Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
ПРАВОСЛАВНИ ЧЕТИВА
Автор: savaarhimandrit Категория: Други
Прочетен: 1765978 Постинги: 3824 Коментари: 0
Постинги в блога от 20.05.2017 г.




             ВОЙНАТА В СВЕТЛИНАТА НА БИБЛИЯТА

 

/ продължение /               

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

 

 

                                                                   I

                               ВЪОРЪЖАВАНЕТО

 

 

                - Всички народи на Европа и Америка, господин генерале - започна Балканецът, - се въоръжават най-застрашително за нова война. Кой не вижда това? Това надали е тайна за овчаря в планината, а още по-малко за хората, които живеят по градовете и следят човешките работи. В ламтежа за въоръжаване народите на Азия засега вървят редом с Европа, Америка, два-три народа като Япония, Турция и донякъде Персия и Афганистан. Големият Китай си оправя сметките сам със себе си и върши кървави упражнения върху своите чеда, та по тоя начин, макар и несъзнателно, се готви за клане на чуждите чеда. Но ония, които са натоварили своята съвест, с отговорността за миналата световна война, ще натоварят върху си отговорността и за предстоящата война. Това са народите на бялата раса, наречени християнски народи. В приготовленията за нова война, или нови войни, те вървят пред всички останали народи и племена на земното кълбо. А че светът стои пред нова война, за това свидетелстват:

                1.  явните и тайните военни приготовления на всички споменати народи;

                2.  военните бюджети, които във всички държави несъразмерно надвишават разходите за каквато и да е нужда, и далеч надвишават военните бюджети от преди миналата световна война;

                3.  трескавата активност на безбройните фабрики за военни оръжия, муниции, отровни газове, електрически и електромагнитни уреди, както и увеличената маса работници и нарасналото производство в тия фабрики;

                4.  усиленото производство на военни кораби и други морски военни оръжия;

                5. увеличеният брой на постоянните кадри в сравнение с предвоенния период;

                6. различните комитети от учени, ангажирани от отделни правителства, които влагат целия си ум и енергия да изнамерят или усъвършенстват смъртоносни отровни газове и други химически средства за война на суша, по вода, под вода и по въздуха;

                7.  тайните съюзи и групирания на отделните държави и народи за военни цели;

                8.  твърде развитият шпионаж, с чиято помощ една държава узнава военните планове и тайните открития за война на други държави.

                Това са доказателства. А има и знаци, които предвещават новата война, между които са: растящото недоверие на държава спрямо държава, расовата и националната омраза, а особено всеобщото мрачно предчувствие и всеобщото неспокойство на духовете по всичките пет континента.

                Някой доброжелател може да каже на това: „Всичко това е така. И ние всички го виждаме. Но всички тия приготовления за война не трябва непременно да доведат до война. Защото успоредно с приготовленията за война напредват и приготовленията за мир".[1] Напредват, напредват като дете след великан, като волска кола след локомотив! Олицетворени войната и мирът, войната би трябвало да каже на мира: „Аз трябва да отпадам, а ти да растеш". Противно на това, като че войната казва на мира: „С твоите приготовления, дете, ти ме прикривай, па тичай по улиците и викай, че изобщо мен ме няма и не ще ме има!" Дори и самата словесна пропаганда за мира на мнозина служи за военни цели. И така в наши дни още веднъж се потвърждават думите на пророка: „Думат: мир, мир! а мир няма” (Иерем. 8:11).

                За мир днес се говори толкова не защото има мир, а защото мирът е в опасност. Както за почитта не се говори много, докато има почит и за здравето - докато то продължава. Или - не виждате ли вие като войник, че и многото речи за мир се употребяват като прикрита военна тактика? „Думат: мир, мир! а мир няма”.

                И наистина, генерале, ние и след края на световната война не сме имали мир. Ако някой го е имал, имали са го по-скоро папуасите и бушмените, а не белите люде. Всъщност имахме примирие, а не мир. Имахме и имаме трескаво подготвяне за нова война. Също като при военно примирие. Откакто Германия поиска примирие през 1918 г. и до днес ние наистина имаме само примирие. Оттогава и до днес главният разход на държавите, главната грижа на държавниците и генералите, и главният страх на народите се отнасят за новата война, също както и при военно примирие.

                От всичко това е ясна поуката:

                1. че световната война, започната през 1914 година, не личи още да е завършена;

                2. че от световната война и след това идеята за нова война всевластно господства над душевните разположения и материалните усилия на народите и държавите;

                3. че фактите за въоръжаването на света хвърлят в сянка всички разговори и добри желания за мир;

                4.  че светът от финансова гледна точка, тоест от гледна точка на разходите за военни цели, се намира вече във военно положение.

 



[1] 1Цели тринадесет години са изминали, откакто е направен първият опит за намаляване на въоръжаването и за мир на света. По почин на императора Николай се свиква Първата конференция за мир в Хага през 1899 година. Тази конференция се открива със следните думи на благородния император. „Ние търсим най-добрия начин да се осигури на всички народи благодатта на истинския и траен мир, и преди всичко, да се сложи край на постоянната надпревара в сегашното въоръжаване". Представителите на народите подписаха протокола на конференцията в Хага и се върнаха да продължат своята работа -въоръжаването! През 1907 се състоя Втората конференция за мир в Хага. Отново се подписа протокол и отново всичко продължи по старому. След световната война се основаха Обществото на Народите и Междупарламентарния Съюз. Протоколи се подписват всяка година, но въоръжаването върви с все по-ускорен темп. През 1921 година се свика Вашингтонската конференция за ограничаване на въоръжаването. Всичко вървеше по реда си и протоколът се подписа, но старият път не се напусна. След това председателят Кулидж свика в Женева конференция на трите Морски Сили, пак за ограничаване на въоръжаването. Най-накрая дойде и пактът на Келог, който подписаха голям брой държави, отказвайки се от войната като средство на национална политика. И понеже всичко се е казало и всичко подписало - нито една фабрика не е намалила своето военно производство, нито един кръстосвач не е превърнат в търговски кораб и нито един полк не е разпуснат по домовете, и то никъде по света. От Първата конференция в Хага до днес станаха много войни, като: Англо-бурската война, Руско-японската война, Балканските войни, Световната война, Гръцко-турската война и безброй по-малки войни по земното кълбо. След този тридесетгодишен опит как и най-големият оптимист да не гледа с тъга и болка, и недоверие всички приказки за разоръжаване и мир. (бел.авторът).

 

 

/ СЛЕДВА /

 

 

Категория: Други
Прочетен: 309 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 20.05.2017 09:17
Търсене

За този блог
Автор: savaarhimandrit
Категория: Други
Прочетен: 1765978
Постинги: 3824
Коментари: 0
Гласове: 964
Календар
«  Май, 2017  >>
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031