Да знаеш само колко е лесно да задаваш неуместни въпроси и колко удобно да чакаш отговор! Лукав е твоят въпрос, но той не идва от теб, а от онези, които още от времето на войната непрестанно кръстосват из Мачва, продавайки на мачвани американски акъл.

Истина е, че имаме един Спасител и Месия, Който претърпя за нас кръстни мъки и смърт – „Началника и завършителя на вярата” - Иисус (Евр. 12:2) и друг няма. Но истина, засвидетелствана от опита, е също и това, че Богоро­дица може да спасява хората от беди и немощи. Тя може да дарява спасение, измолвайки го от своя Син, Спасителя на света.

Ние се молим и на светите апостоли: „Свети апостоли, спасете ни!" С това отново не признаваме съществуването на много спасители, а на един-единствен. Молим се на апостолите, та като духовно по-просветени и нрав­ствено по-достойни от нас, а следователно и по-близки до Бога, да измолят за нас спасение от единствения Спасител на света.

Можем да се обърнем с молитва и към свети Николай, казвайки: „Свети Николай, спаси ни!" С това не признаваме свети Николай за Спасител на  света, равен на Христос, нито отстъпваме от истината, че веднъж и завинаги ни е даден един Спасител. А се молим на свети Николай, или на който и да е друг светец да ни спаси, като измоли милост от Христос.

Ние постъпваме подобно на онези, които се молят на принцовете или принцесите да измолят за тях нещо от царя; или на близките роднини на някой съдия да се застъпят за тях. Защото вярваме в Божия род, в Христово­то семейство - духовно и свято, прославено и безсмъртно. Всяко земно род­ство по плът е само образ или символ на небесното Божествено родство.

Нека възкръсналият Христос ти даде мир и радост!

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

Бог да благослови всички, които препратят това четиво и до други човеци !

http://petkohinov.com/audioknigi/ohridskiprolog/ohridski-prolog-01.mp3

Благодарение на господин Петко Хинов, тук можем да слушаме избрани части от „Охридски пролог“.

Разсъждение

„На монаха прилича да обича Бога като син и да се бои от Него като роб“ – говори св. Евагрий. Но това се отнася и за всеки християнин, макар и да не е монах. Велико изкуство е да се съединят любовта към Бога и страхът от Бога. И много други от светите отци, като говорят за любовта, същевременно напомнят и за страха, и обратно. Св. Златоуст в своята беседа „За съвършената любов“, в същото време  говори за наказанието и за адските мъки. Защо? Защото и най-голямата човешка любов към Бога без страх неусетно преминава в гордост; а големият страх без любов пък води до отчаяние.

БЕСЕДА за личния опит на всички апостоли

Което сме чули, което сме видели с очите си, което сме наблюдавали и което ръцете ни са попипали…, ви възвестяваме (I Иоан 1, 1: 2).

Ето каква е апостолската проповед! Апостолите не говорили като светски мъдреци, нито като философи, още пък по-малко като теоретици, които изказват предположения за нещо си, та белким нещо открият. Те [апостолите] говорят за неща, които не търсели, но които неочаквано ги заобиколили, за факт, който не те установили, а така да се каже, се появил неочаквано за тях, Той тях намерил и обзел. Те не се занимавали с духовни изследвания, нито изучавали психология, нито пък още по-малко се занимавали със спиритизъм. Тяхното занимание било риболов – едно съвсем чувствено, телесно занимание. И както ловели риба, им се явил Богочовекът и внимателно и постепенно започнал да ги учи на едно ново занимание – в служба на Него[1]. Те не Му повярвали веднага, а още по-внимателно и постепенно, със страх, неразбиране и много колебания пристъпвали към Него и Го опознавали. Докато многократно не Го видели с очите си, докато многократно не са го наблюдавали и с ръка докосвали. Техният установен Факт е свръхестествен, но техният метод за установяването на този Факт е съвсем чувствен и научно-позитивен. Нито един съвременен учен не би могъл да си послужи с позитивни методи за познаването на Христа. Апостолите не видели едно чудо, а многобройни чудеса; те не чули едно поучение, а толкова поучения, колкото не биха могли да се напишат и в много книги; те виждали възкръсналия Господ цели 40 дена, ходили с Него, разговаряли с Него, яли с Него, общували с Него. С една дума – те лично, от първа ръка, имали хиляди чудесни факти, които са установили и утвърдили един крупен Факт, а именно, че Христос е Богочовек, Син на Живия Бог, човеколюбив Спасител на хората, и всесилен Съдия на живи и мъртви.

О, възкръснал Господи, утвърди в нас вярата и ревността на Твоите свети апостоли. На Тебе слава и похвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

[1] В ориг. – на Себе Си (бел. прев.).