на нас и как ни нарича. За нас е важно, много важно, как светите ангели на небесата гледат на нас и как ще ни нарекат, и как след смъртта ще се срещнем с тях. Това е от съдбоносно значение, а останалото е нищо. Или сме безумни за света заради Христа, или сме безумни за Христа заради света. Но, о, колко е кратковременен звукът на светските думи! Ако светът ни нарече „безумнико!“, светът ще умре, неговите думи ще умрат. Какво ни вредят неговите думи? Но ако безсмъртните небожители ни нарекат „безумнико!“, това [слово] няма да умре, нито ще се отдели от нас, [а ще остане върху ни] като вечна отсъда. Който не вярва в Живия Бог, в безсмъртния живот, нито във въплъщението на Господа Христа, нито в Христовото възкресение, нито в евангелските истини, нито във вечната милост и правда Божия, ще ли е чудно, ако той смята за безумен онзи, който вярва във всичко това? О, нека всеки от нас, който осенява себе си с кръста, не само с лекота, а със задоволство да приеме названието „безумен заради Христа“! Да се радваме и веселим, ако невярващите ни наричат така, защото това означава, че сме близо до Христа и далеч от невярващите. Да се радваме и веселим, и да проглушим ушите на света – „Да, да, наистина сме безумни заради Христа!“.

Премъдри Господи, укрепи ни с Твоята сила, та да не се плашим от невярващия свят, ни когато, заради Тебе, ни бие с бичове, нито [когато ни хули] с обидни думи. На Тебе слава и похвала вовеки. Амин.  

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

[1] В ориг. – изправно (бел. прев.).

[2] Т. е.  – от празните безсмислени неща (бел. прев.).