СВ. НАУМ ОХРИДСКИ
/www.dailymotion.com/video/xbrveq
АВТОРСКИ ФИЛМ НА БИБЛИОТЕКА"ПРАВОСЛАВНО ХРИСТИЯНЧЕ"- http://hristianche.ucoz.com
ДО ПРЕПОДАВАТЕЛЯ МИЛАН И.: ЗА 1 КОР. 3 : 18
Четейки Светото Писание, Вие сте попаднали на някои неясни за Вас места и търсите обяснение. Между тях са и следните думи на апостолa: „Ако някой от вас мисли, че е мъдър на тоя свят, нека стане безумен, за да бъде мъдър”. Тези думи са Ви изненадали и смутили. Не разбирам защо, тъй като те са напълно в духа на Христовото Евангелие. Естествено, апостолът препоръчва на хората не да бъдат луди, а да считат своята плътска и светска мъдрост за безумие в сравнение с богооткровената и спасителна Христова Истина. Апостол Павел говори за това още по-ясно в първата и втората гла-ва на същото послание до Коринтяни. „Който не счита себе си за беден духом, не може да влезе в Царството Небесно. Защото мъдростта на тоя свят е безумство пред Бога”. Кажете: какво са постигнали всички езически философи със своите светски знания и мъдрост? Довели са себе си и света до отчаяние. Известният римски философ Сенека завършил живота си със самоубийство; същото направил и неговият ученик, император Нерон. Когато делфийските пророчици провъзгласили Сократ за най-мъдрия измежду хората, той казал: „Аз наистина съм по-мъдър от останалите, защото знам, че нищо не знам". Христовите апостоли казвали за себе си: „Ние сме безумни заради Христа”. Тоест: безумни пред света и за света, но не и пред Бога и за Бога. Вие сами знаете, че всеки откривател на някой нов, по-важен природен закон първоначално е бил смятан от хората за безумец. Какво остава тогава за откриващите и възвестяващите Царството на живота - свръхестествения, реален и вечен живот! Познанието за Царството, открито ни от Спасителя Христос, е несравнимо по-важно от всяко друго. Само и единствено в светлината на това Христово познание всички други наши знания добиват някаква ценност и смисъл. Както пише отново великият апостол: „Па смятам, че и всичко е вреда, поради превъзходството на познаването на Христа Иисуса, поради Когото от всичко се отрекох и всичко считам за смет, за да придобия Христа” (Фил. 3:8). И тъй, без Христос всичко е мрак и лудост. И който от смъртните желае истинска мъдрост, т.е. онази небесна мъдрост, която осветява нашия живот на земята и цялата поднебесна твар, нека смята за безумие всяко плътско мъдруване - свое или от хората, понеже то не води по-далеч от гроба. Наистина безумие е всяка самозвана мъдрост, която стои извън Бога, Живия и Единствения, и извън възкръсналия Христос и Неговото Царство на вечната светлина и радост. Затова е полезно всеки да смята себе си за безумен пред неизмеримата Христова мъдрост, защото така ще стане мъдър чрез Христос.
Мир Вам и здраве от Господа!
Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски
Бог да благослови всички, които препратят това четиво и до други човеци !
ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 26 АПРИЛ
Разсъждение
Светиите са живи и тяхната благодатна сила не отслабва с времето. Свети Ионикий Девички и днес върши чудеса, както по времето на своя живот пред 500 години. Някой си Милош от Херцоговина се стягал да отиде на поклонение по светите места в Иерусалим. И точно когато се канел да тръгне на път, му се явил насън св. Ионикий и му казал да не ходи в Иерусалим: „По-добре за тебе е да отидеш в Девич и там да почистиш и подредиш моята църква, отколкото да отидеш в Иерусалим“. Милуш послушал и отишъл в запустелия Девич, почистил го, подредил го и го направил отново да пропее[1]. Тук Милош се замонашил и останал до края на живота си. По времето на Първата световна война и австрийската окупация дошъл в Девич един офицер, унгарец, с отряд войници. Довел игумена Дамаскин при гробницата с кивота на св. Ионикий и попитал какво има под плочата. „Светиня“ – отговорил игуменът. „Каква светиня! – с насмешка казал офицерът. – Тук има нещо скрито“. И наредил на войниците с кирки и лопати да отместят плочата. Но по време на работата на офицера му призляло, легнал на постеля и преди да се мръкне, същия ден умрял. Уплашени, войниците изоставили започнатата работа и манастира и избягали.
БЕСЕДА за Христос като потвърждение за всяко добро
Защото Син Божий, Иисус Христос, Когото проповядвахме помежду ви аз и Силуан и Тимотей, не беше „да“ и „не“, но в Него беше „да“ (II Кор. 1: 19).
Христос не е светлина и тъмнина, а само светлина. Христос не е истина и лъжа, а само истина. Нито пък е живот и смърт – Той е само живот. Нито пък Той е сила и безсилие – Той е само сила. Нито пък Той е любов и омраза – Той е само любов. Той е „да“ за всичко добро и в Него няма колебание между „да“ и „не“. Неговото учение е изцяло чисто, изцяло истинско, изцяло светло, изцяло човеколюбиво. Неговият път е точно прокаран и Той не допуска отклонение нито наляво, нито надясно. И сянка от грях не може да падне върху Неговото учение, нито ще намери място на Неговия път. Неговата личност е въплъщение на доброто; и всяко добро е в Него, всичко, що е грях, лъжа, злоба и неправда – вън от Него. Такова учение, такава Личност и такъв път са проповядвали апостолите Божии – учение, което утвърждава доброто и открива безкраен източник на доброто; път, който води към реализиране и вечно блаженство[2] в това добро; Личност, която в Себе си съдържа всяко добро и всяко утвърждение на доброто. Да се държим, братя, и ние до тази единствена Личност, на този единствен път и в това единствено учение.
Всесилни Господи, помогни ни с Твоя Всесилен Свят Дух, та и нашият кратък живот на земята да утвърждава доброто, а не да го отрича. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.
Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски
[1] Т.е. възобновил богослужението (бел. прев.).
[2] В ориг. – наслада (бел. прев.).
