Разсъждение

Когато Теодор Освещени бил в Панопол със своя духовен отец – св. Пахомий, дошъл един философ и му предложил да спори с него за вярата. Философът поставил на Теодор три въпроса: „Кой не е роден, а е умрял? Кой е роден, но не е умрял? И кой е умрял, но не е  изтлял?“. На тези въпроси св. Теодор отговорил: „Адам не е роден, а е умрял. Енох е роден, но не е умрял. Лотовата жена е умряла, но не е изтляла“. Светията посъветвал философа: „Послушай здравия ни съвет. Зарежи безполезните въпроси и схоластичните силогизми, пристъпи към Христа, на когото служим ние, и ще получиш опрощаване на греховете!“. Философът занемял от такъв остроумен отговор и засрамен се оттеглил. От това е ясна огромната разлика между езическия философ и един християнски светец. Единият се губи из абстракционизма и в майсторския обрат на речта, в логически заключения и мисловна гимнастика, докато вторият е насочил своя ум към живия Бог и към спасението на своята душа. Първият е абстрактен и мъртъв, вторият е практичен и жив.

БЕСЕДА за явяването на пророк Иеремия от другия свят

След това се явил друг мъж, украсен със седини[1] – и блясък, обкръжен с чудно и необикновено величие. И Ония казал: „Този е братолюбецът Иеремия, пророк Божий, който много се моли за народа и за светия град (II Макав. 15: 13 – 20).

Това е видение, което видял смелият Иуда Макавей. Първо от онзи свят му се явил първосвещеник Ония, а след това свети пророк Иеремия. Както Мойсей и Илия били видени в слава от апостолите на Таворската планина, тъй някога Иуда Макавей видял в слава пророк Иеремия. И преди Възкръсналия Христос, значи, милостивият Бог не е оставил хората без свидетелство за живота след смъртта. А в християнско време тези свидетелства са безчет и без край. Който и след всичко това се съмнява в живота след смъртта, той е под проклятието на своя грях като под надгробна плоча. И както мъртвите предмети не могат да видят светлината на деня, така и той не може да види живота, който е, и който няма край.                                                                    Но вижте с каква слава е увенчан пророк Иеремия в другия живот! Украсен със седини и блясък! Обкръжен с чудно и необикновено величие, с чуден ореол, с неизказана и приятна красота. Онзи, който бил влачен и бит от хората, на които известявал Божията воля, и който бил хвърлен в тъмница, мъчен и в смрадната яма, на който се присмивали като на лъжец, и когото осъдили като предател и накрая убили с камъни. Но един е съдът на грешниците, а друг е Божият съд. Най-унижените от хората Бог увенчал с ангелска слава. Вижте още как небето нарича онзи, когото земята нарекла лъжец, предател и престъпник! Братолюбеца – така го нарича небето, – Иеремия, пророк Божий, който много се моли за народа и за светия град. Накрая вижте как светията, на небето, много се моли на Бога за нас! Без да спи, той се моли за нас, когато спим; без да яде, той се моли за нас, когато ядем и преяждаме; не грешейки, той се моли за нас, когато грешим. О, братя, да се засрамим пред толкова искрените наши приятели. Да се засрамим от многото светийски молитви за нас и да се уповаваме на техните молитви.

Пречудни Господи, прости на нас грешните за нашата леност и глупост. На Тебе слава и похвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

[1] Седени – почтенна възраст

Разсъждение

Когато насилникът върши насилие над праведника от користолюбие, тогава насилието донася полза на единия и вреда на другия – вреда на насилника и полза на пострадалия от насилието. Борис Годунов убил осемгодишния престолонаследник Димитрий, та той да завладее престола без съперник. Но бързо свършило Борисовото царуване и насилникът бил предаден на тление и проклятие, а Димитрий станал светец. След като 15 години Димитриевото тяло лежало в гроба, било извадено и се оказало нетленно и чудотворно. Над неговото тяло станали 45 чудесни изцеления. За кого, значи, е вредата и за кого ползата от насилието? Ако насилникът бе помислил, че с насилието ще помогне на противника си да стане светец, а за себе си ще подготви погибел и проклятие, би се отказал от насилието. Ала злата мисъл е предтеча и спътник на насилието.

БЕСЕДА за пророкуваната и сбъднала се гибел на египетските идоли

И ще запаля огън в капищата на боговете на египтяни

(Иерем. 43: 13).

Кой ще ги изгори? Навуходоносор, вавилонският цар, Моят раб. – казва Господ. Това пророчество се сбъднало: Навуходоносор покорил Египет и капищата на мнимите богове, и египетски идоли изгорил с огън. Изгорил ги, но не ги унищожил завинаги. Защото погинал и Вавилон, отново според пророчеството на пророк Иеремия, и Вавилон станал и останал до днес купище развалини, жилище на чакали[1], за ужас и за присмех, без жители (51: 37). Ала в преданието, записано от св. Епифаний Кипърски, е останало и друго едно пророчество Иеремиево – за края на разбитите египетски идоли. „Всички идоли ще паднат – гласи това пророчество – и всичко ръкотворно ще се разпадне в онова време, когато дойде Майка Девица с Младенец, роден в пещера и положен в ясли.“ Това пророчество било запазено от самите египетски жреци, които по времето от Иеремия въвели обичай да рисуват Девицата как почива на постеля и Нейният Младенец, повит с пелени, да лежи в ясли. Рабът Навуходоносор можел по Божие допущение само да покосява злото, но не и да го изтръгне с корена му, а покосеното зло, както и покосената трева, отново пораства. А когато Господ дошъл на земята, Той изтръгнал злото с корена. Рабът Навуходоносор е изгорил храмовете и разбил идолите, но храмовете били обновени и идолите направени отново, защото не са били изтръгнати от човешките души. А когато дошъл Господ и се възцарил в душата на египтяните, храмовете и идолите паднали завинаги. Същото се случило с непокорните и богоборни евреи. Рабът Навуходоносор ги отвел в робство за 70 години, а оскърбеният Господар ги разпръснал по целия свят, където и днес са в разсеяние и след почти 2000 години. Това разпръсване по целия свят на еврейския народ ясно е предсказано от пророк Иеремия. Така времето оправдало Божия пророк във всички негови слова.

Всевиждащ Господи, дай ни да се придържаме към словата на Твоя истински пророк. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

[1] В ориг. – змии (бел. прев.).