ВЪЗНЕСЕНИЕ ХРИСТОВО
http://hristianche.ucoz.com/index/0-16
АВТОРСКИ ФИЛМ НА БИБЛИОТЕКА"ПРАВОСЛАВНО ХРИСТИЯНЧЕ"- http://hristianche.ucoz.com
ДО ЕДИН ЧЕТЕЦ, КОЙТО НЕ РАЗБИРА ПРОЧЕТЕНОТО: ЗА НЕБЕСНАТА МИЛОСТ
Ти четеш Светото Писание, но не го разбираш. Небесната милост е неизказано велика, а ти роптаеш, казвайки: „Защо Небето ми отне единствената дъщеря?" Може би за да я спаси от теб!
Небесната милост е ненадмината, а ти казваш, хулейки: „Щом Небесата са милостиви, защо слънцето изгаря и водата наводнява, и червеят гризе, и морът мори - защо?" Защото хората поради своето неразумие и злоба се отвръщат от благата на небесния закон и стремглаво се насочват към адската пропаст, така че Небето трябва да ги възпре, да ги накара да се опомнят и да ги спаси. Чувал ли си притчата за бащата, който от любов към своето дете отсякъл ръката му? Разбойници отвлекли детето и побягнали. Бащата тръгнал да ги преследва с меч в ръка. Настигнал ги до самите врати на тяхното убежище в момента, в който извлекли детето за ръка през прага. Без да се двоуми, бащата замахнал с меча, отсякъл ръката на детето, грабнал го и го отнесъл у дома. Кажи, кое е по-добро: детето да бъде спасено, макар и едноръко, или да бъде оставено на разбойниците, за да го мъчат и секат на части?
Непостижим и свръхестествен е Създателят в Своята милост. Нима не е непостижимо и свръхестествено това, което се е чуло от Кръста: „Отче! Прости им, понеже не знаят, що правят”. Веднага след Създателя по милост стоят светите ангели. Те денонощно се трудят да спасят поверените им човешки души. Разказват, как един разбойник срещнал свещеник. Вдигнал пушката, прицелил се в него и викнал: „Деветдесет и девет като теб съм убил - ти ще бъдеш стотният!". Свещеникът казал, че е готов да умре, но поискал малко вода. Разбойникът му донесъл, но докато свещеникът пиел, онзи паднал и издъхнал. Тогава бесовете започнали да спорят с ангелите за неговата душа. Те изброили извършените от него деветдесет и девет убийства, както и множество други грехове. Ангелите отговорили: „Той не е ваш, а наш, защото извърши две велики евангелски дела: първо, изповяда пред свещеник, че е убил деветдесет и девет души, и второ, напои жаден".
И така, ангелите са включили в сметката дори и случайните, непреднамерени добри дела на онзи злосторник, а ти още питаш: „Къде е небесната милост?" Наистина небесата показват милостта си и върху теб, хулителя, като продължават живота ти и търпеливо очакват твоето покаяние.
Мир на теб и милост от Бога!
Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски
Бог да благослови всички, които препратят това четиво и до други човеци !
ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 3 МАЙ
Разсъждение
Авва Иоан Колов попитал монасите: „Кой е продал Иосиф?“. Един отговорил: „Неговите братя“. На това старецът казал: „Не братята му, а неговото смирение. Иосиф е можел да каже, че е техен брат и да се противопостави на продажбата; но той премълчал за това. Значи смирението го е продало. Но това същото смирение после го е направило господар на Египет“.
Ние прекомерно се пазим от външните неприятности, като пренебрегваме Божията воля, и затова губим добрите плодове, които се пожънват след края на неприятностите, понесени със смирение. Авва Пимен мъдро е казал: „Ние сме изоставили лекия ярем, т.е. самоукорението, а сме се нагърбили с тежкия, т.е. самооправданието“. Християнинът приема всяка неприятност като заслужена за сегашни или стари свои грехове, приемайки във всичко волята Божия с вяра и очаква края с надежда.
БЕСЕДА за това как ще се посрамят идолопоклонниците
Тъй се посрами Израилевият дом…, думайки на дървото: „Ти си мой баща“, и на камъка: „Ти ме роди“; защото те обърнаха към Мене гръб, а не лице; а през време на своето нещастие ще говорят: „Стани и ни избави!“ (Иерем. 2: 26 – 27)[1].
Наистина, братя, ще се посрамят всички ония, които не виждат по-далеч от дърветата и камъните, и които в своето безумие казват: „Целият човек е изграден от растения и минерали и с него става същото, каквото с растенията и минералите“. Загърбвайки Твореца, те не могат да видят друго освен създанията и, забравяйки Твореца, те провъзгласяват създанията за творец. „Природата – казват – е сътворила и родила човека, затова човек е по-малък от природата, по-нисък от природата, слуга под крилото на природата, роб [вързан] на веригата на природата, мъртвец в гроба на природата. Ще се посрамят онези, които говорят така, които като попаднат в беда, започват да викат към Бога: „Стани и ни избави!“. Защо викат към Бога: „Стани“, като че ли Бог лежи! Не лежи Бог, а стои. Стои и чака да помогне[2] на всеки, на всеки, който с вяра и смирение търси помощ[3] от Него. Онези, които са обичали дърветата и камъните, които са се уповавали на своята сила, и са Го отхвърлили от своя живот. Затова, когато ги притисне неволята, викат: „Стани!“. А Господ е кротък, става и отива на помощ на всеки каещ се. Нека грешникът да се покае истински и да отхвърли грешната си любов, да се върне при Божията любов, и Бог ще му помогне. Да обърне гръб на мъртвите дървета и камъни, а лицето си към живия Бог, и Бог ще го избави. Защото е Всесилен, но не е злопаметен и отмъстителен. Нито пък е сътворил хората за смърт, а за живот. О, братя, да не търсим помощ от безпомощните, нито живот от безжизнените. Да обърнем лицето си към живия наш Сътворител, Който ни е дал по-светло лице от лицето на всяка земна твар. Да се върнем от западния път на източния път[4], защото това е пътят на спасението. Нека побързаме, докато нашият последен ден не е потънал в мрака на запада.
О, възнесъл се Господи, светлоносни наш Сътворителю, възнеси ума ни на небето. Очисти го от тъмнината и го освободи от [оковите] на земята. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.
Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски
[1] Тук има леко разночетене в сръб. библейски текст, но смисълът е същият (бел. прев.).
[2] В ориг. – услужи (бел. прев.).
[3] В ориг. – услуга (бел. прев.).
[4] Т.е. от пътя на залеза на пътя на изгрева.
