Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
ПРАВОСЛАВНИ ЧЕТИВА
Автор: savaarhimandrit Категория: Други
Прочетен: 285994 Постинги: 1249 Коментари: 0
Постинги в блога от 05.04.2018 г.
 
ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 23 МАРТ

 

Разсъждение

 

Св. Пафнутий молил Бога да му открие на какво е подобен той (Пафнутий). И чул глас, Който му казал: „Подобен си на търговец, който търси хубави бисери. Стани, не се лени!“. Но Бог няма да каже на всекиго от нас, че прилича на търговец, който търси хубави бисери. Защото мнозина от нас не търсят бисери, а се затрупват с все по-дебел слой евтин прах. Не всичко, което мрежата извлича от дъното на морето, е бисери, а и тиня, и пясък. Ала неразбиращите се нахвърлят върху тинята и пясъка като на бисер. Само търговецът, който познава истинския бисер, много пъти хвърля мрежата в морето и я извлича, изхвърляйки тинята и пясъка, докато не намери едно зърно бисер. Защо Бог оприличил Пафнутия на търговец? Защото Пафнутий раздал цялото си имане и положил целия си труд, и всичкото си време, та да намери някак си едно истинско зърно бисер. Това зърно от истински бисер е очистеното от страсти и зли помисли и стоплено от любов към Бога сърце. Стани и ти, човече, и не се лени! Твоят пазарен ден се приближава към края[1] си.

 

БЕСЕДА за безсилието на човека пред Божието величие

 

 

Щом Го видях, паднах при нозете Му като мъртъв (Откр. 1: 17).

 

Свети Иоан паднал като мъртъв, като видял Господа Иисуса в слава. Свети Иоан, любимият Иисусов ученик, евангелист, девственик, обичащ Господа, ревнител за светинята – той не можал да се задържи на нозете си, като видял своя Учител в Неговата небесна слава и сила! А паднал като мъртъв! Как ли ще издържат присъствието на Господа и Неговия като огнен пламък поглед онези, които са съгрешили пред Него, въставали против Него, похулили Неговото име, презрели Неговата любов и жертва, подигравали се с Неговия Кръст, погазвали Неговите заповеди, осрамявали Неговите свещеници, убивали Неговите верни? Какво ли ще се случи с тях пред лицето Господне, щом като свети Иоан паднал като мъртъв? Какво ли ще се случи с онези писатели, които развращават [читателите]? С възпитателите, които убиват вярата в младите души? Със скептиците, които със своите съмнения тровят хората? С разбойниците и крадците? С развратниците и детеубийците? Какво ли ще се случи с Христовите врагове, когато приятелят Христов паднал като мъртъв пред неизказания блясък на Неговата слава? Такава е славата и силата, и властта, и красотата, и всемогъществото[2], и светлината, и величието на Господа Иисуса – възкръсналия и възнеслия се, че и най-приближените Негови другари, които три години без страх гледали на земята Неговото лице, падат като мъртви, като виждат лицето Му на небесата след страданията, смъртта и победата!

Господи всеславни и всесилни, осияй ни и ни оживи с Твоята слава и сила. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

 


[1] В ориг. – залеза (бел. прев.).

[2] В ориг. – господство (бел. прев.).

Категория: Други
Прочетен: 68 Коментари: 0 Гласове: 1
 
ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 22 МАРТ

 

Разсъждение

 

Даже в мъките на Кръста Господ Иисус не осъдил грешниците, а представил пред Своя Отец извинение за техния грях, казвайки: Не знаят, що правят! И ние да не съдим никого, за да не бъдем съдени. Защото никой не е сигурен дали до смъртта си няма да извърши онзи, същия грях, за който осъжда брата си. Св. Атанасий Синайски учи: „И да видиш някой, че греши, не го осъждай, защото не знаеш как той ще завърши живота си. Разбойникът, разпънат с Христос, беше човекоубиец, Иуда пък беше Иисусов апостол, но разбойникът влезе в Царството, а апостолът отиде в пъкъла. Ако и да виждаш някой, че греши. Ти не знаеш неговите добри дела. Защото много са съгрешили явно, а са се покаяли тайно и ние виждаме техните грехове, но покаянието им не знаем. Затова, братя, никого да не осъждаме, за да не бъдем осъдени.

 

БЕСЕДА за величието на Победителя Христос

 

Главата и космите Му бяха бели като бяла вълна, като сняг, и очите Му – като огнен пламък (Откр. 1: 14).

 

Такъв след възкресението и победата на Христа Го видял Иоан Боговидец. Видял Го като Син човечески, облечен в дълга дреха, препасан със златен пояс, със седем звезди в десницата Му, а лицето Му сияело, както слънце сияе в силата си. В такава сила и слава се явил Онзи, Който на Кръста бил невзрачен, и Който на всички минаващи изглеждал като най-безсилния от човешките синове.                                                                                                                                                    Но защо космите Му били бели като бяла вълна, като сняг? Не бил ли Господ, когато Го убили, едва на 34-годишна възраст? Наистина, бялата коса при смъртния човек говори за  старост, но при Христос в славата Му, означава нещо повече – тя говори за вечност. Вечно млада старост! Старостта е миналото, младостта е бъдещето. Не е ли Той едновременно и едното, и другото? И над всички времена на миналото и над всички времена на бъдещето е надвременната вечност. И защо били очите Му като огнен пламък? Защото Той е Всевиждащ. От слънцето нещо може и да се скрие, ала от Неговия поглед нищо от онова, което е на небето, на земята и под земята, не може да се скрие. Той вижда всички нишки, всичко изтъкано в природата, всички атоми в камъните, всички водни капки в морето, всички частици във въздуха, всички помисли и желания на сътворените души. Той е Онзи, същият, Kойто от любов към човешкия род е слязъл на земята, облякъл се е в смъртно и страдащо тяло и бил оплют, и поруган от грешните човеци. Той е Онзи, същият, Kойто невзрачен висял на Кръста между разбойниците, и като мъртвец бил погребан от Иосиф и Никодим.                                                                                                                                                                                   О, братя, как страшно е и да се помисли какъв велик и величествен Посетител е имала земята! А още по- страшно – връз Кого безумните човеци вдигнали ръка!

Господи величествени, прости ни греховете и си спомни за нас в Твоята сила и слава. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

 

Категория: Други
Прочетен: 79 Коментари: 0 Гласове: 1
 

Синаксар за Велики четвъртък

 

 

     В светия Велики четвъртък божествените Отци (които всичко добре са устроили, като са приели един след друг от светите Апостоли) са установили и са ни предали да спомним четири неща: свещеното умиване на нозете на апостолите от Господа, Тайната вечеря, сиреч установяването на тайнството св. Евхаристия, предаването на Господ Иисус Христос и несправедливия съд над Него.

     Понеже еврейската Пасха трябвало да се извърши в петък, в който ден действително трябвало да бъде заклана и Нашата нова Пасха — Христос (1 Кор. 5:7), то според божествените Отци, трябвало Христос да предвари Своето заколение и затова отпразнувал Пасха заедно с учениците Си един ден преди законната Пасха (Изх. 12:1-20). Тази вечер и нощ (четвъртък срещу петък) заедно с петъка у евреите се смята за един ден. Защото те не изчислявали времето както ние днес го изчисляваме – денонощие, а нощедневие, което и досега е запазено в църковната практика – новият ден започва от вечерта.

     Някога евреите празнували Пасха точно според предписанието на Закона – с препасани чресла, изправени (стоешком), с обути нозе, с тояга в ръка бързешком (Изх. 12:11) и без вино, докато по времето на Христос те яли според тогавашния римски обичай – лежешком, и употребявали вино.

     Христос извършил Пасха в дома на един йерусалимски жител, чието име не се знае. Според св. Атанасий това бил Зеведей, баща на апостолите Яков и Иоан. Когато настъпила нощ, Христос седнал на трапезата заедно с учениците Си, за да извърши еврейска Пасха. Преди самата вечеря, за да даде пример на смирение, Господ Иисус снел връхната Си дреха, препасал кърпа и умил нозете на Своите ученици. По време на вечерята Иисус отправил поучение към учениците Си – да се обичат един друг и да не се стремят към големство. Същата тая вечер е станало и вероломното предателство от Юда и учредяването на св. тайнство Евхаристия

Така след вечеря, Господ взел хляб, благословил го, преломил го и като подал на Своите ученици, казал: „Вземете, яжте – това е Моето тяло, за вас преломявано, за опрощаване на греховете.“ След това взел чашата, благодарил, подал я на учениците Си и казал: „Пийте от нея всички, защото това е Моята кръв на Новия Завет, която за мнозина се пролива за опрощаване на греховете.“ А след това добавил: „Това правете за Мой спомен.“ След като изпели хвалебна песен, Иисус и учениците Му излезли от горницата и се отправили за Елеонската планина. Тук Спасителят по обичай често прекарвал нощем на молитва. Междувременно Той казал на учениците Си, че тая нощ всички те ще се съблазнят в Него. Апостол Петър обаче възразил на това, уверявайки Го, че той е готов да положи душата си за своя Учител, и че дори и всички да се съблазнят и да се отрекат от Него, той няма да се отрече. На това обаче Господ казал, че преди още петел да пропее, Петър три пъти ще се отрече от Него.

Като дошли до едно място, наречено Гетсимания, Господ поръчал на учениците Си да поседнат там, взел трима от тях – Петър, Яков и Иоан, поръчал им да бъдат будни и да се молят, за да не паднат в изкушение, а Сам Той се поотдалечил, паднал на земята и започнал да се моли горещо на Своя небесен Отец, казвайки: „Отче Мой, ако е възможно, нека Ме отмине тая чаша, обаче не както Аз искам, а, както Ти!“ Капки кървава пот падали на земята от божественото чело на Христос. На три пъти Той дохождал при тримата Си ученици и все ги заварвал да спят. Събуждал ги и отново отправял молитва към Отца – да Го отмине чашата на страданията. След третото моление дохожда пак при учениците Си и им казва: „Спете, прочее, и почивайте! Свърши се, дойде часът! Ето, Син Човечески се предава в ръцете на грешниците. Ставайте да вървим! Ето, приближи се оня, който Ме предава.“ Докато Господ още говорел, ето Юда дохожда с множество войници и слуги на първосвещеника, въоръжени с ножове и колове. Защото Юда им беше дал знак: „Когото целуна, Той е. Хванете Го и водете зорко!“ И като пристъпил към Иисуса, предателят казал: „Радвай се, Учителю!“ и Го целунал. А Иисус кротко му казал: „Юдо, с целувка ли предаваш Учителя си?“ Тогава хванали, вързали Иисус и Го отвели първо при първосвещеника Ана, а след това и при първосвещеник Каяфа. Апостол Петър се опитал да защити Христос, извадил нож, замахнал и отрязал ухото на един от слугите на първосвещеника. Христос обаче заповядал на Петър да вложи ножа в ножницата, защото всеки, който се залавя за нож, от нож ще умре.

     Тая нощ над Христос се извършва неправеден съд от страна на еврейския Синедрион.

     Сутринта Господ Иисус бил заведен в преторията и изправен на съд пред римския прокуратор Пилат Понтийски.

По неизказаното Твое милосърдие, Христе Боже, помилуй нас! Амин!

 

Категория: Други
Прочетен: 48 Коментари: 0 Гласове: 0
Търсене

За този блог
Автор: savaarhimandrit
Категория: Други
Прочетен: 285994
Постинги: 1249
Коментари: 0
Гласове: 266
Архив
Календар
«  Април, 2018  >>
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
30