Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
ПРАВОСЛАВНИ ЧЕТИВА
Автор: savaarhimandrit Категория: Други
Прочетен: 1764655 Постинги: 3823 Коментари: 0
Постинги в блога от 22.04.2019 г.
 

 

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 9 АПРИЛ

 

Разсъждение

 

Говори се за Перикъл, че бил човек с почти съвършена човешка красота, но главата му била твърде продълговата и приличала на тиква, така че, където и да се появявал гологлав, предизвиквал смях. За да скрият този негов недостатък, гръцките скулптори винаги са изработвали [скулптурите му] на този велик син на своя народ с шлем[1] на главата. Щом някои от езичниците знаели да скриват недостатъците на своя ближен, колко повече сме, значи, длъжни, ние, християните да вършим това? Преваряйте се в почит един към други (Рим. 12: 10) – заповядва апостолът на онези, които обичат Христос. Но как ще кажем, че обичаме кроткия и пречист Христос, ако ежедневно тровим въздуха, разгласявайки чуждите грехове и недостатъци? Да скриваме своите добродетели и чуждите недостатъци – в това се състои висшата духовна мъдрост.

 

БЕСЕДА за необходимостта от смърт, за да има повече плод

 

Истина, истина ви казвам: ако житното зърно, паднало в земята, не умре, остава си само; ако ли умре, принася много плод (Иоан 12: 24).

 

Защо сеячът хвърля пшеницата в земята? Дали затова – пшеницата да умре и да изгние? Не, а за да живее и принесе плод. Сеейки семето, сеячът не мисли за смъртта и гниенето на семето, а за живота и неговия плод. Наистина, сеячът с радост сее своето семе, без да мисли за смъртта на семето, а за живота и неговия плод. Сеячът е Христос Господ, а хората са Неговата пшеница. Той е благоволил да ни нарече пшеница. Много и различни семена има на земята, но никое не е по-скъпоценно от пшеницата. Защо Господ ни е посял на земята? Дали, за да умрем и изтлеем? Не, а за да живеем и принесем плод. Той мимоходом споменава за нашата смърт, споменава я само като условие за живота и за много плод. Целта на сеенето не е смъртта, а животът. Но семето първо трябва да умре и изтлее; и Той само споменава, защото знае, че ние знаем това твърде добре. Само между другото споменава за това, докато Неговото Евангелие всъщност проповядва за живота, за живота и плода. Затова Той ни говори много, защото знае, че ние не знаем за това, и се задушаваме от незнание и съмнение. И не само ни говори много за живота, ами ни и показва живота. Със Своето Възкресение, от слънце по-ясно ни показва живота и многото плод. Цялата история на Църквата е ясна карта на живота.

О, непобедими Господарю на живота, спаси ни от греховната смърт. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 


[1] В ориг. – калпак. Но на запазените скулптури Перикъл е изобразяван с шлем (бел. прев.).

Категория: Други
Прочетен: 370 Коментари: 0 Гласове: 1
 ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 8 АПРИЛ

 

Разсъждение

 

Има геройство, надвишаващо друго геройство, и подвиг, надвишаващ други подвизи. Свети Епифаний Кипърски поканил на обед Иларион Велики и за да окаже по-голямо гостоприемство на своя знаменит гост, поставил на трапезата и му предложил печено пиле. Иларион му казал: „Прости ми, но откакто се замонаших, не съм ял нищо заклано!“. На това Епифаний отговорил: „А пък аз, откакто се замонаших, никак не лягах на постелята преди да простя на своя враг!“. Удивен, Иларион казал: „Твоята добродетел,  владико свети, е по-голяма от моята!“. Това е голяма поука за всички нас. Превъзходен е постът, ала още по-превъзходно е прощаването на оскърбленията. Чрез поста човек се упражнява във великодушие, а чрез прощаването на оскърбленията показва великодушие. Едното предшества другото, но само едното не спасява без другото.

 

БЕСЕДА за възкресението на мъртвите

 

Но ще каже някой: как ще възкръснат мъртвите и в какво тяло ще дойдат (1 Коринт. 15: 35)?

 

Апостол Павел предварително знаел възраженията, които невярващите ще предявят за възкресението на мъртвите и отдалеч ги отбива. „Как ще възкръснат мъртвите?“ – питат и днес невярващите, които и с телесните си очи не виждат възкресенията в природата, а камо ли с духовните.  Безумецо, продължава апостолът, това, що ти сееш, няма да оживее, ако не умре. Докато семето в земята не умре, не израства растение, т.е. нещо съвсем различно от семената. Но невярващият гледа с очите си и не вижда, а продължава да пита: „Как ще възкръсне мъртъв човек? Как? Тъй, както е възкръснал Христос. Той е слязъл мъртъв в гроба, а е възкръснал жив. Възкресение от смъртта ни показва и природата; но по-силен от природата се явява възкръсналият Господ. Та по-лесно да вярваме и да се надяваме – да вярваме в общото възкресение и да се надяваме на нашето собствено възкресение. Самият Той е възкръснал от гроба, а преди това възкресил четиридневния Лазар, сина на наинската вдовица и Иаириевата дъщеря. „Но с какво тяло ще възкръснат мъртвите?“ – питат невярващите. В такова, в каквото Бог желае. У Бога има безброй тела. Всички тела апостолът разделя на две групи – земни и небесни. В небесни тела, следователно, ще се облекат онези, които са умрели в земни тела – нетленното ще замени тленното, безсмъртното ще замени смъртното, прекрасното ще замени безобразното. Но и в небесното тяло човек ще познае себе си и другите около себе си, както човек, когато е облечен в просешки дрипи, и когато е облечен в царска порфира.

Господи пребогати, не ни предавай на вечно тление, но като царски синове ни облечи в безсмъртна одежда. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

Категория: Други
Прочетен: 276 Коментари: 0 Гласове: 1
Търсене

За този блог
Автор: savaarhimandrit
Категория: Други
Прочетен: 1764655
Постинги: 3823
Коментари: 0
Гласове: 964
Календар
«  Април, 2019  >>
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930