ДО ЕДИН ТВЪРД КОМУНИСТ: ЗА ХРИСТИЯНСКОТО ОБЩЕЖИТИЕ
Вие негодувате, че Църквата е „изневерила на първоначалното си комунистическо устройство и е станала капиталистическа". Простете, но и едното, и другото не е вярно.
Наистина първата християнска община в Иерусалим е имала общежително устройство, тъй че никой не наричал нищо от имота си свое, но всичко било общо.Това общежитие не било резултат от външна принуда, а естествен израз на вътрешното единство на християните, както е писано: „Множеството повярвали имаха едно сърце и една душа”. Ние нямаме преки свидетелства защо този общежителен начин на живот не се е запазил, но и без тях е ясно, че причината трябва да се търси в жестоките гонения от страна на враговете на Църквата и в забраната на християнските молитвени събрания и общи трапези. Следователно не трябва да се смята, че християните не са искали да запазят общежителния начин на живот - те са били принудени да го изоставят.
Общежитието обаче, под една или друга форма, се е запазило в Църквата през всички векове на нейното съществуване. То се пази и до днес в манастирските киновии, особено на Света Гора и в Русия, преди в нея да бъде наложен със сила безбожният и деспотичен комунизъм.
Ще попитате: защо Църквата не е разпространила общежителното устройство на живота върху целия народ и върху всички народи, или поне върху онези, които са приели християнството? Естествено, защото външните обстоятелства не са били благоприятни и защото светът не е бил съзрял за такова доброволно общежитие. Но ако това е било невъзможно вчера, може би ще бъде възможно утре. Главното е, че Църквата не се е отрекла от своя първоначален общежителен идеал и не го е изоставила по своя воля. Може, по Божи промисъл, онова първо християнско общежитие да е било пророчество или предобраз на християнския обществен строй, който ще се установи сред християнските народи в края на времената.
Невярно е и второто Ви твърдение, а именно, че Църквата се била прилепила към капитализма. Защо да прави това? Църквата не е подпомагана от капиталистическата класа. Тя е поддържана и подпомагана от средното съсловие и от бедните. Чудно ми е по каква причина Църквата би подкрепяла капитализма?
През миналия Велик пост причастявах вярващите в една белградска църква. Имаше стотици причастници - обикновени вярващи хора, които не клонят нито към левичарската, нито към десничарската пропаст, а се придържат към средния път. Нямаше нито един капиталист. Нито един капиталист не причастих тогава. И това не е изключение. Това е правило, с редки изключения. Ето защо намирам Вашето твърдение, че Църквата подкрепя капитализма, за произволно и невярно.
Мир Вам и радост от Христос!
Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски
Бог да благослови всички, които препратят това четиво и до други човеци !
ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 7 МАЙ
Разсъждение
„Признавам, че много съм задължен, и че много ми е простено; от съдийските и обществените задължения аз съм извикан за свещенство, затова се боя да не би да се окажа неблагодарен, ако имам по-малко любов от това, което ми е опростено.“ Това са думи на свети Амвросий, който неочаквано бил призован от Бога да смени званието си на мирски съдия и да стане архиерей на Църквата Христова. Тези думи на светителя показват колко по-високо е свещеническото звание от мирското, че до него се достига по Божие призвание, и че онзи, който е призван, дължи благодарност на Бога. Дългът от благодарност към Бог всички светии смятали за главен дълг. Без благодарност към Бога не може да се напредва в духовния живот. Непрестанната благодарност към Бога е благородно семе, от което, ако се полива със сълзи на непрестанно покаяние, израства прекрасен плод – любовта към Бога.
Беседа за това, как чрез греховете се отстранява доброто от хората
Вашите грехове отстраниха от вас това добро (Иерм. 5: 25).
Народе, ако нямаш изобилие от добро, значи имаш грехове в изобилие. Твоите грехове отстраняват доброто от тебе. Народе, ако желаеш добро за себе си, отхвърли греховете и не греши повече, и доброто ще дойде при тебе, и не ще се отвърне от тебе.
Човече, ако нямаш добро, значи имаш грехове. Не може доброто да съжителства в един дом с греховете, както светлината и тъмнината не могат да бъдат едновременно на едно и също място. Когато изчезне светлината, се появява тъмнината; и когато изчезне тъмнината, засиява светлината. Тъй грехът и доброто могат да се сменят, но не могат да обитават заедно. О, братя мои, нашите грехове отстраниха от нас това добро. Тези думи не са казани само от един пророк, само на един народ, а всеки истински пророк е казал тези думи на своя народ. Лъжепророците ласкаят за греховете народа си и тъй способстват още повече доброто да се отстрани от народа им. А истинските пророци застават срещу греховете на народа, защото те са добронамерени, и викат срещу греха, та да биха могли доброто, което е от Бога, да вселят в душата на своя народ. Ако кошерът засмърди, ще ли медоносните пчели да влязат в него и да оставят меда си в него? Не! А щом безсловесните пчели не влизат в смърдящ и димящ кошер, как разумният[1] Дух Божий ще влезе в смрадна и опушена от греха душа? А Духът Божий е владетел и дарител на всички добри дарове.
Господи, Душе Светий, помогни с Твоята непреодолима сила на Твоите люде да прокудят греха от душите си, та да може Tи да влезеш вътре с Твоите животворни дарове. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.
Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски
[1] В ориг. – словесния (бел. прев.).