Разсъждение

Грях, който служи за съблазън на другите, е двоен грях. Благоразумният човек се пази да не би със своя греховен пример да съблазни когото и да било и да го въведе в грях. Св. Амвросий възхвалява благоразумието на рано починалия цар Валентиан, посочвайки следните примери от неговия живот: „Царят чул, че в Рим се говори за него като за страстен ловец и любител на животните, и че тази страст го отвличала от държавните дела, което всъщност не било тъй. Той веднага заповядал да се махнат всички животни от неговата градина. Дочул също, че някои зли езици разпространяват слух за него, че яде рано (искайки с това да го представят като чревоугодник), той си наложил и тайно, и явно, твърде строг пост. На обществен обяд рядко можело да се види да слага нещо в устата си. Когато пък неговите сестри веднъж спорили с един човек за някакъв имот, царят, макар да имал право да реши спора, препратил делото към публичен съд, за да не бъде обвинен в пристрастие“. Наистина, този благочестив цар спазил словото Господне: Горко на онзи, който съблазни едного от тия малките.

БЕСЕДА за Христа като Младочка Давидова

В ония дни и в онова време ще направя да израсте Давиду праведна Младочка и Тя ще извършва съд и правда на земята (Иерем. 33: 15).

С тези думи свети пророк Иеремия предсказва идването на Спасителя от Давидовото коляно в света. Истинската Младочка е сам Господ Иисус Христос. Тези думи не могат да бъдат отнесени към никой друг, тъй като по времето на идването на Господ Иисус, на Иерусалимския престол не седял вече княз от Давидовото коляно, а чужденец – Ирод Иудомеец. Нито пък оттогава, та до днес, някой друг знаменит наследник на Давида [не е бил] нито светски владетел, нито духовен водач. По времето на Христовото раждане имало само няколко лица от Давидовия род и то незнатни и бедни. В това число били и Пресвета Богородица, и праведният старец Иосиф, дърводелецът. Ясно е, значи, че за изминалите хиляди години, откакто е изречено това пророчество, не се е появявал някой друг величествен наследник от Давидовото коляно, освен самия Господ Иисус. Това става още по-ясно от следващите думи: Както е небесното войнство безчетно и неизмерим е морският пясък, тъй ще размножа племето на Моя раб Давида и на левитите, които Ми служат. Тези думи могат да бъдат отнесени само към духовното Давидово потомство чрез Христа, т.е. към християните, защото само броят на християните (а не Давидовите потомци по плът, от които не е останал никой) за тези 20 века може да се сравнява с броя на небесните звезди и морския пясък. О, братя мои, да се радваме, че и ние, като християни, сме в редиците на безбройния Божи народ, в този най-голям народ в историята на света, както по брой, така и по нрав. Да се радваме, още повече че и ние принадлежим към тази божествена Давидова Младочка, Която ни изкупи със Своята кръв от чуждата страна, направи ни свои наследници и сънаследници на вечното  Царство.

Преблаги Господи, Ти си избавил нас, блудните синове, от свинско унижение и гладуване и си ни направил Царски синове. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

Не приспособявайте вярата към своя живот, а живота си към вярата.

Свт. Серафим, еп. Богучарски и Софийски чудотворец

Вчера тържествено чествахме празника Петдесетница, в който Светият Дух във вид на езици, като че огнени, слезе над светите апостоли и ги освети. Днес, понеделник след Петдесетница, по-особено честваме Третото лице на Светата живоначална, единосъщна и неразделна Троица - Светия Дух.

Християнското учение за Светия Дух е разкрито в словото Божие и е формулирано на Втория вселенски събор, станал в Цариград през 381 г. То гласи: ,,Вярвам и в Светия Дух, Господа, Животворящия, Който от Отца изхожда, Комуто се покланяме и Го славим наравно с Отца и Сина, и Който е говорил чрез пророците“.

Светият Дух не е някаква само проява на Бога, а е Негова божествена Ипостас (Лице). Той е Един от Света Троица (Един Бог Отец, Един Божи Син и Един Дух Светий). Тайната на Божията троичност - че Бог е Един по същество, но троичен по Лица (Ипостаси) - превъзхожда нашия ограничен човешки ум. Тя е отчасти достъпна само за богопросветената вяра.

В Никео-Цариградския Символ на вярата Светият Дух е наречен „Господ“. Това ще рече, че Той е истински Бог, единосъщен и равночестен на Отца и Сина. За разлика от Сина, Той не е роден, а изхожда от Отца (Йоан. 15:26). Римокатолиците неправилно учат, че Светият Дух бил произхождал и от Сина, когато, по думите на Сина, Той изхожда само от Отца.

Втората особеност на Светия Дух е тая, че Той е „животворящ“ - жизнено божествено начало. Още при самото творение Той се носел над първичните води и ги оживотворявал (Бит. 1:2). Чрез Него, както св. Църква пее, всяка душа получава живот и се издига към духовна чистота.

Светият Дух е и просвещаваща Ипостас. Той просветява нашия ум в познание на истината. Той е говорил чрез пророците. Св. ап. Петър уверява, че светите Божии човеци - апостоли и пророци - са говорили, бидейки просветени от Светия Дух (2Петр. 1:21). Същият Свети Дух ни упътва към всяка истина (Йоан. 16:13). Ние дори не знаем за какво и как трябва да се молим, ако Светият Дух не ни просвети. Същият ходатайства за нас с неизказани въздишки (Рим. 8:26). Светият Дух ни очиства от всяка греховна нечистота и ни освещава. Той ни подкрепя в нашите немощи (Рим. 8:26) и ни подпомага в борбата срещу злото.

Той е и нашият Утешител (Йоан. 15:26) в скърби и страдания. Той внася в душите ни радост. Радостта в Светия Дух е особена; тя е радост чиста, светла, блажена, каквато никой друг и нищо друго не може да ни достави. Светият Дух действа в нас и върху нас със Своите благодатни сили и дарове, които се проявяват в светите Тайнства. Така чрез тайнството Кръщение се умиваме от греховете, оправдаваме се пред Бога и ставаме членове на св. Църква и граждани на Царството Божие. В тайнството Миропомазание получаваме необходимите подкрепителни сили за възрастване в духовния живот. В тайнството Евхаристия се приобщаваме с Тялото и Кръвта на Господ Иисус за опрощаване на греховете и получаваме залога на вечния живот. В тайнството Покаяние (Изповед) получаваме опрощение на греховете, сторени след Кръщението. Чрез тайнството Елеосвещение получаваме благодатно изцеление на нашите телесни и душевни болести, а също и опрощение на грехове (Як. 5:15). В тайнството Брак се преподава благодатна сила Божия, която освещава и още повече укрепява брачния съюз, който е велика тайна (Еф. 32:5). А чрез тайнството Свещенство се получава дарът на свещенослужението, благовестието и душепастирството.

Чрез тия седем тайнства получаваме благодатните сили на Светия Дух като от седем струи на божествен извор. Тия струи са започнали да текат от деня Петдесетница и продължават неизтощимо да текат и днес, и ще текат и в бъдеще, без да пресекнат никога. Благодарение на действието на Светия Дух в деня Петдесетница у апостолите става коренна духовна промяна. Чрез Светия Дух ние постигаме святост и ставаме нова твар (2 Кор. 5:17).

Чествайки, прочее, днес Светия Дух, нека с молитва се обърнем към Него и да кажем: ,,Царю небесни, Утешителю, Дух на истината, Който си навсякъде и всичко изпълваш! Съкровище на благата и Подателю на живота, дойди и се всели в нас и ни очисти от всяка скверната и спаси, Благий, нашите души!“ Амин!