Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
ПРАВОСЛАВНИ ЧЕТИВА
Автор: savaarhimandrit Категория: Други
Прочетен: 310898 Постинги: 1308 Коментари: 0
Постинги в блога от Май, 2018 г.
2 3 4 5  >  >>
ДО РЕВИЗОРА МАРКО Н.: ЗА ВЪЗПИТАНИЕТО НА СТАРИТЕ И МЛАДИТЕ

Пишете, че много обичате децата заради тяхното удивително чувство за благодарност, което при възрастните е до голяма степен притъпено. Давате примери. Нека и аз дам един.

Петербургският митрополит Исидор често разказвал, че като дете бил принуден да ходи бос. Един човек, на име Петър, го съжалил и му купил  цървули от липова кора за пет копейки. Това малко благодеяние се запечатало в паметта на Исидор така дълбоко, че по-късно, вече като свещеник и  епископ, той в продължение на петдесет години на всяка служба спомена­вал своя благодетел.

Пишете още, че ви е жал за децата, защото са настъпили тежки за тях времена. Отвсякъде съблазни. Неопределеност и противоречия като сту­дени ветрове брулят детските души и у дома, и в училище, и на улицата. Децата са объркани не само от напълно противоположните теории за жи­вота, за държавното управление, за семейството и отечеството, които им се предлагат често в рамките само на няколко часа, но и от противоречивите примери, които виждат. Вие се обявявате за нова, различна възпитателна система, която би защитила децата от съвременните недъзи и съблазни. Но Христос е казал: „Ако се не обърнете и не станете като деца, няма да влезете в Царството Небесно”.  Следователно Той подчертава, че има по-голяма нуж­да от възпитание на възрастните, отколкото на децата, и посочва метода, по който трябва да се осъществява това възпитание. Съвсем прост метод - възрастните да вземат пример от децата. Но Христос е посочил как трябва да се възпитават и децата. Отново съвсем просто: „Оставете децата и не им пречете да дойдат при Мене”. Нека само да отидат при Христос, а останалото е Не­гово дело. И единствената задача на родителите е да не пречат на децата да отидат при Христос.

И така, оставете децата да отидат при Христос, оставете и възрастни­те - нека отидат при децата. В присъствието на Христос, техния най-добър Приятел, децата не само ще се изучат, но и ще укрепнат. Защото Христос не само учи, но дава и благодатна духовна сила за изпълняване на наученото. Христос е вечна младост. Тази вечна младост зове децата, за да им даде сили да не остаряват духом, а да останат завинаги млади, бодри и радостни.С една дума: мъдростта на Христовото възпитание се състои в това: децата да останат завинаги деца и да не се превръщат в старци.

Училищното схоластично възпитание е противоположно по дух на тази мъдрост. Неговите усилия са насочени към това: колкото е възможно по-скоро да направи от децата възрастни; да им изтъкне за пример възраст­ните, да влее в ума им старчески мисли; да попари сърцата им със старчески скептицизъм и песимизъм. Вместо сами да станат като деца, възрастните правят децата подобни на себе си. И така нито сами влизат в Небесното Царство, нито позволяват на децата да влязат. Затова из цяла Европа се но­сят оплаквания, че младежта е изпаднала в отчаяние.

Нека Христос да благослови и подмлади европейската младеж!

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

Бог да благослови всички, които препратят това четиво и до други човеци !

 

 

Категория: Други
Прочетен: 54 Коментари: 0 Гласове: 0


 ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 18 МАЙ

 

Разсъждение

 

Да скриват добродетелите и подвизите си било обичай на подвижниците [мъже и жени] не само в първите времена на християнството, но през всички времена, та до наши дни. Евдокоя, съпругата на славния княз Димитрий Донски, освободил Русия от татарите през 1389 година, останала вдовица и то още доста млада. Изпълнена с благочестие, тази княгиня строила храмове, правила милостиня, тайно изнурявала тялото си с пост и бдение. Под дрехите си носела желязна верига. Впрочем, на обществени места винаги се появявала усмихната и разкошно облечена, и окичена с бисери. Хората говорили за нея, разнесла се мълва и за нейния „неморален живот“. За това дочули и нейните синове; наскърбени и ядосани, открито казали на майка си какво се говори за нея. Майката разгърнала своята разкошна дреха и децата с ужас видели нейното тяло – съвсем сухо, изнемощяло и изтормозено от желязната верига.

 

БЕСЕДА за свидетелството на Божия Дух

 

Духът на истината, Който изхожда от Отца, Той ще свидетелства за Мене (Иоан. 15: 26).

 

Бог Син праща в света Бог Дух Свети да свидетелства за Него до края на времената. Той ще свидетелства за Мене. Как ще свидетелства Бог Дух за Бог Син? Ще свидетелства по много начини, като привлече човешките души в Христовата Църква; като им открие смисъла на Свещеното Писание; като им напомня Христовите заповеди; като дава на Христовите слова топлина, свежест, сила и притегателност; като обръща каещите се грешници в праведници и изпълни всички Христови обещания и пророчества за хората, за народите и Божията Църква; като утвърди Христовата Църква и я запази силна против всички бури на времето и всичката адска и човешка злоба вовеки. Духът, Който действа по тези и по други подобни начини, е Духът Божи, Духът на истината, благ, животворен, и всесилен. Нито едно Слово Христово не се противи на Духа Божий, нито пък Духът Божий се противи и на едно слово Христово. Затова, когато Божият Дух благоволи да влезе в човешкото сърце, Той бива жив и истински свидетел на всичко, което Христос е казал и извършил. И тогава човекът вярва радостно и непоколебимо. Защото как да не вярва на най-великия и най-надеждния Очевидец и Съучастник на всички слова, на всички чудеса и на всички Христови дела? Затова, братя мои, да се молим преди всичко и въпреки всичко, този Очевидец и Съучастник – Светият и Всесилен Дух, да се всели в нашите сърца, та вярата ни да стане жива, непоколебима, и радостна.                                                                                                                   О, Боже, Душе Светий, Дух на истината, ела и се всели в нас. На тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

Категория: Други
Прочетен: 203 Коментари: 0 Гласове: 0

 ДО ЕДИН РОДИТЕЛ, КОЙТО ПИТА: ИМА ЛИ ДУХОВЕ?

 Скърбейки за починалия си син, Вие едва сега - на стари години, сте при­бягнали до Църквата за утеха. Питате: има ли духове? Това е все едно да попитате: има ли Бог? Защото „Бог е дух”, несътворен, вечен, всемъдър, всемогъщ, всеблаг. Бог, Творецът, е обкръжен от царството на сътворените духове, т.е. на светите и блажени ангели. Безброй пъти от сътворението на света до днес са се явявали те на хора, та дори и на животни. Много от тези явявания на ангели са описани в Библията, особено в Новия Завет, и в ис­торията на християнската Църква. Да не говорим за духовете на мрака и злобата, които Господ Иисус Христос е прогонвал от хората. Това са отпад­нали от Бога пъклени духове, пребиваващи във вечната сянка на смъртта и отчаянието.

Но знам, че най-много Ви интересува дали съществуват духове на ум­рели хора, а това значи и на Вашия покоен син. Съществуват. Именно това съществуване след смъртта е единствената цел и смисълът на нашето крат­ко пребиваване на земята. Човече Божи, в Христос и чрез Христос всичко е открито и показано: и Бог, и духовете на светлината, и духовете на мрака, и  живите души на умрелите праведници, и отчаяните души на неразкаялите  се грешници (притчата за богаташа и Лазар).

Прочетете в Евангелието как душите на Мойсей и Илия се явили по време на Преображението на Господа на Тавор. Прочетете още как в часа на Христовата смърт гробовете се отворили и умрелите се появили в града живи. С това благият Спасител е искал преди Своето възкресение да засви­детелства на света общото възкресение на всички хора - но на едни за живот вечен, а на други за осъждане (Иоан. 5:29).

Вие питате още: ако съществуват духове, какви са те? Да не Ви дава Бог да видите духовете на мрака и злобата, нито на този, нито на онзи свят! А какви са онези, които са се удостоили да придобият Царството Небесно, е казано в Евангелието. Отговор на този въпрос е дал Сам Месията, казвайки, че те са като ангели и синове Божии (Лук. 20:36).

Нека всемогъщият наш Господ Иисус Христос да дари и на Вашия скъп син това Царство на истинския и реален живот сред Своите свети ангели.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

Бог да благослови всички, които препратят това четиво и до други човеци !

 

Категория: Други
Прочетен: 100 Коментари: 0 Гласове: 1
30.05 06:33 - !
 


     Когато нашия народ е във вражда със съседните народи, ние като човеци, да не смеем да пренасяме тази вражда върху всички хора от тeзи народи, а в конкретен случай сме длъжни да помогнем на всеки човек, без оглед дали принадлежи към нашия народ или не.

Свт. Николай, еп.Жички и Охридски

Категория: Други
Прочетен: 59 Коментари: 0 Гласове: 1
 



ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 17 МАЙ

 

Разсъждение

 

 

След страшното земетресение в Антиохия Златоуст говорил на народа: „Велики са плодовете на земетресението. Вижте човеколюбието на Господ, Който разтърси града, но душите утвърди; който разклати основите, но укрепи помислите; Който показа слабостта на града, но волята направи силна! Обърнете внимание на Неговото човеколюбие. Той разлюля за кратко, а утвърди завинаги; земетресението бе два дена, а благочестието трябва да остане завинаги; натъжени сте за кратко, а утвърдени завинаги… Майката, като иска да отучи младенеца от честото плачене, залюлява силно неговата люлка не за да го погуби, а да го поизплаши. Точно тъй и Господарят на света, който държи в десницата Си вселената, разтърси [земята] не за да я унищожи, а да обърне към спасението онези (хора), които живеят беззаконно“. Ето как светите отци, стълбовете на вселенската Църква, умеели да обяснят и Божието човеколюбие, и бедствията, а също така благодеянията, и нещастията, както и щастието. Да се засрамим ние, които сме бавни в благодарението към Бога, когато Бог ни дава, и бързи в роптанието към Бога, когато Бог взима.

 

БЕСЕДА за Дух Светий – Утешителя

 

А Утешителят, Дух Светии, Когото Отец ще изпрати в Мое име, Той ще ви научи на всичко и ще ви напомни всичко, що съм ви говорил (Иоан. 14: 26).

 

Какво практически означават тези думи, ако не, че трябва всеки ден да се молим да ни се прати Дух Свети, тъй както се молим всеки ден за насъщния хляб? Бог желае всеки ден да ни праща Светия Дух, но Той иска от нас всеки ден да Му се молим за Светия Дух. Защото, както се случва с хляба понякога да е в изобилие, понякога оскъден, така става и с Дух Свети. Дух Свети слиза върху нас и си отива от нас, така или иначе, според нашата ревност или леност в молитвата, според добрите дела и търпението. Затова Църквата е установила първото утренно богослужение да започва с призоваването на Дух Свети: Царю Небесний, Утешителю,  Душе истины, прииди,а след това следва молитвата Хлеб наш насущный дажд нам! Защо? Затуй, защото без Светия дух ние не умеем да употребим хляба, както трябва за нашето спасение. Той ще ви научи на всичко. Т.е. всеки ден и всяка нощ според състоянието, в което и да се намирате. Той ще ви упъти, посъветва и научи какво трябва да мислите, какво трябва да говорите и какво трябва да правите. Затова искайте от Бога само Светия Дух, а останалото Той ще ви даде от Себе Си – всичко, което в известен момент ви потрябва. Когато Той слезе върху вас, вие ще узнаете всичко, всичко ще умеете, ще имате сила за всичко потребно. И ще ви напомни всичко, що съм ви говорил. Т.е. не се страхувайте, че ще забравите Моето учение и Моите слова. Дух Свети знае всичко, което и Аз зная, и когато Той бъде пратен при вас, и цялото Мое учение ще бъде във вас, заедно с Него.

О, Господи, Душе Светий, благоволи да слезеш върху нас, не по нашите заслуги, но по заслугите на Господ Иисус и по Твоята безкрайна благост. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

                                                                                                                         

Категория: Други
Прочетен: 33 Коментари: 0 Гласове: 0


 ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 16 МАЙ

 

Разсъждение

 

Когато Теодор Освещени бил в Панопол със своя духовен отец – св. Пахомий, дошъл един философ и му предложил да спори с него за вярата. Философът поставил на Теодор три въпроса: „Кой не е роден, а е умрял? Кой е роден, но не е умрял? И кой е умрял, но не е  изтлял?“. На тези въпроси св. Теодор отговорил: „Адам не е роден, а е умрял. Енох е роден, но не е умрял. Лотовата жена е умряла, но не е изтляла“. Светията посъветвал философа: „Послушай здравия ни съвет. Зарежи безполезните въпроси и схоластичните силогизми, пристъпи към Христа, на когото служим ние, и ще получиш опрощаване на греховете!“. Философът занемял от такъв остроумен отговор и засрамен се оттеглил. От това е ясна огромната разлика между езическия философ и един християнски светец. Единият се губи из абстракционизма и в майсторския обрат на речта, в логически заключения и мисловна гимнастика, докато вторият е насочил своя ум към живия Бог и към спасението на своята душа. Първият е абстрактен и мъртъв, вторият е практичен и жив.

 

БЕСЕДА за явяването на пророк Иеремия от другия свят

 

След това се явил друг мъж, украсен със седини[1] и блясък, обкръжен с чудно и необикновено величие. И Ония казал: „Този е братолюбецът Иеремия, пророк Божий, който много се моли за народа и за светия град (II Макав. 15: 13 – 20).

 

Това е видение, което видял смелият Иуда Макавей. Първо от онзи свят му се явил първосвещеник Ония, а след това свети пророк Иеремия. Както Мойсей и Илия били видени в слава от апостолите на Таворската планина, тъй някога Иуда Макавей видял в слава пророк Иеремия. И преди Възкръсналия Христос, значи, милостивият Бог не е оставил хората без свидетелство за живота след смъртта. А в християнско време тези свидетелства са безчет и без край. Който и след всичко това се съмнява в живота след смъртта, той е под проклятието на своя грях като под надгробна плоча. И както мъртвите предмети не могат да видят светлината на деня, така и той не може да види живота, който е, и който няма край.                                                                    Но вижте с каква слава е увенчан пророк Иеремия в другия живот! Украсен със седини и блясък! Обкръжен с чудно и необикновено величие, с чуден ореол, с неизказана и приятна красота. Онзи, който бил влачен и бит от хората, на които известявал Божията воля, и който бил хвърлен в тъмница, мъчен и в смрадната яма, на който се присмивали като на лъжец, и когото осъдили като предател и накрая убили с камъни. Но един е съдът на грешниците, а друг е Божият съд. Най-унижените от хората Бог увенчал с ангелска слава. Вижте още как небето нарича онзи, когото земята нарекла лъжец, предател и престъпник! Братолюбеца – така го нарича небето, – Иеремия, пророк Божий, който много се моли за народа и за светия град. Накрая вижте как светията, на небето, много се моли на Бога за нас! Без да спи, той се моли за нас, когато спим; без да яде, той се моли за нас, когато ядем и преяждаме; не грешейки, той се моли за нас, когато грешим. О, братя, да се засрамим пред толкова искрените наши приятели. Да се засрамим от многото светийски молитви за нас и да се уповаваме на техните молитви.

Пречудни Господи, прости на нас грешните за нашата леност и глупост. На Тебе слава и похвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

 


[1] Седени – почтенна възраст

Категория: Други
Прочетен: 84 Коментари: 0 Гласове: 0
 
ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 15 МАЙ

 

Разсъждение

 

Когато насилникът върши насилие над праведника от користолюбие, тогава насилието донася полза на единия и вреда на другия – вреда на насилника и полза на пострадалия от насилието. Борис Годунов убил осемгодишния престолонаследник Димитрий, та той да завладее престола без съперник. Но бързо свършило Борисовото царуване и насилникът бил предаден на тление и проклятие, а Димитрий станал светец. След като 15 години Димитриевото тяло лежало в гроба, било извадено и се оказало нетленно и чудотворно. Над неговото тяло станали 45 чудесни изцеления. За кого, значи, е вредата и за кого ползата от насилието? Ако насилникът бе помислил, че с насилието ще помогне на противника си да стане светец, а за себе си ще подготви погибел и проклятие, би се отказал от насилието. Ала злата мисъл е предтеча и спътник на насилието.

 


БЕСЕДА за пророкуваната и сбъднала се гибел на египетските идоли

 

И ще запаля огън в капищата на боговете на египтяни


(Иерем. 43: 13).

 

Кой ще ги изгори? Навуходоносор, вавилонският цар, Моят раб. – казва Господ. Това пророчество се сбъднало: Навуходоносор покорил Египет и капищата на мнимите богове, и египетски идоли изгорил с огън. Изгорил ги, но не ги унищожил завинаги. Защото погинал и Вавилон, отново според пророчеството на пророк Иеремия, и Вавилон станал и останал до днес купище развалини, жилище на чакали[1], за ужас и за присмех, без жители (51: 37). Ала в преданието, записано от св. Епифаний Кипърски, е останало и друго едно пророчество Иеремиево – за края на разбитите египетски идоли. „Всички идоли ще паднат – гласи това пророчество – и всичко ръкотворно ще се разпадне в онова време, когато дойде Майка Девица с Младенец, роден в пещера и положен в ясли.“ Това пророчество било запазено от самите египетски жреци, които по времето от Иеремия въвели обичай да рисуват Девицата как почива на постеля и Нейният Младенец, повит с пелени, да лежи в ясли. Рабът Навуходоносор можел по Божие допущение само да покосява злото, но не и да го изтръгне с корена му, а покосеното зло, както и покосената трева, отново пораства. А когато Господ дошъл на земята, Той изтръгнал злото с корена. Рабът Навуходоносор е изгорил храмовете и разбил идолите, но храмовете били обновени и идолите направени отново, защото не са били изтръгнати от човешките души. А когато дошъл Господ и се възцарил в душата на египтяните, храмовете и идолите паднали завинаги. Същото се случило с непокорните и богоборни евреи. Рабът Навуходоносор ги отвел в робство за 70 години, а оскърбеният Господар ги разпръснал по целия свят, където и днес са в разсеяние и след почти 2000 години. Това разпръсване по целия свят на еврейския народ ясно е предсказано от пророк Иеремия. Така времето оправдало Божия пророк във всички негови слова.

Всевиждащ Господи, дай ни да се придържаме към словата на Твоя истински пророк. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

 


[1] В ориг. – змии (бел. прев.).

Категория: Други
Прочетен: 55 Коментари: 0 Гласове: 0


 ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 14 МАЙ

 

Разсъждение

 

Грях, който служи за съблазън на другите, е двоен грях. Благоразумният човек се пази да не би със своя греховен пример да съблазни когото и да било и да го въведе в грях. Св. Амвросий възхвалява благоразумието на рано починалия цар Валентиан, посочвайки следните примери от неговия живот: „Царят чул, че в Рим се говори за него като за страстен ловец и любител на животните, и че тази страст го отвличала от държавните дела, което всъщност не било тъй. Той веднага заповядал да се махнат всички животни от неговата градина. Дочул също, че някои зли езици разпространяват слух за него, че яде рано (искайки с това да го представят като чревоугодник), той си наложил и тайно, и явно, твърде строг пост. На обществен обяд рядко можело да се види да слага нещо в устата си. Когато пък неговите сестри веднъж спорили с един човек за някакъв имот, царят, макар да имал право да реши спора, препратил делото към публичен съд, за да не бъде обвинен в пристрастие“. Наистина, този благочестив цар спазил словото Господне: Горко на онзи, който съблазни едного от тия малките.

 

БЕСЕДА за Христа като Младочка Давидова

 

В ония дни и в онова време ще направя да израсте Давиду праведна Младочка и Тя ще извършва съд и правда на земята (Иерем. 33: 15).

 

С тези думи свети пророк Иеремия предсказва идването на Спасителя от Давидовото коляно в света. Истинската Младочка е сам Господ Иисус Христос. Тези думи не могат да бъдат отнесени към никой друг, тъй като по времето на идването на Господ Иисус, на Иерусалимския престол не седял вече княз от Давидовото коляно, а чужденец – Ирод Иудомеец. Нито пък оттогава, та до днес, някой друг знаменит наследник на Давида [не е бил] нито светски владетел, нито духовен водач. По времето на Христовото раждане имало само няколко лица от Давидовия род и то незнатни и бедни. В това число били и Пресвета Богородица, и праведният старец Иосиф, дърводелецът. Ясно е, значи, че за изминалите хиляди години, откакто е изречено това пророчество, не се е появявал някой друг величествен наследник от Давидовото коляно, освен самия Господ Иисус. Това става още по-ясно от следващите думи: Както е небесното войнство безчетно и неизмерим е морският пясък, тъй ще размножа племето на Моя раб Давида и на левитите, които Ми служат. Тези думи могат да бъдат отнесени само към духовното Давидово потомство чрез Христа, т.е. към християните, защото само броят на християните (а не Давидовите потомци по плът, от които не е останал никой) за тези 20 века може да се сравнява с броя на небесните звезди и морския пясък. О, братя мои, да се радваме, че и ние, като християни, сме в редиците на безбройния Божи народ, в този най-голям народ в историята на света, както по брой, така и по нрав. Да се радваме, още повече че и ние принадлежим към тази божествена Давидова Младочка, Която ни изкупи със Своята кръв от чуждата страна, направи ни свои наследници и сънаследници на вечното  Царство.

Преблаги Господи, Ти си избавил нас, блудните синове, от свинско унижение и гладуване и си ни направил Царски синове. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

 

 

Категория: Други
Прочетен: 66 Коментари: 0 Гласове: 0
28.05 06:10 - !!!
  


Не приспособявайте вярата към своя живот, а живота си към вярата.

 

Свт. Серафим, еп. Богучарски и Софийски чудотворец

Категория: Други
Прочетен: 77 Коментари: 0 Гласове: 0


 Синаксар за Понеделник след Петдесетница - Свети Дух

 

 

Вчера тържествено чествахме празника Петдесетница, в който Светият Дух във вид на езици, като че огнени, слезе над светите апостоли и ги освети. Днес, понеделник след Петдесетница, по-особено честваме Третото лице на Светата живоначална, единосъщна и неразделна Троица - Светия Дух.

Християнското учение за Светия Дух е разкрито в словото Божие и е формулирано на Втория вселенски събор, станал в Цариград през 381 г. То гласи: ,,Вярвам и в Светия Дух, Господа, Животворящия, Който от Отца изхожда, Комуто се покланяме и Го славим наравно с Отца и Сина, и Който е говорил чрез пророците“.

Светият Дух не е някаква само проява на Бога, а е Негова божествена Ипостас (Лице). Той е Един от Света Троица (Един Бог Отец, Един Божи Син и Един Дух Светий). Тайната на Божията троичност - че Бог е Един по същество, но троичен по Лица (Ипостаси) - превъзхожда нашия ограничен човешки ум. Тя е отчасти достъпна само за богопросветената вяра.

В Никео-Цариградския Символ на вярата Светият Дух е наречен „Господ“. Това ще рече, че Той е истински Бог, единосъщен и равночестен на Отца и Сина. За разлика от Сина, Той не е роден, а изхожда от Отца (Йоан. 15:26). Римокатолиците неправилно учат, че Светият Дух бил произхождал и от Сина, когато, по думите на Сина, Той изхожда само от Отца.

Втората особеност на Светия Дух е тая, че Той е „животворящ“ - жизнено божествено начало. Още при самото творение Той се носел над първичните води и ги оживотворявал (Бит. 1:2). Чрез Него, както св. Църква пее, всяка душа получава живот и се издига към духовна чистота.

Светият Дух е и просвещаваща Ипостас. Той просветява нашия ум в познание на истината. Той е говорил чрез пророците. Св. ап. Петър уверява, че светите Божии човеци - апостоли и пророци - са говорили, бидейки просветени от Светия Дух (2Петр. 1:21). Същият Свети Дух ни упътва към всяка истина (Йоан. 16:13). Ние дори не знаем за какво и как трябва да се молим, ако Светият Дух не ни просвети. Същият ходатайства за нас с неизказани въздишки (Рим. 8:26). Светият Дух ни очиства от всяка греховна нечистота и ни освещава. Той ни подкрепя в нашите немощи (Рим. 8:26) и ни подпомага в борбата срещу злото.

Той е и нашият Утешител (Йоан. 15:26) в скърби и страдания. Той внася в душите ни радост. Радостта в Светия Дух е особена; тя е радост чиста, светла, блажена, каквато никой друг и нищо друго не може да ни достави. Светият Дух действа в нас и върху нас със Своите благодатни сили и дарове, които се проявяват в светите Тайнства. Така чрез тайнството Кръщение се умиваме от греховете, оправдаваме се пред Бога и ставаме членове на св. Църква и граждани на Царството Божие. В тайнството Миропомазание получаваме необходимите подкрепителни сили за възрастване в духовния живот. В тайнството Евхаристия се приобщаваме с Тялото и Кръвта на Господ Иисус за опрощаване на греховете и получаваме залога на вечния живот. В тайнството Покаяние (Изповед) получаваме опрощение на греховете, сторени след Кръщението. Чрез тайнството Елеосвещение получаваме благодатно изцеление на нашите телесни и душевни болести, а също и опрощение на грехове (Як. 5:15). В тайнството Брак се преподава благодатна сила Божия, която освещава и още повече укрепява брачния съюз, който е велика тайна (Еф. 32:5). А чрез тайнството Свещенство се получава дарът на свещенослужението, благовестието и душепастирството.

Чрез тия седем тайнства получаваме благодатните сили на Светия Дух като от седем струи на божествен извор. Тия струи са започнали да текат от деня Петдесетница и продължават неизтощимо да текат и днес, и ще текат и в бъдеще, без да пресекнат никога. Благодарение на действието на Светия Дух в деня Петдесетница у апостолите става коренна духовна промяна. Чрез Светия Дух ние постигаме святост и ставаме нова твар (2 Кор. 5:17).

Чествайки, прочее, днес Светия Дух, нека с молитва се обърнем към Него и да кажем: ,,Царю небесни, Утешителю, Дух на истината, Който си навсякъде и всичко изпълваш! Съкровище на благата и Подателю на живота, дойди и се всели в нас и ни очисти от всяка скверната и спаси, Благий, нашите души!“ Амин!

 

 

Категория: Други
Прочетен: 64 Коментари: 0 Гласове: 0
 


                                   СИНАКСАР - ПЕТДЕСЯТНИЦА


В този ден - Неделя осма след Пасха - празнуваме великия ден Петдесетница. Такъв празник е имало и в Стария Завет (Лев. 23:16; Втор. 16:9). У евреите числото седем се смятало за свещено; било израз на пълнота и благословение. Времето от Пасха до Петдесетница обхваща седем седмици. Този празник преминал и в християнството, още повече, че в деня Петдесетница, по свидетелството на дееписателя и евангелист Лука, станало едно забележително събитие в Новия Завет - слизането на Светия Дух над апостолите.

Ето какво ни повествува богоглаголивият свети Лука във връзка със събитието, станало на тоя забележителен ден.

В изпълнение на поръчението, дадено от Господ Иисус при възнесението Му, светите апостоли останали в Йерусалим, очаквайки да се изпълни обещанието - че ще им бъде изпратен Свети Дух. Десет дни пребивавали единодушно в молитва в Сионската горница 12-те и 70-те апостоли заедно с Пресвета Богородица, братята Господни и някои жени. А когато настанал денят Петдесетница и всички тия пак били единомислени заедно, неочаквано дошъл шум от небето, като че духал силен вятър. Този шум изпълнил целия дом, където се били събрали. Явили им се и езици, като че огнени, които се разделили и застанали по един на всекиго от тях. Всички се изпълнили със Свети Дух, вследствие на което започнали да говорят на различни, непознати им дотогава езици, според както Духът им давал да говорят. Необикновеният шум очевидно бил чут и от мнозина други юдеи, които били дошли в Йерусалим за празника. Това обстоятелство привлякло тяхното внимание и те се събрали тук, за да видят какво става. Какво обаче било учудването им, когато чули апостолите да говорят на разни езици. И те се питали: ,,Нали тия всички са галилейци? А как ние, които сме от различни части на земята: Партия, Мидия, Елам, Месопотамия, Юдея, Кападокия, Понт, Асия, Фригия, Памфилия, Египет, Ливийските страни, съседни на Кириния, дошлите от Рим - било юдеи, било прозелити (езичници, приели юдейска вяра), критяни и араби, слушаме да говорят на наши езици? Какво ли ще е това?“ Някои пък се присмивали и казвали: ,,Да не би да са пияни?“

Тогава апостол Петър, озарен от Свети Дух, станал заедно с другите единадесет апостоли, издигнал глас и почнал да говори на събралото се множество: ,,Мъже братя, чуйте думите ми! Тия човеци не са пияни, както някои от вас мислят, а са изпълнени със Светия Дух, предсказан още от пророка Иоил“. И като им припомнил казаното пророчество (Иоил. 2:28), ап. Петър дръзновено започнал да им говори за Иисус Христос - Мъж, засвидетелстван от Бога с много сили, чудеса и личби, но Когото еврейските първенци предали в ръцете на беззаконници и Го убили. ,,Бог обаче - продължил речта си вдъхновеният апостол, Го възкреси, и ние всички сме свидетели на това. И така, Той, след като бе възнесен с Божията десница и прие от Отца обещанието на Светия Дух, изля това, което вие сега виждате и чувате“. И, привеждайки старозаветни пророчества за Христа особено от псалмите, Петър убедително доказвал, че Този Иисус, Когото евреите разпнали, Бог Го направил Господ и Христос (Месия).

Вдъхновеното слово на ап. Петър дълбоко развълнувало сърцата на присъстващите и ги довело до умиление. Те запитали: ,,Какво да направим, мъже братя?“ На това ап. Петър отговорил: ,,Покайте се и всеки от вас да се кръсти в името на Иисуса Христа, за прошка на греховете; и ще приемете дара на Светия Дух!“ Призивът на св. апостол не останал напразен. В резултат на неговото първо мисионерско слово в този ден повярвали в Христос и се кръстили около три хиляди души.

Така в този ден се поставило началото на Христовата Църква. Денят Петдесетница, следователно, е нейният рожден ден. Така в тоя ден се изпълнили две обещания на Господ Иисус - изпращането на Светия Дух на апостолите (Йоан. 7:39; 14:16, 26; 15-26; Деян. 1:5, 8) и основаването на Църквата, на която и адовите врати не ще надделеят (Мат. 16:18), защото е Църква на живия и всесилен Бог. Нему да бъде чест и слава сега и винаги, и във вечни векове! Амин!

Категория: Други
Прочетен: 70 Коментари: 0 Гласове: 1

 ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 13 МАЙ

 

Разсъждение

 

За силата на смъртта и кръста свети Атанасий пише: „Чия смърт кога e изгонвала демоните? И от чия смърт и кога са се бояли демоните, както от Христовата смърт? Където само се произнесе името на Спасителя, оттам се изгонва всеки демон. Какво е укротило в такава мярка душевните човешки страсти, та блудниците са заживели целомъдрено, и човекоубийците повече не хванали меча, и страхливите станали мъжествени? Не е ли Христовата вяра? Не е ли кръстното знамение? И какво друго уверява хората в безсмъртието, както Кръста Христов и възкресението на тялото Христово?“. Смъртта на Безгрешния и Кръстът на Човеколюбеца са удържали по-голяма и трайна победа, отколкото всички земни царе с многомилионните си войски. Защото коя войска и кога е могла да победи и един-единствен демон? Впрочем, само споменаването на името на Разпнатия на Кръста прогонва в бягство демонските армии. О, ако знаеха всички християни какво богатство имат в името Христово, какво оръжие в Кръста Христов!

 

БЕСЕДА за това как Господ си служи с невярващите, за да наказва вярващите

 

Тъй казва Господ… вавилонския цар Навуходоносора, Моя раб (Иерем. 25: 9).

 

Не е ли твърдо това слово? Кой може с него да се нахрани? Царя езичник, царя идолопоклонник, Господ нарича Свой раб! Ако Божий раб е онзи, който знае за истинския Бог, и който пази закона Божий, как може да бъде раб Божий онзи, който не познава истинския Бог, и който не пази Божия закон? Наистина, истински Божий слуга е онзи, който познава истинския Бог, и който пази закона Божий, ала когато онзи, комуто Бог е дал познанието за Себе си, дал му е Своя закон, превърне познанието в незнание и закона в беззаконие, тогава Господ взима за Свой раб онзи, невежата, та да накаже отстъпника. Защото отстъпникът от Бога е по-лош от езичника и отстъпникът от закона е по-низко от родения идолопоклонник. Затова, когато Израил, като древна Божия Църква, отстъпил от Бога и Божия закон, Бог избрал Навуходоносор за Свой раб, за да накаже Израиля отстъпника. Затова, когато християнските народи в Азия и Африка, чрез многобройните ереси, отстъпили от Бога, Бог взел за Свои раби арабите, за да накаже християните и да ги вразуми. И когато християнските народи на Балканите отстъпили от Бога и Божия закон, Бог повикал турците за Свои раби, да накаже отстъпниците, та да ги вразуми.                                                                                                                                                            Когато верните отстъпят от Бога, Бог сплита бич от неверните, за да вразуми верните. Па щом като верните съзнателно и умишлено отстъпват от Бога, така пък, неверните, несъзнателно и неумишлено стават раби Божий и бич Божий. Но неверните Бог назначава на служба при Себе си против верните за кратко. Защото и за земята Навуходоносорова същият Господ казва, че ще я посети за нейните беззакония и ще я обърне на вечна пустиня. Тогава ще се намери раб против раб. Защото Бог не взел вавилонци за раби поради добродетели и вяра, а заради израилската злоба и неверие.

Господи праведний, помогни ни, та с Твоя всевишен Дух винаги да се държим за Тебе, единствения истински Бог, и в Твоя единствен спасителен закон. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

Категория: Други
Прочетен: 36 Коментари: 0 Гласове: 0
2 3 4 5  >  >>
Търсене

За този блог
Автор: savaarhimandrit
Категория: Други
Прочетен: 310898
Постинги: 1308
Коментари: 0
Гласове: 282
Архив
Календар
«  Май, 2018  >>
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031