Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
ПРАВОСЛАВНИ ЧЕТИВА
Автор: savaarhimandrit Категория: Други
Прочетен: 657722 Постинги: 2000 Коментари: 0
Постинги в блога от Май, 2019 г.
2 3 4 5  >  >>
                                          image 

       зз. Пресвета Богородица „Иверскa - Монреалска мироточива“

Празнува се на 11 ноември

 

       •     Произход: Света Гора (Атон), скит „Рождество Христово“

 

       •     Сегашно местонахождение: неизвестно; в продължение на 15 години пребивава в Монреал (Канада), но повечето време през този период пътува с нейния пазител брат Йосиф Муньос в десетки страни, стотици селища, няколко континента.

 

       •     Особена дарба: Обилно мироточеща, като източваното миро е лекувало стотици и хиляди хора, изправяло е много грешници и е привеждало в светото Православие мнозина сектанти и разколници.

 

       •     История

       Монреалската Иверска икона на Божията Майка била нарисувана през 1981 г. от атонския монах Хризостом. През есента на следващата година тя била пренесена от Атон в Монреал от Йосиф Муньос. Ето как сам той разказва за това необикновено събитие:

       „Веднъж, по време на нашето посещение на Атон, ние се заблудихме и няколко часа безуспешно вървяхме. Беше към 6 часа вечерта, вече започна да се стъмва. Трябваше да потърсим място, където да пренощуваме. Вървейки по планинската пътека, неочаквано забелязахме под нас купол на църква. Спуснахме се надолу и се озовахме в малък, беден скит, посветен на Рождество Христово. В него живееха 14 гръцки монаси. Те ни посрещнаха много радушно. След като си отпочинахме ни показаха какво работят. Оказа се, че в този скит се занимават с иконопис, строго спазвайки православната традиция, която предписва пост и молитва по време на зографисване. Раул, един от моите приятели, който знаеше гръцки, заговори с монасите и започна да им разказва за нас. Аз разглеждах внимателно иконите. Неочаквано погледът ми спря върху една дивна, прекрасна икона на Божията Майка. Самият аз съм иконописец, рисувал съм и съм виждал много икони, но не мога да изразя това, което почувствах, когато видях тази. Буквално сърцето ми замря в гърдите. Не можех да откъсна погледа си от нея и веднага запитах монаха дали не я продават. Но той ми отговори, че това е първата тяхна икона във византийски стил, нарисувана от о. Хризостом и е невъзможно да я продадат. Отново отидох при иконата, дълго я гледах, после пак на няколко пъти се връщах при нея. Преброих колко пари ми остават и казах на монасите: „Давам ви всичко, което имам. Ето и този златен часовник - подарък от майка ми.“ Но игуменът о. Климент на всичките ми молби отговаряше: „Не можем да я продадем“. Не знаех какво да правя, бях отчаян. Възложих цялата си надежда на Св. Богородица. През нощта, по време на Литургията, когато започнаха да пеят „Достойно есть“, аз паднах на колене и започнах да се моля от все сърце на Небесната Царица да дойде с нас. Когато молитвата свърши, почувствах в душата си необикновено спокойствие и като че ли увереност, че Пресветата Дева ще изпълни молбата ми. Това не беше някакво чувство на гордост и самоувереност, но просто вярата на едно дете, което очаква, че ще стане чудо. Споделих своята надежда със спътниците си.

       На сутринта трябваше да тръгнем към 5 часа, за да успеем да се качим на кораба. Монасите излязоха да ни изпратят, нямаше го само игумена. Преди да заминем един от приятелите ми каза: „Ето, вече си отиваме, а иконата не дойде с теб.“ Отговорих му: „Почакай, още не сме излезли от вратите на скита.“ И наистина, в последния момент преди тръгването ни игуменът се появи. Той бързо се спускаше по стълбите, като държеше в ръце пакет, увит в хартия. „Йосиф - каза ми той, - Св. Богородица иска да дойде с теб.“ Не вярвайки на ушите си, попитах: „Коя света Богородица?“ „Иверската“ - отговори о. Климент. И ми подаде иконата. Поисках да заплатя, защото сам видях колко бедно живееха монасите от скита, но игуменът строго ми каза, че за такава светиня не могат да приемат никакви пари. Аз целият изтръпнах, почувствах, че става нещо необикновено. Прекръстих се, целунах иконата и дадох в себе си обет, че тя никога няма да стане източник за придобиване на богатство.

       Веднага след това тръгнахме към Иверския монастир, за да докоснем иконата до първообраза, който се пази там. В параклиса застанахме на колене и замряхме в молитва пред светинята. Образът на Иверската Божия Майка беше така величествен, така сияйно красив, от него се излъчваше такава духовна сила, че беше трудно да се гледа дълго време. Йеромонахът, който се намираше там, ми помогна да докосна моята икона до оригинала.

       В Монреал се върнахме на 3 ноември 1982 г. (гражд. стил). Аз поставих иконата между мощите на някои светни от Киево-печерската лавра и на св. новомъченица Великата княгиня Елисавета Феодоровна. Тук постоянно гореше кандило и аз всяка вечер четях акатист на Пресветата Дева. На 24 ноември, в навечерието на празника на свв. Мина, Виктор и Викентий, към 3 часа през нощта се събудих от силно благоухание. Отначало помислих, че то идва от мощите, но когато се приближих до иконата видях, че по ръката на Св. Богородица и Младенеца се стича миро. Отначало помислих, че това е елей от кандилото пред иконата. Тогава взех чиста кърпа, избърсах иконата с нея, но мирото отново се появи. Така измина една седмица. Мирото не спираше да тече и да благоухае.“

       Скоро след това брат Йосиф занесъл мироточивата икона в подворието на Руската Задгранична Църква в Монреал (Канада) и я показал на възглавяващия тамошната епархия епископ Виталий (бивш митрополит, глава на Руската Православна Църква зад Граница). Владиката грижливо изтрил иконата и обиколил с нея триетажното здание на подворието. Когато се върнал в църквата, за да остави иконата, тя била отново покрита с миро, което се стичало по ръцете му. Поразен, митрополит Виталий възкликнал: „Това е велико Божие чудо!“ и направил земен поклон пред светинята.

       Присъствието на мироточивата Монреалска икона се отличава с особена благодат. Когато тя се намира в храма по време на св. Литургия, разгаря пламъка на молитвата до такава степен, че богослуженията могат да се сравнят само с пасхалните. Ликът на Небесната Царица създава атмосфера на най-светъл и радостен празник. По думите на една възрастна монахиня от Америка „когато иконата дойде, все едно Самата Света Богородица е дошла“. Тя пробужда усърдието към духовния живот и непостижимо преобразява душите. Мнозина са получили от нея изцеление от телесни болести и душевни страдания.

       Досега чудотворният образ на Божията Майка освен в Америка, където е мястото на постоянното му пребиваване, е посетил Австралия, Нова Зеландия и Западна Европа, по молба на различни енории на Руската Православна Задгранична Църква. Навсякъде светата икона разнася умирение и любов.

 

       • Молитва

 

       О, преславна Господарке, Царице на небесата и земята, Дево Богородице! Падайки сега пред Твоята честна икона, принасяме Ти с умилени сърца това наше малко моление, като раби негодни и достойни за осъждане, ала и очакващи, по Твоето всемощно ходатайство, омилостивение от Съдията. Вярваме и се уповаваме, Владичице, че Твоят Син, Който не иска смъртта на грешните, ще обърне внимание на Твоето ходатайство, и сега се уверихме в това чрез чудното знамение от Твоята мироточива икона, от която източи много изцеления за всички, пристъпили с вяра и любов към Теб. Затова и със сълзи Ти се молим: пощади нашето окаянство, прости нашата невярност, съкруши високомерието на нашето превъзнасяне, изкорени безчувствието от ожесточените сърца, погледни на въздишките на обуреваемите от унинието и ни направи целомъдрени чрез очакването на бъдещото въздаяние. И подай, Господарке, непоколебимо стоене на Църквата ни в истината и благо възрастване в любовта, защити ни от всички бесовски коварства и еретически суемъдрия, и пръснатите верни събери в едно, та всички, които Те славят православно на земята, да се удостоят и в небесните чертози да възпеят всечестното име на Света Троица и Твоето милостиво застъпничество за нас във вечните векове. Амин.

 

Категория: Други
Прочетен: 144 Коментари: 0 Гласове: 1
Последна промяна: 31.05 14:39
 ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 18 МАЙ

 

Разсъждение

 

Да скриват добродетелите и подвизите си било обичай на подвижниците [мъже и жени] не само в първите времена на християнството, но през всички времена, та до наши дни. Евдокоя, съпругата на славния княз Димитрий Донски, освободил Русия от татарите през 1389 година, останала вдовица и то още доста млада. Изпълнена с благочестие, тази княгиня строила храмове, правила милостиня, тайно изнурявала тялото си с пост и бдение. Под дрехите си носела желязна верига. Впрочем, на обществени места винаги се появявала усмихната и разкошно облечена, и окичена с бисери. Хората говорили за нея, разнесла се мълва и за нейния „неморален живот“. За това дочули и нейните синове; наскърбени и ядосани, открито казали на майка си какво се говори за нея. Майката разгърнала своята разкошна дреха и децата с ужас видели нейното тяло – съвсем сухо, изнемощяло и изтормозено от желязната верига.

 

БЕСЕДА за свидетелството на Божия Дух

 

Духът на истината, Който изхожда от Отца, Той ще свидетелства за Мене (Иоан. 15: 26).

 

Бог Син праща в света Бог Дух Свети да свидетелства за Него до края на времената. Той ще свидетелства за Мене. Как ще свидетелства Бог Дух за Бог Син? Ще свидетелства по много начини, като привлече човешките души в Христовата Църква; като им открие смисъла на Свещеното Писание; като им напомня Христовите заповеди; като дава на Христовите слова топлина, свежест, сила и притегателност; като обръща каещите се грешници в праведници и изпълни всички Христови обещания и пророчества за хората, за народите и Божията Църква; като утвърди Христовата Църква и я запази силна против всички бури на времето и всичката адска и човешка злоба вовеки. Духът, Който действа по тези и по други подобни начини, е Духът Божи, Духът на истината, благ, животворен, и всесилен. Нито едно Слово Христово не се противи на Духа Божий, нито пък Духът Божий се противи и на едно слово Христово. Затова, когато Божият Дух благоволи да влезе в човешкото сърце, Той бива жив и истински свидетел на всичко, което Христос е казал и извършил. И тогава човекът вярва радостно и непоколебимо. Защото как да не вярва на най-великия и най-надеждния Очевидец и Съучастник на всички слова, на всички чудеса и на всички Христови дела? Затова, братя мои, да се молим преди всичко и въпреки всичко, този Очевидец и Съучастник – Светият и Всесилен Дух, да се всели в нашите сърца, та вярата ни да стане жива, непоколебима, и радостна.                                                                                                                   О, Боже, Душе Светий, Дух на истината, ела и се всели в нас. На тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

Категория: Други
Прочетен: 70 Коментари: 0 Гласове: 1
                    image      

32. Пресвета Богородица „Иверска-Атонска“

 

       Празнува се на втория ден от Светлата седмица

 

       •     Други наименования:

             „Портаитиса“ (Вратарница)

 

       •     Произход: Никея (IX в.)

 

       •     Сегашно местонахождение:

       Света Гора (Атон), Иверски монастир.

 

       •     Особена дарба: предпазва от ереси и секти, от нашествие на варвари, от глад и болести, домопазителка.

 

       •     История

       Иверската икона на Божията Майка се намира на Атон от 999 г.

       През IV в. сл. Рожд. Хр., при царуването на император Теофил, иконите били подхвърлени на всевъзможни гонения и унищожавани. По това време в Никея живеела една вдовица със сина си. Тя притежавала чудотворна икона на Богородица, за която била построила и храм.

       Царски войници нахлули в храма и изискали иконата да им бъде предадена за унищожение. Вдовицата им дала пари за да задържи светинята до сутринта. През нощта тя занесла иконата на морския бряг и като се помолила я пуснала в морето. Светата икона не потънала, а като се изправила върху вълните, отплувала на Запад. След около два века някои монаси от Иверския монастир видели над морето огнен стълп. Това видение се повторило няколко дни. Св. Богородица се явила на монах Гавриил и му казала: „Съобщи на игумена и братята, че Аз им дарявам тази Своя икона за да бъде ваша защитница и помощница!“ Сутринта всички монаси с молебно пение излезли на морския бряг, а Гавриил тръгнал по водата като по сухо, взел иконата и я отнесъл в монастирския храм.

       На другия ден сутринта монасите не намерили иконата там, където я оставили предния ден, а след дълго търсене я открили над монастирската врата, от което обстоятелство дошло и второто и наименование „Портаитиса“ (Вратарница). Благочестивите християни поставят нейни копия също над вратите на домовете си, за да ги предпазва от всяко зло.

 


 

Категория: Други
Прочетен: 872 Коментари: 0 Гласове: 3
 ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 17 МАЙ

 

Разсъждение

 

 

След страшното земетресение в Антиохия Златоуст говорил на народа: „Велики са плодовете на земетресението. Вижте човеколюбието на Господ, Който разтърси града, но душите утвърди; който разклати основите, но укрепи помислите; Който показа слабостта на града, но волята направи силна! Обърнете внимание на Неговото човеколюбие. Той разлюля за кратко, а утвърди завинаги; земетресението бе два дена, а благочестието трябва да остане завинаги; натъжени сте за кратко, а утвърдени завинаги… Майката, като иска да отучи младенеца от честото плачене, залюлява силно неговата люлка не за да го погуби, а да го поизплаши. Точно тъй и Господарят на света, който държи в десницата Си вселената, разтърси [земята] не за да я унищожи, а да обърне към спасението онези (хора), които живеят беззаконно“. Ето как светите отци, стълбовете на вселенската Църква, умеели да обяснят и Божието човеколюбие, и бедствията, а също така благодеянията, и нещастията, както и щастието. Да се засрамим ние, които сме бавни в благодарението към Бога, когато Бог ни дава, и бързи в роптанието към Бога, когато Бог взима.

 

БЕСЕДА за Дух Светий – Утешителя

 

А Утешителят, Дух Светии, Когото Отец ще изпрати в Мое име, Той ще ви научи на всичко и ще ви напомни всичко, що съм ви говорил (Иоан. 14: 26).

 

Какво практически означават тези думи, ако не, че трябва всеки ден да се молим да ни се прати Дух Свети, тъй както се молим всеки ден за насъщния хляб? Бог желае всеки ден да ни праща Светия Дух, но Той иска от нас всеки ден да Му се молим за Светия Дух. Защото, както се случва с хляба понякога да е в изобилие, понякога оскъден, така става и с Дух Свети. Дух Свети слиза върху нас и си отива от нас, така или иначе, според нашата ревност или леност в молитвата, според добрите дела и търпението. Затова Църквата е установила първото утренно богослужение да започва с призоваването на Дух Свети: Царю Небесний, Утешителю,  Душе истины, прииди,а след това следва молитвата Хлеб наш насущный дажд нам! Защо? Затуй, защото без Светия дух ние не умеем да употребим хляба, както трябва за нашето спасение. Той ще ви научи на всичко. Т.е. всеки ден и всяка нощ според състоянието, в което и да се намирате. Той ще ви упъти, посъветва и научи какво трябва да мислите, какво трябва да говорите и какво трябва да правите. Затова искайте от Бога само Светия Дух, а останалото Той ще ви даде от Себе Си – всичко, което в известен момент ви потрябва. Когато Той слезе върху вас, вие ще узнаете всичко, всичко ще умеете, ще имате сила за всичко потребно. И ще ви напомни всичко, що съм ви говорил. Т.е. не се страхувайте, че ще забравите Моето учение и Моите слова. Дух Свети знае всичко, което и Аз зная, и когато Той бъде пратен при вас, и цялото Мое учение ще бъде във вас, заедно с Него.

О, Господи, Душе Светий, благоволи да слезеш върху нас, не по нашите заслуги, но по заслугите на Господ Иисус и по Твоята безкрайна благост. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

Категория: Други
Прочетен: 40 Коментари: 0 Гласове: 0
 ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 16 МАЙ

 

Разсъждение

 

Когато Теодор Освещени бил в Панопол със своя духовен отец – св. Пахомий, дошъл един философ и му предложил да спори с него за вярата. Философът поставил на Теодор три въпроса: „Кой не е роден, а е умрял? Кой е роден, но не е умрял? И кой е умрял, но не е  изтлял?“. На тези въпроси св. Теодор отговорил: „Адам не е роден, а е умрял. Енох е роден, но не е умрял. Лотовата жена е умряла, но не е изтляла“. Светията посъветвал философа: „Послушай здравия ни съвет. Зарежи безполезните въпроси и схоластичните силогизми, пристъпи към Христа, на когото служим ние, и ще получиш опрощаване на греховете!“. Философът занемял от такъв остроумен отговор и засрамен се оттеглил. От това е ясна огромната разлика между езическия философ и един християнски светец. Единият се губи из абстракционизма и в майсторския обрат на речта, в логически заключения и мисловна гимнастика, докато вторият е насочил своя ум към живия Бог и към спасението на своята душа. Първият е абстрактен и мъртъв, вторият е практичен и жив.

 

БЕСЕДА за явяването на пророк Иеремия от другия свят

 

След това се явил друг мъж, украсен със седини[1] – и блясък, обкръжен с чудно и необикновено величие. И Ония казал: „Този е братолюбецът Иеремия, пророк Божий, който много се моли за народа и за светия град (II Макав. 15: 13 – 20).

 

Това е видение, което видял смелият Иуда Макавей. Първо от онзи свят му се явил първосвещеник Ония, а след това свети пророк Иеремия. Както Мойсей и Илия били видени в слава от апостолите на Таворската планина, тъй някога Иуда Макавей видял в слава пророк Иеремия. И преди Възкръсналия Христос, значи, милостивият Бог не е оставил хората без свидетелство за живота след смъртта. А в християнско време тези свидетелства са безчет и без край. Който и след всичко това се съмнява в живота след смъртта, той е под проклятието на своя грях като под надгробна плоча. И както мъртвите предмети не могат да видят светлината на деня, така и той не може да види живота, който е, и който няма край.                                                                    Но вижте с каква слава е увенчан пророк Иеремия в другия живот! Украсен със седини и блясък! Обкръжен с чудно и необикновено величие, с чуден ореол, с неизказана и приятна красота. Онзи, който бил влачен и бит от хората, на които известявал Божията воля, и който бил хвърлен в тъмница, мъчен и в смрадната яма, на който се присмивали като на лъжец, и когото осъдили като предател и накрая убили с камъни. Но един е съдът на грешниците, а друг е Божият съд. Най-унижените от хората Бог увенчал с ангелска слава. Вижте още как небето нарича онзи, когото земята нарекла лъжец, предател и престъпник! Братолюбеца – така го нарича небето, – Иеремия, пророк Божий, който много се моли за народа и за светия град. Накрая вижте как светията, на небето, много се моли на Бога за нас! Без да спи, той се моли за нас, когато спим; без да яде, той се моли за нас, когато ядем и преяждаме; не грешейки, той се моли за нас, когато грешим. О, братя, да се засрамим пред толкова искрените наши приятели. Да се засрамим от многото светийски молитви за нас и да се уповаваме на техните молитви.

Пречудни Господи, прости на нас грешните за нашата леност и глупост. На Тебе слава и похвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски
 

 

 

 

[1] Седени – почтенна възраст

Категория: Други
Прочетен: 57 Коментари: 0 Гласове: 1
 ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 15 МАЙ

 

Разсъждение

 

Когато насилникът върши насилие над праведника от користолюбие, тогава насилието донася полза на единия и вреда на другия – вреда на насилника и полза на пострадалия от насилието. Борис Годунов убил осемгодишния престолонаследник Димитрий, та той да завладее престола без съперник. Но бързо свършило Борисовото царуване и насилникът бил предаден на тление и проклятие, а Димитрий станал светец. След като 15 години Димитриевото тяло лежало в гроба, било извадено и се оказало нетленно и чудотворно. Над неговото тяло станали 45 чудесни изцеления. За кого, значи, е вредата и за кого ползата от насилието? Ако насилникът бе помислил, че с насилието ще помогне на противника си да стане светец, а за себе си ще подготви погибел и проклятие, би се отказал от насилието. Ала злата мисъл е предтеча и спътник на насилието.

 

 

БЕСЕДА за пророкуваната и сбъднала се гибел на египетските идоли

 

И ще запаля огън в капищата на боговете на египтяни

 

(Иерем. 43: 13).

 

Кой ще ги изгори? Навуходоносор, вавилонският цар, Моят раб. – казва Господ. Това пророчество се сбъднало: Навуходоносор покорил Египет и капищата на мнимите богове, и египетски идоли изгорил с огън. Изгорил ги, но не ги унищожил завинаги. Защото погинал и Вавилон, отново според пророчеството на пророк Иеремия, и Вавилон станал и останал до днес купище развалини, жилище на чакали[1], за ужас и за присмех, без жители (51: 37). Ала в преданието, записано от св. Епифаний Кипърски, е останало и друго едно пророчество Иеремиево – за края на разбитите египетски идоли. „Всички идоли ще паднат – гласи това пророчество – и всичко ръкотворно ще се разпадне в онова време, когато дойде Майка Девица с Младенец, роден в пещера и положен в ясли.“ Това пророчество било запазено от самите египетски жреци, които по времето от Иеремия въвели обичай да рисуват Девицата как почива на постеля и Нейният Младенец, повит с пелени, да лежи в ясли. Рабът Навуходоносор можел по Божие допущение само да покосява злото, но не и да го изтръгне с корена му, а покосеното зло, както и покосената трева, отново пораства. А когато Господ дошъл на земята, Той изтръгнал злото с корена. Рабът Навуходоносор е изгорил храмовете и разбил идолите, но храмовете били обновени и идолите направени отново, защото не са били изтръгнати от човешките души. А когато дошъл Господ и се възцарил в душата на египтяните, храмовете и идолите паднали завинаги. Същото се случило с непокорните и богоборни евреи. Рабът Навуходоносор ги отвел в робство за 70 години, а оскърбеният Господар ги разпръснал по целия свят, където и днес са в разсеяние и след почти 2000 години. Това разпръсване по целия свят на еврейския народ ясно е предсказано от пророк Иеремия. Така времето оправдало Божия пророк във всички негови слова.

Всевиждащ Господи, дай ни да се придържаме към словата на Твоя истински пророк. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

 

 

[1] В ориг. – змии (бел. прев.).

 

Категория: Други
Прочетен: 58 Коментари: 0 Гласове: 1
  

      


image 31. Пресвета Богородица „Знамение“

Празнува се на 27 ноември

 

       •     Произход: руска, гр. Велики Новгород

 

       •     Особена дарба: предпазва от нашествия на другородци и друговерци, от епидемии и пожар.

 

       •     История

       Руската Православна Църква има изключително много чудотворни икони: „Умиление“, „Одигитрия“, „Девата като Небесна Царица с корона на трон“ и „Знамение“.

       Типът „Знамение“ изобразява Пресвета Богородица с издигнати ръце, с пребиваващия в лоното И Богомладенец Христос в тайнствено сияние. Това е знамение на истината, че Девицата е родила Сина Божий в плът и същевременно е образ на Църквата, молитвено обърната към Господа и винаги съдържаща в себе си Христа Спасителя.

       През зимата на 1170 година огромна войска на феодални князе обкръжила стените на Велики Новгород, за да покори града.

       Светителят Йоан взел в ръце иконата „Знамение“, целунал я, а след това качили иконата на градските стени и я поставили с лице срещу нападателите. Облаци стрели се посипали върху новгородци, една от тях се забила в лика на Пречистата.

       И тогава последвало ново, още по-дивно чудо: от очите на Богородица потекли сълзи, а обсаждащите били обзети от внезапен ужас, зрението им се помрачило и те започнали да се избиват един друг.

       Окрилените новгородци отворили градските порти, нахвърлили се върху враговете и ги прогонили от земята си. Архиепископът веднага учредил специален празник в памет на това чудесно застъпничество, който и до днес се празнува ежегодно по цялата руска земя на 27 ноември ст. ст.

       През 1352 година върху града се стоварила черна гибел - чума. Тя отнесла стотици животи. Тогава новгородци отново, както по-рано, се обърнали към Небесната си Покровителка. И епидемията престанала, а в знак на благодарност за множеството спасени животи през 1354 година те съградили каменна църква „в памет на преславното чудо, посветена на Пресвета Богородица и на честното ѝ Знамение“.

       • Тропар

       Като Те придобихме като непреодолима стена и като извор на чудеса, Пречиста Богородице, ние, Твоите раби, поваляме опълчението на противниците. Затова Те молим: дари на Твоя град и на душите ни голяма милост.

 

Категория: Други
Прочетен: 74 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 27.05 18:48
 ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 14 МАЙ

 

Разсъждение

 

Грях, който служи за съблазън на другите, е двоен грях. Благоразумният човек се пази да не би със своя греховен пример да съблазни когото и да било и да го въведе в грях. Св. Амвросий възхвалява благоразумието на рано починалия цар Валентиан, посочвайки следните примери от неговия живот: „Царят чул, че в Рим се говори за него като за страстен ловец и любител на животните, и че тази страст го отвличала от държавните дела, което всъщност не било тъй. Той веднага заповядал да се махнат всички животни от неговата градина. Дочул също, че някои зли езици разпространяват слух за него, че яде рано (искайки с това да го представят като чревоугодник), той си наложил и тайно, и явно, твърде строг пост. На обществен обяд рядко можело да се види да слага нещо в устата си. Когато пък неговите сестри веднъж спорили с един човек за някакъв имот, царят, макар да имал право да реши спора, препратил делото към публичен съд, за да не бъде обвинен в пристрастие“. Наистина, този благочестив цар спазил словото Господне: Горко на онзи, който съблазни едного от тия малките.

 

БЕСЕДА за Христа като Младочка Давидова

 

В ония дни и в онова време ще направя да израсте Давиду праведна Младочка и Тя ще извършва съд и правда на земята (Иерем. 33: 15).

 

С тези думи свети пророк Иеремия предсказва идването на Спасителя от Давидовото коляно в света. Истинската Младочка е сам Господ Иисус Христос. Тези думи не могат да бъдат отнесени към никой друг, тъй като по времето на идването на Господ Иисус, на Иерусалимския престол не седял вече княз от Давидовото коляно, а чужденец – Ирод Иудомеец. Нито пък оттогава, та до днес, някой друг знаменит наследник на Давида [не е бил] нито светски владетел, нито духовен водач. По времето на Христовото раждане имало само няколко лица от Давидовия род и то незнатни и бедни. В това число били и Пресвета Богородица, и праведният старец Иосиф, дърводелецът. Ясно е, значи, че за изминалите хиляди години, откакто е изречено това пророчество, не се е появявал някой друг величествен наследник от Давидовото коляно, освен самия Господ Иисус. Това става още по-ясно от следващите думи: Както е небесното войнство безчетно и неизмерим е морският пясък, тъй ще размножа племето на Моя раб Давида и на левитите, които Ми служат. Тези думи могат да бъдат отнесени само към духовното Давидово потомство чрез Христа, т.е. към християните, защото само броят на християните (а не Давидовите потомци по плът, от които не е останал никой) за тези 20 века може да се сравнява с броя на небесните звезди и морския пясък. О, братя мои, да се радваме, че и ние, като християни, сме в редиците на безбройния Божи народ, в този най-голям народ в историята на света, както по брой, така и по нрав. Да се радваме, още повече че и ние принадлежим към тази божествена Давидова Младочка, Която ни изкупи със Своята кръв от чуждата страна, направи ни свои наследници и сънаследници на вечното  Царство.

Преблаги Господи, Ти си избавил нас, блудните синове, от свинско унижение и гладуване и си ни направил Царски синове. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

Категория: Други
Прочетен: 50 Коментари: 0 Гласове: 2
 ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 13 МАЙ

 

Разсъждение

 

За силата на смъртта и кръста свети Атанасий пише: „Чия смърт кога e изгонвала демоните? И от чия смърт и кога са се бояли демоните, както от Христовата смърт? Където само се произнесе името на Спасителя, оттам се изгонва всеки демон. Какво е укротило в такава мярка душевните човешки страсти, та блудниците са заживели целомъдрено, и човекоубийците повече не хванали меча, и страхливите станали мъжествени? Не е ли Христовата вяра? Не е ли кръстното знамение? И какво друго уверява хората в безсмъртието, както Кръста Христов и възкресението на тялото Христово?“. Смъртта на Безгрешния и Кръстът на Човеколюбеца са удържали по-голяма и трайна победа, отколкото всички земни царе с многомилионните си войски. Защото коя войска и кога е могла да победи и един-единствен демон? Впрочем, само споменаването на името на Разпнатия на Кръста прогонва в бягство демонските армии. О, ако знаеха всички християни какво богатство имат в името Христово, какво оръжие в Кръста Христов!

 

БЕСЕДА за това как Господ си служи с невярващите, за да наказва вярващите

 

Тъй казва Господ… вавилонския цар Навуходоносора, Моя раб (Иерем. 25: 9).

 

Не е ли твърдо това слово? Кой може с него да се нахрани? Царя езичник, царя идолопоклонник, Господ нарича Свой раб! Ако Божий раб е онзи, който знае за истинския Бог, и който пази закона Божий, как може да бъде раб Божий онзи, който не познава истинския Бог, и който не пази Божия закон? Наистина, истински Божий слуга е онзи, който познава истинския Бог, и който пази закона Божий, ала когато онзи, комуто Бог е дал познанието за Себе си, дал му е Своя закон, превърне познанието в незнание и закона в беззаконие, тогава Господ взима за Свой раб онзи, невежата, та да накаже отстъпника. Защото отстъпникът от Бога е по-лош от езичника и отстъпникът от закона е по-низко от родения идолопоклонник. Затова, когато Израил, като древна Божия Църква, отстъпил от Бога и Божия закон, Бог избрал Навуходоносор за Свой раб, за да накаже Израиля отстъпника. Затова, когато християнските народи в Азия и Африка, чрез многобройните ереси, отстъпили от Бога, Бог взел за Свои раби арабите, за да накаже християните и да ги вразуми. И когато християнските народи на Балканите отстъпили от Бога и Божия закон, Бог повикал турците за Свои раби, да накаже отстъпниците, та да ги вразуми.                                                                                                         

   Когато верните отстъпят от Бога, Бог сплита бич от неверните, за да вразуми верните. Па щом като верните съзнателно и умишлено отстъпват от Бога, така пък, неверните, несъзнателно и неумишлено стават раби Божий и бич Божий. Но неверните Бог назначава на служба при Себе си против верните за кратко. Защото и за земята Навуходоносорова същият Господ казва, че ще я посети за нейните беззакония и ще я обърне на вечна пустиня. Тогава ще се намери раб против раб. Защото Бог не взел вавилонци за раби поради добродетели и вяра, а заради израилската злоба и неверие.

Господи праведний, помогни ни, та с Твоя всевишен Дух винаги да се държим за Тебе, единствения истински Бог, и в Твоя единствен спасителен закон. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

Категория: Други
Прочетен: 39 Коментари: 0 Гласове: 1
26.05 05:34 - ПРЕВОД
 НЕДЕЛЯ ПЕТА СЛЕД ПАСХА

 

Евангелие за Дарителя на живата вода и за самарянката

 

Иоан 4: 5: 42, Зач. 12

 

 

Както кошута жадува за водни потоци, тъй душата ми, Боже, копнее за тебе. Душата ми жадува за Бога силний, живий; кога ще дойда и се явя пред лицето Божие (Псал. 41: 1 – 2)! Това не е възклицание на някой сиромах и обикновен човек, който не е имал възможност да напои душата си с човешка мъдрост, светски знания и умения, философия и изкуство, познаване на тънките нишки, от които е изтъкан животът на човека и на природата. Не – това е въодушевен и изпълнен с болка вик на един цар, богат със земни богатства, с гениален ум, благороден в сърдечните си чувства и силен в твърдостта на волята и делата си. Напоил своята душа с всичко онова, за което несвободната душа жадува на този свят, цар Давид изведнъж разбрал, че неговата духовна жажда не само че не е утолена, а се е увеличила до такава степен, че цялата тази материална вселена не можела с нищо да я утоли. Тогава той се почувствал на този свят като в земя пуста, изсъхнала и безводна (Пслм. 62: 1), и завикал към Бога като към единствения извор на безсмъртно питие, за което една разумна и пробудена душа копнее. Душата ми жадува за Бога силний, живий!

       Не е необходимо да се доказва, че материалната храна не може да засити човешката душа, нито че материалната напитка може да я напои. Но дори и онзи дух на живота, който сияе във всички същества, оживява ги и ги хармонизира, не е в състояние да засити и напои душата.

Тялото приема непосредствено онази храна, която по своята същност е еднаква с него. Тялото е от земята и храната за него е от земята. Затова тялото на този свят се чувства у дома си, между своите си. Ала душата страда, разпъва се и се терзае, отвращава се и протестира, че трябва да приема храната косвено, и то не храна като нея, а само приличаща на нея. Затова душата в този свят се чувства като в чужбина, като между чужденци.

       Че душата е безсмъртна и по своята същност принадлежи на безсмъртния свят, се доказва и от това, че в този земен свят тя се чувства като недоволен пътник в чужбина, и че нищо в света не може напълно да я нахрани и напои. И дори душата да би могла да излее в себе си, като чаша с вода, цялата вселена, нейната жажда не само че не би намаляла, а сигурно би се увеличила повече. Защото тогава за нея няма да остане нито една измамна надежда, че зад следващото бърдо ще намери някой неочакван питеен извор.

       Човешката душа е жива, жива и винаги жадна за живот; и нищо не може да я напои, освен живота – истинския и непосредствен живот. А истинският и непосредствен живот е единствено в Бога, в живия Бог. Душата ми жадува за Бога силний, живий! Това не е песен, това е сух факт като сухото гърло на жаден лъв, който реве в пустинята, лъв, чийто рев може да изглежда като птича песен в оазис, но за лъва това не е песен, а вик за помощ. Душата ми жадува за Бога силний, живий! Това не са думи на поет, а на жаден пътник в земя пуста, изсъхнала и безводна; не са думи на поет, а на един от най-опитните и най-вещите изследователи и познавачи на човешката душа в историята на света.

       Човече, ако някога допуснеш, че материалната храна и материалното питие могат да нахранят и напоят твоята душа, тогава се намираш на нивото, на което се намират домашните животни и горските зверове. Ако си над това ниво и се надяваш, че твоята душа може да се насити и напои с човешката мъдрост и красотата на този свят, тогава си на нивото на полуопитните и полузрелите. Както онази, първата мисъл, е безумна, така и тази е безплодна. Защото на това – второто ниво, ти приемаш рева и стона на жадния за песен и веселба, стараейки се с чуждата жажда да утолиш своята. Ако си прекрачил и това второ ниво и си усетил неизказана жажда, която не може да утоли която и да е световна река, която не може да утоли и целият световен океан, тогава наистина си опитен и зрял човек, истински човек. Само на това ниво на духовна жажда – на Давидовата духовна жажда, ще можеш да разбереш в пълния смисъл днешното евангелско четиво.

       В онова време дохожда в самарийския град, наричан Сихар, близо до землището, което Иаков бе дал на сина си Йосифа. Покрай възвишенията на Самария цялата област между Иудея и Галилея е получила названието Самария. Пътят, който води от Иерусалим за Галилея, и до ден днешен минава покрай Сихар. Сихар днес се нарича Аскар и се намира близо до Сихем, който в наше време се нарича Наблус. Това било едно парче земя, което Иаков купил от Еморовите синове; направил жертвеник на това място и го нарекъл Силен Бог Израилев[1] (Бит. 33: 19 – 20). Тази земя Иаков оставил на своя син Иосиф, който по-късно бил погребан там (Иис. Навин: 24 – 32). Обикновено градът определя значението на съседното село, докато тук случаят е обратен – Иосифовото село било по-известно от град Сихар, поради което евангелистът отбелязва разположението на града спрямо селото – близо до землището.

       Там беше Иакововият извор. Уморен прочее от път, Иисус седеше си тъй при извора. Часът беше около шестия. Било заради това, че праотецът Иаков със своята стока живеел около този кладенец, било пък затова, че сам той го изкопал и иззидал, кладенецът бил наречен на негово име. Изморен от стръмния и безводен път от Иерусалим, Господ спрял до този кладенец да си почине. Това бил Иакововият извор. Уморен прочее от път, Иисус седеше си тъй при извора. Шестият час според източното изчисление означава пладне. По време на най-голямата дневна жега, значи, умореният Господ пристигнал на това място. Бил уморен прочее от път заради нашето спасение, както по-късно, на Кръста, бил облян с кръв от раните и обхванат от болки, пак заради нашето спасение. Но защо не пътувал нощем, по хлад? Нощта му служела за молитва. Всъщност, не всяка нощ е подходяща за пътуване. Да кажем, че при този случай е пътувал нощем, уви, Евангелието щяло да бъде кратко за [този] един-единствен случай и за едно изключително поучително и спасително откровение. Пътувал през деня, пеша. По стръмнините и в жегата, уморен и жаден, бързал, та всеки миг от Своето време на земята, деня и нощта, да използва за наше добро, за нашето спасение.

       Дохожда една жена от Самария да си начерпи вода. Иисус ѝ казва: дай Ми да пия. Нарочно е подчертано, че жената била самарянка, защото евреите смятали самаряните за езичници. Дай Ми да пия – ѝ казал Господ. Той бил уморен и жаден, от което е ясно, че Неговото Тяло било истинско човешко тяло, а не само привидно, както учели някои еретици. Както Неговото Тяло проливало сълзи от съжаление към хората, и както страдало от болките на Кръста, така и чувствало необходимост от храна и питие. Наистина, Той можел, със Своята божествена сила, ако пожелаел, да овладее и отклони тази необходимост за продължително време, та дори и за цялото Свое време на земята, но по какво тогава би се познало, че е истински Човек, и как би бил в света като братята, и как би могъл да нарече хората братя (Евр. 2: 11 – 17)? Как би ни научил на търпение и понасяне на страданията, ако Сам не е страдал и не ги е носил? Най-после, как би имала Неговата окончателна победа онзи блясък, който ни поддържа и осиява в страданията през живота, ако Той Сам не е преминал през всички тези страдания, и то в най-голяма степен? Някой ще каже: „Нима Онзи, който могъл да умножи хляба, и да ходи по водата като по суша, не е ли могъл по този дълъг път с едно силно слово, с една мисъл да отвори извор в скалите или пясъка и да утоли Своята жажда?“. Наистина Той можел да стори това. Ето, това го сторил Моисей в пустинята; това са го правели, в Негово Име, много светии в историята на Неговата Църква; как, значи, Той да не можел да стори това? Не – Той не искал това. Той не е извършил нито едно чудо заради Себе си – да се нахрани, да пие, или да се облече. Всички Негови чудеса били заради хората. В Неговия живот няма и сянка от егоизъм. Дори и когато като младенец бягал пред Иродовия меч, той не сторил това заради Себе Си, а заради хората. Защото още не му било дошло времето; а като завършил Своето дело между хората, Той тогава не побягнал пред смъртта, а вървял насреща ѝ. Безкрайно човеколюбие, неразделимо от безкарайна мъдрост, вдъхновявало и ръководело всички слова на Господа Иисуса, всички Негови постъпки и всички събития в Неговия живот.

       Дай Ми да пия. Творецът иска от Своето творение! Тези думи кънтят двадесет века, защото Той не ги казал само на Самарянката, а на всички човешки поколения, до края на времето. Дай Ми да пия – казва Той и днес на всекиго от нас. Това не го казва Той – Творецът на водата и Разпоредителят на моретата и океаните, на реките и изворите, – защото е жаден за вода, а защото е жаден за нашата добра воля и любов. Давайки на Него, ние не даваме нищо наше, а отново Неговото. Всяка чаша вода на земята е Негова, защото Той я е сътворил; и всяка чаша студена вода, която ние подадем от Неговата вода на най-малките братя, Той я е платил със своята скъпоценна Кръв. И въпреки това, в Своето безпримерно смирение, Той не иска вода от жената като Творец от творението, а както би поискал човек от човека. За да покаже с това Своето смирение. За да потвърди с това Своята истинска човешка природа, ограничена и нуждаеща се. Накрая, да научи и нас на услужливост и милосърдие. Човекът има право да поиска от човека; и човекът има задължението да е услужлив и милосърден към човека.

        Защото учениците Му бяха отишли в града да купят храна. Господ, значи, бил не само уморен и жаден, но и гладен, както и Неговите ученици. Още едно доказателство за истинската Му човешка природа и Неговата мъдрост за въздържане от чудо там, където чудото въобще не принася полза в делото на спасението. Евангелистът споменава за отсъствието на учениците, за да обясни защо Господ искал вода от жената. Защото, ако учениците били тука, те биха извадили вода и жената щяла да остане неспомената. Угодно на Провидението било обстоятелствата да се стекат така заради наше поучение, та и ние, като видим своя враг в неволя, да му помогнем. И когато нашият народ е във вражда със съседните народи, ние, като хора, да не смеем да пренасяме тази вражда върху всички хора от тeзи народи, а в конкретен случай сме длъжни да помогнем на всеки човек, без оглед дали принадлежи към нашия народ или не.

       Жената самарянка Му казва: как Ти, бидейки иудеин, искаш да пиеш от мене, която съм жена самарянка? (Защото иудеите нямат сношение със самаряните.) Тази самарянка споделяла общото по онова време мнение, че човек трябва да мрази не само вражеския народ, но и всеки човек от този народ поотделно. В притчата за милостивия самарянин Господ подчертал омразата на евреите към самаряните, а сега при този случай се подчертава омразата на самаряните към евреите. За да се разрушат зидовете между народ и народ, най-напред е необходимо да се разрушат зидовете между човек и човек. Това е единственият разумен метод за излекуване на човешкия род от тежката болест на взаимната омраза.

       Иисус ѝ отговори и рече: да би знаяла дара Божий и кой е Оня, Който ти казва: дай Ми да пия, ти сама би изпросила от Него, и Той би ти дал вода жива. Божият дар може да се разбира и в материален, и в духовен смисъл. В материален смисъл под дар Божий трябва да се разбира всичко, което Бог по своята добрина е сътворил и дал за полза и употреба на човека. Да би знаяла ти, жено, че тази вода не е нито самарянска, нито еврейска, а Божия; и тази вода при сътворяването Бог не е отредил за самаряните или евреите, а за хората, ти със страхопочитание би извадила от тази вода, като Божи дар, и напоила жаден човек – с още по-голямо страхопочитание – като Божие творение. Защото целият този свят е дар Божий за човека, а човекът пък е дар Божий за света. В духовен смисъл под дар Божий трябва да се разбира сам Господ Христос. Дарувайки целия този видим свят, Господ дарува и Самия Себе Си. Ако ти, жено, знаеше какъв скъпоценен дар е пратил Бог и на евреите, и на самаряните, и на всички останали народи, без изключение, ти би трепнала в душата си, ти би заплакала от радост, ти би занемяла от учудване, и не би се осмелила да помислиш за взаимната злоба и омраза между евреите и самаряните. Па ако ти беше открита цялата вътрешна тайна на Онзи, Който говори, и Когото ти оценяваш по плът като обикновен човек, а по дрехите и езика като евреин, ти сама би изпросила от Него, и Той би ти дал вода жива.

Под жива вода Господ разбира благодатната и животворяща сила на Дух Светий, Който Той обещал на вярващите. Който вярва в Мене, из неговата утроба, както е речено в Писанието, ще потекат реки от жива вода. Това каза за Духа, Когото щяха да приемат вярващите в Него (Иоан 7: 38 – 39). Не разбирайки нищо от всичко това, жената Му отговорила:

       Господине, ни почерпало имаш, па и кладенецът е дълбок: отде тогава имаш живата вода? Нима Ти си по-голям от отца ни Иакова, който ни даде тоя кладенец, и сам той от него е пил, и синовете му, и добитъкът му? Слуги нямаш, почерпало нямаш, а и кладенецът е дълбок, как ще извадиш жива вода? Господ се сторил на жената обикновен безпомощен човек. Жива вода и тогава, и днес се наричала изворната, в отличие от дъждовната, събрана в кладенци и щерни. Но жива вода се наричала и водата в кладенците, ако била изворна, и то само на дъното на кладенеца, където извира водата, с която се пълни той. Първо, значи, жената мисли за дъното на кладенеца, откъдето извира водата. Но в същия момент я спохожда и друга мисъл, която я кара да попита: Нима Ти си по-голям от отца ни Иакова? Т.е. „Нима Ти можеш да направиш друг извор с вода, освен този? Праотецът Иаков е изкопал този кладенец, сам той го е иззидал и оградил. Ако Ти можеш да направиш някакъв извор с течаща вода, която да е жива, тогава ти ще си по-голям от отца ни Иаков. Нима Ти си по-голям от Него? Този Иаковов кладенец е тъй пълноводен и сам той от него е пил, и синовете му, и добитъкът му, па и всички ние от цялата околност, а и всички преминаващи пътници, и то през толкова столетия. А водата в кладенеца въобще не пресъхва. Нима Ти можеш да направиш нещо повече?“.

       С тези думи самарянката – от една страна – изразява гордостта си от праотеца Иаков, а от друга – изразява съмнение, че и присмех към Господ Иисус. Не онзи груб и явен присмех, както при възкресението на Иаровата дъщеря – и те Му се смееха (Мат. 9: 24) – ала все пак косвен и умело прикриван присмех. Но Господ, Който желаел да извади хората от греховната мръсотия, имал решимостта да изтърпи всяка насмешка – и от демоните, и от хората. Той, значи, не се скарва на жената заради тази жалка насмешка, а продължава да спасява нейната душа.

       Иисус ѝ отговори и рече: всякой, който пие от тая вода, пак ще ожаднее; а който пие от водата, която Аз ще му дам, той вовеки няма да ожаднее; но водата, която му дам, ще стане в него извор с вода, която тече в живот вечен. Господ не отговаря на въпроса на жената, както тя очаква. Той не иска да ѝ говори за Своето превъзходство над Иаков. Той вижда откъде идва недоразумението между Него и жената. Недоразумението идва от това, че Той говори за питие духовно и животворно, докато жената, научена да мисли само с плътски земен разум, има  предвид само видимата вода, отредена от Бога временно да гаси телесната жажда. Живата вода, за която говори Господ, е животворящата божествена благодат, която храни и пои душата, въвеждайки я във вечния живот още тук, на земята. Тази животворна благодат, когато се всели в достоен човек, отваря в него непресъхващ извор на живот, радост и сила.

Казва Му жената: господине, дай ми тая вода, за да не ожаднявам и да не дохождам тук да вадя. Жената все още остава със своето разбиране, мислейки за вода изворна, земна. В най-добрия случай, тя можела да мисли за Христос като за някой вълшебник, Който може с някакво заклинание да направи чудо. За да отклони тези нейни мисли, Господ ненадейно насочва разговора в съвсем друго русло.

Иисус ѝ казва: иди повикай мъжа си и дойди тука. Отговори жената и рече: нямам мъж. Иисус ѝ казва: добре каза, че мъж нямаш; защото петима мъже си имала, и тоя, когото сега имаш, не ти е мъж; това право си каза. За да научи жената да мисли духовно, а не плътски, Господ намира за мъдро не да стори някакво чудо пред нея, а да се покаже като тайновидец и пророк, което има също такова въздействие, както и чудотворството. Иди повикай мъжа си. Господ знае, че тя няма мъж, но иска да чуе нейния отговор, докарвайки я до неочаквано учудване със Своето всезнание и прозорливост. Петима мъже си имала – това било достатъчно изненадващо за жената, но като чула и още една своя престъпна тайна, която тя искала да укрие, а именно – и тоя, когото сега имаш, не ти е мъж – това трябва да ѝ е подействало като гръм от ясно небе.

Но не укорявай самарянката, душо християнска, а се запитай: кой е твоят мъж? И да не би ти да си имала вече петима мъже? И да не би сегашният ти мъж да е незаконен? Душата е църква, а глава на Църквата е Христос Господ; с други думи – мъжът на душата е сам Господ. Ако си се привързала само към този чувствен свят, венчала си се с него, и ако чрез петте си чувства си блудствала с него, тогава ти, душо, ти наистина си в същото греховно и незавидно положение, в което се е намирала самарянката. Ако си се разочаровала от своите чувства, от чувствените наслаждения, ти наистина  си ги презряла и си се развенчала от тях, тъй че те са станали като петима умрели мъже; но все пак продължаваш да живееш с шестия, незаконен мъж – наследника на онези петимата: това е твоят плътски разум; това са онези лъжа и гнусота, които са в тебе, като на сметище, с времето засипали твоите чувства. Защото виж – в тебе няма нищо, освен представата и спомена за онова, което си сътворила с петте си чувства, опитала и преживяла – като с петима мъже. Разговорът между Господ и самарянката е разговор между Бога, Който е верен, и душата, която е невярна. Този разговор засяга и тебе. Това е разговор на небесния Жених с Неговата невеста – човешката душа. Белким не виждаш, че точно затова Господ започнал разговор със самарянката за нейния мъж?! Той можел да проведе и друг разговор с жената и по друг начин също така да се покаже тайновидец и пророк пред нея. Той можел да ѝ открие и други нейни тайни или някакви тайни на нейните родители, или някакви тайни на нейните съседи в Сихар, знаенето на които също [от Него] така би изненадало и смаяло жената. Но Той преднамерено повел разговор за мъжа ѝ, защото този разговор се отнася и за тебе, душо християнска, и за тебе, и за всички души, които Бог от началото e е сътворил, и които ще сътвори до края. Въпросът за твоя мъж, душо, е най-важният и най-съдбоносният въпрос. За когото си венчана, на него си и жена. Ако си венчана за света, с него и ще погинеш. Ако си венчана за греха, с него и ще умреш. Ако си венчана за демоните, ще пребиваваш и във вечността с тях. Във всички тези случаи ти денонощно пиеш вода, от която все повече се ожаднява. Само ако признаеш Христа Господа за твой законен жених, и ако с вяра и любов се венчаеш за Него, тогава ще пиеш жива вода, от която не се ожаднява, която тече в небесното Царство и във вечния живот.

Казва Му жената: господине, виждам, че Ти си пророк. Нашите бащи се покланяха в тая планина, а вие казвате, че в Йерусалим е мястото, дето трябва да се покланяме. Иисус ѝ казва: жено, повярвай Ми, че настъпва час, когато нито в тая планина, нито в Йерусалим ще се поклоните на Отца. Вие се кланяте на това, което не знаете, а ние се кланяме на това, което знаем, защото спасението е от иудеите. Господ нарочно целял да докосне духовните струни на душата на самарянката. С откриването на нейното минало Той постигнал това. В жената, у която дотогава действал само плътският земен разум, неочаквано се пробудил нейният духовен разум, дотогава упоен от наркозата на плътския. Тя първо признала Христос за пророк. Като начало и това е достатъчно. И тогава нейната заинтересованост към духовните предмети бързо нараства. Тогава тя поставя на Господ съвсем актуален по онова време въпрос. Спорът за мястото на поклонение на Бога всъщност бил спор между самаряните и евреите. Кое е угодно Богу: хората да Му се кланят на Самарийската планина или в Иерусалим? Кой е истински поклонник и богомолец: този, който Му се кланя и моли тук, или онзи, който Му се кланя и моли там? Нашите бащи се покланяха в тая планина. Жената не казва „ние“, а Нашите бащи, та така да предаде тежест на тази планина и по-добре да оправдае съвременните неи самаряни. Сякаш че иска да каже: „Не ние сме избрали тази планина за поклонение на Бога, а нашите отци, които са били по-големи и по-близко до Бога от нас“. И сега, както и преди, Господ не отговаря на жената нито с „да“, нито с „не“. Той продължава да буди и издига нейната душа все повече и повече. Жено, повярвай Ми. Вярвай на Мене, а не вярвай на онези, които ти говорят за поклонение на тази планина, нито вярвай на онези, които ти говорят за поклонение в Иерусалим. Настъпва час, жено, когато нито в тая планина, нито в Йерусалим ще се поклоните на Отца. Господ нарочно употребява думата Отец, вместо Бог или богове (самаряните се кланяли и на Бога, и на боговете), та така да доведе жената до разбирането, че с новото понятие за Бог ще се появи и ново поклонение. Поклонението на Отца няма да зависи от мястото, поради което съвсем ще се изпразнят от съдържание и самарянското, и еврейското твърдение. С това Господ пророкува онова, което чрез Неговото дохождане в света скоро се сбъднало. Но макар Той да приравнява по полза тези две твърдения и да предсказва обезсмислянето  и на двете, все пак Той дава известно предимство на евреите пред самаряните в богопознанието. Вие се кланяте на това, което не знаете, а ние се кланяме на това, което знаем. Господ вижда, че жената Го счита за евреин, и затова говори съобразно нейното убеждение, причислявайки и Себе си към евреите, не желаейки да влиза в разговор за тази, без значение за Него, тема. Вие, самаряните, не знаете на кого се кланяте, защото се кланяте на много „богове“, на много идоли; вие уж обожавате Бог Авраамов, а покрай това принасяте жертви и на безбройните асирийски и вавилонски идоли. Евреите поне знаят за единствения Бог, макар и подобно на вас да Му служат с вкаменени сърца, помрачен ум и мъртви обреди. И все пак  спасението е от иудеите; т.е. Месия ще се роди между евреите и чрез Него ще дойде спасението на целия свят. Това е обещано на праотците, това е предсказано от пророците, това е подготвено от Божия Промисъл – и това се сбъдва.

Но иде час, и дошъл е вече, когато истинските поклонници ще се поклонят на Отца с дух и с истина, защото Отец иска такива да бъдат, които Му се покланят. Бог е дух: и тия, които Му се покланят, трябва да се покланят с дух и с истина. Поклонението на Бога в Самария не е истинско, защото самаряните не знаят кому се кланят. Поклонението пък в Иерусалим е само подобие и сянка на истинското поклонение Богу, сянката на бъдещите блага (Евр. 10: 1). Измамата и сянката скоро ще изчезнат, а истинското поклонение Богу ще се възцари. Родило се е Слънцето на новия ден и той все повече и повече расте, прогонвайки тъмнината и сянката. Идва пълнотата на деня[2], а сега е само неговото утро. Когато светлината напълно овладее новия ден, хората ще познаят Бога като Отец, и тогава ще Му се поклонят като синове, а не като роби – т.е. няма да му се кланят с мъртви думи и мъртви жертви, а с дух и с истина, с душа и тяло, с вяра и дела, с разум[3] и любов. Същинският човек ще се кланя на същинския Бог. Сътворен с душа и тяло, човекът и едното, и другото ще посвети на Бога, и с едното, и с другото ще служи на Бога. Истинските поклонници няма да се кланят на тварите, а на Твореца, нито на злите демони под името на „богове“, а на единствения всемилостив Отец на светлината и истината. Такива поклонници иска за Себе Си небесният Отец. Бог е дух, а не статуя, не мъртво слово, не е на това или на онова място. Затова онези, които Му се кланят, трябва да Му се кланят с дух и с истина. Общувайки със смъртния свят, човек застава пред него със своята смъртност; но общувайки с безсмъртния Бог, човек трябва да застане пред него с онова, което е безсмъртно в него. Както казва апостолът: Търся не вашето, а вас (II Коринт. 12: 14). Старият свят служил Богу със законнически формалности, принасял в жертва на Бога ярета и овни, празнувал съботата и точно спазвал предписанията за умиване и очистване, ала бил забравил милосърдието и любовта. Четял думите: Жертва Богу дух сокрушен, сердце сокрушено и смирено (Пс. 50), четял тези думи, ала нито ги разбирал, нито ги изпълнявал. Отсега ще се служи Богу с дух и истина, защото сам Господ слязъл между хората, за да покаже пример на такова служение и такова поклонение. Бог се отвратил от смрадта на ярешките и овнешките жертви, които Му принасяли хора с мрачен дух и окаменели сърца. Някога това не било смрад, а благоухание; и то тогава, когато такива жертви са му принасяли Ной, Авраам, Исаак, Иаков и Моисей. Но това благоухание не идвало от животинската кръв и месо, а от богобоязливия дух и боголюбивите сърца на верните Божии слуги. По-късно, когато духът на жертвоприносителите умрял, а сърцата окаменели, нямало какво да благоухае пред Бога, защото Бог не търси миризмата на кръвта и месото, а благоуханието на човешкия дух и сърце. И цялото това някогашно благоухание от жертвеника се обърнало на смрад пред Господа както от всички жертвеници, които са в Самария, така и от онзи, който е в Иерусалим. На световното бунище, където царували смърт и смрад, дошъл живият Господ да посее цветето на духа и истината, което ще унищожи смъртта и ще разпръсне смрадта, та новият свят да бъде пред Бога като чиста и украсена невеста.

Казва Му жената: зная, че ще дойде Месия, наричан Христос; когато Той дойде, всичко ще ни възвести. Иисус ѝ казва: Аз съм, Който говоря с тебе. В това време дойдоха учениците Му и се почудиха, задето Той се разговаря с жена; ала ни един не рече: какво искаш, или какво приказваш с нея? Тогава жената остави стомната си и отиде… Каква чудна драма! Как бързо се сменят сцената и действията! Само Господ стои посред всичко това, неизменяем[4] като вечността. Под въздействието на духовните слова на Господ Иисус жената внезапно започва да мисли за обещания Месия, Когото самаряните очаквали също така, както и евреите. Когато Той дойде, всичко ще ни възвести – казала жената. За нея, както и за всички останали, Месия е нещо далечно, нещо още по-далечно от мъглата на далечния хоризонт. За нейно изумление Господ ѝ казва, че Той е очакваният Месия – Аз съм, Който говоря с тебе. Занемяла от учудване, жената не Му отвръща нищо. В това време се върнали апостолите от града и се учудили какво има да говори техният Учител с една самарянка – жена езичница. И се спрели, занемели от учудване. Жената пък, не знаейки какво повече да пита, или да каже, оставила стомната си и забързала към своя град, за да извести онова, което научила. Една безмълвна сцена, но по-красноречива от всички човешки думи! Впрочем, жената бързо стигнала в града и разнесла из него вестта за чудния Човек до Иакововия кладенец. Да не би Той да е Христос? Тя не се осмелила да каже: „Това е Христос“, макар да видяла Неговата духовна мъдрост, а сякаш в недоумение пита: Да не би Той да е Христос?, като че ли иска да каже: „Аз съм жена и не мога да преценя, но вие сте мъже, по-разсъдливи и по-внимателни от мене, вие, значи, дойдете и вижте. Тази жена проявява естествена женска скромност – добродетел при жените, чиято възхвала никога не е достатъчна. Колкото с чудната вест, толкова и със своята скромност, жената развълнувала всички граждани на Сихар и те излязоха из града и идеха към Него.

Започнал разговор между Учителя и Неговите ученици. Учениците Го молеха, казвайки: Рави, яж! Защото те били купили от града храна и Му я донесли, за да яде. Без съмнение, Той бил гладен; но вместо да вземе и да яде, той продължил Своята божествена мисия, заради която е и дошъл на света, не обръщайки внимание на глада. Моментът бил твърде важен и Той не желаел да го пропилее. Не искал да размени духовната полза за паница леща. Затова отговорил на учениците: Аз имам храна да ям, която вие не знаете. Поради това учениците думаха помежду си: да не би някой да Му е донесъл да яде? Той говори за духовна храна, а те за обикновена. Отново се повтаря същата сцена, както малко преди това с жената, за водата в кладенеца. Така е и сега – Той говори за духовна храна, от която, като яде човек, повече не огладнява, а учениците мислят за обикновена храна.

Иисус им казва: Моята храна е да изпълнявам волята на Оногова, Който Ме е пратил, и да извърша Неговото дело. Волята на Отец е воля и на Сина, както същността на Отца е същност и на Сина. Защо тогава Господ Иисус говори за волята на Отца, а не за Своята, и за делата на Отца, а не за Своето? Но не е ли все едно, когато говори за волята на Отца или за Своята, и за делата на Отца или за Своите? Не е ли това една и съща воля? Не са ли това едни и същи дела? Да, наистина са; но Той посочва волята, която изпълнява, като воля на Отца, и делата, които върши, като дела на Отца, заради самите нас – та и самите нас, непослушните и гордеещите се, да ни научи на послушание и смирение. Но вижте колко Му е мила и скъпа волята на Отца – той не я нарича Свое задължение, а Своя храна! Моята храна е да изпълнявам волята на Оногова, Който Ме е пратил. О, какъв божествен пример и какъв благонамерен укор към всички онези, които ежедневно говорят за своите задължения като за някакво бреме! Наистина, гледайки на Господа и Неговото драговолно изпълнение на претрудната Му длъжност между хората, с основание трябва да кажем: „Никой на света не може да изпълнява своята длъжност към Бога, ако тя не е станала приятна за него като всекидневната храна“. Това, дето Господ казва, че върши волята на Отца, а не Своята – както и на друго място казва: Не за да върша Моята воля, а волята на Отца (Иоан 6: 38) – не означава, че Синът е по-малък от Отца, а показва великата любов на Сина към Отца. Защото при същия евангелист е казано, че Отец винаги слуша Сина: Аз и знаех, че Ти винаги Ме слушаш (Иоан 11: 42). Значи, съвършеното послушание на Сина съответства на съвършеното послушание на Отца, както и съвършеното послушание на Отца и Сина, съответства на съвършеното послушание на Дух Свети. А съвършеното послушание властва само там, където властва съвършената любов. Затова, да върши волята на Отца, е истинска храна за Сина; да върши волята на Сина, е истинска храна за Отеца; а да върши волята на Отца и Сина, е истинска храна за Дух Свети.

Не вие ли казвате, че още четири месеца и жетва ще дойде? Аз пък ви казвам: подигнете си очите и погледнете нивите, че са побелели и узрели за жетва. Преди малко им говори за духовна храна, а сега им говори за духовна жътва. Наближаването на духовната жътва се забелязва, както и наближаването на обикновената жътва. Когато класовете пожълтеят или побелеят, всеки знае, че жътвата е близо. Когато хората, драговолно и на тълпи, идват при Христос, не е ли ясно, че духовната жътва е настъпила? Самаряните, чувайки от жената за Христа, не ѝ рекли, че е полудяла, а веднага оставили всичката си работа и на тълпи тръгнали към Него. Подигнете си очите и вижте тази тълпа хора, която бърза към нас! Това е Божията нива. Това е узрялата реколта, която очаква жътварите. Наистина, жетвата голяма, а работниците малко (Лк. 10: 2). Вие сте тези работници, вие сте жътварите на Божията нива. При такава дивна и обилна жътва защо ми предлагате обикновена, тленна храна? Добрият домакин не забравя ли и обед, и вечеря, като е нахранен с радост, и вижда такава жътва пред себе си, па развълнуван и благодарен Богу, бърза колкото може по-скоро да я пожъне и събере в житницата, да не би преди това да настане буря и да унищожи цялата реколта? Не се грижете, значи, твърде много за обикновена храна, нито за себе си, нито за Мене, а побързайте за жътвата, та да не пропадне наградата ви, защото  жетварят получава награда и събира плод за вечен живот, за да се радват заедно и сеячът, и жетварят. Защото в тоя случай права си е думата: един сее, а друг жъне. Аз ви проводих да жънете онова, за което вие не сте се трудили; други се трудиха, а вие влязохте в техния труд.      Поради краткотрайния човешки живот, за просторната Божия нива едни и същи работници не стигат да я посеят и да я пожънат. Едни сеят и умират, без да дочакат и видят плода на своя труд; други се радват тогава, когато посятото семе е пораснало и натежало за жътва; и те стават жътвари и събирачи на плод, който не са посели. Още от началото на живота на земята нивата Божия се засява – сеячи били праотците и богоугодниците, пророците и праведниците, особено пророците. Сеели, а не видели посятото израснало и узряло. Всички те живели с вяра и умряха с вяра, без да получат през живота си обещаните плодове, а само отдалеч ги видяха (Евр. 11: 13) със своите духовни очи. И сам Господ е казал на един от Своите ученици: мнозина пророци и праведници са много желали да видят, каквото вие виждате, и не видяха (Мат. 13: 17). Сеячите не видели това, което виждат жътварите, а именно – плодовете и жътвата. Но и едните, и другите получават наградата за своя труд, защото и едните, и другите са Божии работници на Божията нива, за да се радват заедно и сеячът, и жетварят. С това Господ похвалва труда на пророците и старозаветните праведници, с това окуражава апостолите за жътварския труд. Сякаш иска да каже: „Те понесоха повече труд, отколкото вие; защото, наистина е по-трудно да си сеяч и да не видиш плода на нивата, отколкото да си жътвар на узрялата нива. Те се трудиха като надничари и слуги и умряха, без да видят Стопанина помежду си; а вие имате Стопанина посред вас и се трудите не като надничари и слуги, а като Негови синове – всъщност, сам Стопанинът работи, а вие сте му само съработници. Радвайте се, значи, и с радост бързайте да пожънете узрялото жито.

И много самаряни от оня град повярваха в Него по думите на жената, която свидетелстваше: каза ми всичко, що съм сторила. Вижте как узрява посятото! Вижте каква голяма жътва! Жадната земя бързо попила водата. Много самаряни повярвали в Христа и преди да Го видят – по думите на жената. Тя не вършела чудеса, тя не била апостол; напротив, тя била една грешна жена, но все пак нейните думи пожънали голяма жътва между тези езичници. Какъв срам и позор за богоизбраните евреи, които, въпреки толкова внушителните Христови чудеса, извършени между тях, и след толкова силни думи от Неговите уста в техните уши, останали глухи и слепи, неразкаяни и вкаменени! Достойна за всякаква похвала, тази жена самарянка, не премълчала благовестието, което чула от Господа, а побързала да го съобщи и на другите. Тя прилича на онази жена, която, като намерила изгубената драхма, започнала да кани своите приятелки и съседи, казвайки им: Порадвайте се с мене, защото намерих изгубената драхма (Лк. 15: 9)!

Затова, когато самаряните дойдоха при Него, молиха Го да постои при тях; и Той престоя там два дена. И още по-много народ повярва поради словото Му. Докато назаряните искали да блъснат Господ от хълма в пропаста заради Неговите слова, и докато гадаринците Го молели да си отиде от тях, самаряните молиха Го да постои при тях. Господ чул молбата им и останал при тях два дена. Жътвата била преизобилна, защото покрай онези, които повярвали на думите на жената, още по-много народ повярва поради словото на пречистите Му уста.

А на жената думаха: ние вярваме не вече поради твоето казване; защото сами чухме и знаем, че Този наистина е Спасителят на света, Христос. Какво през тези два дена говорил Господ на духовно жадните и гладни хора е неизвестно, защото е останало незаписано. Но че неговите слова са били жива вода, от която повече не се ожаднява, и хляб на живота, от който повече не се огладнява, няма съмнение. Това, първо, си личи по голямото число на онези, които повярвали в Господа, и второ – по тяхното правилно изповядване на вярата в Него. Този наистина е Спасителят на света, Христос. Покрай многото богове, в които вярвали самаряните, донякъде вярвали и в Бога Израилев. А в Бога Израилев вярвали не защото го познавали, а от почит към Израил, т.е. Иаков, който някога живял между тях. Ето, и самарянката говори за отца ни Иакова! Несъмнено самаряните са слушали и за пророчеството, свързано с Иаковото име – за Звездата, която ще изгрее от Иаков (Числ. 24: 17). Веднъж, когато моавският цар Валак воювал с изрилския народ, извикал Ваалам, един гадател, да му предскаже победа над Израил, та така да окуражи своята войска. Валак обещал на Ваалама големи дарове за неговата услуга и Ваалам наистина пристигнал във Валаковия лагер. Но когато поискал да гадае и да предрече на Валак онова, което Валаковото сърце желаело, изведнъж Дух Божий беше [слезе] върху него и той започнал да предсказва не онова, което искал, а онова, което Бог желаел, казвайки: Колко са хубави твоите шатри, Иакове, твоите жилища, Израилю! Валак, като чул думите, започнал да укорява Ваалама, но той не се уплашил, а продължил: Валаам, син Веоров, говори, говори мъж с отворени очи… Виждам Го, ала не сега още, гледам Го, ала не отблизо. Изгрява звезда от Иакова и се издига жезъл от Израиля (Числ. 24). И ето, появил се Онзи, Когото Ваалам видял отдалеч. Изгряла Звездата от Иакова, по-светла от слънцето и по красива и от най-красивия сън. Самаряните Я видели и се възрадвали. Видели Я и повярвали. Напили се с жива вода[5] и оживели за вечен живот.

Но Спасителят Христос не дал живата вода само на самаряните и на евреите. Той я дал, дава я и днес на всички и всекиму, който в пустинята на този живот се чувства духовно жаден. Веднъж Господ бил в Иерусалим, па издигнал глас и казал: Който е жаден, да дойде при Мене и да пие (Иоан 7: 37). Чувате ли какво е написано, като се казва издигна? Добрият пастир не шепти, а вика Своето стадо на водопой. Човеколюбивият Вожд стои в жарката пустиня на този свят и призовава всички изнемогнали от жажда пътници. Блажен е онзи, който чуе Неговия глас и пристъпи с вяра към Него! Той няма да го пита нито за език, нито за народност, нито за възраст, нито за богатство, а ще му даде жива вода, която укрепва и подмладява, обновява и възражда, оживотворява и осиновява, изважда от огнената пещ на този свят и води в райската градина. О, божествено питие, колко си чудотворно! О, Спасителю сладки, прохладни Изворе, колко си бистър, обилен и животворен! О, Душе Светий, Утешителю, привлечи към Господа Иисуса всички онези, чиито души копнеят за безсмъртия живот, и които в свята жажда викат: Душата ми жадува за Бога силний, живий (Пслм. 41)!

На Господа Иисуса да бъде слава и хвала, заедно с Отца и Светия Дух – Tроица единосъщна и неразделна, сега и винаги, и вовеки веков. Амин.

 

 

Автор – Свт. Николай, еп. Жички и Охридски

 

 

 


[1] Така е в сръбския превод. В българския синод. превод е: и призова името на Господа, Бога Израилев (бел. прев.).

[2] В ориг. – времето (бел. прев.).

[3] В ориг. – мъдрост (бел. прев.).

[4] В ориг. – неподвижен (бел. прев.).

[5] В ориг. – безсмъртна напитка (бел. прев.).

Категория: Други
Прочетен: 70 Коментари: 0 Гласове: 2

 

      


      imageзо. Пресвета Богородица „Златна якълка“

Празнува се в петата събота на Великия пост

 

       •     Други наименования:

„Благодатна Богородица Дева“

 

       •     Произход: българска

 

       •     Сегашно местонахождение:

с. Горни Воден, квартал на Асеновград

 

       •     Особена дарба: дарува рожба на бездетни съпрузи

(от 2005 г. досега се знае за над 300 деца, измолени от родителите им след 8, 10 и повече години на безплодие)!

 

       •     История

       Празникът наречен„Златна ябълка“ се чества на петата събота от Великия пост. Това е местен празник, свързан с чудо, извършено от Майката Божия чрез Нейната свята икона през 1765 г. Това събитие е описано в синаксар за златната ябълка от Ананий Клинис, който тогава е бил игумен на монастира „Св. Св. Кирик и Иулита“. Ето какво пише той:

       „В този ден, петата събота на Великия пост, православните отдават акатистна похвала на Пресветата, Пречиста, Преблагословена Владичица наша Богородица и Приснодева Мария, възпоменание на светата чудотворна икона на Пресвета Богородица, наречена „Благодатна“, която се намира в свещения стар храм в село Воден. Чрез тая света и чудотворна икона Пресветата Майка, изпросвайки от Христа, ни дарява безбройни, благодатни изцеления на телесни и душевни недъзи“.

 

 

       Възпоминание на чудото с неплодната жена,           която беше закъсняла за празника на                благодатната Богородица Дева Мария

 

       Поради дългия път, тази жена не можа да получи благословен хляб и като счете това за лош знак, ридаеше и се окайваше за своята неплодност.

Иереят, като чу плача и риданията на жената, много се натъжи и като не намери и троха, останала от благословения хляб, разбирайки причината за мъката на жената, смут обхвана душата му. И видя старецът (иереят) една ябълка, оставена в дар пред светата чудотворна икона „Благодатна Богородица Дева“, взе я и я даде на жената (неплодната) като благословение, а тя, като прие ябълката с гореща вяра, се успокои. И не след много време жената се оказа трудна. Като се роди рожбата ѝ, от вяра и благодарност към Божията Майка, тя употреби много средства и богато украси светата икона, като даде да изковат една златна ябълка и я дари за спомен на Великата благодат.

Поменете ме всички, които четете и слушате този синаксар, като кажете за мене грешния Ананий Клинис, Бог да го прости и помилва.

       Много са чудесата извършени от Божията Майка пред Нейната чудотворна икона през тези векове. Някои от тях са описани и пазещи се в местния музей поименници, за други съдим по дарените на иконата украси, а за трети се разказват и до сега предания. Едно от тези събития възрастните хора в селото още помнят. То е свързано с царското семейство. Княгиня Евдокия, сестра на цар Борис Трети, идва в храма през 1934 г. и оздравява от дълго мъчеща я болест. За благодарност царят дарява на храма мрамор, с който облицоват пода и едно златно енголпие на чудотворната икона, чрез която Майката Божия продължава и сега да твори чудеса и да дарява рожби на загубилите надежда бездетни родители.

 

       • Молитва

 

       О, Пресвета и Преблагословена Дево, Богородице Марие! Припадаме и Ти се покланяме пред Твоята свята икона, именувана „Златна ябълка“, спомняйки си многото Твои чудеса, които си извършвала и извършваш чрез нея, дарявайки свидна рожба на безплодни съпрузи, та и те като Тебе да се удостоят с дара на благословеното майчинство и родителство, за слава на Единия истински Бог в Троица - Отец, Син и Свети Дух, Който е казал на човеците: „Плодете се и множете се, пълнете земята и обладайте я!“ Смирено Ти се молим сега и за тези Твои раби (имената)** да им даруваш утеха и радост, като измолиш от Твоя Син и наш Бог плод на утробата им, защото няма Твоя молитва, о Всемилосърдна Владичице, която да не е чута пред Престола на Всевишния, чуй и сега Твоите раби, които усърдно Ти се молим! Заведи ги при Даровете на Христа Господа, Който да ги напои и нахрани със Своята пречиста Кръв и Плът за спасение и живот вечен. Приеми милостиво тяхното Покаяние и Изповед, както и техните обети, че ако им се дарува чедо, ще го възпитат в светата Православна вяра и благочестие. Помогни на нас, немощните, утоли нашата скръб, избави ни от глад, мор, неизлечими болести, и от внезапна смърт. Бъди неувяхващ цвят на чистота и целомъдрие за младите, кърмителка на младенците, подателка на ум за учащите, мир и съгласие на съпрузите, опора на старостта, помощ и защита на всички християни! Бъди наша златна надежда и упование, когато боледуваме; изпълни с радост и веселие всички, почитащи Твоята свята икона, и всекиму помогни според неговата нужда. Не ни лишавай от Твоето всесилно ходатайство и в смъртния час, на митарствата и на Страшния съд, за да Ти речем: Радвай се, Благодатна; радвай се, Обрадвана. Радвай се, Преблагословена; радвай се, Препрославена; радвай се, Препрославена вовеки. Амин.

 

*Бит. 1:28

*Тук се споменават имената на бездетни съпрузи, желаещи рожба.

 

 

Категория: Други
Прочетен: 142 Коментари: 0 Гласове: 2
Последна промяна: 25.05 08:29
 ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 12 МАЙ

 

Разсъждение

 

Свети Климент Александрийски съобщава за един страшен обичай при варварите. „Когато пленят – казва – враг, те го привързват жив за трупа на мъртъв човек и така оставят и двамата – и живия, и мъртвия, да изтлеят заедно. Как да не се рече: „Слава Богу, че този варварски обичай е останал в миналото!“. Но всъщност той не е в миналото, той и днес царува с пълна сила. Всеки, който привързва своя жив дух за тяло, умъртвено от страстите, е също такъв варварин, като онзи, който привързва жив човек за труп и ги оставя и двамата да изтлеят.

 

Беседа за това, че хората в добруването си не слушат Бога

 

Аз ти говорих през твоето добруване; но ти каза: няма да послушам (Иерем. 22: 21).

 

Тази жалба изказва Господ на силите против Иоаким цар Иудейски и против иудейския народ. Но нима тези думи не са в сила и днес, когато се казват в лицето на нашия народ и почти на всички нас поотделно? Когато се чувстваме щастливи, ние поставяме Бога в сянка и предаваме Неговото Слово на забвение; но когато ни заобиколи нещастието със своите тъмни крила, ние се обръщаме към Бога и викаме за помощ. В нещастието заповедите Господни ни се струват сладки като мед, а в щастието –  горчиви като лек. Е, не е ли тогава нещастието по-добро от щастието? Не е ли спасително нещастието, в което търсим Бога, от щастието, в което забравяме за Бога?                   

О, земьо, земьо, чуй словото Господне! Чуй словото Господне! Човекът е земя, словото Господне е насадено в тази земя. Иска ли земята да остане без жив посев и да бъде проклета, или иска някой да я засее и да бъде благословена? О, колко е грозна голата, изровена от пороите и безплодна нива, и колко е хубава обработената и засятата изобилно! Ти, човече, си и едната, и другата нива. Избирай – смърт или живот! Нито един стопанин не цени земята за нищо, ако тя не дава никаква реколта. Нима Бог ще е по-неразумен от обикновения стопанин и ще цени за нещо нивата, в която не кълни семето, което се хвърля в нея? А какво ли ще бъде с човека, който не слуша словото Божие в своето добруване? Като осел ще бъде той погребан. Тъй казал пророкът на цар Иоаким и думите му се сбъднали. Когато халдейците превзели Иерусалим, убили Иоаким, хвърли го от градските стени и го оставили на кучетата. И с непокорния цар се случило онова, което се случва и с ослите. О, човече, о, земьо! Навреме чуй словото Господне, та да не се излее върху тебе гневът на Стопанина, както върху неплодородна нива, и краят ти да не бъде същият, както на осел.

Господи дълготърпеливи, спаси ни от окаменяване на сърцата ни и помрачение на ума ни, от тези две болести, от лошите последици в онези часове от живота ни, които хората наричат щастливи. Господи на силите, спаси ни и ни помилуй. На тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

Категория: Други
Прочетен: 50 Коментари: 0 Гласове: 0
2 3 4 5  >  >>
Търсене

За този блог
Автор: savaarhimandrit
Категория: Други
Прочетен: 657722
Постинги: 2000
Коментари: 0
Гласове: 538
Календар
«  Май, 2019  >>
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031