Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
ПРАВОСЛАВНИ ЧЕТИВА
Автор: savaarhimandrit Категория: Други
Прочетен: 1765998 Постинги: 3824 Коментари: 0
Постинги в блога от 31.05.2017 г.

                                                                               

 
                                 ВОЙНАТА В СВЕТЛИНАТА НА БИБЛИЯТА

 

                            Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

                                                              

                                          продължение /       

 

 

 

 

                                                     XIV

                               ОРЪЖИЕТО НЕ ПОМАГА

 

                Както многото войска, генерале, не решава войната, така не я решава и оръжието. Без Божията сила и помощ хората сами по себе си са като мъртъвци във войната. Но Божията сила и помощ се дарува на праведниците, а не на нечестивци и негодници. Ксеркс беше нападнал древна Елада с два милиона войници, но трябваше да бяга пред многократно по-малката гръцка войска. Наполеон влязъл в Москва с голяма и добре въоръжена войска, а от Москва избягал по странични пътища, само да спаси собствения си живот. Турците винаги са били по-добре въоръжени от сръбските селяни във въстанието, но оръжието не им помогнало. Черешовият топ се показал по-силен от железния, защото над него стояла Божията сила. На Сливница през 1885 година сърбите бяха по-добре въоръжени от българите, но сърбите бяха победени. А като се заговори за вековните войни между турци и черногорци, бихме могли да попитаме: дали черногорците поне в една война с турците са били по-добре въоръжени от турците? Нека си спомним дори и за немците в миналата световна война. Не бяха ли тогава и по-добре въоръжени и по-подготвени за война от всяка страна на света? И това не можа да попречи на тяхното поражение.

                Свещеното Божие Писание ясно ни учи, че не оръжието помага във войната, а Господ Бог помага на вярващите, чистите и праведните да победят неверните, нечистите и неправедните. За да помогне на първите против вторите, Бог не си служи с всичката Своя сила, с която Той би могъл в един миг да унищожи всички светове, а си служи често

със съвсем нищожни средства, изключително незначителни в очите на човека. Така например:

                Преди смъртта си Иисус Навин изброяваше на еврейския народ всички велики дела, които Господ бе извършил за него, откакто го изведе от Египет. Той лично беше свидетел на всички тези чудесни дела, защото беше на 110 години, когато умря. Сред останалите Божии дела той припомни и две войни, в които Господ Бог прогони неприятелите на Израиля с помощта на стършели. „Тъй говори Господ: Аз пратих пред вас стършели, които изгониха от вас двамата аморейски царе; не с твоя меч и не с твоя лък бе направено това” (Иис. Нав. 24:2, 12; Изх. 23:28). Следователно войната срещу двамата царе не е била решена нито от броя на войската, нито от оръжието, а от стършелите, тоест от един трети деец, пратен от Третия, Решаващия, Всевиждащия.

                По времето на съдията Самуил филистимци нападнаха Израилевата земя. Самуил призова целия свой народ да пости и да се моли Богу. Всички постиха и се молиха на Бога. Какво всъщност се случи? „Господ загърмя със силен гърмеж: над филистимци и напрати върху тях ужас и те бидоха поразени пред Израиля” (I Цар. 7:10). Отново се вижда, че нито броят, нито оръжието реши войната, а нещо трето, непредвидено, пратено от Оня Третия, Решаващия, Всевиждащия.

                Цар Саул водеше война с филистимци в Дъбовата долина. В тази война се случи онзи знаменит двубой между Голиат и Давид, който реши и изхода на войната. Голиат бил страшилище, брониран и въоръжен. На главата имал меден шлем, облечен бил в медна, люспеста броня, а на плещите меден щит. „ И топорището на копието му беше като тъкашко кроено, а самото му копие - от шестстотин сикли желязо, и пред него вървеше оръженосец” и му носеше останалото оръжие. Давид пък беше момченце, най-младият от осемте сина на своя баща, овчарче. Без броня, без оръжие, без оръженосец, без каквото и да е военно изкуство. Той нито е бил войник, нито бил взет във войската, а дошъл от къщи и донесъл храна на братята си. Като стоеше между войската на Саула, Давид видя Голиат и го чу как се присмива на израилтяните и как ги подканя да излезе някой от тях да се борят. Никой обаче не се осмеляваше да излезе. Кипна и кръв, и дух у младия Давид, и той заяви, че иска да излезе да се бори с това чудовище. Братята му го отвръщаха от това и го пращаха при овцете, но той остана твърд. Тогава цар Саул му даде своите шлем, броня и меч. Като ги взе, Давид усети, че му е тежко, смъкна ги и му ги върна с думите: „не мога да ходя с това, не съм навикнал”. После взе в ръка прашката си и овчарската тояга, и така излезе да се бори с Голиат. Като го видя, Голиат го подигра и обруга, и му викна: защо си тръгнал срещу ми с тояга? Нима съм куче? Тогава Давид отговори на филистимеца: „ти идеш против мене с меч, копие и щит, аз ида против тебе в името на Господа Саваота ... сега ще те предаде Господ в ръката ми и аз ще те убия, ще снема от тебе главата ти ...” и завърши Давид с тия думи: „и цялата тая тълпа ще узнае, че не с меч и копие избавя Господ”. Разяреният Голиат се втурна срещу Давид, а Давид сложи камъче в прашката, замахна и го замери. Камъчето изсвистя във въздуха и улучи Голиат в челото. Голиат се строполи на земята по лице. А Давид се завтече, хвана неговия меч и му отсече главата (I Цар. 17).

Ще рече, генерале, оръжието не помага там, където Бог не помага. А там, където Бог помага, там победата може да лежи и в една овчарска прашка.

                Друг път, когато цар Венадат от Дамаск воюваше против Израиля, пророк Елисей насърчаваше израилския цар, като предсказваше гибелта на Дамаскския цар. И наистина, гибелта му дойде, но не от хората, а от Бога. Защото в една тъмна нощ „Господ бе направил тъй, че в сирийския стан се чу тропот от колесници, цвилене от коне, шум от голяма войска. И сирийци си бяха казали един другиму: навярно израилският цар е наел против нас хетейските и египетските царе, за да ни нападнат”. Изтълкували сами така оня тропот, те „бяха станали и избягали в мрачината и оставили шатрите си, и конете си, и ослите си - целия стан, както си беше, и бяха забягнали, за да се избавят” (IV Цар. 7).

                Следователно нито оръжието, нито многото войска помага там, където Бог не помага.

                В книгите на Макавеите са описани многобройни войни между иудеите, от една страна, и царете Антиох и Птоломей, от друга. Във всички тия войни царските войски са били и по-многолюдни, и по-въоръжени. Между другото често водели и слонове с дървени кули на гърбовете им, а в тия кули стоели бронирани войници и хвърляли стрели срещу иудеите. Слоновете с тия кули служели във войната не по-малко страшно от модерните танкове. Но всичко това не помогнало на отчаяните и идолопоклонически царе в борбата с един малък народ, чиято душа била въоръжена с Живия Бог. С плач и сълзи иудеите призовавали Бога на помощ в часове на опасност. Царските войски се обърквали и обръщали в бягство.

                Това се случвало понякога без видима причина. В няколко случая е описано, как тия царски войски загивали от някакви привидения. Така станало например, когато Тимотей, военачалник на цар Антиох, с огромна, въоръжена сила нападнал Иудея. Борбата тъкмо започнала, когато царската войска видяла във въздуха някакво чудно привидение: петима души на коне със златни юзди и оръжия се устремили против тях, неприятелите на Божия народ. Гледайки това явление, войската на Антиох се уплашила и смутила, в бъркотията се биели един друг, и така загинали повече от двадесет хиляди войници и оставили костите си на бойното поле. (II Maк. 10).

                Друг път Иерусалим бил нападнат от войводата Лисий с осемдесет хиляди войници. Като видял страшната неприятелска сила, вождът на Иудейския народ Макавей коленичил с народа на молитва към Бога: „с плач и сълзи заедно молеха Господа, да проводи добър ангел за спасение на Израиля”. И какво се случва? Пред иудейската войска ненадейно се явява конник в бяла дреха, със златно оръжие, и се втурва срещу неприятелската войска. Войската на Лисий се уплашва и обърква, и бива сразена. На бойното поле Лисий оставил единадесет хиляди трупа, а той едва успял да избяга (II Maк. 11).

                По времето на цар Иоасафат и неговата война срещу моавците се случило едно видение от друг род. Готовите за бой войски стоели на две височини една срещу друга. Между тия височини се простирала долина. Една сутрин моавци погледнали и видели долината червена, сякаш напоена от кръв. Те помислили, че техните неприятели са се изклали помежду си миналата нощ и се втурнали напред, но попаднали в скритата засада на противника и пострадали (IV Цар. 3).

                Ето как, чрез нищожни и незначителни неща, Господ на войнствата воюва за ония, които Му се боят и Му се кланят, и против ония, които не се надяват на Него, Всемогъщия, а се надяват на своя брой, своето оръжие и своите съюзници.

                Приведените примери ни предлагат ясна поука:

                1.  че който във войната се надява на своето оръжие, поради това, че е забравил Бога и има гордо сърце, той позорно изгубва и пада;

                2. че който не се надява на своето оръжие, поради смирението на сърцето си, а с покаяние призовава Бога на помощ, той славно побеждава;

                3. че Бог помага на смирения и верния против самонадеяния и неверния;

                4. че Бог употребява често дребни и незначителни неща, за да съкруши самонадеяния и       неверния.

 

 

/ СЛЕДВА /

 

 

Категория: Други
Прочетен: 652 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 31.05.2017 07:33
Търсене

За този блог
Автор: savaarhimandrit
Категория: Други
Прочетен: 1765998
Постинги: 3824
Коментари: 0
Гласове: 964
Календар
«  Май, 2017  >>
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031