Страдаш от клеветници. Казваш, че досега си съдил четиридесет и четирима клеветници, които са накърнявали твоята чест, разпространявайки лъжи за теб, за твоя характер, за твоите начинания и дори за твоето семейство. Пръснал си голяма част от своето състояние за съдебни дела против тях. „Ако в света нямаше такива зли езици - казваш - животьт би бил прекрасен". Но те ти додяват, а ти се измъчваш и охарчваш, за да защитиш честа си.
Наистина техните нападки срещу теб не са християнски, но не е християнски и начинът, по който ти се бориш с тях. Спомни си първо как е постъпвал Началникът на нашата вяра, когато бил оклеветяван. „Както агнето е безгласно пред своя стригач, тъй и Той не отваря устата си” (Деян. 8:32). А ето ти за пример и един земен цар. Веднъж ласкатели започнали да обвиняват пред св. Константин Велики някакви негови недоброжелатели, които според тях го клеветели и хулели. „Но тези клеветници - казали те - не се задоволиха само с лъжи и хули, но извършиха и страшно престъпление. Отидоха при мраморната статуя на царя в града и я удряха с камъни и железа, докато не счупиха носа, не пробиха челото и не обезобразиха царското лице." Свети Константин изслушал мълчаливо тези обвинения. След това опипал с ръка своето лице и казал: „И лицето ми е чисто, и челото - здраво, и носът ми е на мястото си." Ласкателите се засрамили и побързали да се скрият от очите на императора. Кой друг на света, след Сина Божи, е бил клеветен повече от светите апостоли? Но устата на клеветниците са затрупани от гробната пръст, а храмове на апостолите са издигнати по цялата вселена. Ако твоята душа е здрава и чиста пред Бога, лъжите с нищо не могат да й навредят- нито човешките, нито демонските. Защото лъжите са като прах, който вятърът довява и отвява, а истината остава. Това е потвърдено от опита на всички мъдри хора от памтивека до днес. Потвърждение за това ни дава и Премъдрият цар Соломон, казвайки: „Правдиви уста пребъдват вечно, а лъжлив език - само за миг” (Притч.12:19).
И така, не се измъчвай повече и не пилей парите си; не защитавай своята чест от безчестните, защото те са като заглъхващ звук. По-добре брани Божията чест и Бог ще брани твоята. А Божията чест се брани със съхраняване и разпространяване на Христовата истина.
Мир и радост от Господа.
Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски
Бог да благослови всички, които препратят това четиво и до други човеци !
ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 12 АПРИЛ
Разсъждение
Злият цар Константин Копроним имал добра дъщеря, девицата Антуса – „прекрасна клонка на лошо дърво“. На всички увещания на своя баща да се омъжи, тя останала непреклонна, защото била здраво свързана със сърдечна любов към Христа Господа. А когато нейният баща умрял, Антуса раздала всичкия си имот на бедните и станала монахиня в един манастир. Колкото и да са за удивление многото благородни мъже, които са оставили светската суета и са тръгнали по тесния път към Христа, двойно повече са за удивление жените, които презрели и младост, и богатство, и всички мимолетни светски прелести, заради любовта към Христа. Че на богатия ще е трудно да влезе в Царството Божие, е казал Сам Господ – трудно, да, но не невъзможно. Лесно е да презре богатството и целия свят онзи, който презре самия себе си.
БЕСЕДА за града, който се съгражда
Тук нямаме постоянен град, но бъдещия търсим (Евр. 13: 14).
Не били ли, братя, Вавилон и Ниневия чудни градове? Днес само гущери лежат по праха от техните кули. А Мемфис и Тива? Не били ли гордост за фараона и князете човешки? А днес е трудно да се посочи къде са били тези градове. Но да оставим градовете от камъни и тухли; да видим градовете от кръв, плът и кости. Хората по-дълго и по-грижливо зидат града на своето тяло, отколкото крепостите и катедралите. По осемдесет и по сто години хората зидат градовете на своите тела; и накрая виждат, че този техен труд е безсмислен; онова, което десетилетия са зидали с грижи и денонощен страх, за един миг се разпада на гробен прах. Чий телесен град не се е разрушил и разпаднал на прах? Ничий. Но да оставим телесните градове; да видим градовете на щастието, които хората от род в род зидат. Материалът, от който са съзидани тези градове, е веселие, наслади, богатство, власт, чест, слава. Къде са тези градове? Като паяжина омотават хората за час и като паяжина се разкъсват и изчезват, правейки щастливите по-нещастни от нещастните. Наистина, тук нямаме постоянен град, затова бъдещия търсим. Той е град, съзидан от дух, живот и истина. Строителят на този град е сам и единствен строител Господ Иисус Христос. Този град се казва Царство Небесно, безсмъртен живот, дворец на ангелите, пристанище на светиите, утешение на мъчениците. В този град няма смесица на добро и зло, в него всичко е добро. Всичко, което е съзидано в този град, е съзидано завинаги. Всяка тухла в този град ще си остане вечна. А тухлите са живите ангели и хората. На престола в този град седи и властва възкръсналият Господ Иисус Христос.
О, възкръснал Господи, избави ни изпод разрушението на времето и ни въведи в Твоя вечен небесен град. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.
Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски
