ДО ЕДНА САМОТНА ЖЕНА: ЗА МОЛИТВАТА


Изпитвате огорчение от това, че Бог не чува молитвите Ви! Не се огор¬чавайте от Онзи, Който ни е дал съществуване, и живот, и дихание, и ум, и всичко. Моля Ви, не се оплаквайте от Онзи, Който хиляди пъти повече има право да се оплаква от нас пред ангелите и пред Своите светии, макар Бог да не е изпълнил буквално молитвите ни, те все пак принасят плод, правейки душите ни по-богати и по-зрели. Това е тайна, която узнават изпитващите духовно себе си. Да кажем, някой посее пшеница и се моли семето да принесе обилна реколта. Но вместо пшеница никне трева. Той от¬ново се моли за изобилен плод, но вместо това от тревата израства клас. Той продължава да се моли и накрая класовете се изпълват с жито, съзряват и се свеждат под тежестта си в нозете на молещия се. Всички наши истински мо-ливи в свое време принасят своя плод. Както казва руският поет Вяземски:
И в светъл ден, и посред буря,
във щастие или в беда,
под сянката на облак тъмен
или под ясната звезда -
моли, моли се - от молитва свята
във нас съзряват тайни плодове.
Бог ни е заповядал да се молим не за да узнае от какво имаме нужда - още преди нашето зачатие Той знае какво ще ни бъде потребно във вся¬ка минута от нашия живот. Заповядал ни е да се молим, та под лъчите на молитвата нашите души да растат, да се възвисяват, да се разширяват и да съзряват. Ако Той не чува веднага нашите молитви, значи желае и приготвя за нас нещо по-голямо и по-добро от това, което ние просим от Него. Затова всяка молитва трябва да завършваме съкрушено: Отче, да бъде Твоята воля, а не моята!


Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски