ИКОНА НА БОГОРОДИЦА

         „Агио­со­рити́са“

Агио­со­ри­ти́са (от гръцки Ἁγιοσορίτισσα, произлиза от името на параклиса Агиа Со­рос — света Ра­ка при Хал­ко­пра­тий­ския хра­м на Бо­го­ро­ди­ца в Константинопол), Све­то­ра­чи­ца, Хал­ко­пра­тий­ска — един от видовете изображе­ния на Божията Майка без Мла­ден­еца, обикновено в три четвърти анфас с ръце в молитвена форма.

Този тип иконография се свързва с с изо­бразяването на Божията Майка като част от дейсисни композиции. В гръцката тра­ди­ция по­доб­ни ико­ни се наричат Па­рак­ле­сис (Про­си­тел­ни­ца). Най-често този епи­тет се отнася към изо­бра­же­ния на Бо­го­ро­ди­ца, дър­жа­ща в ръцете си сви­тък с тек­ст на Свои мо­ле­ния към Христос .

Типът Агио­со­ри­ти́са бил ши­ро­ко разпро­стра­нен във ви­зан­тий­ската, балканската и от­но­си­тел­но по-слабо в ру­ската ико­но­пи­с. Сре­д най-ранните изобра­же­ния на Агио­со­ри­ти́са в Русия са съ­хра­нени Бо­го­люб­ската ико­на на Божията Майка, ХII в. (пред­по­лага се, че пър­во­на­чал­но на иконата не е фигурирал свитък), и изобра­же­нието на вра­тите на съ­бо­ра Рож­де­ство Бо­го­родично в Суз­да­л от края на ХII в.

Разсъждение

Светиите са живи и тяхната благодатна сила не отслабва с времето. Свети Ионикий Девички и днес върши чудеса, както по времето на своя живот пред 500 години. Някой си Милош от Херцоговина се стягал да отиде на поклонение по светите места в Иерусалим. И точно когато се канел да тръгне на път, му се явил насън св. Ионикий и му казал да не ходи в Иерусалим: „По-добре за тебе е да отидеш в Девич и там да почистиш и подредиш моята църква, отколкото да отидеш в Иерусалим“. Милуш послушал и отишъл в запустелия Девич, почистил го, подредил го и го направил отново да пропее[1]. Тук Милош се замонашил и останал до края на живота си. По времето на Първата световна война и австрийската окупация дошъл в Девич един офицер, унгарец, с отряд войници. Довел игумена Дамаскин при гробницата с кивота на св. Ионикий и попитал какво има под плочата. „Светиня“ – отговорил игуменът. „Каква светиня! – с насмешка казал офицерът.  – Тук има нещо скрито“. И наредил на войниците с кирки и лопати да отместят плочата. Но по време на работата на офицера му призляло, легнал на постеля и преди да се мръкне, същия ден умрял. Уплашени, войниците изоставили започнатата работа и манастира и избягали.

БЕСЕДА за Христос като потвърждение за всяко добро

Защото Син Божий, Иисус Христос, Когото проповядвахме помежду ви аз и Силуан и Тимотей, не беше „да“ и „не“, но в Него беше „да“ (II Кор. 1: 19).

Христос не е светлина и тъмнина, а само светлина. Христос не е истина и лъжа, а само истина. Нито пък е живот и смърт – Той е само живот. Нито пък Той е сила и безсилие – Той е само сила. Нито пък Той е любов и омраза – Той е само любов. Той е „да“ за всичко добро и в Него няма колебание между „да“ и „не“. Неговото учение е изцяло чисто, изцяло истинско, изцяло светло, изцяло човеколюбиво. Неговият път е точно прокаран и Той не допуска отклонение нито наляво, нито надясно. И сянка от грях не може да падне върху Неговото учение, нито ще намери място на Неговия път. Неговата личност е въплъщение на доброто; и всяко добро е в Него, всичко, що е грях, лъжа, злоба и неправда – вън от Него. Такова учение, такава Личност и такъв път са проповядвали апостолите Божии – учение, което утвърждава доброто и открива безкраен източник на доброто; път, който води  към реализиране и вечно блаженство[2] в това добро; Личност, която в Себе си съдържа всяко добро и всяко утвърждение на доброто. Да се държим, братя, и ние до тази единствена Личност, на този единствен път и в това единствено учение.

Всесилни Господи, помогни ни с Твоя Всесилен Свят Дух, та и нашият кратък живот на земята да утвърждава доброто, а не да го отрича. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

[1] Т.е. възобновил богослужението (бел. прев.).

[2] В ориг. – наслада (бел. прев.).