Разсъждение

От мнозина, които ламтят да забогатеят, може да чуеш такова оправдание: „Като забогатея, ще мога да върша добри дела!“. Не им вярвай, защото лъжат и тебе, и себе си. Св. Иоан Лествичник познавал  дълбоко и най-тайните подбуди на човешките души, когато е казал: „Сребролюбието започва с предпоставката да се прави милостиня, а завършва с омраза към бедните“. Това се потвърждава при всички сребролюбци – и при много богатите, и при малко богатите. Обикновено хората казват: „Ако имах пари, щях да направя това или онова добро дело!“. Не вярвай [на този, който говори така]! Нека и той да не вярва на себе си. Нека да се огледа като в огледало в онзи, който има пари, и не иска да стори едно или друго добро дело. Такъв ще стане и той, ако се сдобие с пари. Отново мъдрият Иоан казва: „Не казвай, че трябва да събираш (пари) за бедните, та чрез тази помощ [към тях] да спечелиш Царство. Защото Царството може да се купи и за две лепти“. Наистина, евангелската вдовица го купила за две лепти, а богаташът, пред чиято врата лежал Лазар, не успял да го купи и с безбройните си блага. Ако нямаш какво да дадеш на бедния, помоли се Богу Той да му даде, и с това вече си сторил милостиня, и си купил небесното Царство. Когато св. Василий Нови предсказал на царицата – съпругата на цар Константин Порфирордни, че първо ще роди дъщеря, а после син, царицата му предложила много злато. Светецът отказал, но царицата го заклела [в името на] Света Троица да го вземе. Тогава св. Василий взел само три жълтици и ги дал на бедната Теодора, която му служела, като казал: „Не ни трябва много от този трън, защото много боде“.

БЕСЕДА за Първия и последния Жив

Не бой се; Аз съм първият и последният, и живият; бях мъртъв и ето – жив съм вовеки веков, амин (Откр. 1: 17 – 18).

Така казал Господ на Своя любим ученик Иоан във видението на остров Патмос. От какво да не се бои? Да не се бои от гоненията на Църквата от страна на езичниците. Не бой се от мъчителите, които мъчат моите верни навсякъде. Не бой се от царете, които повдигат гонения против християните. Не бой се от големците – насилници в този свят, които са хора, заслепени от страстите, и не виждат истината, която Аз донесох на света. Не бой се от нищо! Как да се не боим, Господи? Като цял свят е въоръжен до зъби и се е събрал против нас – малцината и невъоръжените, как да се не боим? Не бой се. Аз съм Алфа и Омега, начало и край. А всички тези войски, въоръжени против вас, не са нищо повече от един преминаващ вихър на привидение[1]. Аз Съм преди времената и Аз Съм след времената, преди началото на света и след края на всяко творение. Аз Съм. А всички те са заключени в една педя от времето, което Аз съм отмерил за всичко сътворено, и извън тази педя не могат да продължат. Не бой се, бях мъртъв и ето – жив съм. Не бой се  даже от смъртта. Аз съм преди смъртта и след смъртта. Смъртта е Мой слуга, и Аз пуснах Моя слуга в света, та да ми послужи. И аз се предадох на Моя слуга за три дена, и му наредих да ме пусне, и ето – жив Съм. Аз Съм владетелят на смъртта, както и на живота. Аз Съм владетелят на времената, както и на вечността. Не бой се! Вовеки веков Аз Съм жив. И ти ще бъдеш жив с Мене. И всички онези, които Ми останат верни и не се убоят, ще бъдат живи с Мене. Не бой се, Аз съм Алфа и Омега. 

Господи вечни и безсмъртни, дай тези Твои свети думи, когато се повдигне гонение на Твоята света Църква, да звучат в душите на Твоите верни. Да не се боим, а да се държим за Твоята десница. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

[1] В ориг. – на мъртвец (бел. прев.).

Преп. Серапион

В светия Велики вторник спомняме притчата за Десетте девици. За предмет на тая притча Господ Иисус взел един тогавашен местен обичай - младоженците да бъдат посрещани от девойки, носещи запалени лампади. Така младоженците тържествено са били въвеждани в брачния чертог и придружаващите ги са участвали в сватбеното пиршество.

Господ Иисус е представен в притчата като жених на Църквата. Дошло времето, когато според Неговите пророчески думи, Жени­хът трябвало да се отнеме от сватбарите (Мат. 9:15), т. е. когато Христос трябвало да бъде хванат и предаден на мъчение и смърт. А това са тъкмо дните на Страстната седмица. Затова очевидно е наредено тая притча да се чете тъкмо днес. По тая причина и богослужението през първите три дни на Страстната седмица се нарича „Последование на Жениха“.

Основната мисъл на притчата е духовното бодърстване, което се предпоставя от неизвестността на Второто Христово пришествие и на собствената наша смърт, а също и от необходимостта винаги да бъдем готови за посрещането на Гос­пода и за смъртния час. Тази е главната идея и на тропара на утрената през първите три дни от Страстната седмица: „Ето Младо­женецът иде в полунощ и блажен е оня раб, когото Той намери буден. Недостоен пък е оня, когото намери заспал. Затуй, внима­вай, душо моя, да не те налегне безгрижен сън, та да не би да бъ­деш предадена на смърт и да останеш вън пред затворените врати на Божието царство, но стресни се прочее и казвай: „Свят, свят, свят си Боже, чрез Богородица помилуй ни!“

Притчата за десетте девици разкрива и друга една мисъл: значението на милосърдието за влизането в брачния Христов чертог - Небесното царство (Мат. 22:2). Петте неразумни девици са били също чисти и девствени както и другите техни пет дружки. Ценно, наистина, е девството, но само то не е доста­тъчно за нашето спасение. Нужна е преди всичко дейна и състрадателна любов (Мат. 25:34-36). А тъкмо това е липсвало на петте неразумни девици, защото не им стигнал елей в светилниците. А думата „елей“ на гръцки означава не само масло, но и милост. Неразумните, при това не проявили и духовна бодрост, поради което и били заспали. А това ще рече, че смъртта ги е намерила неподготвени. И когато среднощ се чул вик: „Ето Младоженецът иде! Излезте да го посрещнете!“ - те се събудили и, като видели че маслото им се привършило и светилниците им почнали да гаснат, поискали от мъдрите да им дадат от своето масло. Те обаче им отказали, за да не би да не стигне и на тях и ги пратили при про­давачите да си купят, т. е. да идат при бедните и нуждаещите се и да проявят към тях милосърдие. Когато обаче те отишли да си ку­пят масло, ето Младоженецът пристигнал. Будните девици Го посрещнали и влезли заедно с Него в брачния чертог, и вратите след тях се затворили. След това дошли и другите девици, почнали да хлопат на вратите и да викат: „Господине, Господине, отвори ни!“ В отговор на техния призив се чул отвътре глас: „Истина, истина ви казвам, не ви познавам!“ И тъй бъдете будни - за­вършил притчата Си Господ – защото не знаете ни деня, ни часа, когато ще дойде Син Човечески“ (Мат. 25:13)!

Поуката от притчата е ясна:, ние трябва да бъдем винаги готови да посрещнем Небесния Жених Господ Иисус Христос, при вто­рото Му славно пришествие, защото не знаем кога то ще стане. Трябва да бъдем също готови и за смъртния час, защото и той ненадейно ще дойде като нощен крадец. Особено пък трябва ду­ховно да бодърствуваме в тия дни на Господните страдания. Оня, който не полага грижи да поддържа в изправност своята духовна лампада с достатъчен запас от елей, т. е оня, който не проявява милост към своите страдащи братя, той няма да влезе в Небесното царство.

Младоженецо Xристе, направи ни участници заедно с мъдрите деви в Твоето Небесно царство и ни причисли към избраното Твое стадо, защото си благ и човеколюбец! Амин!