Расъждение
Младият и неопитен в духовната борба човек превръща всяко добро дело в самохвалство. Но опитният в схватките със страстите и демоните войник омаловажава всяко свое добро дело и усилва молитвата си за Божията помощ. Авва Матей е казал: „Колкото повече човек се приближава до Бога, толкова повече вижда себе си по-грешен“. И освен това казал: „Когато бях млад, мислех, че мога да извърша нещо добро; а сега, като остарях, виждам, че нямам нито едно добро дело“. Не е ли сам Господ казал: Никой не е благ, освен един Бог. Щом, значи, единствено Бог е добър и извор на всяко добро, как тогава може да се извърши някое добро дело, което да не е от Бога? И как някой, като извърши добро дело, може да го приписва на себе си, а не на Бога? А щом е тъй, с какво тогава може да се похвали смъртният човек? С нищо, освен с Бога и с Божията благост.
БЕСЕДА за идолопоклонството като прелюбодейство
Иуда и Израил оскверниха земята, защото прелюбодействаха с камъните и дървета (Иерем. 3: 9)[1].
Какво е това прелюбодеяние, което са сторили Израил и Иуда (т.е. израилският и иудейският народ) с камъните и дърветата? Това е поклонение на идолите от камък и дърво. Но преди този грях те извършили един друг – отклонили се от поклонението на истинския Бог, на живия и единствен Бог. Защо тяхното идолопоклонничество се нарича прелюбодеяние? Защото първоначално те са били обвързани с любовта към истинския Бог, към живия и единствен Бог, а след това изневерили на тази любов и предали сърцата си на чужди идоли от камък и дърво. Затуй Господ нарича тяхното идолопоклонничество прелюбодеяние. Дали този Божи укор е бил заслужен само за онова древно време, а не и за нашето, и само за Израил и за Иуда ли е, или е и за християните? За съжаление, този Божи укор е напълно заслужен и за мнозина от християните. В когото е изстинала любовта към истинския Бог, към живия и единствен Бог, и се е разпалила низка любов към творенията от камък и дърво, към тленните неща и смъртните творения, той прелюбодейства и навлича върху себе си Божия укор. Та този Божи укор и днес е уместен, както и някога, защото тогава хората грешели, не познавайки Христа, а днес грешат, познавайки Христа. О, братя, докога това мрачно идолопоклонничество ще се влачи по земята? Докога земята ще смърди от прелюбодеянията на хората с идолите от камък и дърво, от сребро и злато, от плът и кръв? Нима Христос не е разбил всички идоли на прах и пепел? Защо сега някои се превиват и от тази пепел отново си правят богове? Поради дяволска измама и своето собствено самозалъгване.
О, възнесъл се на небесата, защити ни от дяволските измами и нашето собствено самозаблуждение. С Твоя честен Кръст ни запази от срамното прелюбодеяние със строшените идоли. Помогни ни, Господи, непрестанно да се покланяме само на Тебе, истинския Бог, живия и единствен Бог. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.
Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски
[1] Между българския и сръбския библейски текст има разлика. Тук, в интерес на следващите редове се придържам към сръбския (бел. прев.).