Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
ПРАВОСЛАВНИ ЧЕТИВА
Автор: savaarhimandrit Категория: Други
Прочетен: 1766314 Постинги: 3824 Коментари: 0
Постинги в блога от 18.05.2017 г.
 



http://misioner.com/%D1%81%D0%B2-%D0%BD%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%B0%D0%B9-%D0%B2%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D0%BC%D0%B8%D1%80%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D1%87
Категория: Други
Прочетен: 510 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 18.05.2017 22:47
   
      ВОЙНАТА В СВЕТЛИНАТА            НА БИБЛИЯТА

 

     Автор – Св. Николай, еп. Жички и                          Охридски

 

                        I

                                                   УВОДНИ РАЗГОВОРИ                                

                   ВАВИЛОН В ОПАСНОСТ

 

 

 

Слънцето клонеше към залез, когато ние се намирах­ме на палубата на парахода „Бостън", който плава между Ню Йорк и Бостън. Нечистата и мазна вода на нюйоркския залив, която през деня блестеше като сребро под палещите слънчеви лъчи, вечер се преливаше като разтопено злато. Параходът плаваше от центъра към покрайнините, между Ню Йорк и Бруклин, и нашата компания седеше обърната с лице към Ню Йорк.

Пред нас лежеше най-големият град на земното кълбо, най-шумният, най-осветеният и най-разнородният. Погледите на всички пътници, и чужденци и местни, неволно се лутаха по многобройните кули, гордо и несполучливо наречени небостъргачи.

                -  Погледнете нашите вавилонски кули! - рече ми министър Хюстън.

                - Гледам ги - отговорих аз, - но нима и вие ги гледате? Вие, който сте пътували тука толкова пъти и сте виждали тия кули?

                - Това винаги навсякъде привлича ... Естествено, великото винаги е завладявало и ще завладява човешките души.

                -  Да, да, добре рекохте - добави генерал Кларк. -Завладените от великото досега са писали историите на народите, пишейки всъщност историите на великите люде - тия особен вид небостъргачи.

                - Ще рече, генерале, че демокрацията тук не струва нищо? - рекох аз.

                - Нищо, нищо. На теория демокрацията е искала да подели славата на великия човек между неговите многобройни сътрудници, пък на практика е постигнала само туй, че е изброявала по-внимателно що са допринесли неславните за славата на славния. Но с това нито е намалила славата на славния, нито се е уголемила славата на неславните. Кулите са си останали кули, а хижите - хижи.

Г-н Крейн, който гледаше и слушаше мълком, ми продума и рече:

                -  Погледнете оная група нови кули, там в центъра. Преди шест години, когато бяхте в Ню Йорк, там нямаше ни една от тия кули. А сега! Има около стотина нови.

                - Наистина - отговорих аз, - наистина, г-н Крейн. И ми се струва също, че те са и по-хубави, и по-стройни от ония в центъра, нали?

                - О, несъмнено! В тия нови кули ние, американците, напълно сме постигнали своя оригинален стил на строителното изкуство. Това го няма никъде по света! А ония стари кули, като Вулворт, Сингер, Мюнисипал, просто дразнят погледа на сегашното поколение.

                Тъй говореше г-н Крейн, нашият отличен и любезен домакин. Благодарение на него ние се намирахме тази вечер на парахода за Бостън. Той ни покани на гости през уикенда, за да прекараме една неделя в неговото имение. Между поканените бяха и г-н Хюстън, бивш член на правителството на Великия Президент, генерал Кларк, един русин - бележит музикант, чехът г-н Писек, археолог, издирвач на старини по Арабия, аз и един балканец и още много други.

                При последните лъчи на слънцето се появи ято самолети, което се виеше високо над големия Ню Йорк.

                - Я, я, ето ги! Ето! Три, пет, десет! - чуха се гласове от разни страни.

                Министър Хюстън въздъхна и полугласно промълви:

                - Да, ето опасността за нашия американски Вавилон!

                -  Ето, от тия черни стоманени чудовища ще зависи бъдещата война!- извика генералът.

                - Не споменавайте войната! - вълнуваше се миролюбивият господин Крейн, който е пътувал по всичките пет континента, обиколил е десет пъти по толкова острови, навред е виждал много добри хора, годни да работят за мир, и си е спечелил много приятели.

                Генералът отговори:

                - Не споменавам аз войната, г-н Крейн, за туй че обичам войната, а защото ще има война.

Тогава аз попитах:

                -  А нима, вие, генерале, не виждате никакво друго приложение и употреба на аеропланите освен пакостите?

                - Да ти кажа, не виждам. Самолетите, наистина, могат да вършат и някои дребни мирновременни служби, като пренасяне на поща, пренасяне по малко пътници, но тяхната главна и най-важна цел е войната.

                Тук министър Хюстън пак промълви, полугласно и замислено, като на себе си:

                -  Оттам, оттам, от въздуха заплашва опасност тия наши вавилонски кули.

                - А защо само нашите кули? - извика генералът. - Не важи ли същото и за европейския Вавилон, или - по-добре да се каже - за вавилонска Европа?

                - Важи, важи, драги ми Кларк - отговори министърът. - Европа е дори и по-узряла от нас за война. Важи и за целия свят. Не виждате ли, че целият свят е станал отново вавилонска кула?

                - Аз пък ви казвам: аз не вярвам във войната! - добави господин Крейн.

                - И ние не вярваме, г-н Крейн - рече чешкият професор, - но войната идва и без нашето вярване или невярване в нея, тъй както идва грипната епидемия.

                - Как тъй? - вълнуваше се г-н Крейн. - Мислите, че някак... съвсем случайно?

                - Аз не мисля да е съвсем случайно, но мисля, че войната може да пламне и без нашата воля.

                Г-н Крейн се обърна към мен и попита какво мисля, а аз му рекох:

                - Наистина ми се вижда, че войната може да пламне и без човешка воля, но не и без човешка вина, ала по сляпа случайност в света не стават и неща много по-малки от войната.

                Докато още разговаряхме по тази тема, която интересуваше най-живо всички присъстващи, тъмнина покри земята, а самолетите започнаха да рисуват с огън по въздуха рекламите на някои големи търговски фирми от Ню Йорк и обявяваха при коя фирма какво и за колко може да се купи.

                - Я погледнете сега - рече ми генерал Кларк. - Ето ви едни дребни приложения на самолетите. Да пишат по въздуха реклами на търговци и фабрики, ха-ха-ха! Но това е една толкова незначителна и второстепенна служба! А главното за тях е войната, както ви рекох. Войната!

                Тръбите известиха, че е време за вечеря, и пътниците тръгнаха към трапезарията.

 

/ Следва /

Категория: Други
Прочетен: 353 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 18.05.2017 06:17
Търсене

За този блог
Автор: savaarhimandrit
Категория: Други
Прочетен: 1766314
Постинги: 3824
Коментари: 0
Гласове: 964
Календар
«  Май, 2017  >>
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031