зз. Пресвета Богородица „Иверскa - Монреалска мироточива“
Празнува се на 11 ноември
• Произход: Света Гора (Атон), скит „Рождество Христово“
• Сегашно местонахождение: неизвестно; в продължение на 15 години пребивава в Монреал (Канада), но повечето време през този период пътува с нейния пазител брат Йосиф Муньос в десетки страни, стотици селища, няколко континента.
• Особена дарба: Обилно мироточеща, като източваното миро е лекувало стотици и хиляди хора, изправяло е много грешници и е привеждало в светото Православие мнозина сектанти и разколници.
• История
Монреалската Иверска икона на Божията Майка била нарисувана през 1981 г. от атонския монах Хризостом. През есента на следващата година тя била пренесена от Атон в Монреал от Йосиф Муньос. Ето как сам той разказва за това необикновено събитие:
„Веднъж, по време на нашето посещение на Атон, ние се заблудихме и няколко часа безуспешно вървяхме. Беше към 6 часа вечерта, вече започна да се стъмва. Трябваше да потърсим място, където да пренощуваме. Вървейки по планинската пътека, неочаквано забелязахме под нас купол на църква. Спуснахме се надолу и се озовахме в малък, беден скит, посветен на Рождество Христово. В него живееха 14 гръцки монаси. Те ни посрещнаха много радушно. След като си отпочинахме ни показаха какво работят. Оказа се, че в този скит се занимават с иконопис, строго спазвайки православната традиция, която предписва пост и молитва по време на зографисване. Раул, един от моите приятели, който знаеше гръцки, заговори с монасите и започна да им разказва за нас. Аз разглеждах внимателно иконите. Неочаквано погледът ми спря върху една дивна, прекрасна икона на Божията Майка. Самият аз съм иконописец, рисувал съм и съм виждал много икони, но не мога да изразя това, което почувствах, когато видях тази. Буквално сърцето ми замря в гърдите. Не можех да откъсна погледа си от нея и веднага запитах монаха дали не я продават. Но той ми отговори, че това е първата тяхна икона във византийски стил, нарисувана от о. Хризостом и е невъзможно да я продадат. Отново отидох при иконата, дълго я гледах, после пак на няколко пъти се връщах при нея. Преброих колко пари ми остават и казах на монасите: „Давам ви всичко, което имам. Ето и този златен часовник - подарък от майка ми.“ Но игуменът о. Климент на всичките ми молби отговаряше: „Не можем да я продадем“. Не знаех какво да правя, бях отчаян. Възложих цялата си надежда на Св. Богородица. През нощта, по време на Литургията, когато започнаха да пеят „Достойно есть“, аз паднах на колене и започнах да се моля от все сърце на Небесната Царица да дойде с нас. Когато молитвата свърши, почувствах в душата си необикновено спокойствие и като че ли увереност, че Пресветата Дева ще изпълни молбата ми. Това не беше някакво чувство на гордост и самоувереност, но просто вярата на едно дете, което очаква, че ще стане чудо. Споделих своята надежда със спътниците си.
На сутринта трябваше да тръгнем към 5 часа, за да успеем да се качим на кораба. Монасите излязоха да ни изпратят, нямаше го само игумена. Преди да заминем един от приятелите ми каза: „Ето, вече си отиваме, а иконата не дойде с теб.“ Отговорих му: „Почакай, още не сме излезли от вратите на скита.“ И наистина, в последния момент преди тръгването ни игуменът се появи. Той бързо се спускаше по стълбите, като държеше в ръце пакет, увит в хартия. „Йосиф - каза ми той, - Св. Богородица иска да дойде с теб.“ Не вярвайки на ушите си, попитах: „Коя света Богородица?“ „Иверската“ - отговори о. Климент. И ми подаде иконата. Поисках да заплатя, защото сам видях колко бедно живееха монасите от скита, но игуменът строго ми каза, че за такава светиня не могат да приемат никакви пари. Аз целият изтръпнах, почувствах, че става нещо необикновено. Прекръстих се, целунах иконата и дадох в себе си обет, че тя никога няма да стане източник за придобиване на богатство.
Веднага след това тръгнахме към Иверския монастир, за да докоснем иконата до първообраза, който се пази там. В параклиса застанахме на колене и замряхме в молитва пред светинята. Образът на Иверската Божия Майка беше така величествен, така сияйно красив, от него се излъчваше такава духовна сила, че беше трудно да се гледа дълго време. Йеромонахът, който се намираше там, ми помогна да докосна моята икона до оригинала.
В Монреал се върнахме на 3 ноември 1982 г. (гражд. стил). Аз поставих иконата между мощите на някои светни от Киево-печерската лавра и на св. новомъченица Великата княгиня Елисавета Феодоровна. Тук постоянно гореше кандило и аз всяка вечер четях акатист на Пресветата Дева. На 24 ноември, в навечерието на празника на свв. Мина, Виктор и Викентий, към 3 часа през нощта се събудих от силно благоухание. Отначало помислих, че то идва от мощите, но когато се приближих до иконата видях, че по ръката на Св. Богородица и Младенеца се стича миро. Отначало помислих, че това е елей от кандилото пред иконата. Тогава взех чиста кърпа, избърсах иконата с нея, но мирото отново се появи. Така измина една седмица. Мирото не спираше да тече и да благоухае.“
Скоро след това брат Йосиф занесъл мироточивата икона в подворието на Руската Задгранична Църква в Монреал (Канада) и я показал на възглавяващия тамошната епархия епископ Виталий (бивш митрополит, глава на Руската Православна Църква зад Граница). Владиката грижливо изтрил иконата и обиколил с нея триетажното здание на подворието. Когато се върнал в църквата, за да остави иконата, тя била отново покрита с миро, което се стичало по ръцете му. Поразен, митрополит Виталий възкликнал: „Това е велико Божие чудо!“ и направил земен поклон пред светинята.
Присъствието на мироточивата Монреалска икона се отличава с особена благодат. Когато тя се намира в храма по време на св. Литургия, разгаря пламъка на молитвата до такава степен, че богослуженията могат да се сравнят само с пасхалните. Ликът на Небесната Царица създава атмосфера на най-светъл и радостен празник. По думите на една възрастна монахиня от Америка „когато иконата дойде, все едно Самата Света Богородица е дошла“. Тя пробужда усърдието към духовния живот и непостижимо преобразява душите. Мнозина са получили от нея изцеление от телесни болести и душевни страдания.
Досега чудотворният образ на Божията Майка освен в Америка, където е мястото на постоянното му пребиваване, е посетил Австралия, Нова Зеландия и Западна Европа, по молба на различни енории на Руската Православна Задгранична Църква. Навсякъде светата икона разнася умирение и любов.
• Молитва
О, преславна Господарке, Царице на небесата и земята, Дево Богородице! Падайки сега пред Твоята честна икона, принасяме Ти с умилени сърца това наше малко моление, като раби негодни и достойни за осъждане, ала и очакващи, по Твоето всемощно ходатайство, омилостивение от Съдията. Вярваме и се уповаваме, Владичице, че Твоят Син, Който не иска смъртта на грешните, ще обърне внимание на Твоето ходатайство, и сега се уверихме в това чрез чудното знамение от Твоята мироточива икона, от която източи много изцеления за всички, пристъпили с вяра и любов към Теб. Затова и със сълзи Ти се молим: пощади нашето окаянство, прости нашата невярност, съкруши високомерието на нашето превъзнасяне, изкорени безчувствието от ожесточените сърца, погледни на въздишките на обуреваемите от унинието и ни направи целомъдрени чрез очакването на бъдещото въздаяние. И подай, Господарке, непоколебимо стоене на Църквата ни в истината и благо възрастване в любовта, защити ни от всички бесовски коварства и еретически суемъдрия, и пръснатите верни събери в едно, та всички, които Те славят православно на земята, да се удостоят и в небесните чертози да възпеят всечестното име на Света Троица и Твоето милостиво застъпничество за нас във вечните векове. Амин.
Разсъждение
Да скриват добродетелите и подвизите си било обичай на подвижниците [мъже и жени] не само в първите времена на християнството, но през всички времена, та до наши дни. Евдокоя, съпругата на славния княз Димитрий Донски, освободил Русия от татарите през 1389 година, останала вдовица и то още доста млада. Изпълнена с благочестие, тази княгиня строила храмове, правила милостиня, тайно изнурявала тялото си с пост и бдение. Под дрехите си носела желязна верига. Впрочем, на обществени места винаги се появявала усмихната и разкошно облечена, и окичена с бисери. Хората говорили за нея, разнесла се мълва и за нейния „неморален живот“. За това дочули и нейните синове; наскърбени и ядосани, открито казали на майка си какво се говори за нея. Майката разгърнала своята разкошна дреха и децата с ужас видели нейното тяло – съвсем сухо, изнемощяло и изтормозено от желязната верига.
БЕСЕДА за свидетелството на Божия Дух
Духът на истината, Който изхожда от Отца, Той ще свидетелства за Мене (Иоан. 15: 26).
Бог Син праща в света Бог Дух Свети да свидетелства за Него до края на времената. Той ще свидетелства за Мене. Как ще свидетелства Бог Дух за Бог Син? Ще свидетелства по много начини, като привлече човешките души в Христовата Църква; като им открие смисъла на Свещеното Писание; като им напомня Христовите заповеди; като дава на Христовите слова топлина, свежест, сила и притегателност; като обръща каещите се грешници в праведници и изпълни всички Христови обещания и пророчества за хората, за народите и Божията Църква; като утвърди Христовата Църква и я запази силна против всички бури на времето и всичката адска и човешка злоба вовеки. Духът, Който действа по тези и по други подобни начини, е Духът Божи, Духът на истината, благ, животворен, и всесилен. Нито едно Слово Христово не се противи на Духа Божий, нито пък Духът Божий се противи и на едно слово Христово. Затова, когато Божият Дух благоволи да влезе в човешкото сърце, Той бива жив и истински свидетел на всичко, което Христос е казал и извършил. И тогава човекът вярва радостно и непоколебимо. Защото как да не вярва на най-великия и най-надеждния Очевидец и Съучастник на всички слова, на всички чудеса и на всички Христови дела? Затова, братя мои, да се молим преди всичко и въпреки всичко, този Очевидец и Съучастник – Светият и Всесилен Дух, да се всели в нашите сърца, та вярата ни да стане жива, непоколебима, и радостна. О, Боже, Душе Светий, Дух на истината, ела и се всели в нас. На тебе слава и хвала вовеки. Амин.
Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски
