Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
ПРАВОСЛАВНИ ЧЕТИВА
Автор: savaarhimandrit Категория: Други
Прочетен: 1765068 Постинги: 3823 Коментари: 0
Постинги в блога от 26.05.2017 г.
                       


                            ВОЙНАТА В СВЕТЛИНАТА НА БИБЛИЯТА

 

                                             

 

                        Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

                                                              

                                          продължение /                              

 

                                                       IX

                                 ЗАСЛУЖЕНИ РОБУВАНИЯ

                                               (Книга Съдии)

 

                Беше нощ и звездите се движеха по небесния свод. Очарован от красотата на рояка звезди, които тихо пламтяха над главите ни, един учен човек рече:

                - О, де да имаше такъв ред в живота на хората и народите, както има между звездите!

                - Та нима няма? - подзе Балканецът. - Наистина, господа, трябва да бъдем на чисто, че в живота на хората и народите владее особен вид съвършен ред. Тоест в живота на хората и народите не владее оня видим механичен ред, какъвто виждаме сред звездите - ред, който се регулира и вижда отвън, и който е изцяло външен, а владее съвършен вътрешен ред. Защото хората са живи духове, които със своите телесни, физически действия и прояви на живот само символично изразяват това, което е, или което е станало и става в тях, в тия живи духове.

                Оттук и външното физическо робуване на един народ е само символ на неговата предшестваща духовна заробеност. В светлината на Библията това е правило, което допуска редки изключения. Тези изключения засягат изпитанието на силата на вярата и характера на една личност (Иосиф, продаден роб), или на един народ (като евреите в египетските робства). Такива изключения стоят в плана на Божието домостроителство за по-голяма прослава на отделните лица (апостолите и мъчениците Христови) или на цялото (църквата Божия). Но да оставим сега тия славни изключения и нека се обърнем към правилото. А правилото е ясно като две и две - четири и то гласи: народ, на който войната донесе робство, е заслужил това робство със своя негоден живот в предишния мир.

                След смъртта на богобоязливия и победоносен Иисус Навин израилският народ е паднал в робство само през време на Съдиите шест или седем пъти.

                Първото робуване беше под месопотамския цар Хусарсатем и продължи осем години.

                Второто робуване на синовете Израилеви беше под Еглон, цар моавски, и продължи осемнадесет години.

                Третото робуване беше под Ивин, цар ханаански и продължи малко време.

                Четвъртото робуване беше под мадиамци и продължи седем години.

                Петото робуване беше под филистимци и продължи осемнадесет години.

                Шестото робуване беше пак под филистимци и продължи четиридесет години.

                Освен това се споменават още някои времена на вътрешно безвластие и частични робувания, когато не е имало добри Съдии над Израилския народ.

                Какви са били причините за тия робства? И дали тия различни робувания са предизвикани от различни причини? Не - във всички тия случаи причините са били едни и същи - или по-добре да кажем - причината била една и съща. А тази причина е изразена ясно с думите: „защото синовете Израилеви вършиха зло пред очите на Господа”. Цялото онова поколение, което беше доживяло и видяло много Божии чудеса за явна помощ на Израилския народ в мир и във война, беше измряло. „И настана след тях друг род, който не знаеше Господа и делата Му, каквито бе правил на Израиля, - тогава Израилевите синове почнаха да правят зло

пред Господа и да служат на Вааловци... скоро се отбиваха от пътя, по който отците им, покорявайки се на заповедите Господни, вървяха. Те не правиха тъй” (Съд. 2:10-17). От всички злини, които Израилтяните вършели пред Господа, изрично се споменава само едно зло - то е служенето на Вааловци. Какво ще рече служене на Вааловци? Каквото ще рече служене на дяволите под видимия образ на идол. Само тоя грях е основният и първоначален. От него произтичат всички останали грехове - нарушението на всички десет основни Божии заповеди: невярване в Единия Жив Бог, вярване в много зли или мъртви богове, изговаряне напразно на името Божие, непразнуване на седмия ден, непочитане на родителите, убийство, прелюбодеяние, кражба, лъжесвидетелство и пожелаване на чуждото. Чрез всички тия грехове се воюва срещу Бога Вседержител, Единия и Живия, а с дух и живот се робува на мрачните и пъклени сили. Тази духовна, мирновременна война неизбежно е трябвало да се прояви във външни, физически войни, които са донасяли на грешния народ такива робства. Изрично е казано, че тия народни грехове са докарвали на народа чуждо робство, както и че сам Бог заради тия грехове е предавал народа в чуждо робство: Господ се разгневи силно против израилтяните и ги предаде в ръцете на грабители, които ги ограбваха: и ги предаде в ръцете на околните тям врагове” (Съд. 2:14). Не само ясно е казано това, а също тъй ясно и изрично е казано и за всеки отделен случай.

                Например в първия случай:

                „И синовете Израилеви сториха зло пред очите на Господа... Тогава Господ се разгневи силно против Израиля, и ги предаде в ръцете на Хусарсатема, месопотамски цар” (Съд.. 3:7, 8).

                Във втория случай:

                „Синовете Израилеви почнаха пак да вършат зло пред очите на Господа, и Господ даде сила на моавския цар Еглона против израилтяните” (Съд. 3:12).

                В третия случай:

                „Когато умря Аод, Израилевите синове почнаха пак да вършат зло пред очите на Господа. И Господ ги предаде в ръцете на ханаанския цар Иавина” (Съд. 4:1, 2).

                В четвъртия случай:

                „Израилевите синове почнаха пак да вършат зло пред очите на Господа, и Господ ги предаде в ръцете на мадиамци за седем години” (Съд. 6:1).

                В петия случай:

                „Израилевите синове продължаваха да правят зло пред очите на Господа и служеха на разни Вааловци и Астарти ...И разпали се гневът на Господа против Израиля, и Той ги предаде в ръцете на филистимци” (Съд. 10:6, 7).

                В шестия случай:

                „Израилевите синове продължаваха да правят зло пред очите на Господа, и Господ ги предаде в ръцете на филистимци за през четирийсет години” (Съд. 13:1).

                Във всички тези случаи три неща са ясни като бял ден, а именно: причината, последицата и връзката между тях двете. Причината е грехът на народа, последицата е робуването на народа, а връзка, или Оня, който свързва причината с последицата, е сам Всевишният Бог.

                Трябва да обърнем особено внимание, че тук не се говори за греха на един човек, както на други места, споменати и още неспоменати, а за греховете на съдиите, водачите народни, защото е писано: „но те не слушаха и съдиите, а блудствуваха след други богове (Съд. 2:17). Целият народ грешил. Целият народ отпадал от своя Бог. Целият народ бил причинител на своята злополука. Вместо да съзнава своята възвишена мисия, та да се държи о Божия закон, или да накаже със смърт осъдените народи, или да ги оживи с вярата си в Единия Истинен Бог, Израил се спуснал в техния мрак; по-добрият паднал под влиянието на по-лошия, смесил се с него и станал и той като него. Затова праведният Бог, Който по-рано дигал правоверните срещу неверните, по-късно вдигал неверните срещу верните, когато те се показали изменници на своя Бог. Тоест, по-рано Бог вдигал Израил срещу ханаанските безбожни народи, а после вдигал тия безбожни народи срещу отпадналия и покварен Израил.

                Оттук става ясна следната поука:

                1. че цял народ може да отпадне от Бога и да погази Божия закон;

                2.  че греховете на един народ причиняват робуването на тоя народ;

                3. че жива и смислена връзка на причините и последиците в съдбините на народа е сам Създателят и Про-мислителят на хората;

                4.  че причините са в ръцете на човеците, а последиците в ръцете на Бога.

 

 

 

/ СЛЕДВА / 

Категория: Други
Прочетен: 533 Коментари: 0 Гласове: 0
                              

                          
ВОЙНАТА В СВЕТЛИНАТА НА БИБЛИЯТА

 

                                             

 

                        Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

                                                              

                                          продължение /                              

 

 

 

                                                  VIII

               

                        СЕДЕМ ОСЪДЕНИ НА СМЪРТ НАРОДИ

 

                Когато един народ отпадне от Бога, Единия, Живия, той става всъщност мъртъв народ. Неговото битие само се люшка в тоя свят като сянка, като още несъборен храст, прерязан до корен. Тогава само да дойде земетръс или потоп, или мор, или война, да духне сянката, ще събори прерязаното дърво, ще зарови мъртъвците. Защото да отпаднеш от Бога, Единия и Живия, ще рече да започнеш война с Бога и да потъпчеш целия Му закон. Как може тревата да воюва срещу косача? Как грънците ще могат да воюват с грънчаря? „Големее ли се брадвата пред оногова, който с нея сече” (Ис. 10:15)?

                Седем народа живели в Ханаанската земя: хетейци, гергесейци, аморейци, хананейци, ферезейци, евейци и иевусейци. Всички тия народи били отпаднали от Бога, Единия и Живия, погазили целия Божий закон, предали се на идолопоклонство, а заедно с това неизбежно и на крайна безнравственост. Нито милостта, нито наказанието на Всевишния докосвало техните сърца. Защото и милостта, и Божието наказание те не приписвали на Бога, а на дяволите. Тяхната вяра била просто вяра в дяволи, техният страх - страх от дявола, и техният съюз - съюз в името на дяволите. Такива били тия народи, когато Иаков напуснал Ханаан и се преселил в Египет, такива били и след 430 години, когато народът Иаковов или Израилев се върнал в Ханаан. На брой и физически те били по-силни от Израиля (Втор. 7:1), ала духовно те били мъртви. И содомци, и гоморци били също такива духовни мъртъвци и небесната сила пуснала върху тях огън и пепел, за да ги погребе. Такива били Тир и Сидон и войната ги е погребала. Такъв бил Помпей и затова е покрит с огън и пепел.

                По повеление на оскърбения Вседержител подобна съдба трябвало да постигне и седемте народа в Ханаан. Тях израилтяните трябвало да заличат като сенки, да свалят като вече прерязано и отделено от корена дръвче, да ги заровят като мъртъвци. Това Бог наистина наредил да бъде извършено от Израилтяните, когато влязат в обещаната земя (Втор. 7:2).

                Някои протестантски тълкуватели на Свещеното Писание искат да видят в това или Божията немилост, или заблуда на Мойсей. Как така е могла да излезе от Бога такава свирепа заповед? - питат те. Трябва, казват те, Мойсей да се е заблудил. - Нито едното, нито другото. Нито немилост от Бога има, нито заблуда на Мойсей. Ония, които стотици години са тъпкали името на своя Създател, газили са закона Му и са воювали против Него, нима не са заслужили смърт, и то смърт вечна? За Божия милост тук не може да става въпрос, преди да се разберат всички страшни богопротивни грехове и пороци на тия народи. Впрочем, кой може да оспори правото на градинаря да премахне от градината си вехнещо дърво, а да посади друго, по-хубаво и по-здраво? А и кой може да проследи докрай дълбочината на Божия Промисъл? Тук две неща са несъмнени: първо, че ония народи отдавна са заслужили гибел поради своята развала, и второ, че Господ в тоя случай е искал да изпита вярата и послушанието на израилския народ така, както някога изпитвал Авраама, като му заповядал да пренесе в жертва едничкия си син. В това изпитание израилтяните понякога показвали Авраамовата вяра и послушание спрямо своя Господ, по-често падали при тоя изпит, обладани от своето необуздано лакомство и похотливост, приемали вярата на тия Божии противници и заставали на техния фронт срещу Бога. За това те трябвало да понесат много наказания от Бога, да търпят военни поражения и да отлагат изпълнението на своята мисия.

                След смъртта на Мойсей, когато Иисус Навин поел предводителството на войската и народа израилски, той напредвал славно и бързо от победа към победа, смазвайки пред себе си ония седем осъдени на смърт народи.

                Не се отклонявай от закона ни надясно, ни наляво -казал му Господ в самото начало на неговото воюване. „Да се не отделя от устата ти тая книга на закона; но се поучавай от нея дене и ноще, за да изпълняваш точно всичко, написано в нея: тогава ти ще имаш сполука в пътищата си и ще постъпваш благоразумно. Бъди твърд и храбър, не се страхувай, защото Господ, Бог твой, е с тебе навред, където и да идеш” (Иис. Нав. 1:7-9). И този военачалник бил верен и послушен на Бога до края на живота си, като не погрешил нито срещу една Божия заповед. Ако нямало тук-там грях, тоест престъпване на Божия заповед от страна на войници от неговия лагер, то ония седем народа щяха да бъдат бързо поразени и заровени като живи мъртъвци. Обаче щом се появявал грях в победоносната войска, следвало и поражението и́. Така обсадата и превземането на Иерихон вървели бързо и лесно, но първата война срещу Гай свършила с бягство и поражение на израилтяните поради греха на един човек, един-едничък, но за това ще говорим на друго място.

                Страшната съдба на седемте осъдени на смърт народи в Ханаан ни предлага следната поука:

                1.  че ни един народ не може да греши против Божия закон и да живее в мир;

                2. че грехът е агент на войната и че колкото и един грешен народ да се показва миролюбив, войната трябва да дойде върху него;

                3. че за наказание на един богоотстъпен и богоборен народ Бог си служи понякога с твърде далечни народи. Така за наказание на ханаанските езичници от Египет са доведени израилтяните, както по-късно за наказание на европейците са доведени от далече Атила и Чингис хан, за наказание на испанците - сарацините, а за наказание на балканските народи - турците.



/ СЛЕДВА / 

 

Категория: Други
Прочетен: 646 Коментари: 0 Гласове: 1
Търсене

За този блог
Автор: savaarhimandrit
Категория: Други
Прочетен: 1765068
Постинги: 3823
Коментари: 0
Гласове: 964
Календар
«  Май, 2017  >>
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031