Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
ПРАВОСЛАВНИ ЧЕТИВА
Автор: savaarhimandrit Категория: Други
Прочетен: 1756262 Постинги: 3813 Коментари: 0
Постинги в блога от Април, 2018 г.
2 3 4 5  >  >>


 ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 17 АПРИЛ

 

Разсъждение

 

След Халкидонския събор цар Анастасий, еретик, изпратил на заточение правоверните патриарси Илия Иерусалимски и Флавиан Антиохийски. Един ден и двамата светители прозрeли смъртта на царя еретик и си изпратили едновременно известие за това, казвайки: „Анастасий умря, да вървим и ние да се съдим с него пред Бога!“. Царят умрял, а след два дена умрели и двамата патриарси. Каква ревност за истините на вярата! И какво смирено упование в Божия съд! Тези светители не мислили за дълъг живот на земята, а за Божиите истини. Нито пък са казали: „Ние отсъдихме“, а „ Нека Бог отсъди!“. Нашето пребиваване на земята не е само заради самото пребиваване, а за самоопределението ни към доброто или злото, за истината или за лъжата. Блазе ни, ако във всичко се уповаваме на Божията воля и на съда Божий. Но за всичко трябва да имаме силна вяра. Такава вяра имали тези православни архипастири. Силна вяра имал и св. Акакий. Веднъж, по време на силна суша, когато народът вече се отчаял, този дивен Акакий извършил с народа лития в града и около града. И наредил вън от града, пред църквата на св. Евсатий, да се отслужи литургия. Като освещавал св. Дарове, Акакий не пожелал да налее вода във виното, а се молил на Бога, та Той свише, от облаците, да налее вода в потира. И Бог чул молитвата на Своя верен раб – пратил обилен дъжд както върху сухото поле, така и в честната Чаша.

 

БЕСЕДА за чудното Христово обещание

 

На оногова, който побеждава, ще дам да седне с Мене на Моя престол (Откр. 3: 21).

 

Това, братя, е обещание на Христа – Победителя на дявола, греха и смъртта. Но дяволът, грехът и смъртта са по-силни от човека. Кой тогава може да ги победи? Никой, освен Христос и онези, които твърдо застанат до Христа, и с Неговото оръжие встъпят в борба. Дяволът е стар като света и по-стар от света. Как може човек, чийто век [живот] се мери с педя, да победи онзи, който хиляди години се е учил на борба против хората? Как едно смъртно същество ще надделее над всички дяволски изкушения, чиито брой е колкото всичкото зло на земята? Никой, ако не знае, че Господ победи на високата планина трите главни дяволски изкушения. Никак, ако човек не застане твърдо до Христа, по-стария от времената и по-силния от всички ангели – зли и добри. Грехът е стар като дявола. Как може човек, чийто живот се мери с педя, да избяга от греха, който като заразна болест и зловоние се предава от род в род и от човек на човек, откакто човек е на тази земя? Никак, ако не знае, че има един Човек, един-единствен, който не е грешил нито при раждането, нито след раждането – Богочовека Иисус Христос, Който със смирението на Своето човечество и със Своя Божествен огън на Кръста съкруши греха. Никак, ако човек не застане твърдо до Христа – по-стария от греха и по-силния от всички сеячи и носители на греха.                         Смъртта е стара като изгонения от рая човек. Как може човек, чийто живот се мери с педя, на това световно гробище да победи смъртта? Никак, ако не признае силата на Кръста, Христовите страдания и истинността на Неговото възкресение от гроба. Никак, ако човек не застане твърдо до всесилния победител на смъртта – Христос.

О, каква прекрасна награда за онези, които победят! Те ще седнат, увенчани с венци от слава на престола на величайшия Победител на небето и земята! Нему да е слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

                                                 

Категория: Други
Прочетен: 259 Коментари: 0 Гласове: 0
29.04.2018 19:15 - !!!
 



        Всеки, който предполага, че може да разбере Божиите Тайнства с помощта на научните теории, прилича на глупак, който иска с телескоп да види рая. Точно така е невъзможно да се съгласува Евангелието със „здравия“ човешки смисъл. В основата на „здравия“ смисъл е поставена изгодата. В основата на Евангелието – любовта.

 

Категория: Други
Прочетен: 514 Коментари: 0 Гласове: 2
 

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 16 АПРИЛ

 

Разсъждение

 

Притча от стареца Варлаам. Един човек имал трима приятели – двамата от тях обичал искрено, а третия с досада избягвал. Случило се царят да повика този човек да плати дълга си. Той се обърнал за помощ към първия си приятел, но онзи му отказал и си заминал. Обърнал се към втория, но и той не му помогнал. Със срам се обърнал към третия и той отишъл с него при царя. Тълкувание – първият приятел е богатството, вторият – роднините, а третият – добрите дела на човека в този свят. Царят е Бог, Който чрез смъртта праща известието и иска дълга. Човекът, като умира, търси помощ от своето богатство, но то се отрича [от него] и преминава в ръцете на друг господар. Тогава се обръща към роднините, но те го изпращат сам [в гроба ] и си  остават [на земята]. Накрая си спомня за добрите дела, които е вършил с досада, и те веднага тръгват с него на път към Царя и Съдията. Който има уши да слуша, нека слуша! Единствените придружители на душата за онзи свят са делата на човека – било добри, било лоши. Всичко, което е било мило и драго за човека, го оставя и се отрича от него; само неговите дела, всички до едно, отиват с него. Който има разум да разбира, нека да разбере.

 

БЕСЕДА за отрезвяването от греха

 

Свестете се, както трябва, и не грешете (I Коринт. 15: 34).

 

Тази заповед я дава апостолът във връзка с Христовото възкресение. Изброил много доказателства за Господнето възкресение, той решително заповядва на вярващите да се откажат [от греховете], както е редно, и повече да не грешат. Защо апостолът поставя нашето освестяване в зависимост от Господнето възкресение? Защото Христовото възкресение от мъртвите е главното противодействие на грешенето. И защото нас нищо в света не може да ни отклони от грешенето, както осъзнаването, че Господ е възкръснал от гроба и жив седи на престола на славата и ни очаква на Своя Съд. След осъзнаването на това продължаването да се греши е съвършено безумие. А прекратяването на грешенето след това осъзнаване е съвършено естествено и разумно. Свестете се, както трябва, и не грешете! Не половинчато, а напълно! Изтрийте от своя разум и мисълта за греха. Защото грехът е като бурен, който може да расте и в най-безводните места. Една капка влага и привидно изсъхналият бурен се раззеленява. И една мисъл за привидно отдавна умрелия грях го съживява и усилва. Езичниците, които нямали  примера на възкресението от мъртвите и грешили, ще имат някакво оправдание на Съда. Те ще кажат: „Не е имало нищо по-силно, което е можело да ни възпре от грешенето. Ние мислехме, че гробът е последното устие на реката на човешкия живот, ние нямахме доказателства за живот след смъртта“. Тъй ще рекат езичниците. Ала как ще се оправдаете вие, които сте чули толкова свидетелства за Възкресението и за Съда, и продължавате да грешите – как ще се оправдаете?              

Братя мои, свестете се, както трябва, и не грешете, защото Христос възкръсна от гроба.

О, възкръснал и жив Господи, помогни ни да спрем да грешим завинаги. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

 

Категория: Други
Прочетен: 362 Коментари: 0 Гласове: 0
29.04.2018 07:19 - СИНАКСАР
 


НЕДЕЛЯ ЧЕТВЪРТА СЛЕД ПАСХА – НА РАЗСЛАБЕНИЯ

 

       В този ден – неделя Четвърта след Пасха – спомняме чудото с разслабения (парализирания), изцерен от Господ Иисус в Йерусалимската къпалня Витезда. Отредено е сега да правим този спомен, понеже чудото е станало по това време – наскоро след юдейския празник Пасха, предната година преди Христовите страдания.

       По това именно време Иисус възлязъл в Йерусалим и дошъл в къпянлнята, наречена по еврейски „Витезда“, което ще рече „Дом на милосърдието“. Според разказа на св. евангелист Йоан тук имало пет притвора, препълнени с болни от най-различни болести: слепи, хроми, изсъхнали. Всички те чакали да се раздвижи водата. Защото ангел Господен периодично слизал в къпалнята и раздвижвал водата. И по свидетелство на евангелиста, който болен пръв успявал да влезе в къпалнята след раздвижването на водата, оздравявал, от каквато и болест да бил налегнат. Между многото болни тук имало и един човек, който бил парализиран от 38 години. Той чакал да се раздвижи водата, да влезе в нея и да получи изцеление, но при всеки случай, когато се раздвижвала водата, друг по-подвижен от него се хвърлял в къпалнята и се изцерявал. Минавайки прочее през тоя дом на човешкото страдание, но същевременно и „дом на милосърдието“, изпълненият с божествено състрадание Христос се спира пред разслабения и го запитва – дали иска да оздравее. Разслабеният потвърдил желанието си да оздравее, но се натъжил, че си няма човек, който да го хвърли в къпалнята, когато водата бъде раздвижена. Тогава Христос му казал да вземе одъра си и да ходи. Разслабеният веднага се почувствувал здрав, станал, взел си одъра и се отправил за дома си. Този ден обаче било събота. А според закона на Мойсея в събота не бивало да се върши никаква работа. Като видели изцереният да носи в съботен ден одъра си, юдеите го упрекнали, че нарушава закона, но оздравелият отговорил: „Който ме изцери, Той ми рече: вземи одъра си и ходи.“ Попитали го: „Кой е тоя човек?“ Изцереният обаче не можал да им каже, Кой го е излекувал, понеже не Го познавал, а Иисус вече се бил оттеглил. След това обаче Христос го срещнал в храма и му казал: „Ето ти оздравя. Недей греши вече, за да не те сполети нещо по-лошо!“ Някои смятат, че този човек е същият оня, който ударил плесница на Христос, когато бил изправен на съд пред Кайяфа. Предупреждението на Господ Иисус Христос към изцерения – да не греши вече, за да не му се случи нещо по-лошо – иде да подскаже, че причините на болестите не са само външни, физически, но и духовни, породени от някой грях.

       Когато юдеите узнали, че Христос е излекувал болния и му казал да вземе одъра си и да ходи, се изпълнили с ненавист към Господа и търсели случай да Го убият, загдето нарушавал съботната почивка. И при други случаи, когато Христос е бивал обвиняван в нарушение на закона относно съботата, Той е изтъквал истинския смисъл на закона, а именно, че съботата е за човека, а не човек за съботата, че в събота е позволено да се прави добро и че Син Човечески е господар на съботата.

       От историческата някогашна Витезда при Овчи порти в Йерусалим днес са останали само развалини. Днес вече не слиза тук ангел Господен, за да раздвижи водата. Няма тук и чакащи болни. Това обаче не ще рече, че днес изобщо няма болни или че няма и Витезда. И болни има, и Витезда има. Новата Витезда е светата Църква Христова с нейните благодатни свети тайнства, и по-особено – тайнството Покаяние.

       Спомняйки си днес евангелското събитие, станало някога при Витезда в Йерусалим, нека помним и предупредителните думи на Господ Иисус, отправени към излекувания разслабен: „Ето, ти оздравя. Гледай да не грешиш вече, за да не те сполети нещо по-лошо!“ Ако ли обаче сгрешим, нека не се отчайваме, а да се хвърлим в благодатните изцелителни води на духовната Витезда, тайнството покаяние, за да получим изцеление. Божественият Лекар – милосърдният Господ Иисус и нам ще помогне, както някога помогна и на разслабения – ще ни изцери от нашите телесни и душевни болести и ще ни спаси. Нему слава во веки! А м и н!

 

 

 

Категория: Други
Прочетен: 430 Коментари: 0 Гласове: 0
28.04.2018 06:31 - !!!


 Четири неща помрачават душата - ненавистта към ближния, унижаването му, завистта към него и ропотът срещу него.

 

Преп. Авва Исая 

Категория: Други
Прочетен: 311 Коментари: 0 Гласове: 1
 

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 15 АПРИЛ

 

Разсъждение

 

За съзерцанието пише св. Григорий Синаит: „Потвърждаваме, че има осем главни предмета за съзерцание; първия – Бог, невидим, безвиден, безначален и несъздаден, първопричина на всичко съществуващо, троично, единосъщно и вечно съществуващо Божество; втория – чина и положението на разумните сили; третия – появяването на видимите неща; четвъртия – домостроителното въплъщение на Словото; петия – всеобщото възкресение; шестия – страшното второ Христово пришествие; седмия – вечната мъка; осмия – Царството небесно. Първите четири са явни и принадлежат на миналото, а последните четири още не са явни и принадлежат на бъдещето, въпреки че и тези четири ясно се съзерцават от онези, които, с помощта на дадената[1] им благодат, са постигнали пълна чистота на ума. Който пристъпва към това дело (съзерцанието) без светлината на благодатта, нека знае, че той фантазира[2] и няма съзерцание“. Тъй пише великият и прозорлив Григорий Синаит, който, каквото знаел, го знаел от личен опит.

 

БЕСЕДА за това, как ще заприличаме на Онзи, Когото обичаме

 

Възлюбени, сега сме чеда Божии; но още не е станало явно, какво ще бъдем. Знаем само, че, кога стане явно, ще бъдем подобни Нему, защото ще Го видим, както си е (I Иоан 3: 2).

 

Досега бяхме роби, а сега сме Божии деца. Бяхме роби на злото, а сега сме слуги на доброто. Робувахме на всичко онова, което е под и над човека, а сега ще служим на Всевишния и Вседобрия. Угнетявани бяхме от мрака, а сега ще бъдем в светлина. Досега дяволът, грехът и смъртта ни държаха в страх, а сега ще живеем близо до Бога, в свобода и радост. Сега… Кога сега? Сега, когато Господ се яви на земята в Тяло, като ни даде науката на светлината, свободата и живота; като възкръсна славно и се яви в прославеното Свое Тяло; като изпълни всички пророчества на пророците и всички Свои обещания. Сега и ние сме деца Божии, синове на светлината и наследници на Царството. Ще бъдем подобни Нему. Наистина, това още не се сбъднало, но той се е явил и това засега е напълно достатъчно. Той показа с възкресението какъв прекрасен Човек Е и ние знаем, че ще бъдем такива, какъвто е и Той. Апостол Иоан казва: Знаем...,  че… ще бъдем подобни Нему.  Не казва : „Ние предчувстваме“, или: „Казано ни е, а казва: Знаем...,  че… ще бъдем подобни Нему. Защото Той не възкръсна от гроба заради Себе Си, а заради нас. Той не възкръснал от гроба само за да покаже Своята сила пред мъртвите без надежда, а да увери мъртвите, че и те ще оживеят, и да им покаже какви ще бъдат, като оживеят. Апостолите са писали: „Ние знаем, че не от суета пред езичниците, а от братска любов към хората, та всички хора да знаят същото“ – значи и ние да знаем.

О, възкръснал Господи, по молитвите на Твоите свети апостоли утвърди и в нас това спасително знание. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

 

 


[1] В ориг. – придобитата (бел. прев.).

[2] В ориг. – зида фантазии (бел. прев.).

Категория: Други
Прочетен: 320 Коментари: 0 Гласове: 0


 Питаш защо Православната и Католическата Църква наричат Бого­родица „спасителка", казвайки: „Пресвета Богородице, спаси ни", (когато имаме само един Спасител - Господ Иисус Христос? Такъв въпрос поставяш и очакваш отговор.

Да знаеш само колко е лесно да задаваш неуместни въпроси и колко удобно да чакаш отговор! Лукав е твоят въпрос, но той не идва от теб, а от онези, които още от времето на войната непрестанно кръстосват из Мачва, продавайки на мачвани американски акъл.

Истина е, че имаме един Спасител и Месия, Който претърпя за нас кръстни мъки и смърт – „Началника и завършителя на вярата” - Иисус (Евр. 12:2) и друг няма. Но истина, засвидетелствана от опита, е също и това, че Богоро­дица може да спасява хората от беди и немощи. Тя може да дарява спасение, измолвайки го от своя Син, Спасителя на света.

Ние се молим и на светите апостоли: „Свети апостоли, спасете ни!" С това отново не признаваме съществуването на много спасители, а на един-единствен. Молим се на апостолите, та като духовно по-просветени и нрав­ствено по-достойни от нас, а следователно и по-близки до Бога, да измолят за нас спасение от единствения Спасител на света.

Можем да се обърнем с молитва и към свети Николай, казвайки: „Свети Николай, спаси ни!" С това не признаваме свети Николай за Спасител на  света, равен на Христос, нито отстъпваме от истината, че веднъж и завинаги ни е даден един Спасител. А се молим на свети Николай, или на който и да е друг светец да ни спаси, като измоли милост от Христос.

Ние постъпваме подобно на онези, които се молят на принцовете или принцесите да измолят за тях нещо от царя; или на близките роднини на някой съдия да се застъпят за тях. Защото вярваме в Божия род, в Христово­то семейство - духовно и свято, прославено и безсмъртно. Всяко земно род­ство по плът е само образ или символ на небесното Божествено родство.

Нека възкръсналият Христос ти даде мир и радост!

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

Бог да благослови всички, които препратят това четиво и до други човеци !

 

Категория: Други
Прочетен: 432 Коментари: 0 Гласове: 1


 Из „Охридски пролог“ – месец Септември. MP3

http://petkohinov.com/audioknigi/ohridskiprolog/ohridski-prolog-01.mp3

Благодарение на господин Петко Хинов, тук можем да слушаме избрани части от „Охридски пролог“.

Категория: Други
Прочетен: 390 Коментари: 0 Гласове: 0
 
ИЗ ‚ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 14 АПРИЛ

 

Разсъждение

 

„На монаха прилича да обича Бога като син и да се бои от Него като роб“ – говори св. Евагрий. Но това се отнася и за всеки християнин, макар и да не е монах. Велико изкуство е да се съединят любовта към Бога и страхът от Бога. И много други от светите отци, като говорят за любовта, същевременно напомнят и за страха, и обратно. Св. Златоуст в своята беседа „За съвършената любов“, в същото време  говори за наказанието и за адските мъки. Защо? Защото и най-голямата човешка любов към Бога без страх неусетно преминава в гордост; а големият страх без любов пък води до отчаяние.

 

БЕСЕДА за личния опит на всички апостоли

 

Което сме чули, което сме видели с очите си, което сме наблюдавали и което ръцете ни са попипали…, ви възвестяваме (I Иоан 1, 1: 2).

 

Ето каква е апостолската проповед! Апостолите не говорили като светски мъдреци, нито като философи, още пък по-малко като теоретици, които изказват предположения за нещо си, та белким нещо открият. Те [апостолите] говорят за неща, които не търсели, но които неочаквано ги заобиколили, за факт, който не те установили, а така да се каже, се появил неочаквано за тях, Той тях намерил и обзел. Те не се занимавали с духовни изследвания, нито изучавали психология, нито пък още по-малко се занимавали със спиритизъм. Тяхното занимание било риболов – едно съвсем чувствено, телесно занимание. И както ловели риба, им се явил Богочовекът и внимателно и постепенно започнал да ги учи на едно ново занимание – в служба на Него[1]. Те не Му повярвали веднага, а още по-внимателно и постепенно, със страх, неразбиране и много колебания пристъпвали към Него и Го опознавали. Докато многократно не Го видели с очите си, докато многократно не са го наблюдавали и с ръка докосвали. Техният установен Факт е свръхестествен, но техният метод за установяването на този Факт е съвсем чувствен и научно-позитивен. Нито един съвременен учен не би могъл да си послужи с позитивни методи за познаването на Христа. Апостолите не видели едно чудо, а многобройни чудеса; те не чули едно поучение, а толкова поучения, колкото не биха могли да се напишат и в много книги; те виждали възкръсналия Господ цели 40 дена, ходили с Него, разговаряли с Него, яли с Него, общували с Него. С една дума – те лично, от първа ръка, имали хиляди чудесни факти, които са установили и утвърдили един крупен Факт, а именно, че Христос е Богочовек, Син на Живия Бог, човеколюбив Спасител на хората, и всесилен Съдия на живи и мъртви.

О, възкръснал Господи, утвърди в нас вярата и ревността на Твоите свети апостоли. На Тебе слава и похвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 


[1] В ориг. – на Себе Си (бел. прев.).

Категория: Други
Прочетен: 812 Коментари: 0 Гласове: 0
26.04.2018 16:08 - !


 Колкото по-голяма е любовта, толкова по-голямо е страданието.

Св. Теодор Студит.
Категория: Други
Прочетен: 355 Коментари: 0 Гласове: 2
 
ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 13 АПРИЛ

 

Разсъждение

 

Когато извели на съд Крискент, Мирликийски благородник, съдията дълго го съветвал да се поклони на идолите. Но като не успял да постигне нищо, той накрая казал на Крискент; „Поклони се само външно[1], а в душата си се кланяй на твоя Бог!“. На това честният Крискент отговорил: „Тялото не може да прави нищо самостоятелно от душата, която му е двигател и вожд“. Затова Крискент бил убит. Поуката е ясна – християнинът не може да е двуличен. И още една – по-висока: християнинът е длъжен и с тялото си да служи на своя Творец, а не само с душата си. С това се опровергава и лъжливото поведение на някои християни, които телесно живеят като езичници, обаче се хвалят, че с душата си вярват в Бога и обичат Бога. Те се разделят надве и поставят себе си в служба на двама господари, макар и най-святата Уста да провъзгласява това за невъзможно.

 

БЕСЕДА за опита на Тома

 

Господ мой и Бог мой! (Иоан 20: 28).

 

Апостол Тома, като докоснал раните на Господа Иисуса, възкликнал: Господ мой и Бог мой! Мария Магдалина, като чула гласа на Възкръсналия, извикала в душата си: Господ мой и Бог мой! Савел, като видял светлината и чул думите на Възкръсналия, признал: Господ мой и Бог мой! Когато езичниците с удивление виждали как безбройните мъченици радостно понасяли мъките и ги питали Кой Е Този Христос, всеки отговарял:  Господ мой и Бог мой! Когато подигравачите се подигравали на армията от постници, и ги питали кой е Този, заради Когото те възлагат на себе си труден подвиг, всички те имали един отговор: Господ мой и Бог мой! Когато присмехулниците се присмивали на девойките, които давали обет за девство, и ги питали кой е Този, заради Когото се отказват от брак, всички те имали един отговор: Господ мой и Бог мой! Когато сребролюбците с учудване питали много богаташи кой е Този, заради Когото раздавали своето богатство и ставали сиромаси, всички имали един отговор: Господ мой и Бог мой! Някои Го видели и казали: Господ мой и Бог мой! Някои само Го чули и казали: Господ мой и Бог мой! Някои само Го докоснали и казали: Господ мой и Бог мой! Някои го забелязали в историята и в съдбата на своя народ и казали: Господ мой и Бог мой! Някои почувствали Неговото присъствие в своя живот и казали: Господ мой и Бог мой! Някои Го разпознали по някое знамение, [дадено] тям или на други и извикали: Господ мой и Бог мой! А някои само чули за Него от други, повярвали и извикали: Господ мой и Бог мой!                                                           
          Наистина, тези последните са най-блажени! Както и да сме дошли до познанието за Него, или до съзнанието за Него, да извикаме и всички ние от цялото си сърце: Господ мой и Бог мой! На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 


[1] В ориг. – с тяло (бел. прев.).

Категория: Други
Прочетен: 346 Коментари: 0 Гласове: 0
 

Страдаш от клеветници. Казваш, че досега си съдил четиридесет и че­тирима клеветници, които са накърнявали твоята чест, разпростра­нявайки лъжи за теб, за твоя характер, за твоите начинания и дори за  твоето семейство. Пръснал си голяма част от своето състояние за съдебни дела против тях. „Ако в света нямаше такива зли езици - казваш - животьт би бил прекрасен". Но те ти додяват, а ти се измъчваш и охарчваш, за  да защитиш честа си.

Наистина техните нападки срещу теб не са християнски, но не е хрис­тиянски и начинът, по който ти се бориш с тях. Спомни си първо как е постъпвал Началникът на нашата вяра, когато бил оклеветяван. „Както агнето е безгласно пред своя стригач, тъй и Той не отваря устата си” (Деян. 8:32). А ето ти за пример и един земен цар. Веднъж ласкатели започнали да обви­няват пред св. Константин Велики някакви негови недоброжелатели, които според тях го клеветели и хулели. „Но тези клеветници - казали те - не се задоволиха само с лъжи и хули, но извършиха и страшно престъпление. Отидоха при мраморната статуя на царя в града и я удряха с камъни и железа, докато не счупиха носа, не пробиха челото и не обезобразиха царското лице." Свети Константин изслушал мълчаливо тези обвинения. След това опипал с ръка своето лице и казал: „И лицето ми е чисто, и челото - здраво, и носът ми е на мястото си." Ласкателите се засрамили и побързали да се скрият от очите на императора. Кой друг на света, след Сина Божи, е бил клеветен повече от светите апостоли? Но устата на клеветниците са затрупа­ни от гробната пръст, а храмове на апостолите са издигнати по цялата все­лена. Ако твоята душа е здрава и чиста пред Бога, лъжите с нищо не могат да й навредят- нито човешките, нито демонските. Защото лъжите са като прах, който вятърът довява и отвява, а истината остава. Това е потвърдено от опита на всички мъдри хора от памтивека до днес. Потвърждение за това ни дава и Премъдрият цар Соломон, казвайки: „Правдиви уста пребъдват вечно, а лъжлив език - само за миг” (Притч.12:19).

И така, не се измъчвай повече и не пилей парите си; не защитавай своя­та чест от безчестните, защото те са като заглъхващ звук. По-добре брани Бо­жията чест и Бог ще брани твоята. А Божията чест се брани със съхраняване и разпространяване на Христовата истина.

Мир и радост от Господа.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

Бог да благослови всички, които препратят това четиво и до други човеци !

Категория: Други
Прочетен: 366 Коментари: 0 Гласове: 1
2 3 4 5  >  >>
Търсене

За този блог
Автор: savaarhimandrit
Категория: Други
Прочетен: 1756262
Постинги: 3813
Коментари: 0
Гласове: 961
Календар
«  Април, 2018  >>
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
30