Един богат човек имал едничък син. Освен него осиновил и един беден сирак. След време започнал да гледа и на него като на свое чедо. Но при осиновения дошъл един черен магьосник и го наговорил да избяга от къщата на благодетеля си, като му обещал, че с помощта на своите магии ще го направи много по-славен от бащата осиновител. Наговорен по този начин, осиновеният отишъл при своя благодетел с молба да го пусне да си отиде. Бащата прозрял случилото се, но не се възпротивил и оставил осиновения син да постъпи по волята си. Станало му обаче жал и на раздяла му дал една везана кесия, пълна със злато и скъпоценни камъни.  Изпратил го със сълзи.

И така нещастникът тръгнал на път. А онзи магьосник не само че не  помагал на самотния пътник, но изпращал и свои сродници да го ограб­ват. Виждайки се в беда, клетият момък се откупвал от грабителите със златото и скъпоценните камъни. Молил само да не му отнемат везаната кесия. Разбойническите засади следвали една след друга и накрая кесията останала празна. Тогава пред него се появил лично самият магьосник. Като го видял, нещастникът се хвърлил към него за помощ като към приятел. Но той, скърцайки със зъби, сграбчил везаната кесия и я задър­жал, искайки да я отнеме от момъка. През цялото време бащата гледал отдалеч какво се случва с осиновения, съжалил се над него и изпратил  единствения си син да го спаси от гибел. Синът пристигнал в последната минута, когато нещастникът вече изнемогвал в борбата за везаната кесия, ударил магьосника и го ранил смъртно. След това напълнил кесията на клетия момък със злато и скъпоценни камъни и му казал по-скоро да  се прибира у дома, където го чака бащата.

Разбирате ли тази притча? Бащата е Бог. Синът - Иисус Христос.  Осиновеният - Адам и неговото потомство. Магьосникът е сатаната. Ве­заната кесия е човешкото тяло. Златото и скъпоценните камъни са богатите дарове, с които Бог е изпълнил човешката душа. Като се отдалечил от Бога, своеволният човешки род постепенно изгубил духовните си блага и останал само с телесния си живот. И когато сатаната се опитал да присвои и него, и така напълно да унищожи Божието творение, на света се явил Синът Божи. Той ранил смъртно сатаната и го низвергнал, ра­нен и безсилен, в дълбините на ада. А в телесния живот на човечеството отново вдъхнал жива душа и я изпълнил с божествени дарове. В същото време Той заповядал на Адамовото потомство да се върне с тези нови блага в дома на Небесния Отец.

Мир Вам и Христово благословение!

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

Бог да благослови всички, които препратят това четиво и до други човеци !

 https://www.dailymotion.com/video/xpte8e

АВТОРСКИ ФИЛМ НА БИБЛИОТЕКА"ПРАВОСЛАВНО ХРИСТИЯНЧЕ"- http://hristianche.ucoz.com

Разсъждение

Като препоръчва на християните да ходят в храма на молитва, Златоуст казва: „Ако някой донесе на подчинените граждани царска или княжевска грамота, гражданите не изследват живота на приносителя – дали той е богат или беден, праведен или грешен, но всички внимателно слушат онова, което той чете. А щом такова страхопочитание имате от земния цар, как ли трябва да слушате нас (свещениците) тук, където Творецът на небесните сили говори чрез нас, грешните? И наистина, какво друго е Свещеното Писание, освен Грамота на Небесния Цар! Как да не ни интересува тази единствена и спасителна Грамота, когато нас ни интересуват и най-незначителните наредби на най-нисшите власти в държавата? Св. Антоний е казал: „За всичко, което правиш, имай за него оправдание [основание] в Св. Писание“. Но как ще намериш за него оправдание в Св. Писание, ако не познаваш Св. Писание?

БЕСЕДА за нищожността на всичко в сравнение с Христос

Всичко считам за смет, за да придобия Христа (Филип. 3: 8).

Апостолът, който пише това, имал светска ученост, имал богатство и приятели, бил млад и здрав, имал всички предпоставки за светски успехи между своя народ. Но той казал: От всичко се отрекох! Заради Христа Иисуса, своя Господ, се отрекъл от всичко. Пред светските мъдреци изглеждал като глупак, пред богаташите – като просяк; пред приятелите – като неприятел; младостта и здравето изнурил с доброволни мъки и страдания; с един ход зачеркнал всички възможности за светски успехи. И за какво направи така ти, о, свети апостоле Павле? Защото всичко считам за смет, за да придобия Христа. Дали, братя, апостол Павел сбъркал, като сметнал всичко за смет, и дали добил нещо повече, получавайки Христа? Двадесет столетия свидетелстват, че апостолът не е сбъркал, и като получил Христа, добил несравнимо повече и по-добро от онова, което оставил и пожертвал. Достигнал мъдрост,  по-висока от всяка светска ученост, и богатство, нетленно и непреходно; и приятели в лицето на нелъжовните Божии ангели; и безсмъртна младост без болести и остаряване; и божествен успех, който пребъдва във вечния живот. Всичко това добил, като получил Христос. И всичко това той получил, като оставил всичко, което светът дава на своите любимци. Наистина, братя, Христос е по-добър от света и няма думи, с които би могло да се опише Неговото превъзходство над света. Светът мами своите любимци, а Христос награждава истински Своите любимци. Защото светът дава малко, а взима всичко – дава тление, а взима живота. Христос пък иска малко, а дава всичко; иска да отхвърлим тлението, а дава вечен живот. Христос, братя, е нашият единствен истински Приятел.

О, възкръснал Господи, помогни ни да се отречем от сметта, да се отречем от тлението, и ни дарувай вечен живот. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски